Обама и конспирацията на века
Вместо да проверяват действителни закани, службите в Съединени американски щати фабрикуваха измислени врагове
Разкритията са унищожителни за легитимността на цяла една политическа ера на доминация на Демократическата партия на Съединени американски щати
Историята има навика да прикрива дълго закононарушенията на мощните на деня, когато те са облечени във власт и се усмихват пред камерите. Но идва ден, в който завесата пада. В Съединените щати този ден настъпи.
Случаят „ Russiagate ” – оня световно тиражиран мит за „ съветската интервенция в изборите “ и „ сътрудника Тръмп “ – бе изобличен като най-мащабната политико-разузнавателна интрига в актуалната американска история. А нейните създатели се оказаха не в Кремъл на Путин, а в Белия дом на Барак Обама и в „ командната зала ” на дълбоката страна. Разкритията, които направи Тулси Габард – шефът на националното разузнаване в администрацията на Доналд Тръмп – са не просто смущаващи. Те са унищожителни за легитимността на цяла една политическа ера на доминация на Демократическата партия на Съединени американски щати.
Декласифицираните документи, предадени публично на федералното Министерство на правораздаването, разкриват систематична, съзнателна и целенасочена интервенция, проведена от администрацията на президента Барак Обама, за да се делегитимира кандидатурата на Доналд Тръмп за президент и след това – да се подкопае с неистини и клюки неговото ръководство. Разкритията свидетелстват за самобитен опит за прелом. Не с оръжие, а с документи. Не от военни хунти, а от костюмирани клики, скрити зад паравана на институциите. Безпрецедентна интервенция против законната власт и демократичната воля на жителите.
От разкритите документи излиза наяве, че разследващата общественост – Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, НСА и Офисът на шефа на националното разузнаване – е получила нареждания да пренапише и фалшифицира оценки за имагинерна „ съветска интервенция “ в изборите през 2016 година, извоювани от Доналд Тръмп. Въпреки всички подозрения и експертни предизвестия, че няма данни Русия да фаворизира претендент в американските избори и че дейностите на руснаците по принцип са ориентирани към общо подкопаване на доверието в демокрацията, а така наречен „ досие Стийли “, което съдържа изказвания за „ съветска интервенция “, е недостоверно и манипулирано – върху тази подправена основа се построява цяла паралелна подправена действителност. Реалност, в която Тръмп е показан посредством институционална и медийна пропагандна акция като „ марионетка на Кремъл “, „ опасност за сигурността “, „ изменник “.
Цялата тази незаконна интервенция е ориентирана към Доналд Тръмп, тъй като той беше първият сериозен пробив в превъзходството на неолибералния глобализъм. Той не одобри езика на корпоративната дипломация, нито лицемерното морализаторстване на вашингтонските клики и котерии. А от включването си в изборната акция през юни 2015 година, когато слезе от „ златния “ ескалатор в Тръмп тауър на Пето авеню в Манхатън, той приказва езика на елементарните хора. На тези, които бяха канселирани от общественото пространство, които години наред бяха принуждавани да мълчат под диктата на фашизоидната политическа уместност и под ботуша на глобализма.
Именно по тази причина против Тръмп бе задействан целият боеприпас на дълбоката страна. Службите за сигурност се трансфораха в оръжие за вътрешнополитическа кавга. Вместо да проверяват действителни закани, те фабрикуваха измислени врагове. Вместо да пазят конституцията, те я обезсилваха. Използваха се съдилища по закона FISA, с цел да се подслушват сътрудници на предизборния щаб на Тръмп. Манипулативно пускаха фрагменти от секретни материали в демократичните заводи за подправени вести. Организираше се медийна нервност, подгрявана от специалисти на заплата в соросови НПО-та и фондации, свързани с световния капитал.
Но на първо място, това беше скица, ръководена от политическо двуличие. Барак Обама, същият този „ нов Месия “ на неолибералния хайлайф, който през 2009 година провежда театралната си акция „ рестарт с Русия “, представяйки се за миротворец, се оказа проектант на най-дълбоката политическа машинация в историята на Съединени американски щати. С едната ръка подаваше копчето за „ reset “, а с другата към този момент приготвяше структурите за намеса против политическия плурализъм.
Този по този начин наименуван „ рестарт “ беше в действителност стратегическа капитулация. В името на илюзорна „ еластичност “, Обама замрази противоракетната защита в Полша и Чехия, пренебрегва нашествието в Грузия, в Сирия легитимира съветското наличие посредством безучастие, премълча позорно съветската окупация на Крим. Но когато Тръмп – индивидът, който действително искаше да се ангажира с разговор с Москва от позицията на мощ и суверенитет – се появи на сцената, Обама и неговите марионетки взеха решение, че Русия би трябвало да стане демонизиран облик. За да бъде нападнат посредством нея същинският им зложелател: американският народ и неговият избор.
И по този начин кланът Обама-Клинтън роди „ Russiagate ” – политическа интервенция с естетиката на несъвършен холивудски трилър, само че със наличието на болшевишка кавга. Основата: въпросното „ досие Стийли “. Една съчинена тетрадка от подправени „ източници “ с неразбираем генезис, цялостна с компромати, платена от щаба на Хилари Клинтън. Използвана от ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ. Одобрена от Обама. Превърната в „ доказателство “, в което никой не има вяра, само че всички употребяват.
И когато Тръмп встъпи в служба, тази неистина се легитимира посредством институциите. Назначи се специфичен прокурор. Разпитваха се очевидци. Арестуваха се хора. Медии като CNN и MSNBC бяха съучастниците в цялата интервенция. Всеки ден – нова „ бомба “. Всеки месец – нова „ диря “. И в края на тригодишната мъгла: нула доказателства. Но провалите бяха колосални. Институциите се компрометираха. Доверието в изборите се срина. Обществото се раздели.
Днес, когато Тулси Габард обществено оповести всички тези данни и предложи на Министерството на правораздаването престъпно следствие на Барак Обама, Джон Бренън, Джеймс Коми, Джеймс Клапър и други – не става дума за реванш. Става дума за правораздаване. Става дума за възобновяване на реда. За това, че в една народна власт, даже някогашните президенти, не са над закона. Че имунитетът не е лиценз за корист, а отговорност пред историята.
Днес мнозина от нормалните представители на неолибералния ред повтарят като ехтене: „ рисков казус “, „ реваншизъм “, „ атакуване на институциите “. Но какво беше „ Russiagate ”, в случай че не тъкмо това? Къде бяха тези бранители на демокрацията, когато целият държавен уред на Съединени американски щати беше впрегнат против политическия конкурент Тръмп? Къде беше загрижеността им за закона, когато се нарушаваха процедури, фабрикуваха се „ оценки “ и се лансираха откровени фалшификации?
Истината е, че през днешния ден Тръмп стои на барикадата сред суверенната народна власт и глобалисткия корпоративен технократизъм. Той не е съвършен. Но той е достоверен. И по тази причина е рисков за системата. Защото в негово лице се възражда политическата еднаквост на консервативната Америка - тази, която има вяра в Бог, в границите, в правото на нацията да се самоуправлява, а не да бъде ръководена и направлявана от неизбрани от никого бюрократи, фондации, медии и рейтингови организации.
Битката е доста по-голяма от един развой. Тя е борба за душата на Америка и на Западната цивилизация. Или ще се върнем към правов ред, учреден на истина, закон и национален суверенитет, или ще останем пленници на цифровата химера, в която жителите са данни, страните – аксесоари, а истината – закононарушение.
Америка през днешния ден стои на исторически кръстопът. Но този път има късмет. Защото лъжата стартира да бъде изобличавана. Документите са пред нас. Отговорните властници – също. Въпросът към този момент не е „ имало ли е интрига “, а дали ще има отговорност.
А възмездието – би трябвало да стартира с тези, които трансфораха лъжата в институция, а медийната агитация – в инструмент за ръководство на страната. Защото без истина, няма независимост.
Разкритията са унищожителни за легитимността на цяла една политическа ера на доминация на Демократическата партия на Съединени американски щати
Историята има навика да прикрива дълго закононарушенията на мощните на деня, когато те са облечени във власт и се усмихват пред камерите. Но идва ден, в който завесата пада. В Съединените щати този ден настъпи.
Случаят „ Russiagate ” – оня световно тиражиран мит за „ съветската интервенция в изборите “ и „ сътрудника Тръмп “ – бе изобличен като най-мащабната политико-разузнавателна интрига в актуалната американска история. А нейните създатели се оказаха не в Кремъл на Путин, а в Белия дом на Барак Обама и в „ командната зала ” на дълбоката страна. Разкритията, които направи Тулси Габард – шефът на националното разузнаване в администрацията на Доналд Тръмп – са не просто смущаващи. Те са унищожителни за легитимността на цяла една политическа ера на доминация на Демократическата партия на Съединени американски щати.
Декласифицираните документи, предадени публично на федералното Министерство на правораздаването, разкриват систематична, съзнателна и целенасочена интервенция, проведена от администрацията на президента Барак Обама, за да се делегитимира кандидатурата на Доналд Тръмп за президент и след това – да се подкопае с неистини и клюки неговото ръководство. Разкритията свидетелстват за самобитен опит за прелом. Не с оръжие, а с документи. Не от военни хунти, а от костюмирани клики, скрити зад паравана на институциите. Безпрецедентна интервенция против законната власт и демократичната воля на жителите.
От разкритите документи излиза наяве, че разследващата общественост – Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР, НСА и Офисът на шефа на националното разузнаване – е получила нареждания да пренапише и фалшифицира оценки за имагинерна „ съветска интервенция “ в изборите през 2016 година, извоювани от Доналд Тръмп. Въпреки всички подозрения и експертни предизвестия, че няма данни Русия да фаворизира претендент в американските избори и че дейностите на руснаците по принцип са ориентирани към общо подкопаване на доверието в демокрацията, а така наречен „ досие Стийли “, което съдържа изказвания за „ съветска интервенция “, е недостоверно и манипулирано – върху тази подправена основа се построява цяла паралелна подправена действителност. Реалност, в която Тръмп е показан посредством институционална и медийна пропагандна акция като „ марионетка на Кремъл “, „ опасност за сигурността “, „ изменник “.
Цялата тази незаконна интервенция е ориентирана към Доналд Тръмп, тъй като той беше първият сериозен пробив в превъзходството на неолибералния глобализъм. Той не одобри езика на корпоративната дипломация, нито лицемерното морализаторстване на вашингтонските клики и котерии. А от включването си в изборната акция през юни 2015 година, когато слезе от „ златния “ ескалатор в Тръмп тауър на Пето авеню в Манхатън, той приказва езика на елементарните хора. На тези, които бяха канселирани от общественото пространство, които години наред бяха принуждавани да мълчат под диктата на фашизоидната политическа уместност и под ботуша на глобализма.
Именно по тази причина против Тръмп бе задействан целият боеприпас на дълбоката страна. Службите за сигурност се трансфораха в оръжие за вътрешнополитическа кавга. Вместо да проверяват действителни закани, те фабрикуваха измислени врагове. Вместо да пазят конституцията, те я обезсилваха. Използваха се съдилища по закона FISA, с цел да се подслушват сътрудници на предизборния щаб на Тръмп. Манипулативно пускаха фрагменти от секретни материали в демократичните заводи за подправени вести. Организираше се медийна нервност, подгрявана от специалисти на заплата в соросови НПО-та и фондации, свързани с световния капитал.
Но на първо място, това беше скица, ръководена от политическо двуличие. Барак Обама, същият този „ нов Месия “ на неолибералния хайлайф, който през 2009 година провежда театралната си акция „ рестарт с Русия “, представяйки се за миротворец, се оказа проектант на най-дълбоката политическа машинация в историята на Съединени американски щати. С едната ръка подаваше копчето за „ reset “, а с другата към този момент приготвяше структурите за намеса против политическия плурализъм.
Този по този начин наименуван „ рестарт “ беше в действителност стратегическа капитулация. В името на илюзорна „ еластичност “, Обама замрази противоракетната защита в Полша и Чехия, пренебрегва нашествието в Грузия, в Сирия легитимира съветското наличие посредством безучастие, премълча позорно съветската окупация на Крим. Но когато Тръмп – индивидът, който действително искаше да се ангажира с разговор с Москва от позицията на мощ и суверенитет – се появи на сцената, Обама и неговите марионетки взеха решение, че Русия би трябвало да стане демонизиран облик. За да бъде нападнат посредством нея същинският им зложелател: американският народ и неговият избор.
И по този начин кланът Обама-Клинтън роди „ Russiagate ” – политическа интервенция с естетиката на несъвършен холивудски трилър, само че със наличието на болшевишка кавга. Основата: въпросното „ досие Стийли “. Една съчинена тетрадка от подправени „ източници “ с неразбираем генезис, цялостна с компромати, платена от щаба на Хилари Клинтън. Използвана от ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ. Одобрена от Обама. Превърната в „ доказателство “, в което никой не има вяра, само че всички употребяват.
И когато Тръмп встъпи в служба, тази неистина се легитимира посредством институциите. Назначи се специфичен прокурор. Разпитваха се очевидци. Арестуваха се хора. Медии като CNN и MSNBC бяха съучастниците в цялата интервенция. Всеки ден – нова „ бомба “. Всеки месец – нова „ диря “. И в края на тригодишната мъгла: нула доказателства. Но провалите бяха колосални. Институциите се компрометираха. Доверието в изборите се срина. Обществото се раздели.
Днес, когато Тулси Габард обществено оповести всички тези данни и предложи на Министерството на правораздаването престъпно следствие на Барак Обама, Джон Бренън, Джеймс Коми, Джеймс Клапър и други – не става дума за реванш. Става дума за правораздаване. Става дума за възобновяване на реда. За това, че в една народна власт, даже някогашните президенти, не са над закона. Че имунитетът не е лиценз за корист, а отговорност пред историята.
Днес мнозина от нормалните представители на неолибералния ред повтарят като ехтене: „ рисков казус “, „ реваншизъм “, „ атакуване на институциите “. Но какво беше „ Russiagate ”, в случай че не тъкмо това? Къде бяха тези бранители на демокрацията, когато целият държавен уред на Съединени американски щати беше впрегнат против политическия конкурент Тръмп? Къде беше загрижеността им за закона, когато се нарушаваха процедури, фабрикуваха се „ оценки “ и се лансираха откровени фалшификации?
Истината е, че през днешния ден Тръмп стои на барикадата сред суверенната народна власт и глобалисткия корпоративен технократизъм. Той не е съвършен. Но той е достоверен. И по тази причина е рисков за системата. Защото в негово лице се възражда политическата еднаквост на консервативната Америка - тази, която има вяра в Бог, в границите, в правото на нацията да се самоуправлява, а не да бъде ръководена и направлявана от неизбрани от никого бюрократи, фондации, медии и рейтингови организации.
Битката е доста по-голяма от един развой. Тя е борба за душата на Америка и на Западната цивилизация. Или ще се върнем към правов ред, учреден на истина, закон и национален суверенитет, или ще останем пленници на цифровата химера, в която жителите са данни, страните – аксесоари, а истината – закононарушение.
Америка през днешния ден стои на исторически кръстопът. Но този път има късмет. Защото лъжата стартира да бъде изобличавана. Документите са пред нас. Отговорните властници – също. Въпросът към този момент не е „ имало ли е интрига “, а дали ще има отговорност.
А възмездието – би трябвало да стартира с тези, които трансфораха лъжата в институция, а медийната агитация – в инструмент за ръководство на страната. Защото без истина, няма независимост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ