Турските власти са блокирали над 311 000 сайта през миналата година
Властите в Турция са блокирали над 311 000 уеб страницата през 2024 година, с което е доближат най-високият брой блокирани уеб сайтове откогато се води сходна статистика, сочи отчет на турската Асоциация за свободата на изложение (İFÖD), представен от уеб страницата " Търкиш минит " и Българска телеграфна агенция.
Турция на Ердоган
Остър конфликт сред Израел и Турция. Анкара затвори небето си и стопира търговията с Тел АвивТурция стартира построяването на нови бомбоубежища в странатаИстанбулската полиция иззе диаманти, бижута и антики за над 26 млн. евро от " Капалъ чарши "Според отчета на Агенцията, която се занимава със следене на цензурата в онлайн пространството в, над 80 % от уеб страниците са били блокирани от турския Институт за осведомителни технологии и връзки (BTK), а на челните места се подреждат още Турската футболна федерация (TFF), турското министерство на опазването на здравето и Отделът за тютюневи произведения и алкохол към турското министерство на земеделието. В отчета се показва още, че наред с множеството блокирани уеб сайтове, през 2024 година турските управляващи са лимитирали повече от 17 000 акаунта в обществената мрежа Екс, над 25 000 видеа в платформата Ютюб и над 30 000 изявления във Facebook и Инстаграм.
В умозаключение отчетът регистрира, че през 2024 година цензурата в онлайн пространството в Турция доближава " неуместно и непредсказуемо равнище ", като се показват случаи като краткотрайното блокиране на достъпа до Инстаграм през август м.г. и блокирането за неустановен интервал на платформи като Уатпад (Wattpad), Роблокс (Roblox) и Дискорд (Discord).
Броят на блокираните уеб сайтове в страната през последните години - през 2022 година те са били близо 140 000, през 2023 година - над 240 000, а през миналата година - над 311 000, отбелязва " Търкиш минит ", цитирайки данни от отчета на İFÖD.
Виж още Турция показа първата си хиперзвукова ракета
През последното десетилетие Турция вкарва все по-строги закони, ориентирани към цифровите платформи. Един от тях е признатият през 2022 година закон за дезинформацията, който криминализира разпространяването на " погрешна или подвеждаща информация " и планува до три години затвор за нарушителите - мярка, която критиците на държавното управление виждат като опит за угнетяване на несъгласието и заглушаване на гласовете на опозицията, отбелязва още медията.
