Учител за ФрогНюз: Богът в образованието е бюрокрацията. Децата м...
„ Вместо да работим за действителни промени и фактически да променяме образованието, ние им даваме все по-лесни проби, с които замазваме всички дефицити в системата. “
Това сподели пред „ ФрогНюз “ Катерина Клинкова – преподавател по български език и литература
Средният резултат от държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) тази година е 57,53 точки или оценка Добър 4,27, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Резултатите съвсем не се трансформират по отношение на предходната година, което потвърждава неналичието на прогрес.
„ След като преди две-три години наблюдавахме най-слабите резултати от матурите до момента, Министерството на образованието промени формата им по този начин, че в този момент те да са доста по-лесни за учениците. Тоест – сега оценка „ междинен 4 “ значи, че половината от зрелостниците даже не са писали есе или съчинение, а просто са заграждали отговори на затворени въпроси. По този метод, без старания и подготовка, те изкарват тройка. Това е равнището на тази матура. Тя е направена по този начин, че без каквито и да било познания, умения и просветеност – минаваш. А това е и което ги интересува, защото приемът в университети към този момент също е доста елементарен. Те нямат предпочитание да учат, образованието е изгубило цялостния си авторитет. “
Причините за ниското равнище съгласно Катерина Клинкова са няколко
„ На първо място – ние сме доста зле като общество. Примерът, който даваме на младежите, е поразителен. На българското общество сега му липсват обикновена приемливост, емпатия, взаимност с другия – даже обикновено образование. Крещим си, караме се, блъскаме се, убиваме се. Всеки, който кара, може да види какво е ситуацията по пътищата – трагично. Децата следят и попиват този модел на държание: „ не ми пука за страната, за другите, за учебното заведение “, няма престижи. “
„ Учениците, в това число моите, ми споделят: „ Г-жо, аз желая да завърша единствено с цел да взема шофьорска брошура “. Нищо друго не ги интересува. Възпитани са да имат вяра, че в случай че излъжеш, измамиш, препишеш, подкупиш, използваш връзки – това е „ методът “ да се справяш в България. Те по никакъв метод не са цивилен ангажирани, не наблюдават новините, не се интересуват от политическата обстановка, не имат вяра, че имат действителна опция да трансформират нещо. Не мислят, че има смисъл от гласоподаване или митинг. Всичко за тях е една театрална игра, в която участваш или не – няма значение. За тях най-големият източник на „ познания “ е интернет, където се сблъскват с конспирации, агитация – главите им са комплицирани, смесени са обстоятелства с измислици. Това е образецът, който им даваме. “
Учителката описа и за напълно свеж случай – момиче я потърсило за помощ за контролно
„ Казах ѝ, че мога да ѝ оказа помощ – ще създадем един урок, ще си напомни нещата. “
Оказва се обаче, че ученичката не търси помощ за уроците, а подпомагане някой да ѝ диктува отговорите по слушалка:
„ Това е методът, по който те си мислят, че се случват нещата. За това момиче явно най-лесният вид беше да измами, някой да се включи по телефона. Как тъкмо го вършат – не знам. Обикновено им събираме телефоните. Но и на матурите можем да чакаме, че част от учениците са преписвали. “
Къде са родителите?
„ Родителите могат доста да оказват помощ, само че могат и да пречат. Зависи от средата – какви родители има детето, дали са двама или един, чужденци ли са, какъв е майчиният език и така нататък Преди години бях на специализация в Дания. Знаете, скандинавското обучение се смята за най-хубавото. Тяхната система е проведена по този начин, че няма значение дали имаш един родител, дали са разведени, дали единият е болен или пияч. Имаше дете с алкохолно подвластен родител – бяха се местили постоянно, с просветителни дефицити. Системата е готова да поеме всички тези неща. “
„ Образователната система би трябвало да е престижът. Тя би трябвало да задава разпоредбите, да демонстрира по какъв начин се случват нещата, а не родителите непрестанно да се намесват и да недоволстват. Родителите могат доста да пречат – доста сътрудници се оплакват, че им основават проблеми, обаждат се на шефове, пишат петиции. Това е неприятно, само че отново споделям – ние би трябвало да сме готови за всичко. Не можем да променим родителите, не отговаряме за техния живот, нито за тяхното равнище на познания. Те би трябвало да си имат обособен живот – възпитават или не, има разнообразни обстановки. Но просветителната система би трябвало да поддържа равнището, да основава обща просвета, модел на обществено държание – по какъв начин децата се държат с другите, с възрастните, по какъв начин се държат на улицата, в магазина. Аз мисля, че като цяло казусът е в системата. “
„ На първо място е обществото. След това – просветителната система, която не основава никакво предпочитание за учене, не поддържа любознание, не развива въображение. По-скоро учебното заведение е станало едно извънредно неприятно място, където всеки ти се кара, тормози те. Място, където изискват от теб неща, които не те интересуват, вършиш ги с отвращение, просто да минава времето. Животът е на друго място – готиното прекарване е някъде другаде. Като свършиш учебно заведение, като си с другари, като си в TikTok, запишеш видео и го споделиш с другите. “
Какви стъпки са нужни за смяна в просветителната система?
„ Първото нещо, което доста ми се желае да се промени, е режимът на образование – да няма смени. Този модел, който кара учениците или да стават доста рано, или да остават до късно, трансформира учебното заведение в нещо второстепенно. Сякаш не е главното – вървиш там за няколко часа, само че действителният живот е отвън него. В скандинавския модел, да вземем за пример, децата стартират учебно заведение към 9–9:30 ч. Първо имат общообразователни предмети, след това хубава обедна отмора, а по-късно спорт и изкуства. “
„ В учебното заведение, където бях, имаше шиене, изобразяване, време в библиотеката, където можеш да седнеш да си напишеш текста или да прочетеш каквото е нужно. По-спокоен режим, без непотребни уроци – всичко се случва в учебно заведение. То се грижи за всички потребности – има храна, спорт, изкуства, просвета, всичко, което може да помогне на човек да открие ползите си и да развива уменията си. “
„ Много желая точно това да се промени. Преди няколко години се говореше за унищожаване на промените и прекосяване към целодневно образование. Направихме го за начален стадий – от 1-ви до 4-ти клас децата имат занимални, могат да останат по-дълго, в случай че желаят. Но отново не е задоволително. “
„ Оттам нататък самата система би трябвало да се олекоти и административно. Като човек, който работи в държавна просветителна институция, мога да кажа: там господ е бюрокрацията. На първо място са документите. Всичко се върти към нормативната уредба, какво се спуска от МОН, правилници, заповеди, разпореждания. И това е, което се следи най-стриктно “, заключи Клинкова.
Констанца Илиева
Това сподели пред „ ФрогНюз “ Катерина Клинкова – преподавател по български език и литература
Средният резултат от държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) тази година е 57,53 точки или оценка Добър 4,27, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Резултатите съвсем не се трансформират по отношение на предходната година, което потвърждава неналичието на прогрес.
„ След като преди две-три години наблюдавахме най-слабите резултати от матурите до момента, Министерството на образованието промени формата им по този начин, че в този момент те да са доста по-лесни за учениците. Тоест – сега оценка „ междинен 4 “ значи, че половината от зрелостниците даже не са писали есе или съчинение, а просто са заграждали отговори на затворени въпроси. По този метод, без старания и подготовка, те изкарват тройка. Това е равнището на тази матура. Тя е направена по този начин, че без каквито и да било познания, умения и просветеност – минаваш. А това е и което ги интересува, защото приемът в университети към този момент също е доста елементарен. Те нямат предпочитание да учат, образованието е изгубило цялостния си авторитет. “
Причините за ниското равнище съгласно Катерина Клинкова са няколко
„ На първо място – ние сме доста зле като общество. Примерът, който даваме на младежите, е поразителен. На българското общество сега му липсват обикновена приемливост, емпатия, взаимност с другия – даже обикновено образование. Крещим си, караме се, блъскаме се, убиваме се. Всеки, който кара, може да види какво е ситуацията по пътищата – трагично. Децата следят и попиват този модел на държание: „ не ми пука за страната, за другите, за учебното заведение “, няма престижи. “
„ Учениците, в това число моите, ми споделят: „ Г-жо, аз желая да завърша единствено с цел да взема шофьорска брошура “. Нищо друго не ги интересува. Възпитани са да имат вяра, че в случай че излъжеш, измамиш, препишеш, подкупиш, използваш връзки – това е „ методът “ да се справяш в България. Те по никакъв метод не са цивилен ангажирани, не наблюдават новините, не се интересуват от политическата обстановка, не имат вяра, че имат действителна опция да трансформират нещо. Не мислят, че има смисъл от гласоподаване или митинг. Всичко за тях е една театрална игра, в която участваш или не – няма значение. За тях най-големият източник на „ познания “ е интернет, където се сблъскват с конспирации, агитация – главите им са комплицирани, смесени са обстоятелства с измислици. Това е образецът, който им даваме. “
Учителката описа и за напълно свеж случай – момиче я потърсило за помощ за контролно
„ Казах ѝ, че мога да ѝ оказа помощ – ще създадем един урок, ще си напомни нещата. “
Оказва се обаче, че ученичката не търси помощ за уроците, а подпомагане някой да ѝ диктува отговорите по слушалка:
„ Това е методът, по който те си мислят, че се случват нещата. За това момиче явно най-лесният вид беше да измами, някой да се включи по телефона. Как тъкмо го вършат – не знам. Обикновено им събираме телефоните. Но и на матурите можем да чакаме, че част от учениците са преписвали. “
Къде са родителите?
„ Родителите могат доста да оказват помощ, само че могат и да пречат. Зависи от средата – какви родители има детето, дали са двама или един, чужденци ли са, какъв е майчиният език и така нататък Преди години бях на специализация в Дания. Знаете, скандинавското обучение се смята за най-хубавото. Тяхната система е проведена по този начин, че няма значение дали имаш един родител, дали са разведени, дали единият е болен или пияч. Имаше дете с алкохолно подвластен родител – бяха се местили постоянно, с просветителни дефицити. Системата е готова да поеме всички тези неща. “
„ Образователната система би трябвало да е престижът. Тя би трябвало да задава разпоредбите, да демонстрира по какъв начин се случват нещата, а не родителите непрестанно да се намесват и да недоволстват. Родителите могат доста да пречат – доста сътрудници се оплакват, че им основават проблеми, обаждат се на шефове, пишат петиции. Това е неприятно, само че отново споделям – ние би трябвало да сме готови за всичко. Не можем да променим родителите, не отговаряме за техния живот, нито за тяхното равнище на познания. Те би трябвало да си имат обособен живот – възпитават или не, има разнообразни обстановки. Но просветителната система би трябвало да поддържа равнището, да основава обща просвета, модел на обществено държание – по какъв начин децата се държат с другите, с възрастните, по какъв начин се държат на улицата, в магазина. Аз мисля, че като цяло казусът е в системата. “
„ На първо място е обществото. След това – просветителната система, която не основава никакво предпочитание за учене, не поддържа любознание, не развива въображение. По-скоро учебното заведение е станало едно извънредно неприятно място, където всеки ти се кара, тормози те. Място, където изискват от теб неща, които не те интересуват, вършиш ги с отвращение, просто да минава времето. Животът е на друго място – готиното прекарване е някъде другаде. Като свършиш учебно заведение, като си с другари, като си в TikTok, запишеш видео и го споделиш с другите. “
Какви стъпки са нужни за смяна в просветителната система?
„ Първото нещо, което доста ми се желае да се промени, е режимът на образование – да няма смени. Този модел, който кара учениците или да стават доста рано, или да остават до късно, трансформира учебното заведение в нещо второстепенно. Сякаш не е главното – вървиш там за няколко часа, само че действителният живот е отвън него. В скандинавския модел, да вземем за пример, децата стартират учебно заведение към 9–9:30 ч. Първо имат общообразователни предмети, след това хубава обедна отмора, а по-късно спорт и изкуства. “
„ В учебното заведение, където бях, имаше шиене, изобразяване, време в библиотеката, където можеш да седнеш да си напишеш текста или да прочетеш каквото е нужно. По-спокоен режим, без непотребни уроци – всичко се случва в учебно заведение. То се грижи за всички потребности – има храна, спорт, изкуства, просвета, всичко, което може да помогне на човек да открие ползите си и да развива уменията си. “
„ Много желая точно това да се промени. Преди няколко години се говореше за унищожаване на промените и прекосяване към целодневно образование. Направихме го за начален стадий – от 1-ви до 4-ти клас децата имат занимални, могат да останат по-дълго, в случай че желаят. Но отново не е задоволително. “
„ Оттам нататък самата система би трябвало да се олекоти и административно. Като човек, който работи в държавна просветителна институция, мога да кажа: там господ е бюрокрацията. На първо място са документите. Всичко се върти към нормативната уредба, какво се спуска от МОН, правилници, заповеди, разпореждания. И това е, което се следи най-стриктно “, заключи Клинкова.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ