Сред лавина от хули по медиите гражданският сектор едва си върши работата
Влошаването на медийната среда има мощно отражение върху гражданския бранш. От една страна това води до консолидиране на обединения по значими въпроси, само че от друга съществено ерозира доверието в бранша. (...) По данни на проучване на фондация " Критика и хуманизъм " дискредитирането на гражданския бранш има количествено измерение – честотата на използването на охулващи прилагателни е повишена 23 пъти от 2013 година насам (2013 година: 494 статии; 2016 година: 11 394 статии).
Това се отбелязва в изработваният един път на две години Индекс за гражданското присъединяване, показан тази седмица в София. В отчета " Гражданска интензивност с изменчив триумф " се прави съпоставяне с предходния интервал 2013-2015 година и изводът е, че има оттегляне в категориите " Среда " и " Практики " и незначително усъвършенстване в " Ефект " от активността.
Индекс на гражданското присъединяване 2017
Това значи, че гражданският бранш в България остава в категорията на разрастващо се гражданско присъединяване. Или, както се изяснява от методологията за разработване на Индекса: Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; обособени форми на гражданско присъединяване се практикуват, има някои институции и жители, които смятат присъединяване за значимо, само че напъните им са нерезултатни. Ефектът от гражданското присъединяване към момента не е видим; изгодите от гражданското присъединяване не са ясно разбрани и не водят до смяна. "
Медиите се възприемат като медиатор или сурогат на неефективното гражданско присъединяване. Именно по тази причина дебатът за качеството на медиите и медийната среда е в основата на всеки спор за развиването на гражданското общество, споделят създателите от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП), подкрепени финансово от Фондация " Чарлз Стюарт Мот ".
Ролята на медиите е припозната от представителите на локалната и държавната админи страция, взели участие в изследването. 42% от респондентите показват, че подаването на сигнали до медиите е поръчител за триумфа на дадена самодейност или активност.
В ролята на догонващи дневния ред на институциите
Влошаването в медийната среда също докара до консолидиране на цивилен организации, които възнамеряват взаимни действия и акции. Все още обаче дейностите са по-скоро реактивни, в сравнение с самодейни и поредни старания за обединяване, само че те демонстрират потенциал за реализиране на значими резултати.
" Много постоянно Неправителствени организации в България са несистемни и реагират като общественост единствено когато бъдат наранени персоналните им ползи ", е едно от цитираните в отчета отзиви.
" Наблюдава се по-силно взаимоотношение сред гражданските организации при реакция, само че имаме доста за домашно – по какъв начин да сме водачи и създатели на смяна. Защото има наклонност по-скоро Неправителствени организации да чакат дневния ред на институциите, вместо да следват личен, в това число и в писането на мнения. Активността би трябвало да се увеличи. Липсват задоволително механизми за поддръжка. Големите организации останаха в София. Положението отвън София е трагично. "
Общо умозаключение е, че макар устойчивия ритъм на разгръщане на броя организации (около 800 на година в социална изгода съгласно отчета на Институт " Отворено общество " – Со фия), те към момента не реализират първокласен скок във връзка с доверието към тях от жителите и известността си.
Форуми и полемики без противоположна връзка от властта
Сред гражданските организации и неофициални групи най-популярни на гражданско присъединяване на локално ниво са форумите и полемиките, а след тях, със относително идентична интензивност – застъпническите акции и групите в обществените мрежи.
Подобно на предходния интервал, е налице относително позитивното отношение към публичните полемики, само че интервюираните споделят също, че при подготовката им не са имало достъп до вътрешна информация (40% показват, че не са имали подобен достъп) и получена противоположна връзка от страна на администрацията (44% не са получили такава).
Подчертано по-резултатни са акциите на локално равнище (съгласие на 66% от анкетираните), до момента в който на национално равнище по-висока оценка дават една трета. Част от обяснението е, че локалните дела са по-ясни на хората, те са близки между тях, институциите им са по-достъпни.
Какви дела сплотяват за деяние
Каузите, с които хората са склонни да се ангажират, компактно следват логиката на ини циативите, в които те към този момент са взели участие:
1. Помощ за тежко заболели (40% – растеж от 5%, с който измества топ целта от 2015г., отбраната на околната среда).
2. Опазването на природат а и околната среда (34%)
3. Помощ за хора с увреждания (31%)
4. Решаването на проблеми на селището/квартала, в който пребивавам (30%, растеж от 5%, като се изкачва от шеста позиция).
Защитата на околната среда се припознава, от една страна, от младежите, софиянци, представителите на свободните специалности, а от друга – от жителите на дребните градове и земеделските стопани, които се притесняват от въздействието на нездравословни производства и замърсяване върху качеството на живота им и на създаваната продукция.
Защитата на антикорупционни дела е съсредо точена най-много измежду младото и междинното потомство с висше обучение от София и някои регионални градове.
Хората в дребните обитаеми места са обърнати главно към решаването на проблемите на селищата (сигурност, услуги, достъпност) и съхраняването на локалните тради ции и просвета. Въвличането в решаването на локални въпроси на общността ги стимулира да вземат участие – от една страна заради прочувствената свързаност; от друга – заради опцията за реализиране на по-видим и бърз резултат от дейностите им.
Неинформираност и " плитко присъединяване "
За интензивност на национално равнище още веднъж казусът опира в забележителна степен до медиите.
Когато стане дума за канали за информация като главен източник остават националните малките екрани, посочени от 76.3%, следвани от " близки и познати "
Националните вестници за две години са се сринали като употребен източник – от 23.1% през 2015 година – на 9.9% през 2017 година Същата наклонност се следи във връзка с районните кабелни малките екрани - от 20.6% през 2015 година – на 11.3%. Това е прочут абсурд, тъй като хората са най-активни по локални проблеми.
Използва нето на фейсбук и туитър като информативен канал е особено най-много за младежите и софиянци (ок. 14%), до момента в който в останалите групи използването им пада от два до три пъти.
" Тенденцията е жителите да вземат участие или локално, или епизодично. Не е редовно. Когато искаш смяна, заставаш зад някаква идея и нормално ставаш член на организацията и си непрекъснато зает с нея ", се споделя в мнение от отчета. " Липсва осъзната и непрекъсната ангажираност на огромна част на жителите за участие в организации. Има растеж на присъединяване през дела в медиите, само че това е по-скоро едно " плитко присъединяване " през страсти, включване в дадена акция. Защото стартирането на есемес вследствие на занимателно шоу, което те приканва да дариш на деца в потребност, е друго. "
© Николай Дойчинов
Пасивност и немотивираност
Национално представителното изследване демонстрира и три доста ясни недостига на граждан ското присъединяване:
- ниско ниво на информиранос т, когато става въпрос за структурни про блеми или смяна в политики, която изисква повече старания (37% не знаят какво може да се направи),
- висока степен на бездейност (18% не биха подхванали нищо в този казус),
- пожелателно въображаем е и отсрочване решаването на въпроса във времето.
" Проучванията демонстрират прочут абсурд, обвързван с облика на гражданските организации и способността им да стимулират жителите да се включат в техните начинания. Неправителствени организации се професионализират и работят интензивно за смяна на политиките, само че жителите не са мотиви рани да вземат участие в тях.
Неформалната гражданска интензивност и спонтанните, от време на време и " стихийни " реакции бележат напредък и по-голяма успеваемост за реализиране на резултати. Там обаче смяната е " на парче ", а на интензивността липсва дълбочина и дълготрайна ангажираност. Връзката жители – организации е неустойчива. Обществото е поляризирано и това намира отражение и в проявленията на гражданската интензивност, да вземем за пример – протест/контрапротест. За това спомагат и отрицателните, постоянно манипулативни медийни изявления ", пишат създателите на отчета.
В последна сметка общата оценка на интервюираните организации, неофициални групи и представители на администрацията е, че има смяна в средата съгласно 9.5% от интервюираните. Но впечатляващите 80% регистрират незначителна смяна, а още 10.5% означават, че няма никаква смяна.
Антидемократичната агитация
Според цитираното в отчета проучване на фондация " Критика и хуманизъм ", огласено през април, от 2013 година насам по медиите има систематична и целенасочена агитация, която възпроизвежда едни и същи клишета и едни и същи пропагандни тези - евроскептични, антиамерикански, антиинституционални (с които се подриват демократичните институции), само че също и антигражданска (за да се подриват също и опциите и желанието за цивилен контрол).
Посланията - постоянно еднотипно тайни и без никакви проверими причини - насаждат, че гражданските организации са марионетки на Америка, НАТО, Брюксел, Сорос, " Америка за България ", а жителите са безсилни против протичащото се.
Началото на тази интензивна антидемократична агитация е директно обвързвана с съветския политически календар и идва с началото на Евромайдана в Украйна, само че въпреки тя да е проруска, острието ѝ е ориентирано във вътрешността и се употребява за кавга с вътрешни политически и стопански съперници, разясниха напролет политолозите от проучването.
Това се отбелязва в изработваният един път на две години Индекс за гражданското присъединяване, показан тази седмица в София. В отчета " Гражданска интензивност с изменчив триумф " се прави съпоставяне с предходния интервал 2013-2015 година и изводът е, че има оттегляне в категориите " Среда " и " Практики " и незначително усъвършенстване в " Ефект " от активността.
Индекс на гражданското присъединяване 2017
Това значи, че гражданският бранш в България остава в категорията на разрастващо се гражданско присъединяване. Или, както се изяснява от методологията за разработване на Индекса: Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; обособени форми на гражданско присъединяване се практикуват, има някои институции и жители, които смятат присъединяване за значимо, само че напъните им са нерезултатни. Ефектът от гражданското присъединяване към момента не е видим; изгодите от гражданското присъединяване не са ясно разбрани и не водят до смяна. "
Медиите се възприемат като медиатор или сурогат на неефективното гражданско присъединяване. Именно по тази причина дебатът за качеството на медиите и медийната среда е в основата на всеки спор за развиването на гражданското общество, споделят създателите от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП), подкрепени финансово от Фондация " Чарлз Стюарт Мот ".
Ролята на медиите е припозната от представителите на локалната и държавната админи страция, взели участие в изследването. 42% от респондентите показват, че подаването на сигнали до медиите е поръчител за триумфа на дадена самодейност или активност.
В ролята на догонващи дневния ред на институциите
Влошаването в медийната среда също докара до консолидиране на цивилен организации, които възнамеряват взаимни действия и акции. Все още обаче дейностите са по-скоро реактивни, в сравнение с самодейни и поредни старания за обединяване, само че те демонстрират потенциал за реализиране на значими резултати.
" Много постоянно Неправителствени организации в България са несистемни и реагират като общественост единствено когато бъдат наранени персоналните им ползи ", е едно от цитираните в отчета отзиви.
" Наблюдава се по-силно взаимоотношение сред гражданските организации при реакция, само че имаме доста за домашно – по какъв начин да сме водачи и създатели на смяна. Защото има наклонност по-скоро Неправителствени организации да чакат дневния ред на институциите, вместо да следват личен, в това число и в писането на мнения. Активността би трябвало да се увеличи. Липсват задоволително механизми за поддръжка. Големите организации останаха в София. Положението отвън София е трагично. "
Общо умозаключение е, че макар устойчивия ритъм на разгръщане на броя организации (около 800 на година в социална изгода съгласно отчета на Институт " Отворено общество " – Со фия), те към момента не реализират първокласен скок във връзка с доверието към тях от жителите и известността си.
Форуми и полемики без противоположна връзка от властта
Сред гражданските организации и неофициални групи най-популярни на гражданско присъединяване на локално ниво са форумите и полемиките, а след тях, със относително идентична интензивност – застъпническите акции и групите в обществените мрежи.
Подобно на предходния интервал, е налице относително позитивното отношение към публичните полемики, само че интервюираните споделят също, че при подготовката им не са имало достъп до вътрешна информация (40% показват, че не са имали подобен достъп) и получена противоположна връзка от страна на администрацията (44% не са получили такава).
Подчертано по-резултатни са акциите на локално равнище (съгласие на 66% от анкетираните), до момента в който на национално равнище по-висока оценка дават една трета. Част от обяснението е, че локалните дела са по-ясни на хората, те са близки между тях, институциите им са по-достъпни.
Какви дела сплотяват за деяние
Каузите, с които хората са склонни да се ангажират, компактно следват логиката на ини циативите, в които те към този момент са взели участие:
1. Помощ за тежко заболели (40% – растеж от 5%, с който измества топ целта от 2015г., отбраната на околната среда).
2. Опазването на природат а и околната среда (34%)
3. Помощ за хора с увреждания (31%)
4. Решаването на проблеми на селището/квартала, в който пребивавам (30%, растеж от 5%, като се изкачва от шеста позиция).
Защитата на околната среда се припознава, от една страна, от младежите, софиянци, представителите на свободните специалности, а от друга – от жителите на дребните градове и земеделските стопани, които се притесняват от въздействието на нездравословни производства и замърсяване върху качеството на живота им и на създаваната продукция.
Защитата на антикорупционни дела е съсредо точена най-много измежду младото и междинното потомство с висше обучение от София и някои регионални градове.
Хората в дребните обитаеми места са обърнати главно към решаването на проблемите на селищата (сигурност, услуги, достъпност) и съхраняването на локалните тради ции и просвета. Въвличането в решаването на локални въпроси на общността ги стимулира да вземат участие – от една страна заради прочувствената свързаност; от друга – заради опцията за реализиране на по-видим и бърз резултат от дейностите им.
Неинформираност и " плитко присъединяване "
За интензивност на национално равнище още веднъж казусът опира в забележителна степен до медиите.
Когато стане дума за канали за информация като главен източник остават националните малките екрани, посочени от 76.3%, следвани от " близки и познати "
Националните вестници за две години са се сринали като употребен източник – от 23.1% през 2015 година – на 9.9% през 2017 година Същата наклонност се следи във връзка с районните кабелни малките екрани - от 20.6% през 2015 година – на 11.3%. Това е прочут абсурд, тъй като хората са най-активни по локални проблеми.
Използва нето на фейсбук и туитър като информативен канал е особено най-много за младежите и софиянци (ок. 14%), до момента в който в останалите групи използването им пада от два до три пъти.
" Тенденцията е жителите да вземат участие или локално, или епизодично. Не е редовно. Когато искаш смяна, заставаш зад някаква идея и нормално ставаш член на организацията и си непрекъснато зает с нея ", се споделя в мнение от отчета. " Липсва осъзната и непрекъсната ангажираност на огромна част на жителите за участие в организации. Има растеж на присъединяване през дела в медиите, само че това е по-скоро едно " плитко присъединяване " през страсти, включване в дадена акция. Защото стартирането на есемес вследствие на занимателно шоу, което те приканва да дариш на деца в потребност, е друго. "
© Николай Дойчинов
Пасивност и немотивираност
Национално представителното изследване демонстрира и три доста ясни недостига на граждан ското присъединяване:
- ниско ниво на информиранос т, когато става въпрос за структурни про блеми или смяна в политики, която изисква повече старания (37% не знаят какво може да се направи),
- висока степен на бездейност (18% не биха подхванали нищо в този казус),
- пожелателно въображаем е и отсрочване решаването на въпроса във времето.
" Проучванията демонстрират прочут абсурд, обвързван с облика на гражданските организации и способността им да стимулират жителите да се включат в техните начинания. Неправителствени организации се професионализират и работят интензивно за смяна на политиките, само че жителите не са мотиви рани да вземат участие в тях.
Неформалната гражданска интензивност и спонтанните, от време на време и " стихийни " реакции бележат напредък и по-голяма успеваемост за реализиране на резултати. Там обаче смяната е " на парче ", а на интензивността липсва дълбочина и дълготрайна ангажираност. Връзката жители – организации е неустойчива. Обществото е поляризирано и това намира отражение и в проявленията на гражданската интензивност, да вземем за пример – протест/контрапротест. За това спомагат и отрицателните, постоянно манипулативни медийни изявления ", пишат създателите на отчета.
В последна сметка общата оценка на интервюираните организации, неофициални групи и представители на администрацията е, че има смяна в средата съгласно 9.5% от интервюираните. Но впечатляващите 80% регистрират незначителна смяна, а още 10.5% означават, че няма никаква смяна.
Антидемократичната агитация
Според цитираното в отчета проучване на фондация " Критика и хуманизъм ", огласено през април, от 2013 година насам по медиите има систематична и целенасочена агитация, която възпроизвежда едни и същи клишета и едни и същи пропагандни тези - евроскептични, антиамерикански, антиинституционални (с които се подриват демократичните институции), само че също и антигражданска (за да се подриват също и опциите и желанието за цивилен контрол).
Посланията - постоянно еднотипно тайни и без никакви проверими причини - насаждат, че гражданските организации са марионетки на Америка, НАТО, Брюксел, Сорос, " Америка за България ", а жителите са безсилни против протичащото се.
Началото на тази интензивна антидемократична агитация е директно обвързвана с съветския политически календар и идва с началото на Евромайдана в Украйна, само че въпреки тя да е проруска, острието ѝ е ориентирано във вътрешността и се употребява за кавга с вътрешни политически и стопански съперници, разясниха напролет политолозите от проучването.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ