Амнести Интернешънъл: Зачестяват заплахите срещу журналисти в България
Влошава се независимост на медиите и зачестяват заканите против публицисти в България. Това написа в годишния отчет на Амнести Интернешънъл за Състоянието на правата на индивида по света.
Новото издание на отчета за 2021/22 година покрива 154 страни. В него организацията сигнализира за увеличение на неравенствата, зачестяване на опитите за заглушаване на сериозните гласове и ограничение на гражданските свободи по света, както и за все по-враждебно отношение към хората, принудени да изоставен домовете си и да бягат в търсене на сигурност.
Обещанията за бъдеще на равнопоставеност и независимост след пандемията не бяха изпълнени. От позиция на правата на индивида миналата година може да бъде разказана като една история на изменничество от страна на властимащите по света.
В частта си за България организацията обръща внимание на влошаващата се независимост на медиите и зачестилите закани против публицисти в страната. Останалите области на утежняване на положението на правата на индивида включват увеличаващото се домашно принуждение и откритите офанзиви против ЛГБТИ общността, систематичното принуждение против хора, настанени в центрове за институционална помощ, и непозволеното отбиване на бежанци и мигранти по границите.
България организира третите си парламентарни избори за годината през месец ноември, защото никоя партия не съумя да образува държавно управление след изборите през април и юли, написа Амнести Интернешънъл.
Извънредната епидемиологична конюнктура, въведена по време на пандемията от COVID-19, в началото оповестена през май 2020 година, остана в действие през цялата година, предоставяйки на държавното управление разширени пълномощия.
Свободата на медиите продължи да се утежнява, а публицисти и самостоятелни медии, проверяващи престъпността и корупцията, бяха изправени пред чести закани и оскърбителен акции, в това число от държавни чиновници.
През април Димитър Стоянов, проверяващ публицист от уеб страницата Биволъ, заяви, че е получил смъртни закани от предприемач, с който се е свързал за изявление по отношение на корупционен проблем, в който той хипотетично е бил забъркан. Столичната прокуратура не е разследвала жалбата на Димитър Стоянов, а полицията му връчва сигнален протокол да спре да поддържа връзка с предприемача.
През април по време на телевизионно предаване националният представител Тошко Йорданов се пошегува, че „ Ако бяхме в Крумова България за тази неистина щяха да липсват елементи от тялото на това момче с микрофона1 ”, откакто журналистът несъзнателно бе смесил имената на две политически партии по време на предаване онлайн. През май министърът на вътрешните работи Бойко Рашков сложи под подозрение журналистическата честност на двама телевизионни водещи, които го интервюираха, и предложи те да бъдат отстранени от постовете си. Нито един от двамата представители на институциите не беше глобен от Народното събрание. Пандемията от COVID-19 утежни така и така несигурните условия на труд на работещите в медии, което докара до понижения на заплатите, забавени заплащания и подкопаване на публицистичната самостоятелност. Правителството понижи финансирането на няколко публични медии и Съвета за електронни медии, главен медиен регулатор в страната.
В отчета си за върховенството на закона през юли Европейската комисия акцентира неналичието на бистрота, концентрацията на медийна благосъстоятелност и продължаващата политическа интервенция в публицистичната политика на някои медии. България беше намалена от 111-та на 112-та позиция измежду 180 страни в Световния показател за независимост на медиите и остана страната членка на Европейския съюз с най-ниски стандарти за медийна независимост.
България продължи да прави редовно отбиване на мигранти и хора, търсещи интернационална протекция по своите граници. До края на годината бяха регистрирани над 1100 случая на отбиване, засягащи минимум 13 000 души. През юли Европейският съд по правата на индивида откри, че България е нарушила Европейската спогодба за правата на индивида, като през 2016 е експулсирала публицист в Турция, без да изследва рисковете, пред които е изправен при завръщането си.
Условията за банкет на хората, търсещи интернационална протекция остават под минималните стандарти. През август българският омбудсман разгласи, че особено обособената зона за непридружени деца в регистрационно-приемателния център във Военна рампа е мощно пренаселена и децата живеят в извънредно неприятни и нехигиенични условия. През август държавното управление разгласи проекти за усилване на полицейското и военно наличие по границите с Турция и Гърция заради опасения от идването на хора от Афганистан, търсещи интернационална протекция откакто талибаните превзеха страната. България даде интернационална протекция на до 70 афганистански жители, дружно със фамилиите им, които са работили за българското посолство или военни в Афганистан. Въпреки това голямото болшинство афганистанци, търсещи интернационална протекция, продължиха да бъдат отхвърляни по ускорени процедури, като молбите им бяха третирани като очевидно неоснователни, продължаваща процедура откогато България разгласи Турция за безвредна трета страна.
Случаите на домашно принуждение, които набъбнаха три пъти по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват. През януари държавното управление внесе в Народното събрание промени в Закона за отбрана от домашно принуждение, целящи в допълнение хармонизиране на вътрешното законодателство с интернационалните стандарти. Някои от ограниченията, включени в промените, плануват усилване на защитните ограничения, механизъм за ориентиране и основаване на централен указател на случаите на домашно принуждение, жертви и причинители. До края на годината промените към момента не бяха признати.
ЛГБТИ хората продължиха да се сблъскват със закани и тормоз, в това число от политически партии и държавни чиновници.
През месец октомври общностният център за ЛГБТИ събития в София Rainbow Hub беше атакуван и вандализиран от група хора, водени от Боян Расате, претендент на партия Български народен съюз на президентските избори през ноември2. След остро наказание от правозащитници, политически партии и многочислени посолства в София, Избирателната комисия сне политическия имунитет на Боян Расате и той беше арестуван и упрекнат в безчинство и нахлуване. Съгласно Наказателния кодекс на страната насилието по хомофобски подбуди към момента не е прието за закононарушение от ненавист. Партия Български народен съюз постоянно подлага на критика обществено ЛГБТИ групите и ги упреква, че популяризират „ джендър агитация ” и учат деца в учебна възраст на „ перверзии ”. Преди парламентарните избори през юли ЛГБТИ събития в София, Пловдив и Бургас бяха атакувани от групи, враждебни към правата на малцинствата. През юли годишното София Прайд шествие се организира на фона на всеобщи анти-ЛГБТИ митинги.
Ромите не престават да са изправени пред необятно публикувано обществено изключване и дискриминация, в това число в областта на образованието, опазването на здравето, жилищното настаняване и заетостта. COVID-19 и произлизащото от него дълготрайно изключително състояние засегнаха непропорционално ромското население. Вероятността ромските деца да завършат каквото и да е равнище на обучение продължава да е доста по-ниска по отношение на общото население. COVID-19 усили риска от ранен брак за ромските девойки. Европейският център за правата на ромите откри, че ромските деца са свръх показани в държавната система за грижи за деца и за тях има по-голяма възможност да бъдат отделени от фамилиите си. През юни Върховният административен съд призна водача на партия Българско национално придвижване Красимир Каракачанов за отговорен за дискриминация поради спорните му изказвания след произшествия във Войводиново през 2019 година, провокирали необятно антиромско принуждение, довело до разрушение на жилища и наложително изселване на ромски фамилии.
Властите не съумяха да изкоренят непрекъснатото физическо малтретиране на настанени в обществени домове и пациенти с психологични разстройства. През октомври Комисията за попречване на изтезанията към Съвета на Европа заяви за голям брой случаи на плесници, юмруци, ритване или удари с пръчки, връзване или хора, открити изоставени при нехигиенични условия. Комитетът прикани за незабавни дейности и за радикална смяна на метода на страната към институционалните обществени грижи, в това число психиатричните такива.
Новото издание на отчета за 2021/22 година покрива 154 страни. В него организацията сигнализира за увеличение на неравенствата, зачестяване на опитите за заглушаване на сериозните гласове и ограничение на гражданските свободи по света, както и за все по-враждебно отношение към хората, принудени да изоставен домовете си и да бягат в търсене на сигурност.
Обещанията за бъдеще на равнопоставеност и независимост след пандемията не бяха изпълнени. От позиция на правата на индивида миналата година може да бъде разказана като една история на изменничество от страна на властимащите по света.
В частта си за България организацията обръща внимание на влошаващата се независимост на медиите и зачестилите закани против публицисти в страната. Останалите области на утежняване на положението на правата на индивида включват увеличаващото се домашно принуждение и откритите офанзиви против ЛГБТИ общността, систематичното принуждение против хора, настанени в центрове за институционална помощ, и непозволеното отбиване на бежанци и мигранти по границите.
България организира третите си парламентарни избори за годината през месец ноември, защото никоя партия не съумя да образува държавно управление след изборите през април и юли, написа Амнести Интернешънъл.
Извънредната епидемиологична конюнктура, въведена по време на пандемията от COVID-19, в началото оповестена през май 2020 година, остана в действие през цялата година, предоставяйки на държавното управление разширени пълномощия.
Свободата на медиите продължи да се утежнява, а публицисти и самостоятелни медии, проверяващи престъпността и корупцията, бяха изправени пред чести закани и оскърбителен акции, в това число от държавни чиновници.
През април Димитър Стоянов, проверяващ публицист от уеб страницата Биволъ, заяви, че е получил смъртни закани от предприемач, с който се е свързал за изявление по отношение на корупционен проблем, в който той хипотетично е бил забъркан. Столичната прокуратура не е разследвала жалбата на Димитър Стоянов, а полицията му връчва сигнален протокол да спре да поддържа връзка с предприемача.
През април по време на телевизионно предаване националният представител Тошко Йорданов се пошегува, че „ Ако бяхме в Крумова България за тази неистина щяха да липсват елементи от тялото на това момче с микрофона1 ”, откакто журналистът несъзнателно бе смесил имената на две политически партии по време на предаване онлайн. През май министърът на вътрешните работи Бойко Рашков сложи под подозрение журналистическата честност на двама телевизионни водещи, които го интервюираха, и предложи те да бъдат отстранени от постовете си. Нито един от двамата представители на институциите не беше глобен от Народното събрание. Пандемията от COVID-19 утежни така и така несигурните условия на труд на работещите в медии, което докара до понижения на заплатите, забавени заплащания и подкопаване на публицистичната самостоятелност. Правителството понижи финансирането на няколко публични медии и Съвета за електронни медии, главен медиен регулатор в страната.
В отчета си за върховенството на закона през юли Европейската комисия акцентира неналичието на бистрота, концентрацията на медийна благосъстоятелност и продължаващата политическа интервенция в публицистичната политика на някои медии. България беше намалена от 111-та на 112-та позиция измежду 180 страни в Световния показател за независимост на медиите и остана страната членка на Европейския съюз с най-ниски стандарти за медийна независимост.
България продължи да прави редовно отбиване на мигранти и хора, търсещи интернационална протекция по своите граници. До края на годината бяха регистрирани над 1100 случая на отбиване, засягащи минимум 13 000 души. През юли Европейският съд по правата на индивида откри, че България е нарушила Европейската спогодба за правата на индивида, като през 2016 е експулсирала публицист в Турция, без да изследва рисковете, пред които е изправен при завръщането си.
Условията за банкет на хората, търсещи интернационална протекция остават под минималните стандарти. През август българският омбудсман разгласи, че особено обособената зона за непридружени деца в регистрационно-приемателния център във Военна рампа е мощно пренаселена и децата живеят в извънредно неприятни и нехигиенични условия. През август държавното управление разгласи проекти за усилване на полицейското и военно наличие по границите с Турция и Гърция заради опасения от идването на хора от Афганистан, търсещи интернационална протекция откакто талибаните превзеха страната. България даде интернационална протекция на до 70 афганистански жители, дружно със фамилиите им, които са работили за българското посолство или военни в Афганистан. Въпреки това голямото болшинство афганистанци, търсещи интернационална протекция, продължиха да бъдат отхвърляни по ускорени процедури, като молбите им бяха третирани като очевидно неоснователни, продължаваща процедура откогато България разгласи Турция за безвредна трета страна.
Случаите на домашно принуждение, които набъбнаха три пъти по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват. През януари държавното управление внесе в Народното събрание промени в Закона за отбрана от домашно принуждение, целящи в допълнение хармонизиране на вътрешното законодателство с интернационалните стандарти. Някои от ограниченията, включени в промените, плануват усилване на защитните ограничения, механизъм за ориентиране и основаване на централен указател на случаите на домашно принуждение, жертви и причинители. До края на годината промените към момента не бяха признати.
ЛГБТИ хората продължиха да се сблъскват със закани и тормоз, в това число от политически партии и държавни чиновници.
През месец октомври общностният център за ЛГБТИ събития в София Rainbow Hub беше атакуван и вандализиран от група хора, водени от Боян Расате, претендент на партия Български народен съюз на президентските избори през ноември2. След остро наказание от правозащитници, политически партии и многочислени посолства в София, Избирателната комисия сне политическия имунитет на Боян Расате и той беше арестуван и упрекнат в безчинство и нахлуване. Съгласно Наказателния кодекс на страната насилието по хомофобски подбуди към момента не е прието за закононарушение от ненавист. Партия Български народен съюз постоянно подлага на критика обществено ЛГБТИ групите и ги упреква, че популяризират „ джендър агитация ” и учат деца в учебна възраст на „ перверзии ”. Преди парламентарните избори през юли ЛГБТИ събития в София, Пловдив и Бургас бяха атакувани от групи, враждебни към правата на малцинствата. През юли годишното София Прайд шествие се организира на фона на всеобщи анти-ЛГБТИ митинги.
Ромите не престават да са изправени пред необятно публикувано обществено изключване и дискриминация, в това число в областта на образованието, опазването на здравето, жилищното настаняване и заетостта. COVID-19 и произлизащото от него дълготрайно изключително състояние засегнаха непропорционално ромското население. Вероятността ромските деца да завършат каквото и да е равнище на обучение продължава да е доста по-ниска по отношение на общото население. COVID-19 усили риска от ранен брак за ромските девойки. Европейският център за правата на ромите откри, че ромските деца са свръх показани в държавната система за грижи за деца и за тях има по-голяма възможност да бъдат отделени от фамилиите си. През юни Върховният административен съд призна водача на партия Българско национално придвижване Красимир Каракачанов за отговорен за дискриминация поради спорните му изказвания след произшествия във Войводиново през 2019 година, провокирали необятно антиромско принуждение, довело до разрушение на жилища и наложително изселване на ромски фамилии.
Властите не съумяха да изкоренят непрекъснатото физическо малтретиране на настанени в обществени домове и пациенти с психологични разстройства. През октомври Комисията за попречване на изтезанията към Съвета на Европа заяви за голям брой случаи на плесници, юмруци, ритване или удари с пръчки, връзване или хора, открити изоставени при нехигиенични условия. Комитетът прикани за незабавни дейности и за радикална смяна на метода на страната към институционалните обществени грижи, в това число психиатричните такива.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ