Небостъргачите в Ню Йорк улавят въглерод, за да намалят изменението на климата
Властите в Ню Йорк поставят съществени старания за справяне с изменението на климата като се съсредоточват върху ограничение на излъчванията на парникови газове, породени от постройките, заяви Българска телеграфна агенция.
Отвън жилищният небостъргач в горната част на Уест Сайд в Манхатън наподобява като всяка друга първокласна постройка: Портиер посреща посетителите в пространно предверие, украсено с гоблени и мрамор.
Точно долу, в мазето, обаче се намира необикновен набор от съоръжение, с което не може да се похвали нито една друга постройка в Ню Йорк, а в света има единствено няколко такива. В устрема си да понижат фрапантно нездравословните излъчвания на 30-етажната постройка, притежателите са конфигурирали лабиринт от криволичещи тръби и резервоари, които събират въглеродния диоксид от солидните газови котли в мазето, преди той да отиде в комина и да бъде изтърван във въздуха.
Системата за хващане на въглерода задържа към 60% от излъчванията на котлите. Като цяло, в това число електрическата енергия за зареждане на системата, тя понижава излъчванията на постройката с към 23%.
Целта е да се спре навлизането на този затоплящ климата газ в атмосферата. А в подобен „ отвесен “ град като Ню Йорк има остра потребност от понижаване на излъчванията от сходни небостъргачи. Сградите са най-големият източник на излъчвания на парникови газове тук - почти две трети, по данни на градските управляващи.
Сградите в щата Ню Йорк също по този начин отделят повече нездравословни излъчвания за въздуха, в сравнение с постройките във всеки различен щат.
Затова притежателите на здания би трябвало да създадат фрапантни понижения от идната година или да бъдат подложени на възходящи санкции според нов градски закон. Около 50 000 постройки - повече от половината от постройките в града, са обект на така наречен Местен закон 97. Други градове, като Бостън и Денвър, последваха образеца с сходни правила.
В резултат на това шефовете на парцели се пробват да трансформират метода на действие на постройките си. Някои от тях конфигурират системи за хващане на въглероден диоксид като гореописаната, които отделят въглеродния диоксид, насочват го към резервоари и го приготвят за продажба на други компании за произвеждане на газирани питиета, сапун или бетон.
Те виждат в това метод за реализиране на задачите за излъчванията, без да се постанова да реалокират жителите поради огромни поправки. В този случай въглеродният диоксид се продава на производител на бетон в Бруклин, който го трансформира в минерал и го вгражда трайно в бетона.
„ Смятаме, че казусът е в намаляването на излъчванията допустимо най-бързо “, споделя Брайън Аспаро, основен действен шеф на компанията „ Карбън куест “, която е построила системата. „ Времето не е на наша страна, а този вид решение може да бъде конфигурирано бързо, стопански дейно и без огромни разстройства “, прибавя експертът.
Въпреки това критиците, доста от които съставляват екологични групи, споделят, че шефовете на здания би трябвало да отидат доста по-далеч. Те настояват, че с цел да се реализира значимо понижаване на излъчванията, постройките би трябвало да бъдат доста осъвременени и да се премине към електричество, захранвано от възобновими източници, вместо да не престават да изгарят изкопаеми горива. Те показват също по този начин угриженост по отношение на сигурността на съхранението на огромни количества въглероден диоксид в гъсто обитаемо място, тъй като газът е евентуално рисково задушаващо вещество.
„ Улавянето на въглероден диоксид в действителност не води до понижаване на излъчванията, а до слагането им на друго място “, споделя Антъни Роджърс-Райт, шеф на отдел „ Екологична правдивост “ в организацията „ Нюйоркски юристи в отбрана на публичния интерес “. „ Емисиите не престават да съществуват. И би трябвало да сме наясно, че единственият метод да понижим излъчванията е да спрем да ги изпускаме “, прибавя екоактивистът.
Все още не е ясно дали новата технология за хващане на въглероден диоксид ще бъде приета от Ню Йорк като квалифицирано понижение на излъчванията. Предстои градските управляващи да вземат това значимо решение.
Отвън жилищният небостъргач в горната част на Уест Сайд в Манхатън наподобява като всяка друга първокласна постройка: Портиер посреща посетителите в пространно предверие, украсено с гоблени и мрамор.
Точно долу, в мазето, обаче се намира необикновен набор от съоръжение, с което не може да се похвали нито една друга постройка в Ню Йорк, а в света има единствено няколко такива. В устрема си да понижат фрапантно нездравословните излъчвания на 30-етажната постройка, притежателите са конфигурирали лабиринт от криволичещи тръби и резервоари, които събират въглеродния диоксид от солидните газови котли в мазето, преди той да отиде в комина и да бъде изтърван във въздуха.
Системата за хващане на въглерода задържа към 60% от излъчванията на котлите. Като цяло, в това число електрическата енергия за зареждане на системата, тя понижава излъчванията на постройката с към 23%.
Целта е да се спре навлизането на този затоплящ климата газ в атмосферата. А в подобен „ отвесен “ град като Ню Йорк има остра потребност от понижаване на излъчванията от сходни небостъргачи. Сградите са най-големият източник на излъчвания на парникови газове тук - почти две трети, по данни на градските управляващи.
Сградите в щата Ню Йорк също по този начин отделят повече нездравословни излъчвания за въздуха, в сравнение с постройките във всеки различен щат.
Затова притежателите на здания би трябвало да създадат фрапантни понижения от идната година или да бъдат подложени на възходящи санкции според нов градски закон. Около 50 000 постройки - повече от половината от постройките в града, са обект на така наречен Местен закон 97. Други градове, като Бостън и Денвър, последваха образеца с сходни правила.
В резултат на това шефовете на парцели се пробват да трансформират метода на действие на постройките си. Някои от тях конфигурират системи за хващане на въглероден диоксид като гореописаната, които отделят въглеродния диоксид, насочват го към резервоари и го приготвят за продажба на други компании за произвеждане на газирани питиета, сапун или бетон.
Те виждат в това метод за реализиране на задачите за излъчванията, без да се постанова да реалокират жителите поради огромни поправки. В този случай въглеродният диоксид се продава на производител на бетон в Бруклин, който го трансформира в минерал и го вгражда трайно в бетона.
„ Смятаме, че казусът е в намаляването на излъчванията допустимо най-бързо “, споделя Брайън Аспаро, основен действен шеф на компанията „ Карбън куест “, която е построила системата. „ Времето не е на наша страна, а този вид решение може да бъде конфигурирано бързо, стопански дейно и без огромни разстройства “, прибавя експертът.
Въпреки това критиците, доста от които съставляват екологични групи, споделят, че шефовете на здания би трябвало да отидат доста по-далеч. Те настояват, че с цел да се реализира значимо понижаване на излъчванията, постройките би трябвало да бъдат доста осъвременени и да се премине към електричество, захранвано от възобновими източници, вместо да не престават да изгарят изкопаеми горива. Те показват също по този начин угриженост по отношение на сигурността на съхранението на огромни количества въглероден диоксид в гъсто обитаемо място, тъй като газът е евентуално рисково задушаващо вещество.
„ Улавянето на въглероден диоксид в действителност не води до понижаване на излъчванията, а до слагането им на друго място “, споделя Антъни Роджърс-Райт, шеф на отдел „ Екологична правдивост “ в организацията „ Нюйоркски юристи в отбрана на публичния интерес “. „ Емисиите не престават да съществуват. И би трябвало да сме наясно, че единственият метод да понижим излъчванията е да спрем да ги изпускаме “, прибавя екоактивистът.
Все още не е ясно дали новата технология за хващане на въглероден диоксид ще бъде приета от Ню Йорк като квалифицирано понижение на излъчванията. Предстои градските управляващи да вземат това значимо решение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ