Вашингтон Пост: Кога Путин намрази Запада
Влиятелният колумнист на американския вестник " Вашингтон Пост " Дейвид Игнациус (на който, апропо, беше неразрешено да влиза в Русия предходната пролет) прочете сбирка от разкрити материали за американската външна политика, написани по време на прехода от администрацията на Джордж У. Буш към администрацията на Барак Обама през 2008-2009г. Неговата публикация откроява момента, в който отношението на Владимир Путин към Запада се промени фрапантно и се роди недоволството, което в този момент толкоз постоянно се чува в речите му, оповестява.
Този миг е доста съответен - 2004 година, или по-скоро 1 септември същата година, вземането на стотици деца като заложници в учебно заведение в Беслан. Преди това връзките на Путин с администрацията на Буш бяха, спрямо днешните, немислимо близки и топли. Известно е, че Путин беше първият, който се обади на Буш след атентатите от 11 септември 2001 година Той поддържа, и то освен на думи, американската военна акция против Ал-Кайда и талибаните (и двете придвижвания към момента са официално неразрешени в Русия). В началото на 2004 година седем източноевропейски страни, в това число балтийските страни, които граничат с Русия, се причислиха към НАТО. Това не се хареса на Путин, само че той говореше за това без сегашната мъка, написа Томас Греъм, шеф за Русия в Съвета за национална сигурност на Буш.
Острите нотки се появяват за първи път след Беслан. В тирада (запомнена в Русия с оповестяването на края на директните избори за губернатори) Путин непосредствено упрекна Съединени американски щати и Запада в подкрепяне на чеченските сепаратисти. Знак за това за него беше даването на политическо леговище в Съединени американски щати на Иляс Ахмадов. Администрацията на Буш в последна сметка го остави, сенатор Джон Маккейн се срещна с Ахмадов и Националният фонд за народна власт му даде стипендия. В същото време не е имало директна поддръжка за сепаратистите от страна на Съединени американски щати, написа Игнациус, базирайки се на щателна инспекция, осъществена от мозъчния концерн Belfer Center.
Един от източниците на колумниста в сегашната администрация анонимно се съгласява, че " 2004 година беше повратна точка, в това няма подозрение ". Още тогава американското разузнаване стартира да получава информация, че силовите структури от обкръжението на Путин стартират да го поучават да скъса уверено със Запада.
В края на 2004 година в Украйна стартира Оранжевата гражданска война, която съгласно Игнациус и неговите източници укрепи у Путин този нов светоглед. През 2007 година той към този момент ясно го изрази в известната си тирада по време на Мюнхенската конференция по сигурността. А през 2008 година тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Уилям Бърнс заяви, че Путин му е задал въпроса: " Не знаете ли, че Украйна не е същинска страна? "
" Тази " различна история " не оправдава ужасяващите закононарушения на Путин в Украйна ", написа Игнациус. " Неговото навлизане в прилежаща страна беше противозаконен и непростим акт на безсърдечен властнически държател. Но при оценката на корените на подобен спор е потребно да се разбере настройката на врага и ясно да се види пътя към бедствието. "
Този миг е доста съответен - 2004 година, или по-скоро 1 септември същата година, вземането на стотици деца като заложници в учебно заведение в Беслан. Преди това връзките на Путин с администрацията на Буш бяха, спрямо днешните, немислимо близки и топли. Известно е, че Путин беше първият, който се обади на Буш след атентатите от 11 септември 2001 година Той поддържа, и то освен на думи, американската военна акция против Ал-Кайда и талибаните (и двете придвижвания към момента са официално неразрешени в Русия). В началото на 2004 година седем източноевропейски страни, в това число балтийските страни, които граничат с Русия, се причислиха към НАТО. Това не се хареса на Путин, само че той говореше за това без сегашната мъка, написа Томас Греъм, шеф за Русия в Съвета за национална сигурност на Буш.
Острите нотки се появяват за първи път след Беслан. В тирада (запомнена в Русия с оповестяването на края на директните избори за губернатори) Путин непосредствено упрекна Съединени американски щати и Запада в подкрепяне на чеченските сепаратисти. Знак за това за него беше даването на политическо леговище в Съединени американски щати на Иляс Ахмадов. Администрацията на Буш в последна сметка го остави, сенатор Джон Маккейн се срещна с Ахмадов и Националният фонд за народна власт му даде стипендия. В същото време не е имало директна поддръжка за сепаратистите от страна на Съединени американски щати, написа Игнациус, базирайки се на щателна инспекция, осъществена от мозъчния концерн Belfer Center.
Един от източниците на колумниста в сегашната администрация анонимно се съгласява, че " 2004 година беше повратна точка, в това няма подозрение ". Още тогава американското разузнаване стартира да получава информация, че силовите структури от обкръжението на Путин стартират да го поучават да скъса уверено със Запада.
В края на 2004 година в Украйна стартира Оранжевата гражданска война, която съгласно Игнациус и неговите източници укрепи у Путин този нов светоглед. През 2007 година той към този момент ясно го изрази в известната си тирада по време на Мюнхенската конференция по сигурността. А през 2008 година тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Уилям Бърнс заяви, че Путин му е задал въпроса: " Не знаете ли, че Украйна не е същинска страна? "
" Тази " различна история " не оправдава ужасяващите закононарушения на Путин в Украйна ", написа Игнациус. " Неговото навлизане в прилежаща страна беше противозаконен и непростим акт на безсърдечен властнически държател. Но при оценката на корените на подобен спор е потребно да се разбере настройката на врага и ясно да се види пътя към бедствието. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ