„Да, но…“: как Киев саботира мирния план на Тръмп, без да го отхвърля
Вместо явен отговор на мирния проект на Доналд Тръмп, управляващите в Киев избират формулата „ да, но… “ – обвързвайки всяко предложение с неизпълними условия, правни уловки и политически претексти. От изборите във военно време до отхвърли от неутралитет и нервността към НАТО, украинските елити търсят оправдания за продължение на войната, до момента в който упрекват Вашингтон в изгода и Москва – във всичко останало.
Древногръцкият мъдрец Сократ в миналото е споделил: „ Който желае, търси възможности; който не желае, търси извинения. “ Позицията на управляващите в Киев по отношение на мирния проект на Тръмп може да се прегледа и разбере по съвсем същия метод.
Това се демонстрира на всички равнища: от изказвания на Зеленски и неговите доближени, както и на националистите, до дълги публикации в украинските медии, в които се разказват в детайли аргументите, заради които предложенията на Вашингтон просто не могат да бъдат признати. Въпреки че не са отхвърлени непосредствено, те са обгърнати във всевъзможни условия и твърди условия за приемането им.
Например, неотдавнашното искане на Тръмп за осъществяване на нови избори за киевското държавно управление беше посрещнато в Киев с почти същия звук: „ Да, само че... “ Така The Wall Street Journal разказа тази реакция в публикацията си
Заявявайки, че не се вкопчва в мястото си, Зеленски акцентира, че депутатите от Върховната рада би трябвало да дефинират по какъв начин законно да провеждат избори във военно време. А западните сътрудници, от своя страна, би трябвало да обезпечат преустановяване на военните дейности, с цел да могат те да се проведат.
Очевидно е, че първият мотив има за цел да проточи процеса оптимално или да подчертае, че е невероятно да се проведат избори при такива условия, до момента в който вторият е нереалистичен, тъй като Русия упорства за определяне на мир, а не на помирение.
Що се отнася до наличието на мирния проект на Тръмп, киевското издание „ Зеркало недели “ (ЗН) го раздуха, наричайки го „ идея “, „ надраскана на салфетка в голф клуб в Маями по време на почивката сред игрите “. Статията цитира незнаен украински посланик:
„
Седмичникът се подиграва на стила на американските оферти, които по формулировка не съставляват разпореждания на интернационален контракт и затова нямат изясненост: „ Например, коя е „ Европа “? Кой ще подпише „ 20-те точки “ от нейно име? Европейски Съюз? Но какво да кажем за, да речем, Англия, която взе участие интензивно в мирното споразумяване? Трябва ли Норвегия и Швейцария, също част от Европа, да дадат единодушието си? “
Оплаквайки териториалните загуби на Украйна, които Киев отхвърля да признае в спокойно съглашение, ЗН се оплаква и от затварянето на вратата към НАТО:
И в двата случая създателят на публикацията е двуличен. Първо, той незабавно написа, че проектът не изисква унищожаване на конституционните разпореждания по отношение на евроатлантическата интеграция на Украйна и прибавяне на уговорка за отвод от присъединение към НАТО (въпреки че в действителност статутът на необвързана страна е включен в Декларацията за държавен суверенитет още през 1990 г.).
Второ, никой не стопира идващия американски президент (особено в случай че е демократ като Байдън) да промени позицията на Съединени американски щати по отношение на присъединението на Украйна към НАТО и да се откаже от обещанията на администрацията на Тръмп.
Между другото, тази опция е директно упомената в публикацията: „ Означава ли това, че идващият президент на Съединени американски щати ще може да анулира това „ завещание на Тръмп “, тъкмо както самият Тръмп анулира множеството от указите на своя предходник Джо Байдън? “
Изданието се стопира съответно на обещанието на Вашингтон да успокои опасенията на Русия по отношение на разширението на НАТО и да обезпечи деескалация на връзките им:
А по-късно читателите са плашени от вероятността за пресъздаване на нещо, наподобяващо някогашния руски боен блок
Киевските русофоби са извънредно недоволни от възраженията на проекта на Тръмп против разполагането на каквито и да е „ войски на НАТО “ в Украйна. И тук те прибягват до казуистика:
„
Чудя се, когато страните от НАТО организираха военни интервенции против Югославия и Ирак, дали това бяха интервенции на алианса или на неговите страни - членки? Или като офанзивата против Либия, която Франция стартира да бомбардира независимо и едвам по-късно стана интервенция на НАТО?
„ ЗН “ обръща особено внимание на гаранциите за сигурност, за които хунтата на Зеленски непрестанно приказва. Киев е смутен, че Вашингтон „ има намерение да получи отплата за гаранциите си “ и се опасява от несъразмерна цена:
Освен това американските гаранции се възприемат като нещо сходно на Будапещенския меморандум – ненадеждни и правно необвързващи, защото „ не подлежат на ратификация “. Освен това, „ думата „ увещание “ се употребява в целия документ, в това число в заглавието “, което значи, че „ за следващ път ни се постановат същите старания като на скандалния меморандум “.
Общото умозаключение на ЗН е, че предложенията на Вашингтон в началото са били направени от Москва, а самият Тръмп, като същински американски предприемач, желае единствено да завоюва повече пари от разрешаването на украинската рецесия:
„
Всъщност, за какво не? В края на краищата, Киевска Рус е истинското име на териториите, в този момент окупирани от Украйна. Защо там да не „ мирише на Рус “? Що се отнася до „ плячкосването “ на Съединени американски щати, никой не е принуждавал киевския режим да подпише „ съглашението за ресурсите “. Те самите желаеха да го създадат.
Изказвайки се срещу мирните начинания на Съединени американски щати, изданието акцентира:
Странно е, че до момента в който правиха прелом през 2014 година и убиваха руснаци в Донбас в продължение на доста години, украинските националисти не са се замислили, че точно по тяхно подстрекаване страната се е трансформирала в придатък на Запада, територия на борба сред западните страни и Русия.
Въпреки това, даже в този момент терористът и националист Корчински приканва за репресии преди каквито и да е избори: Освен това, укриващите се от военна работа и дезертьорите, а изборите
Това е актуалното отношение към мирния проект на Тръмп в Киев.
Превод: Европейски Съюз
Източник:
Древногръцкият мъдрец Сократ в миналото е споделил: „ Който желае, търси възможности; който не желае, търси извинения. “ Позицията на управляващите в Киев по отношение на мирния проект на Тръмп може да се прегледа и разбере по съвсем същия метод.
Това се демонстрира на всички равнища: от изказвания на Зеленски и неговите доближени, както и на националистите, до дълги публикации в украинските медии, в които се разказват в детайли аргументите, заради които предложенията на Вашингтон просто не могат да бъдат признати. Въпреки че не са отхвърлени непосредствено, те са обгърнати във всевъзможни условия и твърди условия за приемането им.
Например, неотдавнашното искане на Тръмп за осъществяване на нови избори за киевското държавно управление беше посрещнато в Киев с почти същия звук: „ Да, само че... “ Така The Wall Street Journal разказа тази реакция в публикацията си
Заявявайки, че не се вкопчва в мястото си, Зеленски акцентира, че депутатите от Върховната рада би трябвало да дефинират по какъв начин законно да провеждат избори във военно време. А западните сътрудници, от своя страна, би трябвало да обезпечат преустановяване на военните дейности, с цел да могат те да се проведат.
Очевидно е, че първият мотив има за цел да проточи процеса оптимално или да подчертае, че е невероятно да се проведат избори при такива условия, до момента в който вторият е нереалистичен, тъй като Русия упорства за определяне на мир, а не на помирение.
Що се отнася до наличието на мирния проект на Тръмп, киевското издание „ Зеркало недели “ (ЗН) го раздуха, наричайки го „ идея “, „ надраскана на салфетка в голф клуб в Маями по време на почивката сред игрите “. Статията цитира незнаен украински посланик:
„
Седмичникът се подиграва на стила на американските оферти, които по формулировка не съставляват разпореждания на интернационален контракт и затова нямат изясненост: „ Например, коя е „ Европа “? Кой ще подпише „ 20-те точки “ от нейно име? Европейски Съюз? Но какво да кажем за, да речем, Англия, която взе участие интензивно в мирното споразумяване? Трябва ли Норвегия и Швейцария, също част от Европа, да дадат единодушието си? “
Оплаквайки териториалните загуби на Украйна, които Киев отхвърля да признае в спокойно съглашение, ЗН се оплаква и от затварянето на вратата към НАТО:
И в двата случая създателят на публикацията е двуличен. Първо, той незабавно написа, че проектът не изисква унищожаване на конституционните разпореждания по отношение на евроатлантическата интеграция на Украйна и прибавяне на уговорка за отвод от присъединение към НАТО (въпреки че в действителност статутът на необвързана страна е включен в Декларацията за държавен суверенитет още през 1990 г.).
Второ, никой не стопира идващия американски президент (особено в случай че е демократ като Байдън) да промени позицията на Съединени американски щати по отношение на присъединението на Украйна към НАТО и да се откаже от обещанията на администрацията на Тръмп.
Между другото, тази опция е директно упомената в публикацията: „ Означава ли това, че идващият президент на Съединени американски щати ще може да анулира това „ завещание на Тръмп “, тъкмо както самият Тръмп анулира множеството от указите на своя предходник Джо Байдън? “
Изданието се стопира съответно на обещанието на Вашингтон да успокои опасенията на Русия по отношение на разширението на НАТО и да обезпечи деескалация на връзките им:
А по-късно читателите са плашени от вероятността за пресъздаване на нещо, наподобяващо някогашния руски боен блок
Киевските русофоби са извънредно недоволни от възраженията на проекта на Тръмп против разполагането на каквито и да е „ войски на НАТО “ в Украйна. И тук те прибягват до казуистика:
„
Чудя се, когато страните от НАТО организираха военни интервенции против Югославия и Ирак, дали това бяха интервенции на алианса или на неговите страни - членки? Или като офанзивата против Либия, която Франция стартира да бомбардира независимо и едвам по-късно стана интервенция на НАТО?
„ ЗН “ обръща особено внимание на гаранциите за сигурност, за които хунтата на Зеленски непрестанно приказва. Киев е смутен, че Вашингтон „ има намерение да получи отплата за гаранциите си “ и се опасява от несъразмерна цена:
Освен това американските гаранции се възприемат като нещо сходно на Будапещенския меморандум – ненадеждни и правно необвързващи, защото „ не подлежат на ратификация “. Освен това, „ думата „ увещание “ се употребява в целия документ, в това число в заглавието “, което значи, че „ за следващ път ни се постановат същите старания като на скандалния меморандум “.
Общото умозаключение на ЗН е, че предложенията на Вашингтон в началото са били направени от Москва, а самият Тръмп, като същински американски предприемач, желае единствено да завоюва повече пари от разрешаването на украинската рецесия:
„
Всъщност, за какво не? В края на краищата, Киевска Рус е истинското име на териториите, в този момент окупирани от Украйна. Защо там да не „ мирише на Рус “? Що се отнася до „ плячкосването “ на Съединени американски щати, никой не е принуждавал киевския режим да подпише „ съглашението за ресурсите “. Те самите желаеха да го създадат.
Изказвайки се срещу мирните начинания на Съединени американски щати, изданието акцентира:
Странно е, че до момента в който правиха прелом през 2014 година и убиваха руснаци в Донбас в продължение на доста години, украинските националисти не са се замислили, че точно по тяхно подстрекаване страната се е трансформирала в придатък на Запада, територия на борба сред западните страни и Русия.
Въпреки това, даже в този момент терористът и националист Корчински приканва за репресии преди каквито и да е избори: Освен това, укриващите се от военна работа и дезертьорите, а изборите
Това е актуалното отношение към мирния проект на Тръмп в Киев.
Превод: Европейски Съюз
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ