Най-големият блъф за еврото в нета: Няма да спасяваме с наши...
Влезем ли в еврозоната, може да се наложи с наши пари да спасяваме закъсала непозната страна. Тази плашеща версия беше измежду най-оборотните в обществените мрежи измежду съперниците на еврото. Експертите обаче са безапелационни, че това е класическа операция.
След финансовата рецесия през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост на страните в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност, в това число наблюдаване и наказания за неспазване на бюджетните правила, посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.
Създаден беше Европейски механизъм за непоклатимост (ЕМС) като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. България ще внася там първична вноска от 833 милиона евро, или към 1% от Брутният вътрешен продукт на страната. Общата ни допустима вноска 6.457 милиарда евро, само че това е единствено при поискване и при изискването, че тези пари ще се връщат, освен това с рента. Ако се наложи страните в еврозоната да избавят някого, това няма да е подарък, а заем със период на погасяване 12 години, изясняват финансисти.
Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда), изясняват от Българска народна банка в серията си въпроси - отговори за въвеждане на еврото в България.
В момента в ЕМС са насъбрани 708.5 милиарда евро от вноски на страни в еврозоната.
Има и други механизми за надзор. Чрез построяването на банковия съюз бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единния контролен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната.
Тези промени целят да предотвратят повтаряне на рецесии като тази от 2010 година и да обезпечат по-голяма финансова непоклатимост в еврозоната.
След финансовата рецесия през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост на страните в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност, в това число наблюдаване и наказания за неспазване на бюджетните правила, посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.
Създаден беше Европейски механизъм за непоклатимост (ЕМС) като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. България ще внася там първична вноска от 833 милиона евро, или към 1% от Брутният вътрешен продукт на страната. Общата ни допустима вноска 6.457 милиарда евро, само че това е единствено при поискване и при изискването, че тези пари ще се връщат, освен това с рента. Ако се наложи страните в еврозоната да избавят някого, това няма да е подарък, а заем със период на погасяване 12 години, изясняват финансисти.
Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда), изясняват от Българска народна банка в серията си въпроси - отговори за въвеждане на еврото в България.
В момента в ЕМС са насъбрани 708.5 милиарда евро от вноски на страни в еврозоната.
Има и други механизми за надзор. Чрез построяването на банковия съюз бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единния контролен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната.
Тези промени целят да предотвратят повтаряне на рецесии като тази от 2010 година и да обезпечат по-голяма финансова непоклатимост в еврозоната.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ