Влизането на България в еврозоната с удължителен бюджет не е

Влизането на България в еврозоната с удължителен бюджет не е механически проблем, само че е явен сигнал за съществени управнически дефицити. Това сподели икономистът и някогашен заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който сега е член на Фискалния съвет, в предаването „ 120 минути " по бТВ.

По думите му законът разрешава сходно решение, само че методът, по който е прибавен, поражда повече въпроси, в сравнение с дава отговори.

„ При равни други условия постоянно е по-добре да има постоянен бюджет. Но при два импортирани плана, които професионално мъчно могат да се нарекат естествени бюджети, удължителният вид се оказа по-малкото зло ", разяснява Дацов.

Той обаче е безапелационен, че направените промени, в това число нарастването на всички приходи в публичния бранш, са осъществени в прорез с съществени стопански правила. Според него е употребена инфлацията в края на годината, вместо средногодишната инфлация, което опонира на духа на закона.

„ Няма да кажа, че е нелегално, само че е в несъгласие с правилата, върху които би трябвало да се прави бюджетна политика ", акцентира икономистът.

Особена рецензия Дацов насочи към решението общините да получат достъп до сред 800 и 900 млн. лв. посредством Българската банка за развиване.

„ Банката не отпуска заеми, а работи като длъжник от името на бюджета. Това не е нито естествено, нито практично и не носи никаква изгода от позиция на недостига ", уточни той.

Според него по този начин се изпраща политически сигнал към гласоподавателите - посредством повишение на приходи и разноски в навечерието на избори, без действителна дълготрайна визия.

Един от най-сериозните проблеми, по думите на Дацов, е продължаващата процедура България да приема бюджети с недостиг даже при стопански напредък над 3% и съвсем „ прегрял " пазар на труда.

„ По формулировка не може да имаш недостиг при такива условия. Освен в случай че не казваш на макроикономиката: ‘гледай си работата` ", съобщи той.

Това е осмият следващ бюджетен недостиг, който се показва като нещо обикновено и даже перспективно - наклонност, която крие съществени опасности.

Дацов направи паралел с рецесията от 1996-1997 година, като акцентира, че през днешния ден изискванията са разнообразни - България е в еврозоната, част е от европейските механизми и разполага със мощен частен бранш. Въпреки това той вижда тревожни сходства в политическото държание.

„ Историята демонстрира, че даже страни с невисок дълг могат да изпаднат в несъстоятелност. Доверието е всичко. Когато го загубиш, равнището на дълга към този момент няма значение ", предизвести икономистът.

Според Дацов държавният дълг постоянно се употребява като политически инструмент, който замъглява действителността.

„ Това е отсрочено ползване. Хората харчат повече през днешния ден, тъй като не им вдигаш налозите, а сметката остава за идващите генерации ", сподели той.

Влизането в еврозоната не прави страните автоматизирано по-богати, акцентира икономистът.

„ Еврозоната дава опция. От нас зависи дали ще я използваме. Тя разрешава по-бързи промени, само че без познания, воля и храброст - резултатът може да бъде пропуснат ", съобщи той.

В навечерието на следващи избори икономистът прикани жителите да бъдат по-взискателни. „ Да не четат единствено заглавията и 10 точки от стратегиите. Да търсят цели управнически визии и да четат ‘ситния текст`. Пропуснатите благоприятни условия са наша обща отговорност ", заключи Любомир Дацов.