Вместо да им осигурява гръб, премиерът демонстративно действа през главата

Вместо да им обезпечава тил, министър председателят демонстративно работи през главата на министри, създавайки опасности за България

Ако някой си мисли, че раздавачът на вяра в тия сложни времена са споделя Атанас Мангъров, бърка. Истинският вестител на положителното е Бойко Методиев Борисов, лекар по противопожарни науки и учен в народопсихологията. Ако на детенце му се върви в градина, чичко Бойко за ръчичка ще го поведе. Ако на предприемач са му огромни налозите, икономистът Борисов ще ги понижи. Той молове отваря, ваксини създава, ковид гони по плато и търкаля надолу.

Неведнъж доктор Борисов е лекувал нацията, мигрирайки от една еднаквост в друга. Този път обаче е друго. Всяко раздадено от него благополучие идва момент откакто подчинените му министри го забранят. Действа през главата им показно, недвусмислено. Така самото държавно управление получава прекомерно характерно разстройство на личността – не просто приказва с доста гласове, само че и в него има един характерен „ аз”, който

държи да обезцени останалите.

Малката неволя е, че такова ръководство не може да бъде взето съществено от нито един естествен човек. По-лошото е, че то продуцира непрекъснат безпорядък, а и понася страната към минно поле, за което би трябвало да се молим да не гърми.

Събитията се развиха скоростно в последните дни на изключителното състояние. Най-напред Борисов смъкна Данък добавена стойност за ресторантьорите след твърдо отвращение на финансовия министър Владислав Горанов налогът да бъде пипан изобщо. После разпореди отваряне на моловете, въпреки здравният министър Кирил Ананиев да се бе произнесъл: " До 14 юни забравете за тях! ". Разреши абитуриентски тържества в учебните дворове, откакто отрасловият министър Красимир Вълчев бе споделил на зрелостниците да мислят за събирания в края на юни; пък и зам.-министър Таня Михайлова ги нахока: „ Завършването не е преброяване до 12!”. И детските градини отвори за 24 май, откакто предния ден МОН обсъждаше със Сдружението на общините най-ранен период 10 юни. С всичко това той обезцени още един човек – ген. Венцислав Мутафчийски, безапелационен съперник на бързото разхлабване на ограниченията и трансформирал се в публичен знак на битката против ковид. Разбира се,

набиращият известност Мутафчийски бе париран

още със основаването на успореден медицински съвет към държавното управление, в който влязоха негови остарели и нови съперници (Коста Костов, Мангъров и т.н.).

Едва ли в миналото ще разберем кой тъкмо психически детайл от менталния конструкт на препатилия ни 60-годишен министър председател стимулира държанието му в този момент. Специално за Данък добавена стойност изглеждаше, че подвига червен картон на Горанов около драмата с Васил Божков, само че след това го отбрани. Ананиев и Вълчев нищо неприятно не бяха сторили. Популизъм, препотвърждаване на водачеството и егото се смесват в държанието му (за множеството дейности бе молен на крака; „ Аз съм началникът”, произнесе един път...). Вероятно има и нещо четвърто, което всяка заран се ражда в главата на Борисов и в никакъв случай не разгадахме. По-важното е, че следствията са високорискови. Смъкването на Данък добавена стойност за един от най-сивите браншове е бомба със закъснител, а всичко останало – и сегашна. Решенията му към разхлабването на ограниченията в действителност са прекомерно рискови. Борисов непрекъснато твърди, че навременните ограничавания са ни запазили живи, само че в това време трансформира България в

страната, която най-скоростно ги отстранява.

Така населеието е сложено в заплаха и поради директното разследване от свободата (риск от преждевременна близост), и поради възможна разпасаност („ Щом за един ден разрешиха всичко, значи неистина е било до момента!”, ще си кажат хората). Отделно от всичко това Борисов насърчи перманентния безпорядък в миг, когато обществото повече от всеки път желае изясненост за връщането към нормалния живот.

Но най-абсурдно е, че нищо не бе незабавно, нямаше потребност да се прави изобщо. За Данък добавена стойност в никакъв случай не е съществувал консенсус, за ресторантьорски бонуси – никак. Мерките против ковид дадоха неоспорим здравен резултат, разхлабването трябваше да е последователно. Макар да е управлявал непоследователно и непринудено, Борисов до момента даваше тип, че за значимите неща слуша спецалистите. Днес това „ четвърто " в главата му надви над лекари и икономисти.

Интересно е държанието и на самите ошамарени министри. На тяхно място

всеки човек с достолепие би си тръгнал незабавно.

Особено Горанов: " Докато аз съм министър, Данък добавена стойност няма да се понижава!”, доста пъти заявяваше той, за последно – през февруари. Достойнството явно е ъгъл в Министерски съвет. Проблемът обаче надвишава персоналното държание. Той касае системата, тъй като цели министерства (а и други структури) са умували върху решенията, които Борисов еднолично разпиля. Един министър председател, несъмнено, има право на свои политически дейности. Но за тях би трябвало да носи политическа отговорност. Борисов превратно схваща тънкостите с отговорността, тъй като те не значат да прави каквото си желае, а да обезпечава тил на министри и специалисти, които самичък е назначил. По различен настоящ проблем пък сподели, че бяга от отговорност. Много пъти се хвалеше, че сън не спи поради спасението на ФК “Левски”, само че се скри, когато ситуацията стана неспасяемо. Накратко - просто шоуто на Борисов. Но много се изтърка с тези номера, които ще минават, до момента в който министрите и депутатите на ГЕРБ харесват да ги вършат на маймуни.

Източник: вестник Сега