Как показаха среден пръст на гражданите на България
Властта, цялата власт, вечно - даже с цената на перманентни митинги вътре в страната и проблеми на интернационалната сцена. Това е задачата на тандема Пеевски-Борисов, написа проф. Евгений Дайнов в собствен коментар за " Дойче веле ".
Приликите сред лятото на 2020-а и лятото на 2025-а са явни. Разликите - не толкоз.
Приликите се виждат с просто око. Същият като преди пет години вид хора - с очевидно европейски, актуален външен тип и държание - стачкуват за същите неща: да се съблюдават правилата на правото. Тогава всичко стартира с настояването жителите на Републиката да имат достъпа, обезпечаван им от Конституцията, до обществената (т.е. на всички) държавна благосъстоятелност - плажа Росенец, високомерен нелегално от Ахмед Доган. Днес митингите в България още веднъж упорстват да се съблюдават правилата на правото: да не бъдат случайно задържани и затваряни неуместни на властта хора.
Играта днес
Разликите са основни обаче. Тогава, в първите месеци на 2020-а, участниците в модела " Борисов " бяха решили, че са на власт вечно. И пред очите на всички започнаха да ползват правилото, дефиниран от техния представител Емо Ротманса десетилетие по-рано (по мотив противозаконната сеч): " Властта е наша. Гората е наша. Правим каквото си желаеме ". В случая на 2020-а - пред очите на всички клиентелата на " модела " изнасяше обществени пари (на правилото " парите са наши " ) в чували. А бенефициерите на " модела " престанаха даже да имитират строителството на автомагистрали с тези средства.
Днес играта е друга. Премахването на кметове и общински съветници, завладяването на властта в провинцията, арестите на знакови фигури на изборни длъжности имат за цел да основат обстановка, в която властта този път в действителност и вечно да остане в ръцете на тандема Пеевски-Борисов. И едвам тогава неговите сътрудници да стартират да вършат каквото си желаят - необезпокоявани и неподнадзорни от страна на едно победено общество и на неговите покорени институции.
Че това желание е съществено като гибелта, проличава от няколко значими развития. Първото бе фрапантното нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи. Човек би могъл да си намерения, че приходите в Министерство на вътрешните работи бяха увеличени за репресивни цели, а не за поддържане на правото и на сигурността на жителите. И че парите са били дадени, с цел да бъдат униформените стимулирани точно да тероризират жителите, когато им бъде заповядано да сторят това.
Второто значимо развиване виждаме в дейностите на превзетите държавни институции по проблема " Благомир Коцев ". Още преди старта на правосъдното съвещание на 17 юли по мярката за неотклонение на варненския кмет беше ясно, че страната може да направи едно от две неща. Едното: да изостави правосъдната принуда пред лицето на гражданския яд и на категорично дефинираното безпокойствие от страна на водещи страни-членки на Европейски Съюз, както и на авторитетни представители на Европейския парламент. Второто: внезапно да втвърди отпора си против жителите и против Европейски Съюз по модела на сътрудниците си в завладяни от Кремъл страни като Грузия да вземем за пример.
Още предния ден страната даде знак, че ще се втвърдява. Съвършено без всевъзможен казус в демократичните времена бе общественото неодобрение от страна на Министерство на външните работи на немската посланичка поради нейното наличие на митинг в поддръжка на Коцев. В собствен формален документ, който ще остане вечно наличен в архива, Министерство на външните работи порицава дипломат на съюзническа страна. Да не приказваме за назидателно-предизвикателния звук на писанието, невъобразим от времето на Съюз на съветските социалистически републики насам.
Съдебният състав от 17 юли явно следва тази нова партийна линия. Като гледаше в очите представители на наши съюзнически страни, намиращи се в залата, съставът зае същата твърда позиция: ще държим Коцев в пандиза, колкото и посланици да рапортуват след това, че са следили не съд, а политическа принуда против опозицията; не ни пука какво ще кажат за нас в Брюксел, Берлин или Париж; нам предстоят охолни, златни времена тук, у нас си.
А на жителите на Републиката правосъдната власт - както прокуратурата, по този начин и съдът - просто сподели междинен пръст. Приемаме, вика съдът, оттеглените показания на очевидец, отрекъл се от тях, защото нямало било нови показания. Защо нямало нови показания? Защото прокуратурата не го била разпитала отначало. А за какво не го била разпитала? За да важат старите показания, по този начин щото Коцев да остане в ареста.
Това е насмешка с жителите на България
Това е директна, директна провокация, насмешка с жителите ( " вършим каквото си желаеме, а вие си викайте... " ) и демонстративно пренебрежение на всеки мислим правов ред. Подобни " финтове " (вероятно техните създатели си мислят, че са доста хитри и се тупат по раменете един другиго) са присъщи за правосъдните системи на страни като Мианмар и Венецуела. Натам ни теглят. И не се свенят да ни го показват.
Някъде из дълбините на мрачния свят на Пеевски-Борисов е взето решение: властта, цялата власт, вечно - даже с цената на перманентни митинги вътре в страната и проблеми на интернационалната сцена. В подготовката за вдишване на цялата власт нейните бъдещи притежатели към този момент си подсигуряват запас на правилото " властта е наша и парите са наши ". За кого, мислите, са тези над 16 милиарда дълг, изтеглен единствено за месеци от това държавно управление? За вашите улици, села и квартали? Не, уважаеми.
Борбата за цялата власт в никакъв случай не сортира средствата. А изходът от тази битка се взема решение с гола мощ. В идните дни и седмици ще гледаме тъкмо това: дали силата на Пеевски-Борисов е по-голяма от силата на жителите на Републиката и на нейните съдружници в Европейски Съюз.
Приликите сред лятото на 2020-а и лятото на 2025-а са явни. Разликите - не толкоз.
Приликите се виждат с просто око. Същият като преди пет години вид хора - с очевидно европейски, актуален външен тип и държание - стачкуват за същите неща: да се съблюдават правилата на правото. Тогава всичко стартира с настояването жителите на Републиката да имат достъпа, обезпечаван им от Конституцията, до обществената (т.е. на всички) държавна благосъстоятелност - плажа Росенец, високомерен нелегално от Ахмед Доган. Днес митингите в България още веднъж упорстват да се съблюдават правилата на правото: да не бъдат случайно задържани и затваряни неуместни на властта хора.
Играта днес
Разликите са основни обаче. Тогава, в първите месеци на 2020-а, участниците в модела " Борисов " бяха решили, че са на власт вечно. И пред очите на всички започнаха да ползват правилото, дефиниран от техния представител Емо Ротманса десетилетие по-рано (по мотив противозаконната сеч): " Властта е наша. Гората е наша. Правим каквото си желаеме ". В случая на 2020-а - пред очите на всички клиентелата на " модела " изнасяше обществени пари (на правилото " парите са наши " ) в чували. А бенефициерите на " модела " престанаха даже да имитират строителството на автомагистрали с тези средства.
Днес играта е друга. Премахването на кметове и общински съветници, завладяването на властта в провинцията, арестите на знакови фигури на изборни длъжности имат за цел да основат обстановка, в която властта този път в действителност и вечно да остане в ръцете на тандема Пеевски-Борисов. И едвам тогава неговите сътрудници да стартират да вършат каквото си желаят - необезпокоявани и неподнадзорни от страна на едно победено общество и на неговите покорени институции.
Че това желание е съществено като гибелта, проличава от няколко значими развития. Първото бе фрапантното нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи. Човек би могъл да си намерения, че приходите в Министерство на вътрешните работи бяха увеличени за репресивни цели, а не за поддържане на правото и на сигурността на жителите. И че парите са били дадени, с цел да бъдат униформените стимулирани точно да тероризират жителите, когато им бъде заповядано да сторят това.
Второто значимо развиване виждаме в дейностите на превзетите държавни институции по проблема " Благомир Коцев ". Още преди старта на правосъдното съвещание на 17 юли по мярката за неотклонение на варненския кмет беше ясно, че страната може да направи едно от две неща. Едното: да изостави правосъдната принуда пред лицето на гражданския яд и на категорично дефинираното безпокойствие от страна на водещи страни-членки на Европейски Съюз, както и на авторитетни представители на Европейския парламент. Второто: внезапно да втвърди отпора си против жителите и против Европейски Съюз по модела на сътрудниците си в завладяни от Кремъл страни като Грузия да вземем за пример.
Още предния ден страната даде знак, че ще се втвърдява. Съвършено без всевъзможен казус в демократичните времена бе общественото неодобрение от страна на Министерство на външните работи на немската посланичка поради нейното наличие на митинг в поддръжка на Коцев. В собствен формален документ, който ще остане вечно наличен в архива, Министерство на външните работи порицава дипломат на съюзническа страна. Да не приказваме за назидателно-предизвикателния звук на писанието, невъобразим от времето на Съюз на съветските социалистически републики насам.
Съдебният състав от 17 юли явно следва тази нова партийна линия. Като гледаше в очите представители на наши съюзнически страни, намиращи се в залата, съставът зае същата твърда позиция: ще държим Коцев в пандиза, колкото и посланици да рапортуват след това, че са следили не съд, а политическа принуда против опозицията; не ни пука какво ще кажат за нас в Брюксел, Берлин или Париж; нам предстоят охолни, златни времена тук, у нас си.
А на жителите на Републиката правосъдната власт - както прокуратурата, по този начин и съдът - просто сподели междинен пръст. Приемаме, вика съдът, оттеглените показания на очевидец, отрекъл се от тях, защото нямало било нови показания. Защо нямало нови показания? Защото прокуратурата не го била разпитала отначало. А за какво не го била разпитала? За да важат старите показания, по този начин щото Коцев да остане в ареста.
Това е насмешка с жителите на България
Това е директна, директна провокация, насмешка с жителите ( " вършим каквото си желаеме, а вие си викайте... " ) и демонстративно пренебрежение на всеки мислим правов ред. Подобни " финтове " (вероятно техните създатели си мислят, че са доста хитри и се тупат по раменете един другиго) са присъщи за правосъдните системи на страни като Мианмар и Венецуела. Натам ни теглят. И не се свенят да ни го показват.
Някъде из дълбините на мрачния свят на Пеевски-Борисов е взето решение: властта, цялата власт, вечно - даже с цената на перманентни митинги вътре в страната и проблеми на интернационалната сцена. В подготовката за вдишване на цялата власт нейните бъдещи притежатели към този момент си подсигуряват запас на правилото " властта е наша и парите са наши ". За кого, мислите, са тези над 16 милиарда дълг, изтеглен единствено за месеци от това държавно управление? За вашите улици, села и квартали? Не, уважаеми.
Борбата за цялата власт в никакъв случай не сортира средствата. А изходът от тази битка се взема решение с гола мощ. В идните дни и седмици ще гледаме тъкмо това: дали силата на Пеевски-Борисов е по-голяма от силата на жителите на Републиката и на нейните съдружници в Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ