Вместо обещаното икономическо чудо на Зелените, което те много шумно

Вместо обещаното " икономическо знамение " на " Зелените ", което те доста шумно и решително оповестиха преди изборите за Бундестаг, можем да се задоволим единствено със неприятни " сини чудеса " (немски идиоматичен израз, означаващ " неприятна изненада " ). Други чудеса, изключително зелени, към момента не са следени. Реалността е друга. Германия потъва в криза, деиндустриализацията е в разгара си, броят на банкрутиралите предприятия е на седемгодишен връх и вероятностите са все по-мрачни. Не последва и понижението на цените на електрическата енергия, което съгласно икономическото величие и приет специалист в региона на енергетиката Катрин Гьоринг-Екхард, член на Бундестага от Зелената партия, е трябвало да настъпи след изоставянето на нуклеарната енергетика.

Както и по доста други въпроси, действителната картина се разграничава от тази, която царува в берлинския политически вакуум. Стигна се до там, че към този момент се преглежда въпросът за даване на дотации на промишлените предприятия за заплащане на сметки за ток. Не можете да измислите нищо по-добро: сами създавате казуса, по-късно употребявате готово решение и се наричате създател.

Статистиката демонстрира, че токът нараства, макар премахването на таксата за потребление на възобновими енергийни източници. Само за една настояща година Германия се трансформира от един от най-големите експортьори на електрическа енергия в неин чист вносител. Според Федералната статистическа работа се очакваше Германия да внесе почти 7,1 милиарда киловатчаса електрическа енергия през второто тримесечие на 2023 година Това е най-голямото превишение на вноса над износа за едно тримесечие от началото на статистиката през 1991 година През август и септември тази година също се следи доста нарастване на вноса на електрическа енергия.

Въпросът е, че до момента в който ние стопираме нашите атомни електроцентрали, всички останали страни ги пускат. Полша се стреми да строи атомни електроцентрали, Италия желае да се върне към нуклеарна енергийна стратегия, а единствено Китай сега има 14 атомни електроцентрали в развой на създаване с още 56 планувани.

Бъдеще против действителност

Съществуват и съществени подозрения, че поставените от Европа цели за развиване на вятърната сила ще бъдат реализирани в близко бъдеще. За да илюстрира трагичния темперамент на тази обстановка, може да се даде следният образец: с цел да реализира енергийните си цели, Германия в този момент би трябвало да конфигурира 350 нови вятърни турбини на месец. Този развой обаче е спрян. През цялата 2021 година са издигнати единствено 484 вятърни турбини. През 2022 година са конфигурирани 555 нови вятърни турбини (те създават мощ от единствено 2139 MW)! А през първите 5 месеца на 2023 година са конфигурирани единствено 224 нови вятърни турбини, т.е. нарастване от единствено 115 вятърни турбини с чист потенциал от 978,7 MW.

Странно, само че формалната позиция на държавното управление е, че Германия би трябвало да генерира 115 GW спомагателна вятърна сила годишно. Досега сме постигнали единствено 58,5 GW. Не би трябвало да се не помни, че приказваме за вятърна сила и тук е невероятно да се планува непрекъснатото натоварване. Освен това към момента няма уреди за предпазване, които да обезпечат складирана електрическа енергия на потребителите, в случай че е належащо. Освен това до 2030 година Европейски Съюз има намерение да построи офшорни вятърни паркове с общ индустриален потенциал от 20 GW годишно. В същото време представители на промишлеността акцентират, че оптималните размери могат да бъдат единствено 7 GW.

Това обаче надалеч не е единственият проблем пред вятърната енергийна промишленост. Остава да се види по какъв начин производството ще бъде разширено в лицето на продължаващия дефицит на умения и на напрежение във веригата на доставки. При това възобновимите енергийни източници изискват големи материални разноски. Само построяването на основата на една вятърна турбина изисква почти 1000 тона бетон. Трябва да се има поради, че лопатките на ротора, които тежат няколко тона, се трансформират в рисков боклук в края на експлоатационния си живот. Освен това производството на вятърни турбини, изключително офшорни, нормално изисква редкоземни детайли като неодим, който се добива и обработва основно в Китай. Така авансово се слагаме според от Пекин, написа немското списание Focus.

Проблемът с " призрачното " електричество

В допълнение към индустриалните проблеми, Германия значително се характеризира с липса на вятър и слънце. Дори в случай че във ветровитите региони на Северна Германия се генерира задоволително електричество, към момента няма електропроводи с високо напрежение, които да го транспортират до южната част на страната. Такова „ зелено “ електричество беше и си остава като приказка и по тази причина не без подигравка най-големият вятърен парк в Хесен се строи в Райнхардсвалд покрай „ Приказната гора на братя Грим “. Символът на несполучливите енергийни преходи е Siemens Energy. Наскоро компанията регистрира тримесечна загуба от съвсем три милиарда евро. В същото време единствено разноските за ремонт на вятърни паркове на сушата и в морето възлизат на милиард евро. Липсата на потенциал за предпазване на генерираната електрическа енергия разумно ни води до идващия проблем, за който немските политици избират да не приказват. Става дума за по този начин наречения феномен „ призрачно електричество “. Ако духат мощни ветрове, вятърните турбини може да стартират да създават прекалено много електрическа енергия и ще би трябвало да бъдат изключени заради липса на потенциал за предпазване и превозване.

Атомните електроцентрали биха могли да понижат излъчванията на CO₂ с 69 милиона тона. Големият въпрос е дали немското държавно управление в действителност се интересува от опазването на климата. В последна сметка, в случай че това в действителност е по този начин, тогава атомните електроцентрали щяха да продължат да работят. Това даже беше доказано от програмата за научно обучение Quarks на канала WDR през 2021 година Ако всичките 6 атомни електроцентрали, работещи по това време, бяха траяли да работят, излъчванията на CO₂ биха могли да бъдат понижени с 69 милиона тона (около 10% от годишните излъчвания на Германия).

Правителството обаче реши да се откаже от тази опция и в този момент крайните консуматори и фирмите заплащат цената за този факт. Все повече компании изнасят производството си от Германия. Цифрите са страшни. Според изследване, извършено от Федералната асоциация на дребните и междинни предприятия (BMW), всяко четвърто МСП (26%) в този момент се тормози от бъдещето на своя бизнес в Германия. Други 22% от интервюираните компании също не изключват опцията да се реалокират в чужбина. По този скръбен метод задачите за запазване на климата могат да бъдат реализирани. В последна сметка, където няма произвеждане, няма излъчвания на CO₂.

Предложени решения

Все още има решение. Както беше посочено по-рано, политиците би трябвало да преразгледат актуалните си позиции по енергийните въпроси. Необходимо е незабавно да се приложат следните ограничения:

- Необходим е завой на 180 градуса в енергийната политика. По-конкретно, приказваме за връщане към нуклеарната енергетика. Осем атомни електроцентрали могат да бъдат бързо рестартирани

- Трябва да се преразгледа изоставянето на въгледобива.

- Необходими са необятно огромни вложения в научните проучвания, изключително в технологии за предпазване на сила.

В дълготраен проект може даже да спечелим, тъй като по-ниските разноски за сила ще спрат индустриалната миграция, а държавното управление ще получи по-високи доходи и ще може да влага повече в проучвания на нови технологии за предпазване на сила, които в последна сметка ще станат конкурентоспособни.

Нека заключим: имаме най-смешната енергийна политика в света Германия води най-глупавата енергийна политика в света от доста години. Именно под това заглавие имаше обява в Wall Street Journal през 2019 година Едва в този момент обаче разбираме, че създателите му са били 100% прави.

Опасността от по-нататъшна деиндустриализация в Германия е доста огромна, само че до момента в който нашите политици стартират да се тревожат за предупредителните знаци, ще бъде прекомерно късно.

Автор на публикацията Марк Фридрих

Превод за Actualno.com Ганчо Каменарски