Илия Троянов за случая Юлия Кръстева
" Властите са били великодушни " - под това заглавие " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " разгласява просторен разбор от Илия Троянов по случая " Юлия Кръстева ". Подзаглавието гласи: " Юлия Кръстева, една от най-известните интелектуалки на нашето време, хипотетично е шпионирала свои сътрудници в интерес на България. Един взор в досието " Сабина ". "
В началото на публикацията Илия Троянов в резюме скицира обществения портрет на Юлия Кръстева и цитира списание " Тайм ", което я беше сложило измежду стоте най-значими мислители на човечеството. Авторът отбелязва, че до момента българският генезис на Кръстева не е играел основна роля за нейната интелектуална биография, след което изяснява по какъв начин и за какво се е стигнало до откриването на нейното досие. Троянов, който добре познава архивите на българската Държавна сигурност от личните си изследвания, най-много за монументалното произведение " Власт и опозиция ", деликатно е прочел досието на Кръстева и в детайли го проучва. Той показва, че през 1971 година досието е минало от Шесто основно ръководство в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Според Троянов това е значим подробност, който приказва за контакти на Кръстева със службите още преди формалното ѝ рекрутиране от Първо главно управление (на ДС).
" Досието е прочиствано "
Троянов е уверен, че досието е прочиствано и - както към този момент означиха други анализатори - потвърждава това изказване с двойното и даже тройно номериране на страниците. " Бързо излиза наяве какво липсва: писмените отчети на сътрудник " Сабина ". Няма нито един ", написа Илия Троянов и се стопира на устните отчети на Кръстева за парижките интелектуални кръгове.
Авторът показва, че " агентката е докладвала и за български емигранти в Париж, което не ще да е било елементарно, тъй като тези последните бяха съмнително настроени към всеки, излязъл от България по легален метод и въздържащ се от изявления срещу тамошния режим. "
По-нататък в обширната публикация във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " Илия Троянов проучва и реакцията на Юлия Кръстева:
" Г-жа Кръстева отхвърля всичко и твърди, че " някой " желае да ѝ навреди и да я дискредитира. Това не е изненадващо. Обратното би било доста извънредно. Досега съвсем в никакъв случай не се е случвало някогашни информатори, шпиони или доносници да признаят виновността си. В началото всичко се отхвърля и се приказва за имитация. Когато доказателствата се окажат необорими, идва ред на изказванието, че въпросният човек не е навредил никому и даже, че е бил воден от патриотичния си дълг. (…) А след това следва доживотно безмълвие. Като психоаналитичка госпожа Кръстева би трябвало да изпитва изключително мощен професионален интерес към тези етапи на отричането. Аргументът, че неналичието на писмени отчети смъква бремето от плещите на госпожа Кръстева, няма тежест. Фактът, че досието ѝ е било прочистено, може да значи таман противоположното: че управляващите са желали да опазят някогашната си агентка ", написа Илия Троянов и изяснява комплицираната система за достъп до досиетата и преплетените пълномощия на институциите, които носят отговорност за документите.
Защо да създават фалшификат?
Възможно ли е тези близо 400 страници в действителност да са имитация, пита се създателят и продължава:
" Извършителите - този неизвестен " някой ", на който постоянно се базират защитаващите се - би трябвало да са били сътрудници на Държавна сигурност, доколкото оповестеното в този момент досие с огромна възможност датира още от комунистическите времена. (…) Но защо им е било на тогавашните секрети служби да създават един фалшификат? Такова нещо би било обяснимо само, в случай че преди 1989 госпожа Кръстева по сериозен метод се е борила против тоталитарния режим на Българска комунистическа партия. Ако е била " зложелател на националната власт ". Вярно обаче е противоположното. Младостта на госпожа Кръстева е протекла тъкмо толкоз конформистки, колкото и на множеството други хора в онази ера и в онази система. В изявление за " Нувел Обсерватьор " от 1974 година (№ 658) тя напълно искрено си го споделя: " Както всички други, и аз от шестата или седмата си година членувах в партийните организации на децата и юношите. После влязох в Комсомола. И аз живеех със знанието за битките на Георги Димитров, за Лайпцигския развой. Детство под знака на спомените за антифашистката битка. Впоследствие моето мислене влезе в марксисткия коловоз. " Това не ѝ основало " никакви проблеми ". Между другото, татко ѝ, квалифициран теолог, работел като счетоводител към Светия синод на Българската православна черква, която в онази ера беше просмукана от сътрудници и информатори на Държавна сигурност. След измененията се оказа, че от 14-те епископи словом и цифром единайсет са били сътрудници на тайните служби. Сред тях е и сегашният патриарх Неофит. По-късно, след края на следването си, госпожа Кръстева става аспирантка към Българска академия на науките (Института за български език и литература) и помощник на казионните вестници " Народна юноша " и " Средношколско знаме ". Възнаграждението не закъснява. През 1966, когато за голяма част от популацията едно пътешестване в капиталистическия Запад беше немислимо, на нея ѝ позволяват да замине за Франция със стипендия от френското държавно управление, само че с ангажимента, че " нито ще остане, нито ще се омъжи там ". Тя обаче не съблюдава тези две отговорности, а това я трансформира в " невъзвръщенец ", както се е казвало преди време. През тези години невъзвръщенците ги съдеха, а неведнъж роднините им бяха подлагани на тормоз и даже наказвани. В този случай такова нещо няма, " Сабина " най-спокойно понякога даже се връща в " родината, която е измамила " (според тогавашната терминология). А управляващите демонстрират милосърдие и даже разрешават на родителите ѝ и на други родственици да я посещават във Франция. "
В края на публикацията си Илия Троянов стига до извода, че няма логичност досието на Юлия Кръстева да е било направено като фалшификат - нито от Държавна сигурност преди 1989 година, нито пък от сегашните български управляващи. Неговият разбор приключва по този начин: " Съвършено неясно е за какво редица интелектуалци без специфични знания на тематиката в този момент внезапно застават зад госпожа Кръстева, като че ли съдействието с бруталния подтиснически уред на тоталитарния режим е било някаква дреболия. Юлия Кръстева е носителка на премията " Хана Аренд " за политическо мислене (2006) и на премията " Вацлав Хавел " (2008). А това би трябвало да задължава както нея, по този начин всички изказващи се по въпроса в доста висока степен към политическата честност и бодрост. "
Многобройни публикации за случая " Юлия Кръстева "
За Юлия Кръстева през последните дни се появиха още доста изявления. Ето няколко заглавия: " Любовни поздрави от Париж " ( " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " ), " Политически смут и частна потиснатост " ( " Нойе Цюрхер Цайтунг " ), " Случаят Кръстева: да четеш сред редовете в полицейските архиви " ( " Ди Велт " ). Ето най-после още два пасажа от други вестници. Под заглавие " Да се ревизира умерено " " Зюддойче Цайтунг” апропо разяснява:
" Френските реакции на разкритията в България са умерени. Това са доста остарели неща, режимите от Източния блок от дълго време са в историята, а пък въз основата на опита с от време на време прибързаните обвинявания против писатели и хора на изкуството след рухването на комунизма, към този момент се е наложила по-голяма доза нерешителност. Архивните документи на тоталитарните режими би трябвало да се четат с едно мислено, написа известната изследователка на архивите Соня Комб. "
Левият немски " Тагесцайтунг " излезе с предизвикателното заглавие " Предателството на 20 век ", а в публикацията четем:
" Можем добре да си представим, че Кръстева се е съгласила на такава агентурна активност, с цел да ѝ разрешат през 1965 да замине за чужбина. Необходимо ли е било обаче дейно да дава на Държавна сигурност информация за интелектуалците и комунистическите симпатизанти или пък за френската външна политика? (…) Днес от наказателно-правна позиция сходна шпионска и агентурна активност е покрита с отминалост. Но тя все пак си остава прекомерно конфузна. "
Дойче Веле потърси Илия Троянов за коментар. Той отсрочи изявлението заради липса на време.
В началото на публикацията Илия Троянов в резюме скицира обществения портрет на Юлия Кръстева и цитира списание " Тайм ", което я беше сложило измежду стоте най-значими мислители на човечеството. Авторът отбелязва, че до момента българският генезис на Кръстева не е играел основна роля за нейната интелектуална биография, след което изяснява по какъв начин и за какво се е стигнало до откриването на нейното досие. Троянов, който добре познава архивите на българската Държавна сигурност от личните си изследвания, най-много за монументалното произведение " Власт и опозиция ", деликатно е прочел досието на Кръстева и в детайли го проучва. Той показва, че през 1971 година досието е минало от Шесто основно ръководство в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Според Троянов това е значим подробност, който приказва за контакти на Кръстева със службите още преди формалното ѝ рекрутиране от Първо главно управление (на ДС).
" Досието е прочиствано "
Троянов е уверен, че досието е прочиствано и - както към този момент означиха други анализатори - потвърждава това изказване с двойното и даже тройно номериране на страниците. " Бързо излиза наяве какво липсва: писмените отчети на сътрудник " Сабина ". Няма нито един ", написа Илия Троянов и се стопира на устните отчети на Кръстева за парижките интелектуални кръгове.
Авторът показва, че " агентката е докладвала и за български емигранти в Париж, което не ще да е било елементарно, тъй като тези последните бяха съмнително настроени към всеки, излязъл от България по легален метод и въздържащ се от изявления срещу тамошния режим. "
По-нататък в обширната публикация във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " Илия Троянов проучва и реакцията на Юлия Кръстева:
" Г-жа Кръстева отхвърля всичко и твърди, че " някой " желае да ѝ навреди и да я дискредитира. Това не е изненадващо. Обратното би било доста извънредно. Досега съвсем в никакъв случай не се е случвало някогашни информатори, шпиони или доносници да признаят виновността си. В началото всичко се отхвърля и се приказва за имитация. Когато доказателствата се окажат необорими, идва ред на изказванието, че въпросният човек не е навредил никому и даже, че е бил воден от патриотичния си дълг. (…) А след това следва доживотно безмълвие. Като психоаналитичка госпожа Кръстева би трябвало да изпитва изключително мощен професионален интерес към тези етапи на отричането. Аргументът, че неналичието на писмени отчети смъква бремето от плещите на госпожа Кръстева, няма тежест. Фактът, че досието ѝ е било прочистено, може да значи таман противоположното: че управляващите са желали да опазят някогашната си агентка ", написа Илия Троянов и изяснява комплицираната система за достъп до досиетата и преплетените пълномощия на институциите, които носят отговорност за документите.
Защо да създават фалшификат?
Възможно ли е тези близо 400 страници в действителност да са имитация, пита се създателят и продължава:
" Извършителите - този неизвестен " някой ", на който постоянно се базират защитаващите се - би трябвало да са били сътрудници на Държавна сигурност, доколкото оповестеното в този момент досие с огромна възможност датира още от комунистическите времена. (…) Но защо им е било на тогавашните секрети служби да създават един фалшификат? Такова нещо би било обяснимо само, в случай че преди 1989 госпожа Кръстева по сериозен метод се е борила против тоталитарния режим на Българска комунистическа партия. Ако е била " зложелател на националната власт ". Вярно обаче е противоположното. Младостта на госпожа Кръстева е протекла тъкмо толкоз конформистки, колкото и на множеството други хора в онази ера и в онази система. В изявление за " Нувел Обсерватьор " от 1974 година (№ 658) тя напълно искрено си го споделя: " Както всички други, и аз от шестата или седмата си година членувах в партийните организации на децата и юношите. После влязох в Комсомола. И аз живеех със знанието за битките на Георги Димитров, за Лайпцигския развой. Детство под знака на спомените за антифашистката битка. Впоследствие моето мислене влезе в марксисткия коловоз. " Това не ѝ основало " никакви проблеми ". Между другото, татко ѝ, квалифициран теолог, работел като счетоводител към Светия синод на Българската православна черква, която в онази ера беше просмукана от сътрудници и информатори на Държавна сигурност. След измененията се оказа, че от 14-те епископи словом и цифром единайсет са били сътрудници на тайните служби. Сред тях е и сегашният патриарх Неофит. По-късно, след края на следването си, госпожа Кръстева става аспирантка към Българска академия на науките (Института за български език и литература) и помощник на казионните вестници " Народна юноша " и " Средношколско знаме ". Възнаграждението не закъснява. През 1966, когато за голяма част от популацията едно пътешестване в капиталистическия Запад беше немислимо, на нея ѝ позволяват да замине за Франция със стипендия от френското държавно управление, само че с ангажимента, че " нито ще остане, нито ще се омъжи там ". Тя обаче не съблюдава тези две отговорности, а това я трансформира в " невъзвръщенец ", както се е казвало преди време. През тези години невъзвръщенците ги съдеха, а неведнъж роднините им бяха подлагани на тормоз и даже наказвани. В този случай такова нещо няма, " Сабина " най-спокойно понякога даже се връща в " родината, която е измамила " (според тогавашната терминология). А управляващите демонстрират милосърдие и даже разрешават на родителите ѝ и на други родственици да я посещават във Франция. "
В края на публикацията си Илия Троянов стига до извода, че няма логичност досието на Юлия Кръстева да е било направено като фалшификат - нито от Държавна сигурност преди 1989 година, нито пък от сегашните български управляващи. Неговият разбор приключва по този начин: " Съвършено неясно е за какво редица интелектуалци без специфични знания на тематиката в този момент внезапно застават зад госпожа Кръстева, като че ли съдействието с бруталния подтиснически уред на тоталитарния режим е било някаква дреболия. Юлия Кръстева е носителка на премията " Хана Аренд " за политическо мислене (2006) и на премията " Вацлав Хавел " (2008). А това би трябвало да задължава както нея, по този начин всички изказващи се по въпроса в доста висока степен към политическата честност и бодрост. "
Многобройни публикации за случая " Юлия Кръстева "
За Юлия Кръстева през последните дни се появиха още доста изявления. Ето няколко заглавия: " Любовни поздрави от Париж " ( " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " ), " Политически смут и частна потиснатост " ( " Нойе Цюрхер Цайтунг " ), " Случаят Кръстева: да четеш сред редовете в полицейските архиви " ( " Ди Велт " ). Ето най-после още два пасажа от други вестници. Под заглавие " Да се ревизира умерено " " Зюддойче Цайтунг” апропо разяснява:
" Френските реакции на разкритията в България са умерени. Това са доста остарели неща, режимите от Източния блок от дълго време са в историята, а пък въз основата на опита с от време на време прибързаните обвинявания против писатели и хора на изкуството след рухването на комунизма, към този момент се е наложила по-голяма доза нерешителност. Архивните документи на тоталитарните режими би трябвало да се четат с едно мислено, написа известната изследователка на архивите Соня Комб. "
Левият немски " Тагесцайтунг " излезе с предизвикателното заглавие " Предателството на 20 век ", а в публикацията четем:
" Можем добре да си представим, че Кръстева се е съгласила на такава агентурна активност, с цел да ѝ разрешат през 1965 да замине за чужбина. Необходимо ли е било обаче дейно да дава на Държавна сигурност информация за интелектуалците и комунистическите симпатизанти или пък за френската външна политика? (…) Днес от наказателно-правна позиция сходна шпионска и агентурна активност е покрита с отминалост. Но тя все пак си остава прекомерно конфузна. "
Дойче Веле потърси Илия Троянов за коментар. Той отсрочи изявлението заради липса на време.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ