Продължителността на живота в България: Защо жените водят с осем години?
Внаши дни дамите живеят приблизително по-дълго от мъжете на процедура във всички развити страни. Причините се търсят в разностранни фактори, вариращи от генетика до отлики в метода на живот, в това число в професионален проект, сред половете. В България разликата в продължителността на живота е относително висока. Според Световната банка към 2023 може да се чака междинният българин да доживее едвам до 72, а междинната българка - до 80. Например в Гърция тази разлика е доста по-тясна - надлежно сред 79 и 84.
Средната дълготрайност на живота се въздейства като статистическа големина от редица съставни елементи. Голяма тежест има например ранната смъртност на ниска възраст, а мъжете по-често стават жертва на произшествия, закононарушения и самоубийства. Прибягването до всеобщи нездравословни привички, по-характерни за даден пол, също има отношение към общите стойности. Особено огромно значение има това до каква възраст доживява болшинството от популацията.
Графиката показва броя умряли през 2023 по полове в разнообразни възрастови групи от 20-годишни нагоре, като тези над 85 са събрани дружно. Според данни на Националния статистически институт към всяка трета жена, умряла през съответната година, е била на възраст над 85, само че едвам към всеки шести мъж. Така достигането на тази възраст се оказва много по-типично за дамите, в сравнение с за мъжете. Същевременно доста по-висок брой мъже в България почиват след 45 и изключително след 60, като тази ранна смъртност смъква и междинната дълготрайност на живота за общата група по пол.
Макар на пръв взор логиката да диктува, че измежду общото население би имало по 50% мъже и дами, това през днешния ден не е по този начин. Заради достигането на по-висока възраст от дамите, техният брой в България надвишава този на мъжете - главно поради разлики в групите над 60. Според Национален статистически институт 48% от българското население е формирано от мъже, само че единствено 42% от тези над 60 или 35% от тези над 75. Сходна картина на женско болшинство по същите аргументи се следи и в други страни.
Любопитното е, че разминаването в броя поданици по пол е било обърнато в предишното най-малко при отсъствието на огромни военни жертви в съответния интервал. През 1910 в България се организира последното броене преди серията кръвопролитни войни за национално обединяване след 1912, в които умират хиляди българи. То открива мъжко болшинство, което се резервира даже в по-високите възрасти.
Графиката показва кой пол има числово предимство по възрастови групи, сравнявайки преброяванията през 1910 и 2021. Макар на процедура това предимство да не е високо в множеството случаи, разположение на кривата над оста за “равен дял ” демонстрира повече мъже, а под нея - повече дами. Вижда се възходящият превес на дамите над 60 в наши дни, който обаче няма сходство при започване на предишния век.
Важно е да се означи, че по естествени аргументи се раждат малко повече момчета, в сравнение с девойки - почти 105 към 100. Това изяснява за какво и в двата случая измежду децата и младежите има повече такива от мъжки пол. Същевременно въоръжени спорове в българската история засягат най-вече мъжете от съответното потомство, стоящо по тази причина с по-нисък от упования брой в данните. Настрана от тези фактори през 1910 се следи все по-ясно изразено мъжко болшинство след 30 и изключително след 55-годишна възраст. Макар аргументите за това да са неразбираеми, основателно съмнение включва високата смъртност при раждане в този интервал. Така вероятността за гибел внезапно се е увеличавала за дамите при постигане на детеродна възраст и е растяла с всяко последващо раждане във време с кардинално висока раждаемост.
С развиването на медицината и демографските промени смъртността при раждане играе все по-малка роля в развития свят. Повече хора доближават до по-висока възраст, само че въпреки всичко повече мъже умират по-рано от дамите, като този феномен се следи в друга степен в множеството страни. Понастоящем България е изключително наранена от това неравноправие, като то стартира да се задълбочава от 60-те години насам. Според Световната банка междинната дълготрайност на живота при мъжете у нас стагнира от към 1965 до 90-те, до момента в който тази на дамите продължава покачването си през същия интервал, запазвайки разликата по-късно.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Средната дълготрайност на живота се въздейства като статистическа големина от редица съставни елементи. Голяма тежест има например ранната смъртност на ниска възраст, а мъжете по-често стават жертва на произшествия, закононарушения и самоубийства. Прибягването до всеобщи нездравословни привички, по-характерни за даден пол, също има отношение към общите стойности. Особено огромно значение има това до каква възраст доживява болшинството от популацията.
Графиката показва броя умряли през 2023 по полове в разнообразни възрастови групи от 20-годишни нагоре, като тези над 85 са събрани дружно. Според данни на Националния статистически институт към всяка трета жена, умряла през съответната година, е била на възраст над 85, само че едвам към всеки шести мъж. Така достигането на тази възраст се оказва много по-типично за дамите, в сравнение с за мъжете. Същевременно доста по-висок брой мъже в България почиват след 45 и изключително след 60, като тази ранна смъртност смъква и междинната дълготрайност на живота за общата група по пол.
Макар на пръв взор логиката да диктува, че измежду общото население би имало по 50% мъже и дами, това през днешния ден не е по този начин. Заради достигането на по-висока възраст от дамите, техният брой в България надвишава този на мъжете - главно поради разлики в групите над 60. Според Национален статистически институт 48% от българското население е формирано от мъже, само че единствено 42% от тези над 60 или 35% от тези над 75. Сходна картина на женско болшинство по същите аргументи се следи и в други страни.
Любопитното е, че разминаването в броя поданици по пол е било обърнато в предишното най-малко при отсъствието на огромни военни жертви в съответния интервал. През 1910 в България се организира последното броене преди серията кръвопролитни войни за национално обединяване след 1912, в които умират хиляди българи. То открива мъжко болшинство, което се резервира даже в по-високите възрасти.
Графиката показва кой пол има числово предимство по възрастови групи, сравнявайки преброяванията през 1910 и 2021. Макар на процедура това предимство да не е високо в множеството случаи, разположение на кривата над оста за “равен дял ” демонстрира повече мъже, а под нея - повече дами. Вижда се възходящият превес на дамите над 60 в наши дни, който обаче няма сходство при започване на предишния век.
Важно е да се означи, че по естествени аргументи се раждат малко повече момчета, в сравнение с девойки - почти 105 към 100. Това изяснява за какво и в двата случая измежду децата и младежите има повече такива от мъжки пол. Същевременно въоръжени спорове в българската история засягат най-вече мъжете от съответното потомство, стоящо по тази причина с по-нисък от упования брой в данните. Настрана от тези фактори през 1910 се следи все по-ясно изразено мъжко болшинство след 30 и изключително след 55-годишна възраст. Макар аргументите за това да са неразбираеми, основателно съмнение включва високата смъртност при раждане в този интервал. Така вероятността за гибел внезапно се е увеличавала за дамите при постигане на детеродна възраст и е растяла с всяко последващо раждане във време с кардинално висока раждаемост.
С развиването на медицината и демографските промени смъртността при раждане играе все по-малка роля в развития свят. Повече хора доближават до по-висока възраст, само че въпреки всичко повече мъже умират по-рано от дамите, като този феномен се следи в друга степен в множеството страни. Понастоящем България е изключително наранена от това неравноправие, като то стартира да се задълбочава от 60-те години насам. Според Световната банка междинната дълготрайност на живота при мъжете у нас стагнира от към 1965 до 90-те, до момента в който тази на дамите продължава покачването си през същия интервал, запазвайки разликата по-късно.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ