Забравяме поне до 2026 г. за еврозоната
Влизането на страната ни в еврозоната от средата на 2025 година става все по-малко евентуално, излиза наяве от данни на Национален статистически институт и на европейската статистическа работа Евростат за инфлацията в България и страните от еврозоната. Най-вероятно и новата цел за въвеждане на еврото от 1 юли идната година няма да бъде изпълнена и по този начин ще би трябвало да забравим за еврозоната най-малко до началото на 2026 година
Инфлацията в България за юли е 0,8%, а за последните 12 месеца е 2,4%, оповестиха от Национален статистически институт. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), т.е. инфлацията, измерена съгласно потребителската кошница на междинния европеец. Годишната инфлация в страната съгласно ХИПЦ към края на юли е 2,8%, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията съгласно ХИПЦ беше намаляла до 2,5%. Но през идващите три месеца наклонността за понижаване на инфлацията се обръща – през месец май нараства до 2,7%, през юни доближава 2,8%, а през юли се задържа на 2,8%.
За да осъществим критерия за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не би трябвало да надвишава с повече от 1,5% инфлацията в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените. А покачването на цените в страната ни към момента е доста над това равнище. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0,6%, в Латвия е 0,8%, а в Литва е 1,1%. В еврозоната като цяло също има повишаване на инфлацията – от 2,4% през април до 2,6% през юли. Но това е по-малко от нарастването на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни към момента е надалеч от осъществяването на критерия за влизане в еврозоната.
Само през месец юли инфлацията съгласно ХИПЦ в България е 1,2%,
демонстрират данните на Национален статистически институт. От страните в еврозоната има единствено една страна с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където покачването на цените е с 1,3%.
Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е даже негативна.
Сред аргументите за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в дейния летен туристически сезон.
През юли по отношение на предходния месец, най-голямо е покачването на цените на пътническия въздушен превоз – с 26,3%.
Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на 100,
а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15,8%.
Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, защото ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.
В рамките на година са поскъпнали редица артикули и услуги, което ни отдалечава от еврото, като да вземем за пример водоснабдяване (увеличение на цените с 18,3%),
пътнически железопътен превоз (15,6%), ремонт на коли (13%),
медикаменти (8,4%), извънболнични медицински услуги (7,2%), наеми на жилища (6,3%), зеленчуци (4,8%).
Неотдавна Народното събрание разпореди на Министерски съвет, в случай че осъществим критерия за инфлация до края на годината, държавното управление да изиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 година
Единственият късмет това да стане, е инфлацията да бъде понижена през септември откакто хотелите
понижат цените в края на летния сезон, и вероятно, в случай че има намаляване на цените на някои сезонни храни през есента.
Вложенията до юни са в размер на 387,8 млн. евро
Чуждите вложения се сринаха с 80 на 100
Преките непознати вложения в страната за интервала януари-юни 2024 година са в размер на 387,8 млн. евро, като понижават с 1,547 милиарда евро, или с 80 на 100,
по отношение на същия интервал на предходната година, оповестиха от Българска народна банка.
Само за юни чистите непознати вложения са негативни в размер на 148,5 млн. евро, което значи, че повече задгранични капитали са изнесени от импортираните в страната.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че непознатите вложители не са очаровани от политическата конюнктура в страната и от вероятностите за влизането ни в еврозоната.
Привлеченият дялов капитал (вноски на задгранични компании в капитала на български сдружения,
както и заплащания по покупко-продажби с недвижими имоти) е позитивен и възлиза на 250 млн. евро за интервала януари-юни 2024 година
Но привлеченият дялов капитал понижава със 176,9 млн. евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Нетните вложения на задгранични жители и компании в недвижими парцели са негативни в
размер на 1,3 млн. евро, при негативен чист поток от 7,2 млн. евро за първата половина на предходната година. Причината за това е, че доста руснаци продават парцели, а купувачите са най-вече българи.
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на дружествата) за полугодието е позитивна и възлиза на 589,8 млн. евро.
Но това е доста понижение по отношение на предходната година, когато за полугодието реинвестираната облага е била 1,6 милиарда евро.
Промяната в чистите отговорности сред сдруженията с задгранично присъединяване и директните непознати
вложители по финансови, облигационни и търговски заеми е негативна и възлиза на 451,9 млн. евро, при негативна стойност от 92,5 млн. евро от януари до юни 2023 година
Това значи, че български сдружения връщат заеми, получени от непознати вложители.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, пред „ Труд news ”: По-добре да бъдем признати от началото на 2026 година
Юли изяде, както се споделя на жаргонен език, предходните два по-добри месеца,
когато инфлацията беше нулева и 0,2%, в случай че приказваме за хармонизирания показател на потребителските цени, по който се мери европейската инфлация.
В момента критерият за влизане в еврозоната е към 3,4%, а България е на 4,3%.
Това значи, че идващите месеци групата страни Белгия, Люксембург, Испания,
Нидерландия, Финландия и Гърция би трябвало да имат доста по-висока инфлация от нас, с цел да покрием критерия за еврозоната. Но това не е чак толкоз значимо.
Този аршин беше политическа приказка.
След като не го изпълнихме от началото на годината и пропуснахме шанса към този момент да сме утвърдени за еврозоната, към този момент няма никакво значение дали ще бъде септември,
октомври или ноември изпълнен и по кое време ще бъде пожелан отчет за готовността ни за еврозоната.
Аз дори мисля, че е по-добре и от политическа позиция, а и от позиция на самоуважение,
да желаяме, в случай че към този момент изпълняваме устойчиво този аршин,
конвергентен отчет в границите на естественото, т.е. след април 2025 година Така че доникъде на 2025 година да бъдем оценени и от началото на 2026 година да бъдем признати.
Ние не вършим политика, с която да поддържаме ценова непоклатимост.
В Народното събрание непрестанно одобряват ремонти,
свързани с увеличение на заплати и приходи. Практиката, която се наложи, да се работи с коефициенти, които автоматизирано обновяват заплати, е доста неприятна.
Това е едно от базовите неща, които се предлага да не се прави в една стопанска система – да има автоматизирани индексатори, които в случай че мръдне един индикатор, към който са вързани,
всичко автоматизирано да се променя, само че единствено в позитивна посока, т.е. няма връщане.
Фонд работна заплата се усилва с 20%, при средногодишна инфлация от 4%.
Като имаш автоматизирани коефициенти за поправяне на заплатите в трите най-големи бранша – обучение, защита и сигурност, нямаш никаква опция за еластичност на бюджетната политика.
Същото стана и с пенсиите, бяха увеличени с 1% над това, което споделя законът. Не е чудно, че имаме по-висока инфлация, тъй като поддържаме един от най-високия растеж на заплатите.
Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания към Българска академия на науките, пред “Труд news ”: Покриването на инфлационния аршин ще бъде мъчно
Индексите на потребителските цени не престават да се възвръщат и не е изненадващо, че за юли отчитаме 2,8% ХИПЦ на годишна база,
което е с 30 базисни пункта повече, в сравнение с през април (2,5%).
Причините са доста, като измежду по-важните можем да уточни устойчивото закъснение на локалното индустриално произвеждане,
при което черната серия от негативни показатели продължава без спиране към този момент 18 следващи месеца и води до известни ограничавания при предлагането или минимум до оскъпяване при предлагането на заместващи (вносни) артикули.
На последващо място може да се уточни интензивното повишаване на разноските на локалните производители, които на собствен ред ги придвижват върху крайната продукция, а тези разноски нарастват навсякъде.
Например разноските за заплащане на наетите се усилват с към 1/6 по отношение на кореспондиращия интервал на м. година,
цените на горивата вървят стабилно нагоре,
като единствено от началото на март до началото на август да вземем за пример котировките на газ с доставка през
септември нарастват съвсем двукратно (от 23 до 43 $ на мегават), а лихвите по заемите за
предприятия скачат близо два пъти за последните 18 месеца (ефективният лихвен % по
заеми за нефинансови предприятия по салда през юни доближава 3,96% за левове и 5,67% в евро против надлежно 3,00% и 3,97% в края на 2022 г.).
Хазната също дава своя принос, като изостава със събирането на данъчни доходи и избързва с
разноските (с по 3 прочие п. по отношение на осъществяването на заложените в закона доходи и разноски през 2022 – последната година, в която през юни към този момент имахме настоящ Закон за бюджета).
На този декор мъчно може да се чака друго, с изключение на продължаващо ускорение на динамичността на потребителските цени.
Покриването на инфлационния аршин ще бъде мъчно,
само че тук би трябвало да създадем ангажимента, че първо това участие ни е належащо колкото ярем на
врата, както и второ – че от дълго време никой (освен кандидатите) не гледа съществено на тези критерии и по тази причина нарушаването им се е трансформирало в нещо като традиция измежду страните-членки на Еврозоната.
Инфлацията в България за юли е 0,8%, а за последните 12 месеца е 2,4%, оповестиха от Национален статистически институт. Но за влизането в еврозоната Европейската централна банка и Европейската комисия не взимат под внимание националната ни инфлация, а инфлацията, измерена с хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), т.е. инфлацията, измерена съгласно потребителската кошница на междинния европеец. Годишната инфлация в страната съгласно ХИПЦ към края на юли е 2,8%, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Като през последните месеци инфлацията нараства. През месец април инфлацията съгласно ХИПЦ беше намаляла до 2,5%. Но през идващите три месеца наклонността за понижаване на инфлацията се обръща – през месец май нараства до 2,7%, през юни доближава 2,8%, а през юли се задържа на 2,8%.
За да осъществим критерия за ценова непоклатимост за влизане в еврозоната, средногодишната инфлацията у нас не би трябвало да надвишава с повече от 1,5% инфлацията в страните от еврозоната с минимум повишаване на цените. А покачването на цените в страната ни към момента е доста над това равнище. Според последните налични данни на Евростат, годишната инфлация във Финландия е 0,6%, в Латвия е 0,8%, а в Литва е 1,1%. В еврозоната като цяло също има повишаване на инфлацията – от 2,4% през април до 2,6% през юли. Но това е по-малко от нарастването на инфлацията в България. Така се оказва, че страната ни към момента е надалеч от осъществяването на критерия за влизане в еврозоната.
Само през месец юли инфлацията съгласно ХИПЦ в България е 1,2%,
демонстрират данните на Национален статистически институт. От страните в еврозоната има единствено една страна с по-висока инфлация. Това е Нидерландия, където покачването на цените е с 1,3%.
Същевременно в девет страни от еврозоната през юли инфлацията е даже негативна.
Сред аргументите за високата инфлация в страната ни през юли е навлизането в дейния летен туристически сезон.
През юли по отношение на предходния месец, най-голямо е покачването на цените на пътническия въздушен превоз – с 26,3%.
Наред с това хотелите са вдигнали цените с над 20 на 100,
а пакетните услуги за почивки и туристически пътувания са поскъпнали с 15,8%.
Така секторите, които биха спечелили от въвеждането на еврото, защото ще има повече туристи в страната, спъват влизането ни в еврозоната.
В рамките на година са поскъпнали редица артикули и услуги, което ни отдалечава от еврото, като да вземем за пример водоснабдяване (увеличение на цените с 18,3%),
пътнически железопътен превоз (15,6%), ремонт на коли (13%),
медикаменти (8,4%), извънболнични медицински услуги (7,2%), наеми на жилища (6,3%), зеленчуци (4,8%).
Неотдавна Народното събрание разпореди на Министерски съвет, в случай че осъществим критерия за инфлация до края на годината, държавното управление да изиска влизане в еврозоната от 1 юли 2025 година
Единственият късмет това да стане, е инфлацията да бъде понижена през септември откакто хотелите
понижат цените в края на летния сезон, и вероятно, в случай че има намаляване на цените на някои сезонни храни през есента.
Вложенията до юни са в размер на 387,8 млн. евро
Чуждите вложения се сринаха с 80 на 100
Преките непознати вложения в страната за интервала януари-юни 2024 година са в размер на 387,8 млн. евро, като понижават с 1,547 милиарда евро, или с 80 на 100,
по отношение на същия интервал на предходната година, оповестиха от Българска народна банка.
Само за юни чистите непознати вложения са негативни в размер на 148,5 млн. евро, което значи, че повече задгранични капитали са изнесени от импортираните в страната.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че непознатите вложители не са очаровани от политическата конюнктура в страната и от вероятностите за влизането ни в еврозоната.
Привлеченият дялов капитал (вноски на задгранични компании в капитала на български сдружения,
както и заплащания по покупко-продажби с недвижими имоти) е позитивен и възлиза на 250 млн. евро за интервала януари-юни 2024 година
Но привлеченият дялов капитал понижава със 176,9 млн. евро по отношение на същия интервал на предходната година.
Нетните вложения на задгранични жители и компании в недвижими парцели са негативни в
размер на 1,3 млн. евро, при негативен чист поток от 7,2 млн. евро за първата половина на предходната година. Причината за това е, че доста руснаци продават парцели, а купувачите са най-вече българи.
Реинвестираната облага (показваща каузи на задграничните вложители в настоящата облага или загуба на дружествата) за полугодието е позитивна и възлиза на 589,8 млн. евро.
Но това е доста понижение по отношение на предходната година, когато за полугодието реинвестираната облага е била 1,6 милиарда евро.
Промяната в чистите отговорности сред сдруженията с задгранично присъединяване и директните непознати
вложители по финансови, облигационни и търговски заеми е негативна и възлиза на 451,9 млн. евро, при негативна стойност от 92,5 млн. евро от януари до юни 2023 година
Това значи, че български сдружения връщат заеми, получени от непознати вложители.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, пред „ Труд news ”: По-добре да бъдем признати от началото на 2026 година
Юли изяде, както се споделя на жаргонен език, предходните два по-добри месеца,
когато инфлацията беше нулева и 0,2%, в случай че приказваме за хармонизирания показател на потребителските цени, по който се мери европейската инфлация.
В момента критерият за влизане в еврозоната е към 3,4%, а България е на 4,3%.
Това значи, че идващите месеци групата страни Белгия, Люксембург, Испания,
Нидерландия, Финландия и Гърция би трябвало да имат доста по-висока инфлация от нас, с цел да покрием критерия за еврозоната. Но това не е чак толкоз значимо.
Този аршин беше политическа приказка.
След като не го изпълнихме от началото на годината и пропуснахме шанса към този момент да сме утвърдени за еврозоната, към този момент няма никакво значение дали ще бъде септември,
октомври или ноември изпълнен и по кое време ще бъде пожелан отчет за готовността ни за еврозоната.
Аз дори мисля, че е по-добре и от политическа позиция, а и от позиция на самоуважение,
да желаяме, в случай че към този момент изпълняваме устойчиво този аршин,
конвергентен отчет в границите на естественото, т.е. след април 2025 година Така че доникъде на 2025 година да бъдем оценени и от началото на 2026 година да бъдем признати.
Ние не вършим политика, с която да поддържаме ценова непоклатимост.
В Народното събрание непрестанно одобряват ремонти,
свързани с увеличение на заплати и приходи. Практиката, която се наложи, да се работи с коефициенти, които автоматизирано обновяват заплати, е доста неприятна.
Това е едно от базовите неща, които се предлага да не се прави в една стопанска система – да има автоматизирани индексатори, които в случай че мръдне един индикатор, към който са вързани,
всичко автоматизирано да се променя, само че единствено в позитивна посока, т.е. няма връщане.
Фонд работна заплата се усилва с 20%, при средногодишна инфлация от 4%.
Като имаш автоматизирани коефициенти за поправяне на заплатите в трите най-големи бранша – обучение, защита и сигурност, нямаш никаква опция за еластичност на бюджетната политика.
Същото стана и с пенсиите, бяха увеличени с 1% над това, което споделя законът. Не е чудно, че имаме по-висока инфлация, тъй като поддържаме един от най-високия растеж на заплатите.
Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания към Българска академия на науките, пред “Труд news ”: Покриването на инфлационния аршин ще бъде мъчно
Индексите на потребителските цени не престават да се възвръщат и не е изненадващо, че за юли отчитаме 2,8% ХИПЦ на годишна база,
което е с 30 базисни пункта повече, в сравнение с през април (2,5%).
Причините са доста, като измежду по-важните можем да уточни устойчивото закъснение на локалното индустриално произвеждане,
при което черната серия от негативни показатели продължава без спиране към този момент 18 следващи месеца и води до известни ограничавания при предлагането или минимум до оскъпяване при предлагането на заместващи (вносни) артикули.
На последващо място може да се уточни интензивното повишаване на разноските на локалните производители, които на собствен ред ги придвижват върху крайната продукция, а тези разноски нарастват навсякъде.
Например разноските за заплащане на наетите се усилват с към 1/6 по отношение на кореспондиращия интервал на м. година,
цените на горивата вървят стабилно нагоре,
като единствено от началото на март до началото на август да вземем за пример котировките на газ с доставка през
септември нарастват съвсем двукратно (от 23 до 43 $ на мегават), а лихвите по заемите за
предприятия скачат близо два пъти за последните 18 месеца (ефективният лихвен % по
заеми за нефинансови предприятия по салда през юни доближава 3,96% за левове и 5,67% в евро против надлежно 3,00% и 3,97% в края на 2022 г.).
Хазната също дава своя принос, като изостава със събирането на данъчни доходи и избързва с
разноските (с по 3 прочие п. по отношение на осъществяването на заложените в закона доходи и разноски през 2022 – последната година, в която през юни към този момент имахме настоящ Закон за бюджета).
На този декор мъчно може да се чака друго, с изключение на продължаващо ускорение на динамичността на потребителските цени.
Покриването на инфлационния аршин ще бъде мъчно,
само че тук би трябвало да създадем ангажимента, че първо това участие ни е належащо колкото ярем на
врата, както и второ – че от дълго време никой (освен кандидатите) не гледа съществено на тези критерии и по тази причина нарушаването им се е трансформирало в нещо като традиция измежду страните-членки на Еврозоната.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ