Синьоезичният сцинк искаше да бъде змия, но само се преструва
Влечугите в никакъв случай не са имали особена популярност или са се гледали с положително око. Известни са с това, че постоянно носят отрова, която може да приключи живота на човек в границите на няколко минути. Дори и с толкоз рисково оръжие, множеството влечуги бягат от индивида и избират да останат оставени да виреят свободно. Историята на сцинка със наследник език е извънредно забавна. За разлика от своите събратя, той няма отрова. Според някои от притежателите, които имат подобен образец, влечугото е извънредно интелигентно, има някои особени качества и до избрана степен няма нищо срещу да бъде покрай хората. Защо обаче е нужен наследник език на един гущер?
Сцинкът живее най-често в топли страни с повече пясък, райони близки до саваната. Може да бъде открит в Австралия, Нова Гвинея и Индонезия. Сцинкът обича да изкопава дупки с крайните си и да се крие и да живее там. Макар и да няма нищо общо със змиите, неговите украски са идентични с влечугите без крака. Именно този камуфлаж се употребява по най-хубав вероятен метод.
Сцинкът не е толкоз настъпателен и нападателен, нямат доста здрави зъби, с които да нанасят тежки вреди, само че пък се оправят с дъвченето на храна. По-често стават жертва на хищници, в сравнение с да играят ролята на такива. Една значима детайлност е, че при съществуването на агресор, сцинкът стартира да се преструва на змия. Събира своите дребни крачета, стартира да се движи като змия и изплезва наследник език. Защо тъкмо наследник? В природата има един неписан закон, който подсказва, че колкото по-цветно е едно животно, толкоз по-отровно може да бъде.
Сцинкът разполага даже и нещо като датчик за светлина. Когато над него премине сянка, той незабавно заема бойна и защитна позиция, с цел да се преструва на змия. Змиите не се атакуват толкоз постоянно, а и рисковете са огромни. Сцинкът от близко няма да успее да мине за змия, само че от високо е съвършен хамелеон. Отровните дървесни жаби са с ярки украски, с цел да подсказват на вредителите какво ги чака.
Сцинкът употребява същата машинация, като даже е подготвен да изгуби и опашката си, като след време може да порасне още веднъж. Сцинкът със наследник език най-често е с размери сред 30 и 61 сантиметра на дължина, в случай че броим и дългата опашка. Полът постоянно остава незнаен, тъй като органите са вътрешни и може да има удостоверение единствено и само след кръвен тест. Женските носят яйцата в себе си, а по-късно раждат живи дребните си. Една женска може да роди или износи към 10-15 млади.
Снасянето на яйца става с цената на доста сила, а откакто това влечуго няма толкоз доста отбрани, с изключение на форма на машинация, това е по-добър вид за развиването. На досег, сцинкът може да се счита за леко неравен и на досег припомня за нокят, въпреки всичко неговата кожа е направена от кератин. Що се отнася до диетата, този тип може да се храни по малко от всичко. Обича да се храни с плодове и зеленчуци, само че в случай че има щурци, това е желано ядене. Като домакински любим, той живее към 20 години и от време на време и повече. И въпреки да търсят обществена среда, тези влечуги не се предлагат на човек, който в никакъв случай не е гледал влечуго. Сцинк обаче има потребност от светлина и топлота, нужна е и UV лампа, която да им помогне да употребяват калция в организма си и да продължат да го създават.
Необходим е и един доста сериозен терариум, с цел да се усещат добре. Някои специалисти не престават да бъдат на мнение, че тъкмо сцинкът със наследник език може да е съвършен домакински любим, изключително откакто не е предпазен от изгубване, до някаква степен може да бъде обществен и също по този начин има потребност от пясък и лампа за стопляне. В магазините за екзотични животни коства сред 150 и 250 $. Тук е моментът да отбележим, че с изключение на синьоезиечн сцинк има и подобен със синя опашка.
