Властта не ни развали приятелството с Кирил Петков * ГЕРБ,

Властта не ни скапе другарството с Кирил Петков * ГЕРБ, „ Възраждане “ и Стефан Янев не желаят договаряния с „ Газпром “ поради самия газ, а поради комисионите от него
По-малко от две седмици откакто президентът Румен Радев публично разпусна 47-ия състав на Народното събрание и назначи четвърти собствен длъжностен кабинет, въпросителните за бъдещето на страната станаха повече, в сравнение с дните, в които министър председателят Гълъб Донев е на власт. Прави ли се в България завой назад към Русия, по какъв начин ще построят акцията си за предварителните парламентарни избори на 2 октомври на фона на нестихваща инфлация и непрекъснати обвинявания от страна на опозицията и служебното държавно управление за несвършена работа от кабинета на Кирил Петков, какви са вероятностите за бъдеща коалиция и в действителност газова рецесия има ли? Lupa.bg потърси отговорите с някогашния вицепремиер и финансов министър, съпредседател на Политическа партия „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

– Г-н Василев, от кое се страхувате най-вече? От това „ Продължаваме промяната “ да слезе от първото място след изборите, да се озовем в безкрайна серпантина на избор след избор или от натиска, който Кремъл продължава да оказва на България, да пробие и страната да се озове в старите си зависимости от Русия?

– Не мисля, че би трябвало да се опасяваме. И трите неща са евентуална заплаха, само че би трябвало да работим за това, което е най-добре за жителите на България и българската стопанската система. Още през 90-те години сме създали цивилизационния избор, че ще сме част от европейското семейство. Минахме през доста тежък интервал тогава, когато трябваше да си пренастроим цялата стопанска система от това да е обвързана с Русия, да се свърже със Западна Европа и останалата част от света, в това число минахме и през доста тежка Жан-Виденова зима.

Затова сега най-важното за страната е да не тръгнем в противоположна посока. Защото това би означавало отначало да пренастройваме стопанската система. 60% от целия ни експорт е за Европейски Съюз, всичките ни банки се имат от банки на страни-членки на Европейски Съюз. Целият ни експорт към Русия в този момент е под 4%. Разбира се, вносът е по-голям, тъй като касае нефт, а до неотдавна и газ. Но действително икономическите ни връзки с Русия не са това, което бяха през 80-те и началото на 90-те години.

И в това време има партии като тази на Стефан Янев и „ Възраждане “, които задават тъкмо подобен курс – към завръщане назад в съветска орбита. Това би означавало 10 години да пренастройваме цялата си стопанска система, да се върнем в един лагер, който никой не харесва. Виждате, стартират да се отхвърлят визи за пътувания на съветските жители в Европа, всички западни компании се изтеглиха от там… Т.е. се спуска една нова Желязна завеса. Този път ние сме от вярната й страна и считам, че е по-добре и по този начин да си останем.

– Но Стефан Янев и „ Възраждане “ са едвам периферията, до момента в който виждаме, че служебната изпълнителна власт задава тъкмо такава посока?

– Хубавото нещо на служебния кабинет е, че той е на власт за сред 2 и 3 месеца.

– Въпросът е какво ще се случи след изборите и дали Вие, дружно с досегашните си или нови сътрудници, да съумеете да съставите нов кабинет, който да завърши съществуването на служебния в точния момент?

– Това зависи напълно от жителите и по какъв начин те ще гласоподават. Мисля, че доста ясно се оформиха 2 разграничителни линии в българското общество. Едната е – дали желаеме да вървим към Русия, или да си останем част от Европейски Съюз. А другата е – дали желаеме да позволим парите на данъкоплатците да отиват у 8-10 компании, които да получават милиарди от поръчки, или да отиват у всички жители. Видяхме, че като отиват при всички жители, пенсиите, да вземем за пример, за 12 месеца се подвигнаха със 167 лв..

А за предходните 12 години нарастването беше общо 164 лв.. Т.е., за 1 година пенсиите се подвигнаха повече, в сравнение с за 12 години.

Вдигнаха се трагично заплатите на лекарите и медицинските сестри, на учителите, на асистентите в университетите. В момента, макар всички рецесии, стопанската система се развива извънредно добре. Бяхме първи по растеж на индустриалното произвеждане в Европа през май и юни. Това, което се вижда съответно в разреза на Министерството на финансите, е, че облагите на компаниите по отношение на предходната година са се вдигнали с сред 30 и 50%.

Т.е., компаниите пари имат. Друг е въпросът дали тези пари стигат до служащите под формата на увеличени заплати, или остават в самите компании. Но налозите, които се заплащат за облага, са с 40% повече, в сравнение с през 2021 година Икономиката върви напред.

– На този декор обаче служебният кабинет предприе смени основни постове, включително и на шефа на Национална агенция за приходите Румен Спецов. Защо? Усещате ли реваншизъм или даже опит за реституция на старите модели от страна на президента Румен Радев посредством неговите министри?

– Още, когато аз влязох в министерство, бях подложен на рецензии, че аз съм сменил шефовете на организациите. И тогава го споделих, и в този момент ще го повторя – всеки финансов министър има правото да избере самичък екипа, с който да работи, с цел да се усеща удобно, да може да си организира начертаната политика, а и с цел да може да му се търси отговорност за нея. Това, което се случи в приходните организации, до момента в който бях финансов министър, беше фрапантно нарастване на събираемостта, което разреши и да се разгърне актуалната обществена политика. В момента дългът на страната е с 2 милиарда лв. по-нисък, спрямо декември предходната година.

Това значи, че бъдещото потомство не се натоварва от страната. От друга страна, бе отстранен рекетът върху бизнеса, който съществуваше – знаете, Осемте джуджета, изнудвания… Спря и изнудването и всички сходни практики. Всъщност това е една от аргументите бизнесът да работи толкоз добре. Държавата спря да го рекетира и внезапно хората започнаха да влагат, да осъществят облаги и да се развиват. В този смисъл, в случай че досегашната политика бъде продължена, в случай че се гледа кой съблюдава закона и кой не, да няма чадъри над компании, които да не заплащат налози с години, да няма изнудване и рекет, и новият шеф на Национална агенция за приходите би могъл да се оправи. Нека да му дадем един месец, с цел да забележим какви резултати ще показва той.

– Какво демонстрира вашият разбор досега за проектите и желанията на президента Румен Радев и съставляват ли заплаха те?

– Това, което ме тормози в този нов длъжностен кабинет, е, че се потегли с опити за втълпяване на боязън от рецесии, образуваха се едни спешни щабове и така нататък От това нямат потребност нито жителите, нито бизнесът.

Да се приказва, че страната се разпада и сме в голяма рецесия нито е правилно, нито е вярно. Ние минахме през доста тежка коронавирус вълна предходната зима и не затворихме страната, бизнесът си работеше… Не трябваше да сътворяваме спешни щабове, да вървим да плашим хората от тв приемниците, просто държавното управление си свърши работата. Тръгна война, най-тежката война от Втората международна насам, на по-малко от 400 километра от нас. Също не направихме спешен щаб, а вместо това се подготвихме и във връзка с зърното, тъй като се знаеше, че има проблеми, във връзка с петролните и газовите доставки, да подсилим сигурността на основни обекти.

Посрещнахме 100 000 бежанци от Украйна, отново без да се наложи да разкриваме спешен щаб поради тях. Освен това на този декор енергийните цени в Европа скочиха в небесата, появи се инфлация в международен мащаб. Но за всичко това направихме проекти с ограничения по този начин, че да бъдат подкрепени най-уязвимите групи като увеличените заеми за младите фамилии, 25-те стотинки на литър гориво, колкото и да са малко, а цената на електрическата енергия за бита не се е променяла от юли предходната година, макар всички нараствания на цените.

Няколко милиарда лв. бяха дадени като обезщетения поради високите цени на тока на бизнеса и в този момент с актуализацията на бюджета цената бе закована на 250 лв. за Мвтч до края на годината по този начин, че бизнесът да има и предвидимост, и по-ниска цена.

– Т.е. съзирате опит на служебното държавно управление да рови там, където проблеми и рискови пробойни няма? Нещо като ненужно ръчкане…

– Нека има ръгване, в случай че има неточност, да се покаже, да се поправи. Въпросът е да не се плашат хората, а не да се стартира вайкане „ олеле, газ няма да има през август “. Ама по какъв начин няма да има газ, договореностите, оставени от нас, са до края на годината и има цялостно облекчаване на потреблението на газ. За следващата година, за първото тримесечие – с газа от Азербайджан и спомагателните четири карга, сме подсигурени 70-80% и имаме време да работим за останалия нужен газ.

– Но кабинетът твърди, че нито интерконекторът може да работи, нито азерският газ е друг от съветски, щом мажоритарният притежател на компанията е „ Газпром “, нито има действителни контракти за втечнения газ от Съединени американски щати.

– А в действителност контракт има. Има рамков контракт. Първите две карга от Щатите пристигнаха точно по неговата мощ. Сега има нова обвързваща оферта, която би трябвало да се удостовери. Договорени са слотове за приемане на първите две карга, а от края на август се усилва потенциалът на терминала за полутечен газ в Гърция в Ревитуса. Гръцкият външен министър го сподели обществено – този потенциал може да бъде непокътнат за българските карга по този начин, че да се подсигурява за тях.


Кирил Петков и Кириакос Мицотакис при откриването на интерконектора

– Допускате ли, че страната се управлява по опорки или фалшив вести, спуснати непосредствено от Кремъл, таман за заплашване на народа?

– В интерес на истината, виждам, че по една или друга причина служебното държавно управление или е изплашено, или плаши хората. Или и двете.

Разбирам, че обстановката не е лесна и ние ненапълно бяхме привикнали с нея, защото от 24 февруари я живеем. И да, истината е, че и от икономическа, и от политическа позиция това е най-тежката обстановка от края на Втората международна война. Няма по какъв начин да е елементарно. Въпросът е да не се намира място за суматохата, а вместо това да се прави работа по този начин, че и страната, и хората да имат релативно успокоение. Мисля, че го имаше в България в последните седем месеца, до момента в който ние управлявахме страната.

Нито имаше спиране на газови доставки, нито имаше трагични нараствания на цената на тока. Да, имаше нараствания на цената на газа, само че те бяха по-малки, в сравнение с европейските пазари. Имахме едностранно спиране на контракта и доставките от „ Газпром “, а българската промишленост или битовите консуматори не го усетиха. Нито имаше налагане на ограничавания, нито спирания на газа, макар че „ Газпром “ го спря безусловно от през днешния ден за на следващия ден. Ние всеки ден им пращахме поръчки по съществуващия контракт. Те не ни даваха газ. Но това пък на нас ни разрешава до края на годината да продължим да си изпълняваме нашата част и по-късно да теглим чертата и да кажем:

„ Ние си поискахме газа, вие не ни го дадохте. Трябваше да купим сурогат – газ на по-висока цена “ и по този начин да си подготвим комерсиалните искове към тях, изцяло аргументирани.

– Как възприемате изказванието на шефа на „ Булгаргаз “ Людмил Йоцов, че до последно там са считали, че „ Газпром “ се майтапи и няма да спре газа към България?

– Истината е, че цяла Европа по този начин смяташе. Спря се газът на България и на Полша първо, тъй като нашите контракти са най-кратки, те изтичат в края на тази година. После видяхме, че стартира поетапно прекъсване на всички – Франция, Холандия, Германия е с трагично понижено газоподаване – с под 20% от контрактуваните количества, Италия, всички прибалтийски страни. Даже Сърбия сега желае да купува азерски газ от следващата година, от 1 януари 2023 година

– Въпреки „ Балкански поток “?

– Въпреки него. До такава степен е нестабилно това, което „ Газпром “ подава по договорите.

– В писмо на някогашния министър на енергетиката Александър Николов до някогашния народен представител от Демократична България Мартин Димитров, излиза наяве, че България печели по едвам малко над 28 000 лв. дневно от този газопровод. Тогава какво съставлява този план?

– Това значи към 10 милиона на година. Ако сте похарчили 3 милиарда за него, сметнете какъв брой години по 10 милиона би трябвало да минат, с цел да ви се изплати този план, без да слагаме лихвите по него. Отиваме на близо 300 години без лихвите…

– Как ще разсеете тезата, че газът хем няма да го има през зимата, хем ще е на непостижими цени?

-Това, което някак си минава апропо, е фактът, че по Плана за възобновяване и резистентност ние успяхме да защитим българската въглищна енергетика да работи до 2038 година и да не се прави газова централа. Защото си представете, в случай че в този момент бе заложено в Плана да произвеждаме ток от газ… Това ни дава изключителна резистентност на цените – и за бита, а тази за бизнеса да остане най-евтината в Европейски Съюз. Ние сами си произвеждаме елекроенергията от лични източници. От позиция на тока, проблеми няма да има през зимата.

А във връзка с газа – сега, в който се издаде Акт 16 на интерконектора с Гърция, а той, знаете, към този момент работи, под 40 бара налягане и газ протече, въпреки и не търговски, ще стартира и комерсиалната употреба на този газ. Тогава цялото количество азерски газ ще може да се получава по ниската цена, основана на петролни деривати, а не база на борсата в Нидерландия. Т.е., 30% от нашето ползване на газ ще пристигна евтино.

Другите 70% ще дойдат на борсовата или на малко по-ниска от борсовата цена. Например, седемте карга полутечен газ бяха контрактувани с 30 $ по-ниска от борсовата цени. Оттук нататък въпросът е какво ще се случи с тази борсова цена на газа. А това е нещо, което не мисля, че сега някой може да предвижда. Но истината е, че със седемте карга до март съвсем сме заключили процеса с цената на настоящите борсови цени плюс 30 $ отстъпка за всяко карго, а настрана с азерския газ. Така че действително някакви трагични нараствания на цената на газа най-малко до края на зимата – началото на пролетта не чакам. Може да има десетина % нагоре-надолу, само че нищо трагично, както е досега.

– Ето, КЕВР в този момент преглежда предложение от растеж от над 60%.

– Защото тази цена не беше заключена през април, а беше заключена през юни. Ако съпоставим обаче какво се случи от март 2021 година до април 2022 година, ще забележим, че цената се подвигна с над 6 пъти и то по контракта с „ Газпром “. Всъщност повода втечненият газ да бъде относително евтина алтернатива е, че съветската компания подвигна за 1 година с шест пъти цената на газа си, по всички контракти в Европа, освен по българския.

– Г-н Василев, Вие се превърнахте в главен изразител на антируска и антигазпромска изразителност в предходния кабинет. Някой подложи ли Ви на напън поради това, почувствахте ли се застрашен?

– Не. Но и моята изразителност не е против Русия, а е за България.

2 месеца след началото на войната, ние продължавахме да си получаваме газ от „ Газпром “, досега, до който „ Газпром износ “ реши едностранно да спре доставките. И тогава пристигна моята изразителност – само че не против Русия, а против това, че вместо газът да е една естествена, търгуема стока и да се извършват договорите, подписани от нас, той се употребява за оръжие.

В този миг стана ясно, че „ Газпром “ се е трансформирал в един извънредно обезсърчителен сътрудник и на нас ни се постанова да търсим други сътрудници относително бързо. Договорихме с Европейски Съюз дерогация за съветския нефт. Тук концепцията не е да има изразителност в жанр: „ тези ги харесваме, другите – не “, надлежно: „ с тези ще играем, с другите няма “, а да забележим кое е най-добре за България откакто си създадем сметката. Затова на тази база би трябвало да си подредим и доставчиците, и въобще цялата стопанска система.

– А не е ли назрял моментът въпросът да опре в действителност до „ харесваме ли ги “ на фона на войната?

– Този въпрос обаче по-скоро би трябвало да бъде задаван на Москва, в сравнение с София. Не единствено България, и Германия, да вземем за пример, искаше да си продължи комерсиалните връзки с Русия, и Италия искаше – и по линия на газа, и по линия на петрола. Но се видя, че Москва не третира газа като естествена стока, а като оръжие, с което да оказва въздействие или да се пробва да основава стопански проблеми на страните. В този миг напълно обикновено е страната да се отбрани и да каже: „ Аз не желая да ме рекетирате по този метод “ и да си търси други възможности.

– Съгласни ли сте, че момента много партии в България вадят същото това оръжие и го насочват в челата на жителите?

– Точно по тази причина на 2 октомври гласоподавателите би трябвало да решат – дали желаят да разрешат това оръжие да се употребява против тях самите и техните ползи.

– Продължаваме промяната, Демократична България и фракции в Българска социалистическа партия обаче се оказват внезапно заобиколени за идните избори от огромно количество политически партии и субекти, които избират договарянията с „ Газпром “, избират съветския нефт, четат съветските медии.

– Знаете ли какво в действителност избират? Комисионите. Общото сред ГЕРБ, „ Възраждане “ и Стефан Янев и всички тези фракции е, че те избират едни непрозрачни контракти, по които са текли комисиони.

Затова толкоз остро реагираха и за Бойко Рашков като предложение за началник на КПКОНПИ, и за следствие на основния прокурор от самостоятелен прокурор, който да може да му повдига обвинявания и да го отстранява… Всички тези промени ще сложат завършек на краденето и на комисионите. А парите ще отидат при жителите – за пенсии, за заплати, за медицински хеликоптери, за всичко, заложено в Плана за възобновяване. За мен най-шокиращото беше, че дори, когато средства се провиснал, да вземем за пример в университетите, ректорите не желаят да вдигнат заплатите на асистентите, макар че имат отпуснати средства. Защо?! Какво ще ги вършат тези пари?

Има едни компании, които като кърлежи са се накачили на едни хранилки и те сега, в който стартират да се режат, стартират да скачат и да пищят: „ рецесия, рецесия, рецесия “. Да, за тях има рецесия. Те няма да могат към този момент да смучат от парите на нашите и европейските данъкоплатци, по този начин е.

– А тези данъкоплатци постоянно не гласоподават? Как ще ги активизирате за избори?

– Това, което можем да създадем, е да приказваме с жителите – и през медиите, и непосредствено, както направихме в предходната акция и както ще създадем и в този момент. Нямаме различен излаз, с изключение на да обясняваме какъв е изборът, пред който те са изправени.

– А по какъв начин ще наваксате загубата на поддръжка от разочарования, тъй като ги има?

– Има отчаяние, факт е. По разнообразни линии. В интерес на истината, част от това отчаяние е по линия на инфлацията, тъй като се получи обедняване. И доста хора споделят: „ Продължаваме промяната са отговорни за това “. Само че казусът е международен.

Освен това ние се опитахме и имам вяра, успяхме, да запазим българската бизнес среда удобна за компаниите и те порастват. И вършат огромни облаги. Друг е въпросът дали средствата стигат до действителните служащи, само че това е работа на частния бизнес и страната няма по какъв начин да се намеси трагично там. Въпреки че, когато вдигнахме минималната работна заплата, си спомняте на какви упреци бяхме подложени – че надали не бизнесът ще почине. Механизмите на страната са подвига минималните прагове по този начин, че въпреки всичко хората да не изпаднат напълно зад борда, както и където може, да се вкарват обезщетения като данъчните облекчения за децата.

Миналата година социологическите изследвания ни даваха най-много 16%, ние взехме 26%. Сега ни споделят, че ГЕРБ има 22%, вие – 21%. Така че изходната точка най-малко съгласно социологията е много по-добра за нас.

– У кого Ви остана доверие след седемте месеца ръководство? Очевидно такова няма в Има Такъв Народ, само че остана ли в Българска социалистическа партия, в Демократична България?

– И с Българска социалистическа партия, и с Демократична България имахме доста ясни управнически цели и мисля, че и трите партии реализираха огромна част от това, което бяха дали обещание на гласоподавателите.

– Значи още веднъж можете да седнете с тях на масата за договаряния за ново държавно управление?

– Разбира се. Това, което се вижда у Българска социалистическа партия – една от аргументите да желаеме да приказваме с тях е, че те не желаят да изваждат България от Европейски Съюз и НАТО. Което значи, че те поддържат геополитическия цивилизационен избор, изработен от България.

– Но електоратът на Българска социалистическа партия не счита по този начин, за разлика от управлението на „ Позитано “ 20, макар завещаната заръка от починалия Стефан Данаилов, който даде благословията си партията да каже „ да “ на участието ни в НАТО.

– Няма нищо спорно в това да харесваш Русия и да не искаш да излизаш от Алианса и Европейски Съюз.

– А когато споделят, че харесват ръководството на Владимир Путин, не просто Русия като страна и просвета?

– Ако харесват ръководството на Владимир Путин, съгласно мен е добре да си показват какво това ръководство действително значи за руснаците – да си дадат ясна сметка, че междинната заплата в Русия е по-ниска от тази в България, да ревизират, че инфлацията там е два пъти по-висока от нашата.

В една прилежаща Турция, да вземем за пример, където Реджеп Ердоган ръководи, тя е 80%. В Унгария инфлацията е трагично по-висока от тази у нас. Т.е., всяко разкачане от Европейски Съюз като главен мотор за нашия експорт, за стопанската система ни, в действителност значи настъпването на доста трагични промени в стопански проект.

– Как сядате на договаряния с Българска социалистическа партия, единствено дни след безапелационната позиция на Корнелия Нинова, че „ Газпром “ би трябвало да се върне „ в играта “ и по какъв начин ще убедите левицата, че България повече потребност от съветски газ няма?

– Със същите причини и въпроси. Надежден сътрудник ли е „ Газпром “? Има ли и един контракт в Европа, който „ Газпром “ не е нарушила? Няма. Значи на тях не може да се разчита като на благонадежден сътрудник и те не може да съставляват забележителната част от доставките на газа, който купуваме. Можем вероятно да купуваме от тях, в случай че ни предоставяха газ на доста по-ниска цена. Много по-евтин ли е съветският газ? По настоящия ни контракт не е. Вижте, като махнем идеологията и си създадем сметката, тя или излиза, или не. В случая сметката изрично не излиза.

– Да речем, че Българска социалистическа партия склонят да създадат тази сметка, стигаме до най-естествения Ви сътрудник в лицето на Демократична България. Какво толкоз пречи заварката да стане факт, откакто изповядвате едни и същи тези?

– Говорим си с тях. Въпросът не е дали нещо пречи или не пречи, а дали може да се ръководи дружно в идващия парламент. И дали едно обединяване би довело сумарно до повече депутати в идващия парламент, или по-малко.


В зората на първите договаряния за кабинет след вота през ноември 2021 година

– Да не би да Ви е боязън, че Политическа партия ще бъде обсъждана като мотор за тегленето на Демократична България?

– Не. Спомняте си, че имаше такива придвижвания за обединяване и на предходните парламентарни избори през ноември. След като минаха, се оказа, че сумарно ние и Демократична България взехме над 30% от гласовете. А едно обединено тяло нямаше да може да реализира този резултат, това е изрично. Всъщност това се виждаше в данните още при започване на акцията и ходът да не се обединим беше чисто тактически.

– Т.е. същият сюжет се каните да повторите и в този момент?

– Ще забележим какво ще покаже социологията. Има няколко проучвания, чакаме още 1-2 и до края на седмицата, началото на идната ще вземем окончателното решение.

– Посочете вашите съществени неточности в ръководството, господин Василев?

– От позиция на Министерството на финансите, едната беше, че можеше по-рано да се направи антикризисният пакет и надлежно, по-рано да влезе в деяние.

За да може ударът, който хората понесоха от инфлацията, да бъде облекчен, да вземем за пример в края на април, а не в края на юни. Определено регистрирам това като неточност. Разбира се, има аргументи за какво се е стигнало до нея, част от които е фактът, че ние влизахме от рецесия в рецесия и нямаше нищо устойчиво, на което да стъпим, с цел да се направи бързо пакетът.

Втората неточност, която съгласно мен направихме от позиция на финансите, е, че подценихме опцията да избухне широкомащабен спор в Украйна. Целият свят предвиждаше една относително по-кратка война, с по-малко стопански последствия. Това беше заложено и в първичната версия на бюджета.

Ние си бяхме оставили буфери, с цел да имаме място за реакция, само че най-тежките сюжети се развиха в седмиците след началото на войната и в действителност част от планирането беше готово, а част – не. В последна сметка това, което успяхме да създадем, е да осигурим една относително постоянна бизнес среда и бизнесът реализира доста положителни резултати. Това са част от по-големите неточности.

– А политическите неверни ходове?

– Каквото и да кажа, най-важното остава. А точно, че не позволихме парите на хората да се крадат. Отстояхме тази своя предизборна идея.

– Същото споделя и Слави Трифонов – че най-важно за него било непредаването на гласоподавателите му…

– Не знам кои са му гласоподавателите. Факт е обаче, че той реши да изтегли министрите си в деня, в който се гласуваше актуализацията на бюджета. Защото в нея имаше над 2 милиарда лв., заложени като антикризисни ограничения за хората и нямаше заложени 3,9 милиарда за 8 компании в пътното строителство.

Така че може би на Слави тези осем компании са му били гласоподавателите.

Но изборът, който ние направихме, е налозите и европейските средства да стигнат до всички, а не до тези 8 компании. Ако бяхме създали противоположния избор, още щеше да има държавно управление, само че жителите нямаше да имат и дребното, с което разполагат в този момент, с цел да се омекоти най-малко отчасти ударът от инфлацията.

– Вашият предходник Симеон Дянков наричаше бюджета „ постна пица “. Задава ли се серия постни пици в изискванията на продължаваща война?

– Дали бюджетът ще е „ постна пица “ или не зависи от философията, която идващото държавно управление ще изповядва. През 2008-2009 година България също се намираше в сериозна рецесия, дружно с останалия свят, въпреки и не толкоз тежка като актуалната. Но когато тя мина, в идващите 12 години за какво стояхме все на постна пица? Или по-скоро жителите бяха на постна пица, а на едни компании се даваха мазнинки и за шкафчета.

– Разчитате ли рекордно ниските равнища на безработица по-скоро като проблем от позиция на глада за фрагменти на фона на тежка демографска рецесия, в сравнение с като мотив за горделивост?

– Определено можем да се похвалим с това, тъй като когато има апетит на фрагменти, се подвигат и заплатите. В момента, в който този развой стартира, внезапно служащи стартират да се намират. И освен това, връщат се и българи от чужбина, започваме да привличаме служащи от прилежащи страни. Така че в случай че можем да защитим по-висока работна заплата, тъй като това е моторът посредством продуктивност на труда и повече машинизация, това ще ни разреши и да върнем емигрантите. Когато приказваме за демографска рецесия, гледаме територията на страната, само че би трябвало да гледаме и българите в Европа, дано оставим други континенти. Имаме към 8,5-9 милиона българи.

Като генофонд проблеми нямаме, само че има 1,5 милиона, напуснали страната, тъй като тук не могат да си намерят добра работа, не могат да разчитат на положително опазване на здравето и на положително обучение за децата си. В момента, в който стандартът ни се подвига, част от тях стартират да се оглеждат и да се връщат у нас.

– Изчислявали ли сте какъв брой емигранти сте съумели да върнете за седемте месеца, до момента в който бяхте на власт?

– Знаем за няколко промишлености, в които много българи са се върнали. И ги виждаме всеки ден. Предимно става въпрос за тези браншове, закачени за международния пазар, които могат да си разрешат да заплащат високи заплати. Айти промишлеността е една от тях. Знаем, че от позиция на непознати вложения, тази година беше рекордна за последните 13 години. Отварят се фабрики в градове като Първомай, където към този момент има дружество за произвеждане на роботите „ Да Винчи “, употребявани в международната хирургия. Става въпрос за над 200 работни места и съм сигурен, че това ще върне и български инженери от чужбина. Няма да стане от раз 1 милион нашенци да се върнат, само че когато се появяват международни бизнеси, водачи в региона, те последователно стартират да взимат и работни фрагменти.

– Тезите Ви и думите Ви постоянно насочват към Запада, а по какъв начин ще убедите гледащите към Изтока, че „ Продължаваме промяната “ е партия, която може да отговори и на техните упования?

– Ние сме прагматични – всеки българин може да се огледа и да види къде отиват децата на България. Децата на България живеят в Западна Европа, не в Москва или Санкт Петербург, а камо ли в Омск или Новоросийск. Очевидно децата на България харесват този метод на живот и желаят да са част от тази просвета и цивилизация.

Ако желаеме те да се върнат в България, ние би трябвало да създадем страната да е като тази просвета и цивилизация, към която бягат.

Ако родителите желаят да си виждат внуците всеки ден, би трябвало да им основат същите условия, като тези там, където живеят децата им сега. Ние живеем един живот. Когато приказваме за идеология и с високопарни изречения, всеки може да се убеди във всичко. Но в последна сметка, теглим ли чертата, всички сме хора, всички желаеме да живеем обикновено, тъкмо като в останалата Европа.

– Обичат да Ви приписват изборния триумф като дължащ се на айти сферата. Така ли е?

– Ние станахме първа политическа мощ. Изключено е единствено айти експерти да са дали своят вот за нас.

– Имаше ли миг от ръководството ви с Кирил Петков, в който негово деяние да Ви изнерви или да Ви накара да се замислите дали да сложите край?

– Не. Запазихме се връзките, каквито бяха и преди ръководството. Най-ценното, което Кирил и аз имаме в нашето другарство, е, че можем да седнем и да си кажем всичко напряко, да се разберем, да си стиснем ръцете и да продължим напред.


Василев и Петков преди да застанат зад руля на управлението 

източник: lupa.bg