Торене въпреки забраната
Внасянето на азотсъдържащи торове в нитратно уязвимите зони в зимния интервал от годината е строго неразрешено с две министерски заповеди – една от министъра на земеделието, храните и горите (Заповед РД 09-222/27.02.2020 г.) и една от министъра на околната среда и водите (Заповед № РД-237/17.03.2020 г.).
Въпреки безапелационната възбрана, екипът на SLRB.BG се натъкна в обществените мрежи на обява от 30.12.2021г, в която земеделци от региона на великотърновското село Стамболово се хвалят, че са направили наторяване в нарушаване на регламентите, даже задават и въпрос към сътрудниците си от страната, дали и те правят сходни мероприятия.
Още в мненията, други земеделци означават, че времето, в което са импортирани съответните торове, не е подобаващото и е в прорез със възбраната. На тези мнения, отговорът е сбит “… шефа по този начин желае ние изпълняваме:) какво да му кажем недей в този момент ли?”.
Село Стамболово попада в нитратноуязвима зона – Северна България, като възбраната за внасянето на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) в нитратно уязвимите зони при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и непрекъснати пасища е от 01 ноември до 25 февруари.
Екипът ни се зае да ревизира дали фотосите са достоверни, като наш представител взе проба от почвата, която беше изпратена за разбор в Института по почвознание, агротехнология и отбрана на растенията “Никола Пушкаров”. Резултатите демонстрираха съществуване на 38 мг в 1000 г почва, което преизчислено възлиза на към 12 кг азот на декар в пласта от 0 до 30 сантиметра. Експертите на института позволяват, че това количество може да се изясни с внасяне на азотни торове.
В непосредствена непосредственост до село Стамболово протича река Росица, за водите на която може да има директни последици. Според специалисти, при внасянето на сходни субстанции в почвата, по това време на годината, съществува действителна заплаха от “цъфтеж на водата” (еутрофикация). При този развой настъпват няколко взаимосвързани неподходящи процеса в екосистемата. Засиленото развиване на водораслите на повърхностните водни пластове води до смяна на светлинните условия за дънните водорасли и те умират, образувайки токсични субстанции. Това от своя страна води до понижаване на кислорода във водата и измирането на водните жители. Качеството на водата също се утежнява и тя става негодна за пиянство.
Наш представител потърси земеделската компанията за отговор. От там отхвърлиха да са торили и сбито дадоха отговор, че в случай че се откри нарушаване, от Държавен фонд “Земеделие” ще им наложат наказания.
Държавен фонд „ Земеделие “ е способният надзорен орган, избран посредством Заповед № РД-09-881/04.11.2020 година на министъра на земеделието, храните и горите на ЗИУ 1 – Опазване на водите от замърсяване с нитрати, част от системата на кръстосаното сходство, открита според дял VI от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Фондът прави годишен надзор за съблюдаване на възбраната за наторяване с азотсъдържащи торове върху замръзнала/покрита със снежна завивка почва на бенефициери, чиито площи попадат в нитратно уязвими зони на територията на Южна и Северна България. Земеделци, попаднали в извадката за инспекция на място, се ревизират от съответните Регионални механически инспекторати на ДФЗ.
В формален отговор от МЗХГ, от министерството ни уведомяват, че за цялата 2021 година нарушавания при спазването на ограничаващите ограничения за наторяване не са открити. При установяването на сходни нарушавания глобите се ползват върху общото заплащане към бенефициера по схемите и ограниченията на база повърхност и/или животно в обсега на Общата селскостопанска политика. Процентът на понижението зависи от тежестта, степента, продължителността и повторяемостта на откритото неспазване. В случай на неспазване заради немарливост процентът на понижението на заплащанията не надвишава 5 %, а в случаите на наново неспазване не надвишава 15 %. В случай на съзнателно неспазване, процентът на понижението не е по-нисък от 20 % и може да докара до изцяло изключване от една или няколко схеми за подкрепяне и може да се ползва в продължение на една или повече календарни години.
По данни на Европейската организация за околна среда Земеделието и дейностите свързани с него ползват максимален напън върху природата – цели 21%. Загубата на местообитанията, нерегламентираните практики от земеделци и внасянето на неразрешени препарати в допълнение слагат под риск природата. За съпоставяне, ловът е причина за едвам 0,66% от натиска.
Въпреки безапелационната възбрана, екипът на SLRB.BG се натъкна в обществените мрежи на обява от 30.12.2021г, в която земеделци от региона на великотърновското село Стамболово се хвалят, че са направили наторяване в нарушаване на регламентите, даже задават и въпрос към сътрудниците си от страната, дали и те правят сходни мероприятия.
Още в мненията, други земеделци означават, че времето, в което са импортирани съответните торове, не е подобаващото и е в прорез със възбраната. На тези мнения, отговорът е сбит “… шефа по този начин желае ние изпълняваме:) какво да му кажем недей в този момент ли?”.
Село Стамболово попада в нитратноуязвима зона – Северна България, като възбраната за внасянето на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) в нитратно уязвимите зони при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и непрекъснати пасища е от 01 ноември до 25 февруари.
Екипът ни се зае да ревизира дали фотосите са достоверни, като наш представител взе проба от почвата, която беше изпратена за разбор в Института по почвознание, агротехнология и отбрана на растенията “Никола Пушкаров”. Резултатите демонстрираха съществуване на 38 мг в 1000 г почва, което преизчислено възлиза на към 12 кг азот на декар в пласта от 0 до 30 сантиметра. Експертите на института позволяват, че това количество може да се изясни с внасяне на азотни торове.
В непосредствена непосредственост до село Стамболово протича река Росица, за водите на която може да има директни последици. Според специалисти, при внасянето на сходни субстанции в почвата, по това време на годината, съществува действителна заплаха от “цъфтеж на водата” (еутрофикация). При този развой настъпват няколко взаимосвързани неподходящи процеса в екосистемата. Засиленото развиване на водораслите на повърхностните водни пластове води до смяна на светлинните условия за дънните водорасли и те умират, образувайки токсични субстанции. Това от своя страна води до понижаване на кислорода във водата и измирането на водните жители. Качеството на водата също се утежнява и тя става негодна за пиянство.
Наш представител потърси земеделската компанията за отговор. От там отхвърлиха да са торили и сбито дадоха отговор, че в случай че се откри нарушаване, от Държавен фонд “Земеделие” ще им наложат наказания.
Държавен фонд „ Земеделие “ е способният надзорен орган, избран посредством Заповед № РД-09-881/04.11.2020 година на министъра на земеделието, храните и горите на ЗИУ 1 – Опазване на водите от замърсяване с нитрати, част от системата на кръстосаното сходство, открита според дял VI от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Фондът прави годишен надзор за съблюдаване на възбраната за наторяване с азотсъдържащи торове върху замръзнала/покрита със снежна завивка почва на бенефициери, чиито площи попадат в нитратно уязвими зони на територията на Южна и Северна България. Земеделци, попаднали в извадката за инспекция на място, се ревизират от съответните Регионални механически инспекторати на ДФЗ.
В формален отговор от МЗХГ, от министерството ни уведомяват, че за цялата 2021 година нарушавания при спазването на ограничаващите ограничения за наторяване не са открити. При установяването на сходни нарушавания глобите се ползват върху общото заплащане към бенефициера по схемите и ограниченията на база повърхност и/или животно в обсега на Общата селскостопанска политика. Процентът на понижението зависи от тежестта, степента, продължителността и повторяемостта на откритото неспазване. В случай на неспазване заради немарливост процентът на понижението на заплащанията не надвишава 5 %, а в случаите на наново неспазване не надвишава 15 %. В случай на съзнателно неспазване, процентът на понижението не е по-нисък от 20 % и може да докара до изцяло изключване от една или няколко схеми за подкрепяне и може да се ползва в продължение на една или повече календарни години.
По данни на Европейската организация за околна среда Земеделието и дейностите свързани с него ползват максимален напън върху природата – цели 21%. Загубата на местообитанията, нерегламентираните практики от земеделци и внасянето на неразрешени препарати в допълнение слагат под риск природата. За съпоставяне, ловът е причина за едвам 0,66% от натиска.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ