Слаба България означава силна Северна Македония
Левски? Македонец! Ботев? Македонец! А Паисий е духовник от Охридската архиепископия - и той чист македонец!
В кабинета на премиера Християн Мицкоски лампите светеха в топъл жълт нюанс, който като че ли имаше за цел да подчертае значимостта на всеки предмет вътре. Централно място заемаше солидното бюро уникат, подарък от Си Дзинпин по случай успеха на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ на парламентарните избори по-рано тази година. Върху него беше сложена сребърна рамка със фотография на Мицкоски, усмихнат до уши, прегърнат с Виктор Орбан. Орбан изглеждаше по този начин, като че ли към този момент е споделил шегата си, а Мицкоски още се смее.
- Тимчо, брат - стартира министър председателят, облегнат обратно в коженото си кресло, със запалена кубинска пура в едната ръка и чаша съветска водка в другата. - Никога не е имало по-добър миг за нас!
- Така е, шефе - съгласи се външният министър Тимчо Муцунски, който се беше отпуснал на дивана против него. Над главата му висеше портрет на Александър Македонски, показан по-скоро като фитнес инструктор, в сравнение с като историческа фигура.
От колонките в ъгъла безшумно звучеше сръбски шлагер от деветдесетте - мелодия, която може да те накара да поръчаш още едно огромно, даже и да не ти се пие.
- Виж ги, Тимчо! Хубаво ги виж! - Мицкоски махна с ръка към преносимия компютър си, на чийто екран течеше новинарска емисия на българска телевизия. Водещата разказваше за следващия парламентарен скандал. Нейното лице се смени с фрагменти от днешното съвещание. Едни депутати крещяха, други се караха, а трети като че ли просто чакаха да пристигна време за обяд.
- Пълен безпорядък, шефе! - кимна Тимчо и отпи от своята чаша.
- Институции? Няма ги! Пълен разпад! - продължи министър председателят. - Партийните им водачи се държат като вождове на враждуващи племена! Президентът? Стои като скулптура - гледа, но нищо не прави!
- България, шефе, е на автопилот.
- Точно по този начин! Знаеш ли какво ще създадем ние през това време? - продължи Мицкоски, накланяйки се напред. Пурата му беше съвсем догоряла, само че той не й обръщаше внимание. - Ще напечатаме нови учебници!
- Учебници?
- Да, Тимчо! Нови учебници по история. И този път няма да оставим нищо на случайността. Левски? Македонец! Ботев? Македонец! Паисий? Монах от Охридската архиепископия!
- Ами Раковски? - подмятна Тимчо.
- Чист македонец!
Тимчо замълча за момент, след това избухна в смях.
- Шефе, гениално! Само че ще ни обвинят, че си измисляме.
- А те да не би да не си измислят? Историята е като нашенски длъжностен прием, Тимчо. На сутринта, когато хората поотрезнеят, никой не знае с акуратност кое по какъв начин се е случило.
Двамата се разсмяха толкоз мощно, че листата на фикуса в ъгъла потрепериха. Това размести прикрепената към растението дребна камера, през която съветски сътрудник следеше дали македонската политика няма да излезе отвън верния коловоз. Той изпсува на хиляди километри от Скопие, седнал пред екрана в една от контролните зали на Външното министерство в Москва. Помисли си, че би трябвало да звънне на секретарката на Мицкоски и да я „ помоли “ по-късно да върне камерата в предходното състояние. За благополучие, разместената картина на пречеше на микрофона да прави своята работа, тъй че сътрудникът продължи да слуша, кимайки одобрително.
- И знаеш ли какво още? - добави Мицкоски, като подвигна чашата си. - Тези учебници ще консолидират славната македонска нация! Точно по този начин! Докато България буксува, ние ще пишем история!
- Значи, шефе, проектът е явен?
- Планът, Тимчо, е елементарен. Балканите са като чорап. Винаги има най-малко една бримка, която можеш да издърпаш.
- И в този момент България е бримката?
- Точно по този начин! Слаба България значи мощна Македония!
Двамата подвигнаха тържествена наздравица. През отворения прозорец се виждаше величественият централен площад на Скопие с многочислените му бронзови скулптури на създателите на македонската нация. Предстоеше не след дълго там да бъдат добавени няколко нови…
Още от политическата ирония на създателя:
В кабинета на премиера Християн Мицкоски лампите светеха в топъл жълт нюанс, който като че ли имаше за цел да подчертае значимостта на всеки предмет вътре. Централно място заемаше солидното бюро уникат, подарък от Си Дзинпин по случай успеха на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ на парламентарните избори по-рано тази година. Върху него беше сложена сребърна рамка със фотография на Мицкоски, усмихнат до уши, прегърнат с Виктор Орбан. Орбан изглеждаше по този начин, като че ли към този момент е споделил шегата си, а Мицкоски още се смее.
- Тимчо, брат - стартира министър председателят, облегнат обратно в коженото си кресло, със запалена кубинска пура в едната ръка и чаша съветска водка в другата. - Никога не е имало по-добър миг за нас!
- Така е, шефе - съгласи се външният министър Тимчо Муцунски, който се беше отпуснал на дивана против него. Над главата му висеше портрет на Александър Македонски, показан по-скоро като фитнес инструктор, в сравнение с като историческа фигура.
От колонките в ъгъла безшумно звучеше сръбски шлагер от деветдесетте - мелодия, която може да те накара да поръчаш още едно огромно, даже и да не ти се пие.
- Виж ги, Тимчо! Хубаво ги виж! - Мицкоски махна с ръка към преносимия компютър си, на чийто екран течеше новинарска емисия на българска телевизия. Водещата разказваше за следващия парламентарен скандал. Нейното лице се смени с фрагменти от днешното съвещание. Едни депутати крещяха, други се караха, а трети като че ли просто чакаха да пристигна време за обяд.
- Пълен безпорядък, шефе! - кимна Тимчо и отпи от своята чаша.
- Институции? Няма ги! Пълен разпад! - продължи министър председателят. - Партийните им водачи се държат като вождове на враждуващи племена! Президентът? Стои като скулптура - гледа, но нищо не прави!
- България, шефе, е на автопилот.
- Точно по този начин! Знаеш ли какво ще създадем ние през това време? - продължи Мицкоски, накланяйки се напред. Пурата му беше съвсем догоряла, само че той не й обръщаше внимание. - Ще напечатаме нови учебници!
- Учебници?
- Да, Тимчо! Нови учебници по история. И този път няма да оставим нищо на случайността. Левски? Македонец! Ботев? Македонец! Паисий? Монах от Охридската архиепископия!
- Ами Раковски? - подмятна Тимчо.
- Чист македонец!
Тимчо замълча за момент, след това избухна в смях.
- Шефе, гениално! Само че ще ни обвинят, че си измисляме.
- А те да не би да не си измислят? Историята е като нашенски длъжностен прием, Тимчо. На сутринта, когато хората поотрезнеят, никой не знае с акуратност кое по какъв начин се е случило.
Двамата се разсмяха толкоз мощно, че листата на фикуса в ъгъла потрепериха. Това размести прикрепената към растението дребна камера, през която съветски сътрудник следеше дали македонската политика няма да излезе отвън верния коловоз. Той изпсува на хиляди километри от Скопие, седнал пред екрана в една от контролните зали на Външното министерство в Москва. Помисли си, че би трябвало да звънне на секретарката на Мицкоски и да я „ помоли “ по-късно да върне камерата в предходното състояние. За благополучие, разместената картина на пречеше на микрофона да прави своята работа, тъй че сътрудникът продължи да слуша, кимайки одобрително.
- И знаеш ли какво още? - добави Мицкоски, като подвигна чашата си. - Тези учебници ще консолидират славната македонска нация! Точно по този начин! Докато България буксува, ние ще пишем история!
- Значи, шефе, проектът е явен?
- Планът, Тимчо, е елементарен. Балканите са като чорап. Винаги има най-малко една бримка, която можеш да издърпаш.
- И в този момент България е бримката?
- Точно по този начин! Слаба България значи мощна Македония!
Двамата подвигнаха тържествена наздравица. През отворения прозорец се виждаше величественият централен площад на Скопие с многочислените му бронзови скулптури на създателите на македонската нация. Предстоеше не след дълго там да бъдат добавени няколко нови…
Още от политическата ирония на създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ