Уникати от гаража: Шуменски бизнесмен вае купи от авточасти
Вместо блестящи обичайни купи, едно съревнование у нас раздава на призьорите, заслужили почетната стълбица, потрошени авточасти. Може ли такава премия да зарадва някого? Да! Счупеното носи благополучие, а когато е превърнато в статуетка-уникат е постоянно и скъпо. Нестандартната концепция е на шуменеца Валери Балабанов-Барни, а тази година за четвърти път той и фамилията му изваяха наградния фонд за “Мемориал Валерий Великов” в памет на пилота-легенда от Шумен.
“Правя го от сърце, тъй като с Вальо преди всичко бяхме приятели”, споделя адашът и аха да даде воля на сълзите. В Шумен, а и в цялата страна, стотици обожават господаря на кормилото и се заричат отдаденото му планинско нанагорнище – първи кръг от Националния шампионат, да го има постоянно. Тазгодишното 19-то издание сложи народен връх с 69 стартирали коли, ползата бе голям.
Валери почнал да вае купите-уникати през 2015 година, когато ралито било възродено след дълго спиране. Събрали се другари запалянковци и всеки решил да помогне с каквото може, с цел да го има надпреварата. Той предложил истинските награди. Не му било никакъв проблем да обезпечава материал за купите, тъй като като се изключи че има компания за интернационален превоз с паметното име “Барни”, ремонтира и коли в личен автосервиз. Точно пък, тъй като е майстор и постоянно е под колите, оцапан до лакти, не желае да го титулуват предприемач. Понякога още до момента в който ремонтира и открива дефектирали елементи, главата му “ражда” следващата купа. Няма смешка – това си е изкуство, нужна е муза и да не изпускаш момента, когато те е осенила концепцията, изяснява майсторът. А творбите се основават постепенно. Поне 10 месеца време са нужни за извайване на 34-те купи за призьорите в другите категории и класове на надпреварата. Така че завърши ли ралито, Валери, брачната половинка му Катя и синът Сергей си дават най-вече месец-два отмора и стартират още веднъж.
Първата година за ексцентричните статуетки доста оказал помощ инж. Атанас Атанасов, който от години прави картини-колажи безусловно от отпадъци. И до в този момент е пръв съветник на семейството, даже тази година взел участие в боядисването на купите, с цел да станат подготвени дни преди старта на конкуренцията на 14 април, хвали го Валери.
Безспорен създател на купите обаче, отново е Валери, тъй като той взема решение какъв брой детайла и по какъв начин да бъдат съчетани в най-красивата комбинация. Кое да бъде лицето, кое гърба. Напасва ловко разпределителни валове, клапани, биели, бутала, лагери, зъбчатки, плъзгачи, дори ротори и динама… Понякога чугун, стомана и бронз са като едно цяло, даже когато в една купа са събрани 6 елементи от 3 коли. Най-често влага елементи от “Ауди”, “Опел”, “Фолксваген”, “Пежо”, “Деу”, тази година вкарал и от камион ДАФ. На въпроса тези марки ли се чупят най-често обаче, е безапелационен – “Няма такова нещо. Във всяка кола има концепция, всички марки са здрави. Ако се грижиш за автомобила си и той ще се грижи за теб”.
За да станат изкуство, авточастите се обезмасляват, минават през пясъкоструйка и се заваряват. После отново има точно зачистване, лъскане, полагане на основа за боята и лак за искра. На финала скулптурата “стъпва” върху фундамент от масив или плексиглас и чак тогава е ред на лъскавите гравирани табелки.
Над 130 купи са връчени на заслужили автомобилисти до момента, само че Валери е изработил доста повече, тъй като е буквоядец и в случай че някоя не му хареса, отпада. Трудът му се цени и от състезателите, даже по време на едно от награждаванията настанал спор – за какво наградите за генералното класиране са по-малки от другите. “Така се е случило, такава концепция му е пристигнала на твореца”, смее се Валери. Най-тежката му купа е над 19 кг. – хубав колянов вал от “Опел”, който озорил шефа на ралито Димитър Георгиев-Полицая, до момента в който го връчи на призьора през 2015 година По-леки от 2 кг. няма, заради естеството на материалите.
Валери е безапелационен, че до момента в който имат време и хрумвания, с семейството му ще ваят купите за шуменската конкуренция. Само не схващат едно – за какво у нас управленците не употребяват към този момент общоизвестни механизми, одобрени в други европейски страни в помощ на спорта. Дава образец с Румъния, където бизнесът заплаща налог облага, само че 50% влизат в хазната, а за останалите можеш да представиш документ, че си спонсорирал състезател, клуб, млада вяра. “Имам най-малко още 10-15 хрумвания и можем да станем като Швейцария”, безапелационен е шуменецът. На моменти съжалява, че не е в чужбина, тъй като тук бюрокрацията и служителите доста морят частната самодейност. Има даже институции, в които те гледат като евентуален нарушител.
На съвсем 60 година обаче, мъчно се сменя татковина, а и най-прекрасните му другари и мемоари са свързани с български трасета и съревнования. На благосклонност Валери е бил монтьор на ладата на Валерий, както и негов навигатор в рали “Златни пясъци”, в Сливен и по други съревнования. Двамата са стъпвали един път и на почетната стълбица, родени са на една и съща дата 5 февруари… Покрай анимационния сериал “Семейство Флинстоун” се пръкнали и прякорите им Фред и Барни. Нещата тръгнали от стилното британско послание за другар “френд”, само че някои пропущали “н”-то от произношението. Така се получило Фред и към него зевзеци бързо добавили Барни, споделя шуменецът, който носи на смешка. “Филмчето още го гледаме вкъщи на драго сърце. Ние май живеем в същия строй. Но и плачем, не се смеем единствено. Губя вяра на моменти”, признава Валери. Оптимизмът обаче идва от синът му, който също работи в гаража за уникати и не мечтае за чужбина, както доста негови връстници. Така конкуренцията с неравностите в бизнеса продължава с висока скорост и млада поддръжка.
“Правя го от сърце, тъй като с Вальо преди всичко бяхме приятели”, споделя адашът и аха да даде воля на сълзите. В Шумен, а и в цялата страна, стотици обожават господаря на кормилото и се заричат отдаденото му планинско нанагорнище – първи кръг от Националния шампионат, да го има постоянно. Тазгодишното 19-то издание сложи народен връх с 69 стартирали коли, ползата бе голям.
Валери почнал да вае купите-уникати през 2015 година, когато ралито било възродено след дълго спиране. Събрали се другари запалянковци и всеки решил да помогне с каквото може, с цел да го има надпреварата. Той предложил истинските награди. Не му било никакъв проблем да обезпечава материал за купите, тъй като като се изключи че има компания за интернационален превоз с паметното име “Барни”, ремонтира и коли в личен автосервиз. Точно пък, тъй като е майстор и постоянно е под колите, оцапан до лакти, не желае да го титулуват предприемач. Понякога още до момента в който ремонтира и открива дефектирали елементи, главата му “ражда” следващата купа. Няма смешка – това си е изкуство, нужна е муза и да не изпускаш момента, когато те е осенила концепцията, изяснява майсторът. А творбите се основават постепенно. Поне 10 месеца време са нужни за извайване на 34-те купи за призьорите в другите категории и класове на надпреварата. Така че завърши ли ралито, Валери, брачната половинка му Катя и синът Сергей си дават най-вече месец-два отмора и стартират още веднъж.
Първата година за ексцентричните статуетки доста оказал помощ инж. Атанас Атанасов, който от години прави картини-колажи безусловно от отпадъци. И до в този момент е пръв съветник на семейството, даже тази година взел участие в боядисването на купите, с цел да станат подготвени дни преди старта на конкуренцията на 14 април, хвали го Валери.
Безспорен създател на купите обаче, отново е Валери, тъй като той взема решение какъв брой детайла и по какъв начин да бъдат съчетани в най-красивата комбинация. Кое да бъде лицето, кое гърба. Напасва ловко разпределителни валове, клапани, биели, бутала, лагери, зъбчатки, плъзгачи, дори ротори и динама… Понякога чугун, стомана и бронз са като едно цяло, даже когато в една купа са събрани 6 елементи от 3 коли. Най-често влага елементи от “Ауди”, “Опел”, “Фолксваген”, “Пежо”, “Деу”, тази година вкарал и от камион ДАФ. На въпроса тези марки ли се чупят най-често обаче, е безапелационен – “Няма такова нещо. Във всяка кола има концепция, всички марки са здрави. Ако се грижиш за автомобила си и той ще се грижи за теб”.
За да станат изкуство, авточастите се обезмасляват, минават през пясъкоструйка и се заваряват. После отново има точно зачистване, лъскане, полагане на основа за боята и лак за искра. На финала скулптурата “стъпва” върху фундамент от масив или плексиглас и чак тогава е ред на лъскавите гравирани табелки.
Над 130 купи са връчени на заслужили автомобилисти до момента, само че Валери е изработил доста повече, тъй като е буквоядец и в случай че някоя не му хареса, отпада. Трудът му се цени и от състезателите, даже по време на едно от награждаванията настанал спор – за какво наградите за генералното класиране са по-малки от другите. “Така се е случило, такава концепция му е пристигнала на твореца”, смее се Валери. Най-тежката му купа е над 19 кг. – хубав колянов вал от “Опел”, който озорил шефа на ралито Димитър Георгиев-Полицая, до момента в който го връчи на призьора през 2015 година По-леки от 2 кг. няма, заради естеството на материалите.
Валери е безапелационен, че до момента в който имат време и хрумвания, с семейството му ще ваят купите за шуменската конкуренция. Само не схващат едно – за какво у нас управленците не употребяват към този момент общоизвестни механизми, одобрени в други европейски страни в помощ на спорта. Дава образец с Румъния, където бизнесът заплаща налог облага, само че 50% влизат в хазната, а за останалите можеш да представиш документ, че си спонсорирал състезател, клуб, млада вяра. “Имам най-малко още 10-15 хрумвания и можем да станем като Швейцария”, безапелационен е шуменецът. На моменти съжалява, че не е в чужбина, тъй като тук бюрокрацията и служителите доста морят частната самодейност. Има даже институции, в които те гледат като евентуален нарушител.
На съвсем 60 година обаче, мъчно се сменя татковина, а и най-прекрасните му другари и мемоари са свързани с български трасета и съревнования. На благосклонност Валери е бил монтьор на ладата на Валерий, както и негов навигатор в рали “Златни пясъци”, в Сливен и по други съревнования. Двамата са стъпвали един път и на почетната стълбица, родени са на една и съща дата 5 февруари… Покрай анимационния сериал “Семейство Флинстоун” се пръкнали и прякорите им Фред и Барни. Нещата тръгнали от стилното британско послание за другар “френд”, само че някои пропущали “н”-то от произношението. Така се получило Фред и към него зевзеци бързо добавили Барни, споделя шуменецът, който носи на смешка. “Филмчето още го гледаме вкъщи на драго сърце. Ние май живеем в същия строй. Но и плачем, не се смеем единствено. Губя вяра на моменти”, признава Валери. Оптимизмът обаче идва от синът му, който също работи в гаража за уникати и не мечтае за чужбина, както доста негови връстници. Така конкуренцията с неравностите в бизнеса продължава с висока скорост и млада поддръжка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ