Върховете на съветската агентура
Внедрените и вербувани сътрудници са най-ценните фрагменти на всяка разследваща работа в целия свят. С годините точно агентурната мрежа донесла десетки скъпи държавни секрети на двете суперсили – Съветския съюз и Съединените щати. С помощта на внедрени „ къртици “ освен се получавали строго секретни данни, само че и се залавяли сътрудници на непознати страни.
Уилям Фишер
В стадия на изострени връзки със Съединени американски щати личността на Рудолф Абел (истинското му име е Уилям Генрихович Фишер) заслужава особено споменаване. Абел е един от най-продуктивните и сполучливи сътрудници, работили в миналото за Съветския съюз.
Кариерата на този шпионин почнала доста преди работата му в Съединени американски щати. Още по време на Великата Отечествена война Фишер служил в отряд, чиято задача била да приготвя саботажни групи за работа в тила на хитлеристките войски. В допълнение към преподаването на тактичност и и взривно дело, Фишер отговарял за образованието на радисти в дизерсионно-разузнавателни групи, защото доста преди началото на Великата отечествена война самичък изпълнявал сходни задания.
Той обаче извършил своята задача на живота си в Съединени американски щати, където през 1948 година бил трансфериран за „ контакти с нуклеарни експерти “.
До началото на лятото на 1949 година Фишер дава първите резултати, които Москва прави оценка по достолепие. Историците означават, че точно с помощта на Фишер в Съюз на съветските социалистически републики съумели да ускорят процеса на основаване на руската атомна бомба. По-специално, бързо се решил казусът за миниатюризацията на заряда.
Съдбата на руския разузнавач-нелегал обаче била трагична. Фишер бил предаден от личния си сътрудник – радиста Хейханен, изпратен да му оказва помощ. Той се оказал извънредно несъответствуващ за такава работа – бил неустойчив душевен, а напрежението преборвал с доста алкохол. Освен всичко друго, Хейханен пилеел парите, отпуснати от Москва за потребностите на руската агентура в Ню Йорк.
След като радистът на Фишер получил заповед да се върне в Москва, Хейханен дефинитивно рухнал и се предал на ФБР. Почти незабавно той издал и шефа си.
Но карцерът на Рудолф Абел (както Фишер се показал пред сътрудниците на ФБР) не донесъл мечтаните резултати на американците. Той освен не разкрил другите незаконни сътрудници и контактите си, само че и изобщо отказал всевъзможни диалози за съдействие.
На 10 февруари 1962 година Уилям Фишер бил сменен за сваления над Свердловск американски водач Франсис Хари Пауърс. Тази замяна влезнала в историята като един от най-публичните контакти сред двете разследващи организации – за което били снимани доста филми, основани на тези шпионски премеждия.
Фишер си спечелил специфичното почитание на двама американски жители – държавния юрист Джеймс Донован и президента Джон Ф. Кенеди, които отбелязали необикновените гении и самообладанието на руския шпионин.
Борис Соломатин
Умението да се откри метод даже към най-плашливия задграничен „ клиент “ и да бъде уверен да работи в полза на разузнаването – това е присъщ гений. Борис Соломатин, чийто звезден час настъпил по време на работата му „ по американско направление “, бил тъкмо подобен човек. Соломатин съумял да провежда събития, които по-късно и в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), и в Централно разузнавателно управление на САЩ били наречени „ вербовката на века “.
През 1967 година той вербувал един от най-ценните чиновници на американските Военно-морски сили – офицерът за взаимозависимост в оперативния щаб на Атлантическия флот на Съединени американски щати Джон Уокър.
Работата с Уокър, чието рекрутиране Борис Соломатин персонално одобрил и по този начин рискувал главата си (може би в дословен смисъл!), траяла 17 години.
Уокър предал на руското разузнаване освен данни за разположението и състава на американския флот в избрани оперативно-тактически посоки, само че и оказал помощ в правенето на план-анализ за придвижването и разположението на корабите на Военноморски сили на Съединени американски щати във водите на Световния океан. Отделна заслуга на Соломатин бил фактът, че, имайки достъп до строго секретни данни посредством Уокър, руските разузнавачи съумели да получат информация за местоположението и маршрутите на бойното наблюдаване на американските подводници с нуклеарно оръжие на борда. Информацията от него била колосална по размер и значение.
Благодарение на решението и работата на професионалния психолог Борис Соломатин, Уокър предал на руските разузнавачи кодове, посредством които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ четели цялата преписка на ВСИЧКИ основни ведомства на Съединени американски щати – Министерството на защитата (включително щаба на ВМС), Държавния департамент, Агенцията за национална сигурност и доста свързани с тях институции. Освен това, Уолкър привлякъл родственици и близки другари да работят за руското разузнаване. Всички тези хора заемали съществени постове в разнообразни разследващи организации и предавали скъпа информация към Съюз на съветските социалистически републики.
След ареста на Уокър и неговите помощници през 1985 година президентът на Съединени американски щати Рейгън получил отчет, който отразявал действителния обсег на разследващата активност на Уокър и неговите сътрудници. Историците означават, че американският президент бил по този начин разгневен, че едвам не разрушил телефона за специфична връзка с Обединения комитет на началник-щабовете в личния му кабинет. Но той към момента не знаел, че пет години по-рано, още веднъж под управлението на Соломатин, бил вербуван Глен Майкъл Соутър – един от най-професионалните сътрудници в света.
Соутър предавал на руските разузнавачи толкоз подробна информация, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики и ГРУ знаели тъкмо кой от офицерите в Шестия флот на Съединени американски щати има зъбобол и кой ортодонт го лекува…
Вероятно ще изминат още 25 или 30 години – и нова директория с разкрити имена и семейства ще се окаже разполагаем на публицистите.
Тогава евентуално описът на най-хубавите и сполучливи сътрудници на в този момент към този момент съветското разузнаване ще би трябвало да бъде освежен.
