Съдът даде 1 година срок на Пловдив да изчисти мръсния възду...
Властите в Пловдив са задължени в период от една година да изчистят мръсния въздух в града. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), написа Mediapool.
Делото бе заведено с групов иск от Фондация “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” против Община Пловдив и екоинспекцията в града. Властите са наказани да преустановят бездействието, позволено през последните 14 години.
Припомняме, че преди този момент Великотърновският апелативен съд отхвърли желае на жителите. Второинстанционният съд твърдеше, че управляващите нямат абсолютно обвързване да поддържат равнищата на замърсяване в границите на европейските наставления. Според апелативните магистрати институциите са длъжни да подхващат ограничения за чист въздух, само че резултатът от тях е без значение. Върховният съд отхвърля изцяло тезата на апелативния съд.
Пловдив е един от градовете с най-силно нечист въздух в страната дружно със София.
Делото за мръсния въздух в Пловдив беше заведено преди 11 години. Гражданите се позоваха на данните, събрани сред 2007 и 2011 година. От тях се вижда, че пределната норма от 50 mg/m3 твърди прахови частици във въздуха на града е била превишавана близо 200 пъти на година през 2010 година
Според екологичната експертиза по делото максимален принос за замърсяването има битовото отопление. След него се подреждат превозът, промишлеността и зимното поддържане на улиците с пясък и сол. Битовото отопление способства с близо 75% от нездравословните излъчвания на прахуляк. Следва превозът с 14% и промишлеността с сред 7 и 14%.
Експертизата ясно демонстрира, че мръсният въздух в България е обществен проблем, тъй като хората избират да се отопляват със замърсяващи енергоизточници като въглища, дърва и изгаряне на всевъзможни други материали в най-бедните квартали.
Въпреки това Върховен касационен съд афишира, че институциите не са изпълнили отговорностите си и са нарушили европейските наставления за чистотата на въздуха (Директива 2008/50/ЕО). Българското законодателство също задължава управляващите да опазват чистотата на околната среда и атмосферния въздух.
Най-любопитната част от решението е методът на Върховен касационен съд към интервала на нарушаването. Гражданите съдят управляващите за нарушавания, осъществени 2007-2011 година. Съдът приема, че ефикасни ограничения не са подхванати и до днешна дата, тъй като България е наказана за мръсния въздух и по делото пред Съда на Европейски Съюз.
Поради това Върховен касационен съд задължава институциите да одобряват незабавни ограничения за решение на казуса в границите на една година, считано от 22 юли т.г..
Неизпълнението на това решение няма да докара до автоматизирано налагане на наказания за община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив. Ако след година няма смяна, всеки пловдичанин ще може да заведе сполучливо дело с искане за обезщетение пред локалните съдилища и Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Делото бе заведено с групов иск от Фондация “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” против Община Пловдив и екоинспекцията в града. Властите са наказани да преустановят бездействието, позволено през последните 14 години.
Припомняме, че преди този момент Великотърновският апелативен съд отхвърли желае на жителите. Второинстанционният съд твърдеше, че управляващите нямат абсолютно обвързване да поддържат равнищата на замърсяване в границите на европейските наставления. Според апелативните магистрати институциите са длъжни да подхващат ограничения за чист въздух, само че резултатът от тях е без значение. Върховният съд отхвърля изцяло тезата на апелативния съд.
Пловдив е един от градовете с най-силно нечист въздух в страната дружно със София.
Делото за мръсния въздух в Пловдив беше заведено преди 11 години. Гражданите се позоваха на данните, събрани сред 2007 и 2011 година. От тях се вижда, че пределната норма от 50 mg/m3 твърди прахови частици във въздуха на града е била превишавана близо 200 пъти на година през 2010 година
Според екологичната експертиза по делото максимален принос за замърсяването има битовото отопление. След него се подреждат превозът, промишлеността и зимното поддържане на улиците с пясък и сол. Битовото отопление способства с близо 75% от нездравословните излъчвания на прахуляк. Следва превозът с 14% и промишлеността с сред 7 и 14%.
Експертизата ясно демонстрира, че мръсният въздух в България е обществен проблем, тъй като хората избират да се отопляват със замърсяващи енергоизточници като въглища, дърва и изгаряне на всевъзможни други материали в най-бедните квартали.
Въпреки това Върховен касационен съд афишира, че институциите не са изпълнили отговорностите си и са нарушили европейските наставления за чистотата на въздуха (Директива 2008/50/ЕО). Българското законодателство също задължава управляващите да опазват чистотата на околната среда и атмосферния въздух.
Най-любопитната част от решението е методът на Върховен касационен съд към интервала на нарушаването. Гражданите съдят управляващите за нарушавания, осъществени 2007-2011 година. Съдът приема, че ефикасни ограничения не са подхванати и до днешна дата, тъй като България е наказана за мръсния въздух и по делото пред Съда на Европейски Съюз.
Поради това Върховен касационен съд задължава институциите да одобряват незабавни ограничения за решение на казуса в границите на една година, считано от 22 юли т.г..
Неизпълнението на това решение няма да докара до автоматизирано налагане на наказания за община Пловдив и Регионална инспекция за опазване на околната среда – Пловдив. Ако след година няма смяна, всеки пловдичанин ще може да заведе сполучливо дело с искане за обезщетение пред локалните съдилища и Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ