Властници, Левски не е от вашия свят. Той не е

Властници, Левски не е от вашия свят. Той не е израснал на вашата земя. С нищо материално не е обвързван и не е имал корени в него. У него съществува лекост на мисълта, отдаденост на делото и изолираност от всевъзможен обичай. Той не е тукашен, другоземец е от различен свят, непознат на съвсем всички нас. Каква харизма е витаела към облика му, провокирала съзнанието и удивлението на съвременниците му и станал образец за идните генерации

Една и съща е картината при всяко чествене паметта на падналите герои за освобождението на Родината. Зад ограничаващите от тълпата въжета и кордона на защитата са подредени представителите на Властта. Лъжливите следовници на националните ни герои, лешоядите, нетърпеливи да заемат първите редове, с цел да се покажат и да изиграят жалката си роля в сътворената от тях комедия. На които уважително се прави път – „ Моля уважаеми дами и господа, заемете си местата ”.

И виждам, по какъв начин стоят подправено опечалени в формалните си костюми, с подържания си маникюр, с показната си почтенност, от която да ти се заповръща. Сред тях са лъжците, които разправят, че са се съпротивлявали против тоталитарната власт, демагозите и занаятчиите на мръсната политика, водачите на ръководещите партии, пробили си път с лакти, не тъй като Властта не е желала да ги пропусне, а тъй като е желала да ги прегърне. И виждаме, по какъв начин показват опечаления си тип, по какъв начин се твърдят отдолу под вежди, че камерите са подготвени да ги снимат в готовността им да оближат паметниците на героите с целувката на Юда, и да ги замажат с отровните си лиги.

Там са и мнимите някогашни бунтовници и „ дисиденти ” против предходната Власт, с неистовия им хъс за бъдещи бюрократи и господари. Тези, които които назовават робството „ Присъствие ” и изтриват от учебниите и съзнанието на младото ни потомство паметта за същинските ни герои.

Тези родоотстъпници и майкопродавци, с които е по този начин богата историята ни. Също и духовниците, в симбиоза с всяка предходна и бъдеща власт, на всяка робия и тирания.
А зад въжетата е народът, зарязан като краставо куче, на който героите ни на вятъра споделяха – „ Не се оставяйте да бъдете заблудени от генералски униформи, канони и доктрини. Не позволявайте да бъдете мамени от тези, които ви ръководят, които желаят да заменят един стопанин с различен, не бъдете стадо! За Бога, не се крийте зад непозната виновност, борете се, мислете с главите си, помислете, че всеки един от вас е от голяма важност, всеки е скъпа, виновна и самоизграждаща се персона! Бранете своето „ АЗ ”, същността на всяка независимост! Защото свободата е дълг, преди да бъде право… ”

А увереността ми от дълго време е, че всичко това още веднъж и още веднъж ще трае не повече от ден, че всичко ще затихне след воят на сирените и празничните фоерверки и илюминации. Болката ще се уталожи, а гневът ще потъне и ще се успокои във водите на послушанието, в нежните и меки води на забравата над водовъртежа на потъналия транспортен съд на страната ни. Властта ще е спечелила за следващ път. Вечната ВЛАСТ, която в никакъв случай не умира. Тя пада, с цел да възкръсне още веднъж от пепелта си, даже да мислим, че сме я победили с протест, или с кръвопролитие, което назоваваме гражданска война. И ето я още веднъж, непокътната, само че друга единствено по цвят и представители. А народът приема, или търпи и се приспособява.
За това ли на лицето ми е тази едвам доловима, горчива и насмешлива мимика? И подозрението, което ме изтезава, когато мозъкът отхвърля оптимизма в заблудата, когато съм забелязал, че малко хора дават отговор на визията за Човек, че народът не дава отговор на предствата за Народ. И това, че да гледаш трезво, не значи да си песимист…

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg