Властта е коварен “занаят”
Властта е подъл „ поминък “. Показва като рентгенова фотография главните качества на овластената персона. Оголва до кокал комплекси, пристрастености, страсти и подготвеност. Говорим за действителната власт – тази, която нагледно казано държи подписа и печата. Това са държавното управление, кметовете, парламентарните шефове… В исторически проект малко на брой са тези, които са успявали да преминат през властта без да разрешат този „ рентген “ да разкрие всички кътчета на душата им. За тях приказваме с термини като политическа зрялост, държавническа мъдрост и прочие
Правя това малко встъпление, тъй като през последните седмици от българския „ рентгенов уред “ на властта лъснаха прояви на прям политически инфантилизъм, непохватност и непросветеност. И комплексарщина, с опрощение за грубия изказ. Това може да се разчете от настоящата „ фотография “ на младия съдружен сътрудник „ Обединени патриоти “, за които другояче съм казвал положителни думи преди време и по други мотиви. Какво имаме като „ патриоти “ през последния месец, казано на сленга на властта. Една групировка, в която парламентарната група на процедура не си приказва със своите представители в изпълнителната власт. Колкото „ патриоти “, толкоз отзиви. Сякаш всяка от съставните партии на обединението се е явявала със независима стратегия на изборите, а пък обособените им депутати и министри с още по-самостоятелни.
Добрите думи за политическата реакция по Истанбулската спогодба, които „ Обединени патриоти “ заслужиха, бързо се размиха. Хаотични дейности и скандални изказвания. Грозни реплики и даже физически конфликт в Народното събрание. Лобистки акции, ориентирани против националния бизнес. Това е да вземем за пример вицепремиерът Валери Симеонов, който като същинска партийна „ мутра “ е нарамил бухалката на властта и обикаля очевидно селективно из заведения по морето, с цел да „ респектира “, или пък се пробва да смачка лотариите. Сякаш властта желае от бизнеса „ такса успокоение “. И сякаш „ патриотично “, пък все към законния български бизнес са претенциите. Как пък някой „ родолюбец “ не се сети за „ американските централи “, поради които народът заплаща прескъп ток, или пък за златните находища, харизани на непозната компания и прочие. Добре, че Волен Сидеров въпреки всичко реагира по някакъв метод на тази патриотична вакханалия, че заетият с превъоръжаването Каракачанов очевидно няма време.
На този декор ГЕРБ наподобява непреклонен, като „ Титаник “ преди за напусне пристанището на Саутхемптън. Чака ли ги обаче политическата „ покруса “ на рухването от власт. Поне на този стадий сходни прогнози ще бъдат спекулативни и прибързани. Няма справедливи условия, които да разклатят радикално партията на господин Борисов, тъй че да премине в съпротива. Редовните избори към момента са надалеч. Партията действа като добре смазана политическа машина, а самият й водач е надалеч от конфронтационния жанр, с който си навличаше доста врагове и ненавист преди години. Това, което от ден на ден тежи на ГЕРБ и е причина за бъдещо слизане от власт, е очевидната отмалялост от ръководството. Казвал съм го нееднократно – в този мандат ГЕРБ господства, а не ръководи. Консумира и управлява властта, само че няма ясна визия за бъдещето.
Опозицията от Българска социалистическа партия пробва, само че към момента не съумява да уцели вярната политическа вакса, която да изведе партията още веднъж към властта.
Независимо от напъните на екипа на госпожа Нинова, или може би заради тях, през днешния ден Българска социалистическа партия е в „ блестяща “ изолираност – няма съдружници в гражданското общество, няма партньорски партии, няма задоволително другари без партиен билет. Изпълнила е до краен лимит своите партийни електорални територии, само че е неспособна да завоюва мозъците и сърцата на хората отвън партийния уред и обичайните червени гласоподаватели. А единствено с тях, Българска социалистическа партия е обречена да бъде още дълги години съпротива. Защото Българска социалистическа партия е печелила властта единствено, когато е излизала от партийната си черупка, предложила е общодемократични дела и се е отваряла към действителното гражданско общество. С други думи, когато е печелила центристкия избор. На този стадий, столетницата е надалеч от сходна победа. За това свидетелстват и разнородните социологически сондажи, които непроменяемо показват, че даже в този момент, когато ГЕРБ натрупа неудачи в ръководството, Българска социалистическа партия изостава с няколко %. Липсата на задоволително будещи доверие и публичен престиж партийни фрагменти, които левицата би могла да предложи за бъдещи министри в едно ляво държавно управление, са другият препъни камък пред желанието на партията да бъде припозната като сериозна и неизбежна политическа опция. Но въпреки всичко, към днешна дата опозиционните очаквания са свързани с „ Позитано “ 20.
При ГЕРБ, също като при Българска социалистическа партия, стои стратегическият въпрос за съдружниците. И двете партии не могат сами да завоюват властта. Костовисти и соросоиди, които се преименуваха за следващ път в опит да се показват за „ нови “, към този момент са елементарни политически неудачници. Зад гърба им към този момент не стоят Съединени американски щати, а единствено група родни олигарси – обвинени и подсъдими за великански грабежи и данъчни измами. Дори да приемем едва евентуалната догадка, че те съумеят по случайност да влязат в Народното събрание, то влизането на ГЕРБ в коалиция с тях би било голяма неточност за господин Борисов. Все едно през 1945 година, в навечерието на рухването на нацистки Берлин, да влезеш в коалиция с откровените апологети и симпатизанти на Хитлер. От съществуващите политически субекти остават единствено „ Обединени патриоти “. За да се случи обаче управническа коалиция във формат „ ГЕРБ-ОП “ и в идващия парламент, хората на Сидеров, Симеонов и Каракачанов би трябвало да съумеят да запазят единството си. Това през днешния ден наподобява като въпрос с нараснала компликация.
Но всички тези вътрешни боричкания са подвластни на огромната картина, която ще предопределя политическите развития у нас през идващото десетилетие. Дълбоките промени в геополитическата архитектура на света ще ерозират и политическото статукво у нас. Соросоидите, които смятаха, че са венчани за мейнстрийма и каймака на световното общество, предстоящо се оказаха от неверната страна на историята. Те от ден на ден ще бъдат маргинализирани и у нас, и в чужбина, до степен принадлежността към соросовата империя на злото от НПО-та и грантови структури ще бъде повече опозоряващо събитие, в сравнение с обществен авторитет. Това ще се случи сигурно, в случай че президентът Тръмп завоюва втори мандат.
Истината е, че си отива статуквото и интернационалният ред, наложени от неолибералния глобализъм след края на Студената война. Затова и старите елити и структури, които са артикул на това статукво, са в нервност и оказват яростна опозиция. Този ред се основаваше на разбирането за еднополюсен свят, в който Съединени американски щати е имперски център и световен служител на реда, а Европейски Съюз е техен „ готован “ и привилегирована външна страна. Икономическият аспект на тази геополитическа идея се базираше на така наречен Вашингтонски консенсус, който постулираше свободна търговия, дерегулация и последователно размиване на националните страни. В най-футуристичните си показа, идеолозите на тази идея привиждаха „ международно държавно управление “, което да размени суверенните страни на основите на един „ световен конституционализъм “.
Разпадът на двуполюсния свят след рухването на Берлинската стена, напълно естествено докара първоначално до консенсус във всички краища на политическия набор, че демократичната народна власт и свободната пазарна стопанска система са единствена демократична опция за обществата. Но последователно позитивните им страни избледняха и се появиха съществени отрицателни резултати – разгръщане на неравенствата, разрушение на цели национални стопански системи, безжалостно владичество на корпорациите над суверенните народи и жителите, опити за замяна на социо-културния код на актуалната цивилизация посредством джендър-идеологията и нападателния атеизъм и прочие Либерализмът, който в миналото беше идеология на свободата, беше перверзен от крайностите на неолиберализма.
Тези процеси ще предопределят и политическото развиване в България през идващото десетилетие. В тях към този момент Българска социалистическа партия наподобява инстиктивно по-ориентирана, ГЕРБ сне нападателната изразителност към Русия и стартира да търси салда в комплицираната мозайка на геополитически ползи по оста „ Вашингтон-Москва-Пекин “, която ще диктува световната политика в обозримо бъдеще.
Правя това малко встъпление, тъй като през последните седмици от българския „ рентгенов уред “ на властта лъснаха прояви на прям политически инфантилизъм, непохватност и непросветеност. И комплексарщина, с опрощение за грубия изказ. Това може да се разчете от настоящата „ фотография “ на младия съдружен сътрудник „ Обединени патриоти “, за които другояче съм казвал положителни думи преди време и по други мотиви. Какво имаме като „ патриоти “ през последния месец, казано на сленга на властта. Една групировка, в която парламентарната група на процедура не си приказва със своите представители в изпълнителната власт. Колкото „ патриоти “, толкоз отзиви. Сякаш всяка от съставните партии на обединението се е явявала със независима стратегия на изборите, а пък обособените им депутати и министри с още по-самостоятелни.
Добрите думи за политическата реакция по Истанбулската спогодба, които „ Обединени патриоти “ заслужиха, бързо се размиха. Хаотични дейности и скандални изказвания. Грозни реплики и даже физически конфликт в Народното събрание. Лобистки акции, ориентирани против националния бизнес. Това е да вземем за пример вицепремиерът Валери Симеонов, който като същинска партийна „ мутра “ е нарамил бухалката на властта и обикаля очевидно селективно из заведения по морето, с цел да „ респектира “, или пък се пробва да смачка лотариите. Сякаш властта желае от бизнеса „ такса успокоение “. И сякаш „ патриотично “, пък все към законния български бизнес са претенциите. Как пък някой „ родолюбец “ не се сети за „ американските централи “, поради които народът заплаща прескъп ток, или пък за златните находища, харизани на непозната компания и прочие. Добре, че Волен Сидеров въпреки всичко реагира по някакъв метод на тази патриотична вакханалия, че заетият с превъоръжаването Каракачанов очевидно няма време.
На този декор ГЕРБ наподобява непреклонен, като „ Титаник “ преди за напусне пристанището на Саутхемптън. Чака ли ги обаче политическата „ покруса “ на рухването от власт. Поне на този стадий сходни прогнози ще бъдат спекулативни и прибързани. Няма справедливи условия, които да разклатят радикално партията на господин Борисов, тъй че да премине в съпротива. Редовните избори към момента са надалеч. Партията действа като добре смазана политическа машина, а самият й водач е надалеч от конфронтационния жанр, с който си навличаше доста врагове и ненавист преди години. Това, което от ден на ден тежи на ГЕРБ и е причина за бъдещо слизане от власт, е очевидната отмалялост от ръководството. Казвал съм го нееднократно – в този мандат ГЕРБ господства, а не ръководи. Консумира и управлява властта, само че няма ясна визия за бъдещето.
Опозицията от Българска социалистическа партия пробва, само че към момента не съумява да уцели вярната политическа вакса, която да изведе партията още веднъж към властта.
Независимо от напъните на екипа на госпожа Нинова, или може би заради тях, през днешния ден Българска социалистическа партия е в „ блестяща “ изолираност – няма съдружници в гражданското общество, няма партньорски партии, няма задоволително другари без партиен билет. Изпълнила е до краен лимит своите партийни електорални територии, само че е неспособна да завоюва мозъците и сърцата на хората отвън партийния уред и обичайните червени гласоподаватели. А единствено с тях, Българска социалистическа партия е обречена да бъде още дълги години съпротива. Защото Българска социалистическа партия е печелила властта единствено, когато е излизала от партийната си черупка, предложила е общодемократични дела и се е отваряла към действителното гражданско общество. С други думи, когато е печелила центристкия избор. На този стадий, столетницата е надалеч от сходна победа. За това свидетелстват и разнородните социологически сондажи, които непроменяемо показват, че даже в този момент, когато ГЕРБ натрупа неудачи в ръководството, Българска социалистическа партия изостава с няколко %. Липсата на задоволително будещи доверие и публичен престиж партийни фрагменти, които левицата би могла да предложи за бъдещи министри в едно ляво държавно управление, са другият препъни камък пред желанието на партията да бъде припозната като сериозна и неизбежна политическа опция. Но въпреки всичко, към днешна дата опозиционните очаквания са свързани с „ Позитано “ 20.
При ГЕРБ, също като при Българска социалистическа партия, стои стратегическият въпрос за съдружниците. И двете партии не могат сами да завоюват властта. Костовисти и соросоиди, които се преименуваха за следващ път в опит да се показват за „ нови “, към този момент са елементарни политически неудачници. Зад гърба им към този момент не стоят Съединени американски щати, а единствено група родни олигарси – обвинени и подсъдими за великански грабежи и данъчни измами. Дори да приемем едва евентуалната догадка, че те съумеят по случайност да влязат в Народното събрание, то влизането на ГЕРБ в коалиция с тях би било голяма неточност за господин Борисов. Все едно през 1945 година, в навечерието на рухването на нацистки Берлин, да влезеш в коалиция с откровените апологети и симпатизанти на Хитлер. От съществуващите политически субекти остават единствено „ Обединени патриоти “. За да се случи обаче управническа коалиция във формат „ ГЕРБ-ОП “ и в идващия парламент, хората на Сидеров, Симеонов и Каракачанов би трябвало да съумеят да запазят единството си. Това през днешния ден наподобява като въпрос с нараснала компликация.
Но всички тези вътрешни боричкания са подвластни на огромната картина, която ще предопределя политическите развития у нас през идващото десетилетие. Дълбоките промени в геополитическата архитектура на света ще ерозират и политическото статукво у нас. Соросоидите, които смятаха, че са венчани за мейнстрийма и каймака на световното общество, предстоящо се оказаха от неверната страна на историята. Те от ден на ден ще бъдат маргинализирани и у нас, и в чужбина, до степен принадлежността към соросовата империя на злото от НПО-та и грантови структури ще бъде повече опозоряващо събитие, в сравнение с обществен авторитет. Това ще се случи сигурно, в случай че президентът Тръмп завоюва втори мандат.
Истината е, че си отива статуквото и интернационалният ред, наложени от неолибералния глобализъм след края на Студената война. Затова и старите елити и структури, които са артикул на това статукво, са в нервност и оказват яростна опозиция. Този ред се основаваше на разбирането за еднополюсен свят, в който Съединени американски щати е имперски център и световен служител на реда, а Европейски Съюз е техен „ готован “ и привилегирована външна страна. Икономическият аспект на тази геополитическа идея се базираше на така наречен Вашингтонски консенсус, който постулираше свободна търговия, дерегулация и последователно размиване на националните страни. В най-футуристичните си показа, идеолозите на тази идея привиждаха „ международно държавно управление “, което да размени суверенните страни на основите на един „ световен конституционализъм “.
Разпадът на двуполюсния свят след рухването на Берлинската стена, напълно естествено докара първоначално до консенсус във всички краища на политическия набор, че демократичната народна власт и свободната пазарна стопанска система са единствена демократична опция за обществата. Но последователно позитивните им страни избледняха и се появиха съществени отрицателни резултати – разгръщане на неравенствата, разрушение на цели национални стопански системи, безжалостно владичество на корпорациите над суверенните народи и жителите, опити за замяна на социо-културния код на актуалната цивилизация посредством джендър-идеологията и нападателния атеизъм и прочие Либерализмът, който в миналото беше идеология на свободата, беше перверзен от крайностите на неолиберализма.
Тези процеси ще предопределят и политическото развиване в България през идващото десетилетие. В тях към този момент Българска социалистическа партия наподобява инстиктивно по-ориентирана, ГЕРБ сне нападателната изразителност към Русия и стартира да търси салда в комплицираната мозайка на геополитически ползи по оста „ Вашингтон-Москва-Пекин “, която ще диктува световната политика в обозримо бъдеще.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ