Какво търсят IT работодателите?
Влиянието на софтуерния бранш в публичната и икономическата среда, в това число отвън София, е все по-голямо. А това изисква и по-радикални промени в образованието, тъй че да основат нужните на пазара специалисти. Това е изводът от осъществения обзор на способността на сектора да посрещне потребностите си за готови фрагменти.
Анализът е изработен от СофтУни, водещата просветителна организация в България, предлагаща качествено, налично и практическо обучение по програмиране, QA, цифров маркетинг и дизайн, и БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) – най-голямото съдружие на софтуерни компании в България.
Добрата вест е, че броят на учащите се в IT специалности гимназисти трайно се усилва с всяка година:
През образователната 2020 – 2021 година в компетентност Приложен Програмист са се обучавали малко над 3 000 възпитаници в 34 обитаеми места в страната, в общо 45 училища;През образователната 2021 – 2022 година в компетентност Приложен програмист са се обучавали 3873 възпитаници в общо 48 учебни заведения в 37 обитаеми места;Осезаема смяна настава през образователната 2022 – 2023 година, когато броят на учениците, учещи за софтуерно обучение, доближава 9049. Технологичната подготовка се реализира в 47 обитаеми места, в 73 учебни заведения, а в статистиката влизат и няколко нови специалности. Редом с Приложен програмист, в която има над 4 300 възпитаници, гимназистите избират още Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Системен програмист;През образователната 2023-2024 година, в общо 79 учебни заведения в 54 обитаеми места в софтуерните специалности Приложен програмист, Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Програмиране, Системен програмист, са се обучавали близо 11 000 младежи.
На какво се равнява всичко това? Към момента в страната има 101 паралелки с софтуерна подготовка за VIII клас и 102 паралелки за учениците от IX клас. Сформирани са 90 паралелки за учениците в X клас, 85 за тези в XI клас и 75 паралелки за тези в XII клас.
Т.е. към 2024 година броят на учениците с интерес към софтуерното обучение е довел до съставяне на 454 паралелки. Те са разпределени в 54 обитаеми места, измежду които София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Перник, Шумен, Дряново, Ямбол и други.
Национална стратегия „ Обучение за IT умения и кариера “
Стъпка в вярната посока е и стартирането на Национален парк „ Обучение за IT умения и кариера “. Целта на програмата е осъществяване на професионално софтуерно образование в съдействие с университети и работодатели от IT бранша.
Програмата се осъществя в 5 центъра за образование – Бургас, Пловдив, Правец, Русе и София. До през днешния ден през нея са минали 4 випуска, приключили и придобили професионална подготовка Приложен програмист. Във випуск 2020 имаше 218 възпитаници, във випуск 2021 – 164, випуск 2022 посреща 191 души, а випуск 2023 – 192 възпитаници.
Националната стратегия предлага формат за образование по програмиране на възпитаници от цялата страна за придобиване на професионална подготовка по специалност „ Приложен програмист “. Обучението е предопределено за възпитаници в междинни учебни заведения, профилирани и професионални гимназии, които не се образоват по тези специалности. Обучението се провежда в свободното време на учениците през седмицата, в събота и неделя или през ваканцията, като образователният развой ще се организира както присъствено, по този начин и онлайн.
Въпреки всички тези подхванати стъпки секторът към момента има по-голямо доверие на IT академиите във връзка с софтуерното обучение, демонстрира прегледът на двете организации. Затова и задължението на фирмите към основаването на нови софтуерни учебни заведения е дълготраен, а задачата е 10 сходни да отворят порти в идващите две години.
Оздравяване на пазара и усмиряване на темпото
За поредна година IT секторът в България отбелязва двуцифрен растеж на приходите от своята активност – малко над 12%.
Ръст има. Той отново е по-голям от доста други браншове в България и няколко пъти по-голям от растежа на Брутният вътрешен продукт. Но ние постоянно сме били много по-амбициозни “, споделя Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, във връзка разбора за положението на IT екосистемата в България.
Компаниите в бранша са главно насочени към износа на услуги за задгранични пазари и това ги прави чувствителни към процесите в софтуерните браншове в Съединени американски щати и Западна Европа. Забавянето там докара до нормализиране темповете на напредък у нас.
Наблюдаваме по-умерено разгръщане на екипите и преразпределение на гений. Компаниите към момента страдат от дефицит на качествени фрагменти, а това обуславя и устрема към промени и в просветителния бранш.
Годишният отчет " БАСКОМ Барометър ", декември 2023 г, демонстрира, че през идващите 2 години се чакат да бъдат разкрити още 14 000 работни места. Затова са нужни промени, a интензивнаta подготовка на качествени IT фрагменти би трябвало да продължи.
Какво следва за българските IT компании?
Основното предизвикателство за българските IT компании, паралелно с набирането на качествени фрагменти, е постигането на резистентност на пазара. Аутсорсинг моделът работеше съвсем безотказно през последните години и с помощта на него се следиха двуцифрени растежи и главозамайващи темпове на напредък.
Забавянето на този напредък е резултат от зависимостта на българските компании от задгранични клиенти. По отношение на аутсорсинг модела, през днешния ден сме принудени да се конкурираме с милионите разработчици от страни като Индия, Пакистан и Бангладеш. Основно наше преимущество е качеството на работа на IT екипите.
На фотографията: Валентин Змийчаров; СофтУни
Качеството на локалните фрагменти и работата им е по-високо от това на тези в страни като Индия, Бангладеш и Пакистан. А по-важното е, че е конкурентно на това на страните от Западна Европа и Съединени американски щати “, споделя Валентин Змийчаров, учебен шеф на СофтУни.
Мнението му се добавя от Теодора Паликарска, маркетинг управител в една от огромните български IT компании с аутсорсинг профил:
„ Качеството тук е доста друго. Можем да осигурим проактивност, сериозно мислене, умеене за решение на проблеми и самостоятелност на решенията, успеваемост, експедитивност и мениджърски капацитет. По-добри сме и в най-базовото – добре написан код. Комуникацията с нашите екипи е по-удобна като времева зона, а програмистите ни се придържат към открити конвенции и регулации на Европейски Съюз, които подсигуряват по-висока сигурност и качество на софтуера. “
Поради тази причина, продължаваме да сме привлекателна аутсорсинг дестинация макар по-високата цена на труда. Но същинската резистентност се крие в сполучливото конкуриране с продуктовите компании, диктуващи софтуерната гражданска война.
Това е и идната разумна стъпка в развиването на бранша. Сега е моментът компаниите да стартират да влагат насъбраните опит и познания от работата за задгранични компании в нововъведения и обещаващи локални разработки. Именно те имат капацитета да слагат България на картата на софтуерните водачи и да ни приближат още стъпка към реализиране на задачата да се превърнем в Силициевата котловина на Европа.
Някои компании към този момент способстват за това, както споделя и Валентин Змийчаров.
Имаме доста положителни основи за създаване на лични артикули в IT сферата. Присъствието ни в Европейския съюз отваря доста врати; съществуването на доста висококвалифицирани експерти на международно равнище, които работят (предимно) в задгранични компании; развиването на от ден на ден центрове за финансиране и насърчаване на нови компании; положителният образец от към този момент основани компании с български корени като Payhawk (за която всички чуваме), само че и доста други като Chaos, SiteGround, Trading 212, Fadata, Nemetschek Bulgaria, Nexo, OfficeRnD, Shkolo, Dreamix, M2M services, Kelvin Health; институтът INSAIT, който приготвя топ гении на международно равнище, е доста положителен фактор в тази тенденция. “
Очевидно е, че софтуерният прогрес е устойчива наклонност, също като нуждата от качествени и готови фрагменти. А най-интересното занапред следва.
СофтУни и БАСКОМ приканват бъдещите програмисти да кандидатстват в програмата по софтуерно инженерство, с цел да стартират развиването си още през днешния ден и да станат част от софтуерния прогрес на страната.
Анализът е изработен от СофтУни, водещата просветителна организация в България, предлагаща качествено, налично и практическо обучение по програмиране, QA, цифров маркетинг и дизайн, и БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) – най-голямото съдружие на софтуерни компании в България.
Добрата вест е, че броят на учащите се в IT специалности гимназисти трайно се усилва с всяка година:
През образователната 2020 – 2021 година в компетентност Приложен Програмист са се обучавали малко над 3 000 възпитаници в 34 обитаеми места в страната, в общо 45 училища;През образователната 2021 – 2022 година в компетентност Приложен програмист са се обучавали 3873 възпитаници в общо 48 учебни заведения в 37 обитаеми места;Осезаема смяна настава през образователната 2022 – 2023 година, когато броят на учениците, учещи за софтуерно обучение, доближава 9049. Технологичната подготовка се реализира в 47 обитаеми места, в 73 учебни заведения, а в статистиката влизат и няколко нови специалности. Редом с Приложен програмист, в която има над 4 300 възпитаници, гимназистите избират още Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Системен програмист;През образователната 2023-2024 година, в общо 79 учебни заведения в 54 обитаеми места в софтуерните специалности Приложен програмист, Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Програмиране, Системен програмист, са се обучавали близо 11 000 младежи.
На какво се равнява всичко това? Към момента в страната има 101 паралелки с софтуерна подготовка за VIII клас и 102 паралелки за учениците от IX клас. Сформирани са 90 паралелки за учениците в X клас, 85 за тези в XI клас и 75 паралелки за тези в XII клас.
Т.е. към 2024 година броят на учениците с интерес към софтуерното обучение е довел до съставяне на 454 паралелки. Те са разпределени в 54 обитаеми места, измежду които София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Перник, Шумен, Дряново, Ямбол и други.
Национална стратегия „ Обучение за IT умения и кариера “
Стъпка в вярната посока е и стартирането на Национален парк „ Обучение за IT умения и кариера “. Целта на програмата е осъществяване на професионално софтуерно образование в съдействие с университети и работодатели от IT бранша.
Програмата се осъществя в 5 центъра за образование – Бургас, Пловдив, Правец, Русе и София. До през днешния ден през нея са минали 4 випуска, приключили и придобили професионална подготовка Приложен програмист. Във випуск 2020 имаше 218 възпитаници, във випуск 2021 – 164, випуск 2022 посреща 191 души, а випуск 2023 – 192 възпитаници.
Националната стратегия предлага формат за образование по програмиране на възпитаници от цялата страна за придобиване на професионална подготовка по специалност „ Приложен програмист “. Обучението е предопределено за възпитаници в междинни учебни заведения, профилирани и професионални гимназии, които не се образоват по тези специалности. Обучението се провежда в свободното време на учениците през седмицата, в събота и неделя или през ваканцията, като образователният развой ще се организира както присъствено, по този начин и онлайн.
Въпреки всички тези подхванати стъпки секторът към момента има по-голямо доверие на IT академиите във връзка с софтуерното обучение, демонстрира прегледът на двете организации. Затова и задължението на фирмите към основаването на нови софтуерни учебни заведения е дълготраен, а задачата е 10 сходни да отворят порти в идващите две години.
Оздравяване на пазара и усмиряване на темпото
За поредна година IT секторът в България отбелязва двуцифрен растеж на приходите от своята активност – малко над 12%.
Ръст има. Той отново е по-голям от доста други браншове в България и няколко пъти по-голям от растежа на Брутният вътрешен продукт. Но ние постоянно сме били много по-амбициозни “, споделя Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, във връзка разбора за положението на IT екосистемата в България.
Компаниите в бранша са главно насочени към износа на услуги за задгранични пазари и това ги прави чувствителни към процесите в софтуерните браншове в Съединени американски щати и Западна Европа. Забавянето там докара до нормализиране темповете на напредък у нас.
Наблюдаваме по-умерено разгръщане на екипите и преразпределение на гений. Компаниите към момента страдат от дефицит на качествени фрагменти, а това обуславя и устрема към промени и в просветителния бранш.
Годишният отчет " БАСКОМ Барометър ", декември 2023 г, демонстрира, че през идващите 2 години се чакат да бъдат разкрити още 14 000 работни места. Затова са нужни промени, a интензивнаta подготовка на качествени IT фрагменти би трябвало да продължи.
Какво следва за българските IT компании?
Основното предизвикателство за българските IT компании, паралелно с набирането на качествени фрагменти, е постигането на резистентност на пазара. Аутсорсинг моделът работеше съвсем безотказно през последните години и с помощта на него се следиха двуцифрени растежи и главозамайващи темпове на напредък.
Забавянето на този напредък е резултат от зависимостта на българските компании от задгранични клиенти. По отношение на аутсорсинг модела, през днешния ден сме принудени да се конкурираме с милионите разработчици от страни като Индия, Пакистан и Бангладеш. Основно наше преимущество е качеството на работа на IT екипите.
На фотографията: Валентин Змийчаров; СофтУни
Качеството на локалните фрагменти и работата им е по-високо от това на тези в страни като Индия, Бангладеш и Пакистан. А по-важното е, че е конкурентно на това на страните от Западна Европа и Съединени американски щати “, споделя Валентин Змийчаров, учебен шеф на СофтУни.
Мнението му се добавя от Теодора Паликарска, маркетинг управител в една от огромните български IT компании с аутсорсинг профил:
„ Качеството тук е доста друго. Можем да осигурим проактивност, сериозно мислене, умеене за решение на проблеми и самостоятелност на решенията, успеваемост, експедитивност и мениджърски капацитет. По-добри сме и в най-базовото – добре написан код. Комуникацията с нашите екипи е по-удобна като времева зона, а програмистите ни се придържат към открити конвенции и регулации на Европейски Съюз, които подсигуряват по-висока сигурност и качество на софтуера. “
Поради тази причина, продължаваме да сме привлекателна аутсорсинг дестинация макар по-високата цена на труда. Но същинската резистентност се крие в сполучливото конкуриране с продуктовите компании, диктуващи софтуерната гражданска война.
Това е и идната разумна стъпка в развиването на бранша. Сега е моментът компаниите да стартират да влагат насъбраните опит и познания от работата за задгранични компании в нововъведения и обещаващи локални разработки. Именно те имат капацитета да слагат България на картата на софтуерните водачи и да ни приближат още стъпка към реализиране на задачата да се превърнем в Силициевата котловина на Европа.
Някои компании към този момент способстват за това, както споделя и Валентин Змийчаров.
Имаме доста положителни основи за създаване на лични артикули в IT сферата. Присъствието ни в Европейския съюз отваря доста врати; съществуването на доста висококвалифицирани експерти на международно равнище, които работят (предимно) в задгранични компании; развиването на от ден на ден центрове за финансиране и насърчаване на нови компании; положителният образец от към този момент основани компании с български корени като Payhawk (за която всички чуваме), само че и доста други като Chaos, SiteGround, Trading 212, Fadata, Nemetschek Bulgaria, Nexo, OfficeRnD, Shkolo, Dreamix, M2M services, Kelvin Health; институтът INSAIT, който приготвя топ гении на международно равнище, е доста положителен фактор в тази тенденция. “
Очевидно е, че софтуерният прогрес е устойчива наклонност, също като нуждата от качествени и готови фрагменти. А най-интересното занапред следва.
СофтУни и БАСКОМ приканват бъдещите програмисти да кандидатстват в програмата по софтуерно инженерство, с цел да стартират развиването си още през днешния ден и да станат част от софтуерния прогрес на страната.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ