Окончателно: Депутатите ограничиха до 20 изборните секции в страни извън ЕС
След маратонско съвещание, траяло над 12 часа, Народното събрание одобри дефинитивни промени в Изборния кодекс. Основната смяна планува фрапантно редуциране на местата за гласоподаване в страни отвън Европейския съюз. Броят на изборните секции отвън Европейски Съюз се лимитира до 20, като в тази численост не влизат дипломатическите и консулските представителства. Решението беше подкрепено от 117 народни представители, до момента в който 92 гласоподаваха „ срещу “.
Промените, инициирани от „ Възраждане “, провокираха остри политически конфликти и обвинявания в опит за ограничение на демократични права. По време на дебатите бяха отхвърлени различни оферти за по-висок предел. От Алианс за права и свободи (АПС) желаеха таван от 70 секции, а Гюнай Хюсмен от ГЕРБ предложи 30, само че и двете хрумвания не събраха задоволително поддръжка. Темата към този момент бе обсъждана и в правната комисия, където напрежението също бе високо.
Възраждане и към този момент самостоятелният някогашен народен представител от Има Такъв Народ Андрей Чорбанов получиха рецензия от Христо Расташки от МЕЧ – поради тях след почивката бе обезпечен кворум от 121 присъстващи и по този начин бе блокиран опитът за неуспех на съвещанието.
Най-сериозно отражение новите правила ще имат в Турция, където на предходните избори през октомври 2024 година бяха разкрити над 160 секции. Сега техният брой ще бъде понижен осем пъти. Подобна орис чака и сънародниците ни във Англия, където до момента действаха 112 секции. Асен Василев от ПП-ДБ предизвести, че това ще принуди хората да пътуват с часове и да заплащат високи суми, с цел да упражнят правото си на глас. ПП-ДБ приканиха вицепрезидента Илияна Йотова да наложи несъгласие върху законопроекта.
Вносителите от „ Възраждане “ аргументираха предлагането си с опасения за националната сигурност и изборния туризъм. Петър Петров акцентира:
Само ние, българските жители, би трябвало да дефинираме съдбините на българите. Казваме, че е проблем за националната сигурност – може да се получат 90 или 100 хиляди гласове от Турция, които да са подвластни.
От своя страна, представители на АПС и Движение за права и свободи дефинираха измененията като „ продължение на Възродителния развой “. Джейхан Ибрямов съобщи, че това е провокация против българските жители, които са били прокудени от страната. Искра Михайлова от Движение за права и свободи подсети, че сънародниците ни зад граница изпращат сред 1,5 и 2 милиарда лв. годишно в България и поддържат жива връзката с родината.
Новите развития от началото на 2026 година демонстрират, че политическото напрежение не стихва. Парламентът дефинитивно одобри измененията на 5 февруари 2026 година, макар предизвестията за сезиране на Конституционния съд. Българска социалистическа партия поддържаха ограничаването с тезата, че страната не би трябвало да финансира вота на хора, които не заплащат налози у нас. В същото време Севим Али от АПС упрекна „ Възраждане “, че извършват поръчка на ГЕРБ и Делян Пеевски.
Дебатът включваше и екзотични моменти, като иронични намеци за формата на футболния клуб „ Ливърпул “ и четене на статистически данни в продължение на час и половина. Въпреки опитите за процедурни хватки и пропадане на кворума, болшинството съумя да прокара новите текстове, които фрапантно трансформират изборната карта отвън Европейския съюз.
