Мейн – щатът на изгревите и лобстерите
В най-североизточната част на Съединените щати се намира Мейн – щат, където слънцето изгрява първо в Америка. Местните се кълнат, че без значение от кое място го посрещнеш, тук изгревът е най-красивият в света. В духа на традицията на индианците абенаки – „ хората на изгрева “ – изгревът постоянно се посреща на върха на планината Кадилак. Това споделя Voice of America (VOA).
От върха се разкрива панорама към Атлантическия океан и два острова, както и впечатляващ панорамен аспект към Националния парк Акадия. Там се срещат гранитни върхове, образувани от ледници, гладки скали и каменни блокове, познати измежду локалните с прозвището „ Балончета “.
Мейн има най-късото име измежду американските щати, само че крие голям брой изненади – една от най-малките щатски столици, най-необичайната пустиня в света (16 хектара пясък измежду гора, формирана в следствие от човешка дейност), както и лична порода котки – Мейн Кун, известни с гъстата си четина и внушителни размери.
Есента там е същинска пощенска картичка – 90% от територията на щата е покрита с гори, а пейзажите са запаметяващи се. Бреговата линия на Мейн надвишава 5600 километра.
Една от емблемите на щата е регионът, прочут като Уокър Пойнт – лятната резиденция на семейството Буш. Построена от дядото на Джордж Буш – старши, къщата постоянно развяваше знамето на Тексас паралелно до това на Съединени американски щати, когато някой от фамилията беше на място. Там са гостували Михайл Горбачов, Маргарет Тачър, Ицхак Рабин, а по-късно и Владимир Путин – при Буш-младши.
Мейн е дом и на най-източната точка на Съединени американски щати – фара Уест Куоди Хед, който пръв посреща изгрева. Щатът има общо 67 фара – доста от тях към момента в употреба. Някои употребяват и сирени за предизвестие при гъста мъгла. Един от тях разполага с истинска френска леща „ Френел “ от 1857 година, донесена от Париж. Светлината му, с мощ 1000 вата, се вижда на 30 километра.
Друга отличителна линия на Мейн е лобстерът – икона на локалната кухня и основен детайл от стопанската система. Почти 90% от американските лобстери се добиват точно в Мейн– към 20 000 тона годишно. В заведенията за хранене ще откриете даже указания за потреблението му – нещо належащо за новаците. Уловът не е лек – прави се с клопки, ръчно, а физическият труд е тежък, даже с съвременно съоръжение.
Капитан Джули Итън ловува лобстери към този момент 34 години. Завършила е авиационна подготовка, само че сериозен авто случай трансформира живота ѝ и я води към морето. В специалността си тя открива независимост, самостоятелност и същинско предопределение. „ Това не е просто работа – това съм аз “, споделя тя. „ Когато се прибереш вкъщи отпаднал, си благополучен, тъй като знаеш, че си заслужил всяка стотинка. “
Старите предубеждения в сектора последователно отстъпват. Жените като Джули потвърждават, че мястото им е освен в кухнята, само че и на палубата. Любопитен факт е, че лобстерите в миналото са били считани за „ храна за пандизчии “, а черупките им – за тор в земеделието.
Макар най-големият град на щата – Портланд – да има под 70 000 поданици, в Мейн има над 7000 ферми. Всяка есен се организира панаирът във Фрайбърг – най-голямото земеделско ревю в щата, което датира от 1851 година и продължава осем дни. Там се състезават дървосекачи, които с няколко точни удара би трябвало да срутят дърво върху тъкмо несъмнено място.
Особено колоритно събитие е женското съревнование по мятане на чугунени тигани. Участничките се предизвикват да си показват човек, който ги е ядосал, и да метнат съда с всичка мощ. Не е толкоз елементарно, колкото наподобява – дисквалификация дебне тези, които преминат стартовата линия.
Мейн е щат на контрасти – естествена мощност, човешка резистентност и дух на самостоятелност, съчетани в една пъстра, неповторима мозайка от обичаи, пейзажи и характери.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
От върха се разкрива панорама към Атлантическия океан и два острова, както и впечатляващ панорамен аспект към Националния парк Акадия. Там се срещат гранитни върхове, образувани от ледници, гладки скали и каменни блокове, познати измежду локалните с прозвището „ Балончета “.
Мейн има най-късото име измежду американските щати, само че крие голям брой изненади – една от най-малките щатски столици, най-необичайната пустиня в света (16 хектара пясък измежду гора, формирана в следствие от човешка дейност), както и лична порода котки – Мейн Кун, известни с гъстата си четина и внушителни размери.
Есента там е същинска пощенска картичка – 90% от територията на щата е покрита с гори, а пейзажите са запаметяващи се. Бреговата линия на Мейн надвишава 5600 километра.
Една от емблемите на щата е регионът, прочут като Уокър Пойнт – лятната резиденция на семейството Буш. Построена от дядото на Джордж Буш – старши, къщата постоянно развяваше знамето на Тексас паралелно до това на Съединени американски щати, когато някой от фамилията беше на място. Там са гостували Михайл Горбачов, Маргарет Тачър, Ицхак Рабин, а по-късно и Владимир Путин – при Буш-младши.
Мейн е дом и на най-източната точка на Съединени американски щати – фара Уест Куоди Хед, който пръв посреща изгрева. Щатът има общо 67 фара – доста от тях към момента в употреба. Някои употребяват и сирени за предизвестие при гъста мъгла. Един от тях разполага с истинска френска леща „ Френел “ от 1857 година, донесена от Париж. Светлината му, с мощ 1000 вата, се вижда на 30 километра.
Друга отличителна линия на Мейн е лобстерът – икона на локалната кухня и основен детайл от стопанската система. Почти 90% от американските лобстери се добиват точно в Мейн– към 20 000 тона годишно. В заведенията за хранене ще откриете даже указания за потреблението му – нещо належащо за новаците. Уловът не е лек – прави се с клопки, ръчно, а физическият труд е тежък, даже с съвременно съоръжение.
Капитан Джули Итън ловува лобстери към този момент 34 години. Завършила е авиационна подготовка, само че сериозен авто случай трансформира живота ѝ и я води към морето. В специалността си тя открива независимост, самостоятелност и същинско предопределение. „ Това не е просто работа – това съм аз “, споделя тя. „ Когато се прибереш вкъщи отпаднал, си благополучен, тъй като знаеш, че си заслужил всяка стотинка. “
Старите предубеждения в сектора последователно отстъпват. Жените като Джули потвърждават, че мястото им е освен в кухнята, само че и на палубата. Любопитен факт е, че лобстерите в миналото са били считани за „ храна за пандизчии “, а черупките им – за тор в земеделието.
Макар най-големият град на щата – Портланд – да има под 70 000 поданици, в Мейн има над 7000 ферми. Всяка есен се организира панаирът във Фрайбърг – най-голямото земеделско ревю в щата, което датира от 1851 година и продължава осем дни. Там се състезават дървосекачи, които с няколко точни удара би трябвало да срутят дърво върху тъкмо несъмнено място.
Особено колоритно събитие е женското съревнование по мятане на чугунени тигани. Участничките се предизвикват да си показват човек, който ги е ядосал, и да метнат съда с всичка мощ. Не е толкоз елементарно, колкото наподобява – дисквалификация дебне тези, които преминат стартовата линия.
Мейн е щат на контрасти – естествена мощност, човешка резистентност и дух на самостоятелност, съчетани в една пъстра, неповторима мозайка от обичаи, пейзажи и характери.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ