Най-старите кристали в света съдържат следи от още по-стари седименти
Внай-старите кристали в света, събрани от Джак Хилс в Западна Австралия, се намират остатъци от още по-стари скали - някои от тях са били модифицирани от магмата в оживелите кристали.
Геолозите разкриха, че една трета от тези първобитни скали са седиментни. Това значи, че преди повече от четири милиарда години, по време, от което не са оживели никакви минерали, Земята е имала обширна кора, изложена на въздействието на детайлите над морското ниво. Първите няколкостотин милиона години от съществуването на Земята не са били толкоз странни за нас, колкото може би си мислим.
Атомите на Земята в по-голямата си част са същите, които са били тук преди повече от четири милиарда години, само че нищо твърдо от това време не е оцеляло; всичко е било модифицирано, нормално неведнъж. Това е една от аргументите да отидем на Луната и да учим метеоритите, с цел да намерим директна линия съвсем до раждането на Слънчевата система.
Липсата на скали, които да свидетелстват за първите 10 % от съществуването на Земята, разочарова геолозите. И въпреки всичко в най-старите неща на Земята, като изключим пристигналите от Космоса, откривателите са разкрили непредвидена улика към тази изгубена ера, разкриваща какъв брой бързо планетата е еволюирала до нещо познато. Това се случва единствено месец, откакто същите дребни кристали бяха употребявани по друг метод, с цел да потвърдят нещо сходно, само че не толкоз впечатляващо.
Цирконите от Джак Хилс са най-старите оживели реликви на Земята. Те са се образували преди до 4,4 милиарда години и след това са се вградили в седиментни скали, които по-късно са ерозирали, оставяйки единствено цирконите.
Цирконите от Джак Хилс са кристализирали от магма, само че не и от първичния магмен океан. Тази магма е била формирана от по-стари скали, привлечени в Земята, с цел да се разтопят. По-голямата част от информацията за тези предходни скали е била изгубена при преработката на магмата, само че един факт, който геолозите са се надявали да открият, е дали някоя от тях е била седиментна, или всички тези скали са били магмени.
Магмените скали могат да се образуват от охлаждаща се магма или лава, за които знаем, че са съществували на ранната Земя, само че седиментните скали изискват воден цикъл, при който скалите са изложени на въздействието на атмосферата над водната линия. Дъждът ги ерозира и материалът се отмива в езера или океани, с цел да се утаи и да се трансформира в нови форми на скали.
Професор Рос Мичъл от Китайската академия на науките и сътрудниците му са разгледали по нов метод цирконите от Джак Хилс, както и някои от новооткрития южноафрикански слой от зелен пясъчник, които може би съвсем съответстват по възраст с тях. Чрез образование на компютри за различаване на пръстовите отпечатъци на седиментния материал в цирконите, Мичъл и сътрудниците му са съумели да дефинират, че проба от доста остарели циркони съдържа към щедро количество гранит от S-тип. Това е гранит, формиран от седименти, които са били субдуцирани в магма.
Делът на S-тип нараства с времето, както би трябвало да се чака, само че в случай че методът, който Мичъл и сътрудниците му са употребявали за идентифициране на S-тип гранити, е верен, цирконите, формирани преди 4,24 милиарда години, са били формирани от 35 % S-тип гранити. Като забавна допирна точка създателите откриват, че вместо да нараства постоянно, делът на S-тип се усилва и понижава в сходство с циклите на формиране и раздробяване на суперконтинентите.
За да се получи гранит от вида S, е нужен предходен развой, при който скалите се образуват, ерозират, с цел да се трансфорат в седименти, и по-късно се компресират до нови скали, преди да се трансфорат в магма. Подобен многоетапен развой надали ще протече бързо, тъй че първичните острови, стърчащи от морето, би трябвало да са били там доста преди образуването на цирконите. Гранитите от S-тип в такива антични циркони също биха потвърдили, че тектоничните цикли, които са субдуцирали кората в мантията, са се случили преди най-малко 4,2 милиарда години.
С други думи, в случай че извънземни са посетили Земята при започване на нейното битие, те не биха разкрили нито изсъхнал оранжев свят, както се предполагаше преди няколко десетилетия, нито изчерпателен океан, както се предполагаше в последно време.
Откритията допълват и уголемяват работата, оповестена през юни, когато екип, изследващ съотношението на кислородните изотопи в циркони с сходна възраст, откри, че множеството от тях са се образували в океана. Въпреки това някои от цирконите демонстрират признаци, че са се образували в сладка вода на сушата, която е излязла от океана, което демонстрира съществуването на континентална кора по това време.
Наличието на S-тип гранити в цирконите на Jack Hills може и да е било мотив за огромен спор измежду дребна част от геолозите, само че то има значение за въпрос, който притегля доста по-широк интерес. Двете конкуриращи се хипотези за произхода на живота са топлото малко езерце, препоръчано от Дарвин, и хидротермалните извори на дъното на океана.
Идеята за топлото езерце обаче изисква по времето, когато се е появил животът, на планетата да е имало воден цикъл със суша и прясна вода. Като отсрочват времето, когато са съществували първите езерца, Мичъл и съавторите му не потвърждават, че точно там е зародил животът, само че дават безапелационни причини, че езерцата не престават да бъдат кандидат.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Геолозите разкриха, че една трета от тези първобитни скали са седиментни. Това значи, че преди повече от четири милиарда години, по време, от което не са оживели никакви минерали, Земята е имала обширна кора, изложена на въздействието на детайлите над морското ниво. Първите няколкостотин милиона години от съществуването на Земята не са били толкоз странни за нас, колкото може би си мислим.
Атомите на Земята в по-голямата си част са същите, които са били тук преди повече от четири милиарда години, само че нищо твърдо от това време не е оцеляло; всичко е било модифицирано, нормално неведнъж. Това е една от аргументите да отидем на Луната и да учим метеоритите, с цел да намерим директна линия съвсем до раждането на Слънчевата система.
Липсата на скали, които да свидетелстват за първите 10 % от съществуването на Земята, разочарова геолозите. И въпреки всичко в най-старите неща на Земята, като изключим пристигналите от Космоса, откривателите са разкрили непредвидена улика към тази изгубена ера, разкриваща какъв брой бързо планетата е еволюирала до нещо познато. Това се случва единствено месец, откакто същите дребни кристали бяха употребявани по друг метод, с цел да потвърдят нещо сходно, само че не толкоз впечатляващо.
Цирконите от Джак Хилс са най-старите оживели реликви на Земята. Те са се образували преди до 4,4 милиарда години и след това са се вградили в седиментни скали, които по-късно са ерозирали, оставяйки единствено цирконите.
Цирконите от Джак Хилс са кристализирали от магма, само че не и от първичния магмен океан. Тази магма е била формирана от по-стари скали, привлечени в Земята, с цел да се разтопят. По-голямата част от информацията за тези предходни скали е била изгубена при преработката на магмата, само че един факт, който геолозите са се надявали да открият, е дали някоя от тях е била седиментна, или всички тези скали са били магмени.
Магмените скали могат да се образуват от охлаждаща се магма или лава, за които знаем, че са съществували на ранната Земя, само че седиментните скали изискват воден цикъл, при който скалите са изложени на въздействието на атмосферата над водната линия. Дъждът ги ерозира и материалът се отмива в езера или океани, с цел да се утаи и да се трансформира в нови форми на скали.
Професор Рос Мичъл от Китайската академия на науките и сътрудниците му са разгледали по нов метод цирконите от Джак Хилс, както и някои от новооткрития южноафрикански слой от зелен пясъчник, които може би съвсем съответстват по възраст с тях. Чрез образование на компютри за различаване на пръстовите отпечатъци на седиментния материал в цирконите, Мичъл и сътрудниците му са съумели да дефинират, че проба от доста остарели циркони съдържа към щедро количество гранит от S-тип. Това е гранит, формиран от седименти, които са били субдуцирани в магма.
Делът на S-тип нараства с времето, както би трябвало да се чака, само че в случай че методът, който Мичъл и сътрудниците му са употребявали за идентифициране на S-тип гранити, е верен, цирконите, формирани преди 4,24 милиарда години, са били формирани от 35 % S-тип гранити. Като забавна допирна точка създателите откриват, че вместо да нараства постоянно, делът на S-тип се усилва и понижава в сходство с циклите на формиране и раздробяване на суперконтинентите.
За да се получи гранит от вида S, е нужен предходен развой, при който скалите се образуват, ерозират, с цел да се трансфорат в седименти, и по-късно се компресират до нови скали, преди да се трансфорат в магма. Подобен многоетапен развой надали ще протече бързо, тъй че първичните острови, стърчащи от морето, би трябвало да са били там доста преди образуването на цирконите. Гранитите от S-тип в такива антични циркони също биха потвърдили, че тектоничните цикли, които са субдуцирали кората в мантията, са се случили преди най-малко 4,2 милиарда години.
С други думи, в случай че извънземни са посетили Земята при започване на нейното битие, те не биха разкрили нито изсъхнал оранжев свят, както се предполагаше преди няколко десетилетия, нито изчерпателен океан, както се предполагаше в последно време.
Откритията допълват и уголемяват работата, оповестена през юни, когато екип, изследващ съотношението на кислородните изотопи в циркони с сходна възраст, откри, че множеството от тях са се образували в океана. Въпреки това някои от цирконите демонстрират признаци, че са се образували в сладка вода на сушата, която е излязла от океана, което демонстрира съществуването на континентална кора по това време.
Наличието на S-тип гранити в цирконите на Jack Hills може и да е било мотив за огромен спор измежду дребна част от геолозите, само че то има значение за въпрос, който притегля доста по-широк интерес. Двете конкуриращи се хипотези за произхода на живота са топлото малко езерце, препоръчано от Дарвин, и хидротермалните извори на дъното на океана.
Идеята за топлото езерце обаче изисква по времето, когато се е появил животът, на планетата да е имало воден цикъл със суша и прясна вода. Като отсрочват времето, когато са съществували първите езерца, Мичъл и съавторите му не потвърждават, че точно там е зародил животът, само че дават безапелационни причини, че езерцата не престават да бъдат кандидат.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ