Проф. Александрова обясни как се лекува маймунска шарка
Вмомента маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината .
Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, т.е. заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се най-вече в Централна и Западна Африка, в региони, ситуирани наоколо до тропически дъждовни гори. Разпознати са две разновидности на вируса на маймунската шарка - западноафриканска и централноафриканска, сподели за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките .
Тя изясни, че вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 година при огнище на сходно на шарка заболяване измежду маймуни, отглеждани в проучвателен институт в Копенхаген, Дания . Тази история дава наименованието му, само че вирусът визира и други животни, главно гризачи.
Първият случай при човек е разказан на 1 септември 1970 година, когато деветмесечно дете е признато в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са доказани в 15 разнообразни страни, 11 от които са в Африка. През миналите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка отвън Африка е записано през 2003 година в Съединени американски щати. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което сплотява всички тези хора е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на собствен ред са били инфектирани, откакто са били настанени наоколо до импортирани от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 дребни бозайници, представляващи 9 разнообразни типа, в това число 6 типа гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в интервала от 22 септември 2017 година до 16 септември 2018 година, то обгръща 122 доказани или евентуални случая в 17 щата, в това число седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст сред 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, сподели вирусологът.
Сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината
Проф. Александрова означи, че сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината. И освен. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма потвърдена директна връзка с пътешестване до ендемични за заболяването области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е импортиран от Нигерия). Броят им е дребен, само че се усилва всеки ден. Между 6 и 18 май 2022 година в Обединеното кралство са доказани общо 9 случая (част от засегнатите се дефинират като мъже, които вършат секс с мъже), 2 дни по-късно техният брой към този момент е 20. Междувременно пристигнаха известия от Испания (към 20 май 2022 година случаите са 30, множеството свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, Съединени американски щати, Австралия, добави вирусологът.
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за обособени случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.) , само че основно измежду хора, които са пътували до региони, където болестта е ендемично. По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ЕCDC) особеното в този момент е, че за първи път сме очевидци на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже.
Какви са признаците на заболяването?
Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите включват нараснала температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и чувство за липса на сила (изтощение), изясни проф. Александрова. Тя добави, че нормално се появява обрив, който стартира от лицето, само че по-късно може да се популяризира в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите). Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възвръщат в границите на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани човеци и е обвързвано със степента на излагане на вируса, здравословното положение на пациента и естеството на настъпилите затруднения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Маймунската шарка по време на бременност може да докара до затруднения, до вродена маймунска шарка или мъртво раждане, сподели вирусологът. И означи, че смъртността е достигала до 10 % (особено при централноафриканската линия), само че през последните години е към 3,6 %. Информацията за клиничната картина, както и за смъртността, идва главно от африканските страни. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и усилват риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през засегната кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в непосредствен контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, инфектирани с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се реализира и при захапване или надраскване, при изразходване на незадоволително термично обработено месо, изясни проф. Радостина Александрова.
Разполагаме ли със средства за профилактика или лекуване?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите жанр (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), само че клиничната картина е доста по-лека, а заразяването се случва доста по-трудно. Доказано е, че имунизацията против едра шарка е към 85 % ефикасна за попречване на маймунска шарка, сподели вирусологът.
Проф. Александрова напомни, че след дейна имунизационна акция едрата шарка беше оповестена от СЗО за ликвидирана в международен мащаб през май 1980 година, а имунизацията беше прекъсната. С годините това води до струпване на от ден на ден генерации хора, които са податливи на зараза с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина против едра шарка (в 2 дози), която през 2019 година беше позволена и за приложение против маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, основано за лекуване на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 година и против маймунска шарка, заяви проф. Александрова.
Тя означи, че обстановката е динамична и се наблюдава деликатно от здравните служби . Според Агенцията за здравна сигурност във Англия вирусът на маймунската шарка не се популяризира елементарно сред хората и рискът за популацията остава невисок.
Наблюдението и бързото идентифициране на новите случаи са от решаващо значение за ограничението на огнищата. За това сигурно ще помогне и положителната осведоменост на популацията.
Пандемията от COVID-19 и протичащото се през последния месец за следващ път ни демонстрират, че всички сме свързани между тях и не сме сами на планетата. Неслучайно експертите сложиха ударението върху така наречен идея за единно здраве, включваща хората, животните и природата, разяснява проф. Радостина Александрова.
Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, т.е. заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се най-вече в Централна и Западна Африка, в региони, ситуирани наоколо до тропически дъждовни гори. Разпознати са две разновидности на вируса на маймунската шарка - западноафриканска и централноафриканска, сподели за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките .
Тя изясни, че вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 година при огнище на сходно на шарка заболяване измежду маймуни, отглеждани в проучвателен институт в Копенхаген, Дания . Тази история дава наименованието му, само че вирусът визира и други животни, главно гризачи.
Първият случай при човек е разказан на 1 септември 1970 година, когато деветмесечно дете е признато в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са доказани в 15 разнообразни страни, 11 от които са в Африка. През миналите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка отвън Африка е записано през 2003 година в Съединени американски щати. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което сплотява всички тези хора е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на собствен ред са били инфектирани, откакто са били настанени наоколо до импортирани от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 дребни бозайници, представляващи 9 разнообразни типа, в това число 6 типа гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в интервала от 22 септември 2017 година до 16 септември 2018 година, то обгръща 122 доказани или евентуални случая в 17 щата, в това число седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст сред 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, сподели вирусологът.
Сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината
Проф. Александрова означи, че сега маймунската шарка е измежду най-горещите тематики в света на биомедицината. И освен. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма потвърдена директна връзка с пътешестване до ендемични за заболяването области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е импортиран от Нигерия). Броят им е дребен, само че се усилва всеки ден. Между 6 и 18 май 2022 година в Обединеното кралство са доказани общо 9 случая (част от засегнатите се дефинират като мъже, които вършат секс с мъже), 2 дни по-късно техният брой към този момент е 20. Междувременно пристигнаха известия от Испания (към 20 май 2022 година случаите са 30, множеството свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, Съединени американски щати, Австралия, добави вирусологът.
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за обособени случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.) , само че основно измежду хора, които са пътували до региони, където болестта е ендемично. По данни на Европейския център за надзор на болесттите (ЕCDC) особеното в този момент е, че за първи път сме очевидци на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи измежду мъже, които вършат секс с мъже.
Какви са признаците на заболяването?
Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите включват нараснала температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, настинка и чувство за липса на сила (изтощение), изясни проф. Александрова. Тя добави, че нормално се появява обрив, който стартира от лицето, само че по-късно може да се популяризира в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите). Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възвръщат в границите на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани човеци и е обвързвано със степента на излагане на вируса, здравословното положение на пациента и естеството на настъпилите затруднения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Маймунската шарка по време на бременност може да докара до затруднения, до вродена маймунска шарка или мъртво раждане, сподели вирусологът. И означи, че смъртността е достигала до 10 % (особено при централноафриканската линия), само че през последните години е към 3,6 %. Информацията за клиничната картина, както и за смъртността, идва главно от африканските страни. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и усилват риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през засегната кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в непосредствен контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, инфектирани с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се реализира и при захапване или надраскване, при изразходване на незадоволително термично обработено месо, изясни проф. Радостина Александрова.
Разполагаме ли със средства за профилактика или лекуване?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите жанр (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), само че клиничната картина е доста по-лека, а заразяването се случва доста по-трудно. Доказано е, че имунизацията против едра шарка е към 85 % ефикасна за попречване на маймунска шарка, сподели вирусологът.
Проф. Александрова напомни, че след дейна имунизационна акция едрата шарка беше оповестена от СЗО за ликвидирана в международен мащаб през май 1980 година, а имунизацията беше прекъсната. С годините това води до струпване на от ден на ден генерации хора, които са податливи на зараза с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина против едра шарка (в 2 дози), която през 2019 година беше позволена и за приложение против маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, основано за лекуване на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 година и против маймунска шарка, заяви проф. Александрова.
Тя означи, че обстановката е динамична и се наблюдава деликатно от здравните служби . Според Агенцията за здравна сигурност във Англия вирусът на маймунската шарка не се популяризира елементарно сред хората и рискът за популацията остава невисок.
Наблюдението и бързото идентифициране на новите случаи са от решаващо значение за ограничението на огнищата. За това сигурно ще помогне и положителната осведоменост на популацията.
Пандемията от COVID-19 и протичащото се през последния месец за следващ път ни демонстрират, че всички сме свързани между тях и не сме сами на планетата. Неслучайно експертите сложиха ударението върху така наречен идея за единно здраве, включваща хората, животните и природата, разяснява проф. Радостина Александрова.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ