Влизането във властта е една голяма възможност, но и голям

" Влизането във властта е една огромна опция, само че и огромен риск, който Българска социалистическа партия пое. Решението не беше елементарно. Аз самият бях много песимистичен към това решение и дали Българска социалистическа партия може да се оправи. Неслучайно дефинирах тази коалиция като „ по нужда “. Необходимост, в която всички в страната са уверени, че би трябвало да има постоянно държавно управление най-сетне ", споделя в изявление за " Труд " Калоян Паргов, претендент за лидерския пост в Българска социалистическа партия.

С Калоян Паргов беседваме дни преди конгреса на Българска социалистическа партия, на който за лидерския пост в партията ще се борят рекорден брой претенденти - 16. Самият Паргов е един от тях. Питаме го по какъв начин ще се отрази на Българска социалистическа партия влизането във властта и дали директният избор на ръководител на партията е най-хубавия вид.

- Как ще обясните обстоятелството, че за първи път Българска социалистическа партия има толкоз доста претенденти за ръководител на партията?
- С това, че е в рецесия. Когато има повече искащи от нормално, това значи, че една партия, една организация е в безредно положение. Означава, че има рецесия на водачеството и обезверено се търси път през тази рецесията и повече хора се осмеляват да кажат на всеослушание „ Аз съм индивидът “ или „ Аз мога “.

- А това по този начин ли е?
- Дали е по този начин е тематика на различен диалог. Обикновено не повече от трима-четирима, до петима са били претендентите за ръководител на Българска социалистическа партия. В момента явно, че Българска социалистическа партия е в дълбока рецесия. Криза на идентичността, рецесия на доверието, нечовечен спад в електоралната поддръжка, само че това е нещо, което се случва и в другите политически партии. За страдание, при нас този спад е много фрапантен. Към момента Българска социалистическа партия е партия, която търси път към бъдещето си.

- Възможно ли е да има толкоз доста претенденти с оглед прахосване на гласовете и по-късно, посредством апаратни хватки, да завоюва някой избран човек? Вече се чуват клюки за един подобен.
- За страдание, всичко е допустимо в политиката. В последните 20-30 години технологията победи концепциите и на конгреса нормално има не толкоз конфликт на хрумвания и на платформи, а по-скоро конфликт на технологии.

- Затова ли бе въведен директният избор на ръководител на партията?
- Прекият избор, който вкара Корнелия Нинова, целеше да избегне тъкмо тази технология на делегатско договаряне и схващане. Но това, което видяхме през 2020 година не оправда упованията поради метода, по който беше извършен. От нас зависи избора да го създадем почтен и транспарантен, да се даде еднакъв късмет на всички претенденти. Това е моят апел, защото аз съм един от тях - да имаме еднакъв достъп до информацията, тъй като не може да има привилегировани претенденти. Имам поради броя на членовете на партията, броя на делегатите на конгреса. Не може един претендент да има достъп от цялата информация, а останалите - не. Това основава неравнопоставеност и предпоставки за нелоялна конкуренция.

- Докато бяхте в отчетно избирателен цикъл, направихте ли броене на членската маса?
- Временното управление, не мога да кажа дали преднамерено или просто обстановката е била такава, само че не съумя да направи това броене, което мен персонално ме тревожи и по-скоро допускам някакъв предумисъл.

- И въпреки всичко, какъв брой са членовете на Българска социалистическа партия? 
- През 2020 бе заявено, че са към 84 хиляди. Предвид биологичния фактор и междинната възраст на членската маса, явно има и отлив на членове. Не виждам засилен банкет на нови такива, тъй че явно, сме под 80 хиляди. Но какъв брой тъкмо, към този миг, никой не може да каже. Включително и тези, които имат достъп до цялата информация и благоприятни условия да го създадат.

- При това състояние по какъв начин се взема решение какъв брой да са делегатите на конгреса?
- Делегатите се пресмятат през нормата на посланичество - на 80 члена - един пратеник. Ако ние имаме 900 делегати на Конгреса, умножавайки ги по 80, ще получим 72 хиляди.

- Това, че Българска социалистическа партия към този момент е във властта, по какъв начин ще повлияе върху самата партия? 
- Българска социалистическа партия е приемник на Българска комунистическа партия, след преименуването през 90-та година. Като всяка партия е основана, с цел да взе участие във властта. Имаше моменти, в които това присъединяване беше доста несполучливо, с много тежки имиджови последствия. Имаше други моменти, в които беше сполучливо, само че върху Българска социалистическа партия постоянно е тегнал етикетът на посткомунистическата партия. Тя е последната такава, останала в Централна и Източна Европа. Въпреки завоя към НАТО, макар сполучливото регистриране в Социалистическия интернационал и в Партията на европейските социалисти. В Българска социалистическа партия си приказваме за модернизации. Доскоро, шестваше и триумфираше неолиберализма. И една от концепциите беше да станем повече неолиберали, в сравнение с леви. От друга страна, партията, която в своя състав е формирана от хора с консервативни визии, смятаха това по-скоро за неточност. И вярно. Предишният ръководител на партията, Корнелия Нинова, усещайки тези трендове, се възползва от това, държейки една линия, на ръба и оттатък ръба с национализма, присъщ за партии, които имат напълно разнообразни идеологии. Това не убеди гласоподавателите, че ние сме по-големи патриоти от националистите. Напротив, видяхме крайния резултат. Тоест, би трябвало да потърсим идеологическата основа и полезностите, върху които да изградим нашето бъдеще, в корените на тази партия, основана от Дядото преди 134 години. Смятам, че мирът, солидарността, справедливостта, свободата, а и фамилията, като съществена тухла на нашето общество, са неща, които си заслужават да сложим в основата на нашите политики, които ще следваме и за които ще се борим, и за които ще търсим доверие от гласоподавателите. Властта е най-голямото тестване за една партия. Не стоенето в съпротива, а властта е най-голямото тестване, тъй като всекидневно би трябвало да вземеш решения, които въздействат върху живота на голям брой жители на страната.

- Не е ли рисковано влизането на Българска социалистическа партия във властта?
- Влизането във властта е една огромна опция, само че и огромен риск, който Българска социалистическа партия пое. Решението не беше елементарно. Аз самият бях много песимистичен към това решение и дали Българска социалистическа партия може да се оправи. Неслучайно дефинирах тази коалиция като „ по нужда “. Необходимост, в която всички в страната са уверени, че би трябвало да има постоянно държавно управление най-сетне. Необходимост да се спре ходенето от избори на избори, което не води до нищо друго, с изключение на да изтънява сметките в бюджета. Необходимост от това страната да проработи обикновено, а не да е в спешен режим няколко следващи години. Необходимост, да се решат най-наболелите проблеми на хората. Фактът, че два бранша точно на Коледа и Нова година излязоха от строя - водният и енергийният бранш, е показателно за това, че страната се разрушава. И че няма по какъв начин да продължава това безвремие. На Българска социалистическа партия и се паднаха тежки ресори, в това число свързани с част от тези бранша.

- Паднаха или Българска социалистическа партия се ги изиска тези ресори?
- Нека да го назовем, че u се паднаха. Защото, споделям го от позиция на това, че Борисов преди в никакъв случай не би дал Министерство на регионалното развитие. Той постоянно е държал на няколко министерства и това министерство е било в границите на неговия обхват на дейности. Министерство на околната среда и водите е много тежко министерство. Трудът и обществената политика отиват при Българска социалистическа партия по хипотеза, тъй като тя е притежател на общественото. Важно е да кажем, че оттук насетне думата социализъм би трябвало да я използваме доста по-често, тъй като общественото някак си си разми граници - и десните партии имат обществена политика. Ето такова реидеологизиране би трябвало да стартира като развой след избора на новите органи на партията през февруари. Ако приказваме в организационното отношение, то там има доста какво да се желае. Считам, че би трябвало да се пристъпи към организационна промяна, която да направи Българска социалистическа партия боеспособна, жизнеспособна и партия с опция да извършва избрани цели и задания, свързани с налагането на съответни политики. Това значи, че когато предстоят избори, партията би трябвало да може да се оправи дейно. В момента имаме невисок потенциал и ниска успеваемост. Изборите демонстрираха неспособност да се организираме на значително места, неспособност да проведем добра акция, без значение какъв лидер на листа има в съответната област. Това демонстрира редица дефицити - на хора, на запаси, на благоприятни условия, липса на потенциал да можеш да събираш хора. Виждаме партии, които нямат такава повсеместност, за каквато претендира Българска социалистическа партия, само че имат опция в избрани акции, билото изборни или дела, които пазят, да ангажират и да събират значително запас към себе си, за постигането на тези цели.

- Каква е идеята на Българска социалистическа партия? 
- Мотото на моята акция е „ Справедливост в деяние “. Очевидно, че имаме недостиг на правдивост в нашето общество, на фона и на големите неравенства, освен в световен, в европейски, само че и в народен мащаб, обвързван с разпределението на националното благосъстояние, с Брутният вътрешен продукт. Нека се върнем малко към корените, към главната концепция. Защото основното не е отбраната единствено на правата на разнообразни, които бяха прокламирани шумно и до неотдавна бяха нещо като обща цел и на леви, и на десни в Европа. А по-скоро, правдивост в деяние значи социално-икономически модел, който преодолява неравенствата, който понижава коефициента на неравноправие, който е много висок в България, и който основава вероятности и условия за живот в страната, с оглед възстановяване на демографската отрицателна наклонност, която е много плашеща за идващите десетилетия, като прогнози.

- Всичко това звучи доста добре, единствено че по какъв начин?
- Бюджет 2025 ще е първото затруднение. Нека да си кажем, че това няма да е действителен бюджет на действителна политика, тъй като е в заварено състояние. Но в случай че успее да се преодолее това затруднение, идващите бюджети би трябвало да заложат икономическо развиване, по-активно присъединяване на страната в икономическия живот като деен участник с оглед образуване на действителен БВП. Процесът на реиндустриализация е една средносрочна и дълготрайна стратегическа цел както за Европа, по този начин и за България. Европа не може да си разреши повече да разчита на това други страни да я хранят. Виждам и повея от Запад „ с версиите до тук “ - всеки ще си заплаща сметката. Гледах статистиката за покупателната дарба на минималната работна заплата и за жалост тя към момента е най-ниска в България. Иска ми се да бъде сложена на по-амбициозна цел, която е оттатък мандатността. Тъй като сега сме в интервал на крепене на стандарта и качеството на живота с европейски средства, допълнени от нескончаеми заеми. По-амбициозна цел е да създадем по този начин, че да трасираме пътя за идващите 5-10 години и България да реализира по-високо качество на живот, на обучение и опазване на здравето, със стандарт и приходи, които да обезпечат един по-смислен и по-спокоен живот. Ето това е нещо, за което си заслужава да се работи. Разбира се, това изисква първоначално, още тази година, страната да се върне във функционалностите си и да задвижи капиталовия развой, който да генерира по-високо ползване. Имаме проблем с европейската стопанска система от позиция на рецесията. Това мощно въздейства на нашето произвеждане и надлежно на експорта, защото над 60% сме вързани с този европейски пазар. Търсенето на нови сътрудници от трети страни, което значи да преодолеем капиталовите рестрикции, които се сътвориха в последните години в Европа на чисто политическа и геополитическа основа, евентуално с полъх и някъде оттатък Атлантика. Тук приказваме за партньорство с Китай, Сингапур, Виетнам, с трети страни, в които България обичайно добре е стояла. Тоест това са благоприятни условия, които би трябвало по-активно да използваме. Виждаме, че европейски и други страни се възползват от това.

- Трябва ли България да бърза с влизането в Еврозоната или е по- добре да се изчака?
- Според мен е по- добре да изчака, макар че това постоянно държавно управление в лицето на сътрудниците търси някакъв политически резултат от своето ръководство и постигането на някакъв сходен триумф като Шенген. Влизането в Еврозоната е нещо, което самият Борисов търсеше в своите три мандата на ръководство. След Станишев, който вкара България в Европейския съюз, на него му трябваше някакъв важен външно-политически триумф.

- Да се върнем още веднъж на избора на ръководител на Българска социалистическа партия. Има ли към този момент конкретизиран някакъв правилник на Конгреса, в който всички 16 кандидати да показват визията си за развиване на партията? 
- В момента вървим по регламента за директен избор, акцията за който започва на 28 януари с правила, които е утвърдила комисията за директен избор - за метода на водене на акцията, за опцията на претендентите да обикалят страната и да им бъдат проведени срещи. На мен ми предстоят такива на доста места в страна до изборния ден - 23 февруари. Така че правила има и ние се водим от тези правила. А дали някой ще се опита да смени разпоредбите в последния миг и Конгресът да избере ръководител, а не всички членове на партията, следва да забележим. Чуват се и такива хрумвания.

- Ако това се случи, по какъв метод то ще бъде вкарано в законовата рамка? Защото всеки би могъл по-късно да оспори това решение.
- Промените в Устава, които ще се преглеждат, а има към този момент такива оферти, плануват да влязат от момента на тяхното приемане от Конгреса. Такива записи е имало и при предходни промени. От позиция на оспорването, постоянно има хора, които не са били съгласни и са оспорвали. Затова споделям, че цялата процедура би трябвало да се организира транспарантно, общодостъпно, с цел да няма и най-малкото подозрение за опити да се наклонят везните в интерес на един или на различен претендент. Тъй като това ще повлияе върху реномето освен на определения ръководител, само че и на партията като цяло, защото ние сега сме пред очите на цялата общност, без значение, че тя няма връзки към избора, само че въпреки всичко го следи.

Калоян Паргов е роден през 1977 година в Пловдив. Завършил е Втора британска гимназия “Томас Джеферсън ” в София. Бакалавър е по Международни връзки и магистър по Европейска интеграция от УНСС. Доктор е по стопанска система от Стопанската академия в Свищов. От 2012 година е член на Националния съвет на Българска социалистическа партия, а от 2013 година до 2020 година е бил член на Изпълнителното бюро на Народно събрание на партията. От 2013 година, в продължение на повече от 8 години е ръководител на най-голямата организация на партията - Софийската. 4 мандата е бил общински консултант в Столичния общински съвет, а от 2015 до 2022 година - ръководител на групата на социалистите в СОС. През 2022 година основава Стратегическия институт за национални политики и хрумвания - СИНПИ и е ръководител на Управителния му съвет.