Влакът за Бургас - бърз само по малко име, оправдава

Влакът за Бургас - бърз единствено по малко име, оправдава максимата, че пътят е по-голям от дестинацията, най-малкото защото докато стигнете, несъмнено ще сте не запомнили закъде сте тръгнали

Парното във вагона работи и шепата пасажери в първа класа наподобяват леко смутени - въпреки всичко е август и сме тръгнали на море. Това не е щета, а предписание - по това време рано заран парното във влака постоянно работи, в случай че ще дърво и камък да се пукат от горещина. Прозорците наподобяват непристъпни и пасажерът се върти, обикаля, само че дори не смее да ги приближи, тъй като всички във " Facebook " разправят, че не се отварят. Всъщност се отварят напълно елементарно - с една ръка и едно натискане на закопчалката. Друг е въпросът какъв брой мъчно е да останат отворени, тъй като по-скоро министър ще се качи на трен, в сравнение с ние да забравим, че не харесваме своеволни течения. Тъй или другояче, парното е единствено първото от гердан завършения и мигновено сплотява пасажерите, а още не сме излезли от София.

Влакът за Бургас - бърз единствено по малко име, оправдава максимата, че пътят е по-голям от дестинацията, най-малкото защото  до момента в който стигнете, несъмнено ще сте не запомнили закъде сте тръгнали.

Повечето бързи влакове за Бургас са мудни - някои по-малко, други повече. Тук не броим именития " Чайка ", който е най-бърз (5:51 часа), тъй като той има един главен минус - комфортен е единствено за бургазлии, тъй като идва в 22:31 ч. в Бургас, а потегля оттова за София в 5:30 ч. заран, което значи, че изпускате плажа и на отиване, и на връщане, а би трябвало да платите непотребни нощувки. Кой знае за какво, тъкмо влаковете, които са най-удобни за летните ваканции, са и най-бавни. Срещу седем-осем часа от живота ви на отиване към Бургас хващате следобеден плаж, а на потегляне към София против още толкоз не изпускате и един спомагателен утринен, даже крайната ви дестинация да е на юг от Ахтопол.

От тези, с които хващате чудноват следобеден плаж, по-бавни отново са по-предпочитаните влакове, където първа класа е салон вагон, а не купета. Такъв е влакът, който потегля в 6:20 от Централна гара в София и след известно маене по други софийски гари, потегля на югоизток към дребни и огромни градове, които несъмнено от дълго време не сте виждали, в случай че нормалният ви избор е автомагистралата. Някои от тези гарички са чисто нови или просто спретнати, накичени с мушкато и индрише (цветарството очевидно е занимание на доста чиновници на БДЖ, тъй като един път при неочакван престой на Световрачене кондукторката изскубна един корен роза и го прибра за вкъщи). Други са логически свършек на върволици от изоставени здания и за всички е видно, че до момента в който вие сте ги пренебрегвали по автомагистралата, те са били заети само да се разрушават и остаряват. Разпасан кантонер обаче е доста малко евентуално да видите - всеки от тях посреща влака обтегнат като струна и с блестяща алена фуражка, без значение дали самият трен ще благоволи да спре на неговата гара или не.

А за какво салон вагон? Освен в случай че не сте  човек, който пътува гол до кръста  и може да носи куфар на едно рамо, то може би желаете да пътувате в салон вагон, а не в купе. В купетата човек попада на неповторими компании и прекарвания, само че те не са за всекиго. Не се тормозете - и в салон вагона не сте сами със себе си, тъй като БДЖ съблюдава мотото на индийските железници ( те 185 година сближават хората, а нашите - 135). Не е наложително да споделяте храната си, само че би трябвало да знаете, че децата постоянно са обща грижа. И както написа на една пътуваща торба - " твоето само ограничаване си ти самият " (Your only limit is yourself).

Колкото и да наподобява като инцидентна прищявка, парното си има правила и изчезва с първите лъчи на слънцето. В облачната и дъждовна заран то стартира необичайно да липсва на всички. Сигурно и по тази причина, когато най-накрая се долавя надалеч по-закономерният за лятото климатик, първият коментар във вагона е: " Защо когато е топло, парното работи, а  когато е студено, ни пускат климатик!? ".

Необходими са два часа и 40 минути, с цел да стигнем до шарените графити на пловдивската гара (най-големият гласи " Слава Богу, че е сряда " ). И това не е неточност на разписанието, както несъмнено наивно сте считали на потегляне, така че в случай че не сте подготвени за идващите часове, бягайте още тук.

Напоследък пътуването с трен стана известно за шерване в обществените мрежи (най-вече неговите ужасии), само че нормалната му клиентела не е от известни хора. Повечето пасажери го избират поради цената - постоянен двупосочен билет за първа класа от София до Бургас е 39,40 лева, само че пенсионери, възпитаници и студенти употребяват 50% понижение и тази цена е без конкуренция. Но има и такива като нас, които просто обичат влака. Дали по табиет или заради отвращение да карат по нашите пътища, го употребяват и чужденци, както и българи от чужбина. Има хора, които го избират поради удобството, изключително в случай че са с деца - във влака е необятно, има въздух, тоалетна и опция човек да се разтъпче (някои пътувания са като епизод от " Синьо лято " и доста часове по-късно родителите едвам съумяват да разделят хлапетата едно от друго). Автобусът не е доста по-бърз, само че може да бъде доста по-горещ и противен и в никакъв случай няма да ви предложи непредвидените срещи, които са вероятни единствено във влака. В делник с трен пътуват и доста хора по работа, да вземем за пример преподаватели в старозагорските и пловдивските университети, т.е. намирате се в добра компания.

В нашия вагон пътува семейство от Враца с прехвърляне в София за доктор в Пловдив и малко преди Пазарджик схваща, че лекарят се е разболял и няма да може да ги одобри. Семейството слиза на първата гара, с цел да се оправи с нелеката задача да се върне назад във Враца. На тяхно място се качват майка, татко, вуйна и деца на име Майкъл и Мелиса (казано на български - Мелиска). Те са класическо българско семейство от чужбина - родителите приказват на децата на български, а децата приказват на родителите на езика на новата си татковина. Към Стара Загора се прибира народ от спа курортите, само че както подсказва превозът, тяхното евентуално не е спа, а някой остарял санаториум. " Мръсно, непоносимо, порутено. Спъваш се по разрушените плочки. Ама какво да правиш, тук сме се родили ", е най-честата оценка, която можеш да чуеш.

Сякаш да опровергае тези думи, през вагона минава човек с тениска " Right place, wrong time " (Правилно място, неуместно време). За влаковите пътешествия на другите разбираме единствено когато се възпламени някой трен, само че влакът постоянно е демократично място, където хората са по-широко скроени, несъмнено заради принудата на събитията. Помощта е по-скоро предписание, в сравнение с изключение (и 80-годишните вървят на море и постоянно се намира юноша, който да придвижи и вдигне багажа им по невероятно високите стъпала). А кондукторите постоянно компенсират всички дефицити на БДЖ с богатството си разположение на духа. Времето обаче е напълно различен въпрос - то е по-скоро безвремие и никакъв дух не може да го измъкне оттова.

" Ами седим на Димитровград ",  обяснява някой по телефона и във вагона избухва колективен смях. " Чакаме на Нова Загора " - и отново плевел смях. Става като в оня анекдот, дето японец се видял в знамение по какъв начин да преведе класическия български разговор - " Какво правиш? " / " Нищо, работя ". И ние по този начин - сякаш пътуваме, а единствено седим.

Закъснението на средата на пътя е единствено девет минути, само че чувството е като да се скитаме от дни напразно из слънчогледовите ниви. Ама какво вършим в Димитровград?! " Как какво! - отвръща кондукторът. - Пътуваме! ". Самата истина е - този трен минава през Димитровград. И не просто минава - въпреки че никой не слиза и никой не се качва оттова, престоят е 20 минути, а към влака тече някаква непроницаема блъсканица, след което посоката на придвижване се обръща, така че последните стават първи.

" Има проблем с машината, по тази причина чакаме ", изяснява по своя самодейност кондукторката, която, до момента в който си разгъваш билета, ще ти каже: " Спокойно си го отворете, аз не бързам заникъде. До Бургас съм все тук ". Дори не сме забелязали, че от дума на дума  сме стигнали единствено до гара Кермен и отново сме спрели.

Докато схванем обяснението, машината е оправена и влакът още веднъж потегля през нивите. Но паниката към този момент се е настанила у пасажерите. " Чакай да не тръгне да стопира, че тръгне ли да стопира - край! ", споделя една жена, като че ли това прекъсване към този момент е непреодолима мощ.

Сигурно не го виждаме поради огромното крадене по тези планове, само че в действителност жп линията от София до Бургас се модернизира. Това не поражда очакване у пасажерите, че в обозримо бъдеще ще стане по-добре, а единствено гняв, че е разкопано ( " И тук копаят! И в Стара Загора! Злато ли търсят?! " ). На разкопките в Зимница на оградата в найлонов плик е закачен лист А4 с нарисувана стрелка към жп гарата, само че тук-там стрелката е отлетяла и е останал единствено пликът. За чужденците надпис няма, а ние така или другояче си знаем къде е гарата.

Спираме още доста пъти до Бургас и всякога пасажерите притихват все по-доловимо. Накрая идващият трен ни изпреварва и, тръгнал час и 15 минути след нас, идва 10 минути преди нас. Щом виждат първите признаци на огромен град, чужденците нехарактерно пъргаво застават най-отпред, само че няма уредба, която да им каже, че това е единствено предградие на Бургас и те не са за него. За благополучие, другите пасажери ги стопират в точния момент - във влака избавление дебне отвред. Стигнали вярната гара, всички хукваме да захванем живота оттова, където го сложихме на пауза рано сутринта, само че спрете за момент и оценете непреходния бизнес талант, заради който гаровата тоалетна се стопанисва от Едноличен търговец " Спейс тур " ( " Космическа екскурзия " ). Впрочем, часът е 14:01 ч. - издържали сме 7 часа и 41 минути във влака от София до Бургас, без да загубим разсъдъка си. Освен това, били сме цели 20 минути в Димитровград, без да знаем за какво.

Ако не сте деец или фен в тези странни и неуместни прекарвания, несъмнено в този миг желаете в никакъв случай повече да не видите трен. Но избор в действителност нямате - споделят, че рейсовете до морето са разпродадени за 20 дни напред. Така че няколко дни по-късно, ето ви още веднъж на гарата в Бургас с пясък по краката, с цел да посветите един цялостен работен ден на противоположния път към дома.

Не единствено събраното слънце, само че и часът на потегляне от Бургас към София допускат изначален оптимизъм у пасажера, най-малко до момента в който не доближи оня полуотчаян, полузадушен тип, с който се разпознава отдалеко на междинните гари. Тръгваме в 15:50, напълно в точния момент, сцепили секундата на две. Дружният възклик " Айде-е-е, тръгваме " съмнително припомня тези влакчета от увеселителните паркове, където ви обръщат с главата надолу.

Докато ние сме се борили с високите талази, един трен е не запомнил 16 пасажери в Стара Загора (това в действителност се случва рядко), заради което управлението на БДЖ е ново. Но от това влакът не е станал по-бърз и вътре всичко си е както досега - по масите са подредени кренвирши, юноша с фланелка на " Меноуър " чете " Силата на твоето подсъзнание ", пенсионерите преглеждат последните събития в " Разплакани очи ", а климатикът работи, единствено че човек не знае към по-топло или към по-студено. Този въпрос намира отговор, когато от втора класа един по един се промъкват пасажери с вяра да се разхладят.

" Имате климатик! И контактите работят! И прозорците ви се отварят! ",  завистливо се възхищава млада циганка с европейски опит и куче с изпилени нокти, което пускали на всички места " из цяла Европа ", единствено не и в първата класа на БДЖ - един тип нашите влакове не са европейски дори във връзка с кучетата, та какво останало за хората. Но не се отчайвайте, денят е милостиво прохладен. Климатикът в действителност работи, само че в нормален летен ден температурата във вагона ще слезе под точката на шупване чак по залез слънце. А в този момент слиза още след Карнобат.

И от автомагистралата се вижда, че фотоволтаиците са новото жито, слънчоглед, лавандула и каквото друго пожелаете. Но единствено от влака ще видите същинските мащаби на тази полуда, в която безусловно цели дворове са завладяни до последния сантиметър от панели, тъй че техните жители би трябвало да се промъкват под и около тях като незаконни в личния си живот.

На Стара Загора влакът стопира и не потегля, сякаш  новото управление се опасява да не изпусне някой пасажер.

Въпреки неразбираемата обстановка, пушачите един по един се изнизват на открито. Минава влакът от Горна Оряховица за Стара Загора, който евентуално сме чакали. Пушачите скачат назад във влака, само че той не потегля. Когато най-накрая тръгваме, закъснението към този момент е 23 минути - в случай че сте по върховете, то честито - вашият трен сега пътува с най-голямо забавяне.

В Димитровград още веднъж поражда въпросът - за какво минаваме през Димитровград? " Защото няма релси, госпожо, ще пускат експреса ", дава отговор циганката с европейски опит, която в това време е намерила кей във вагон-ресторанта. Кондукторът: " Защото тече ремонт до Чирпан ". Пътничка: " Защото откраднаха парите ".

Вагон-ресторантът в действителност се споделя " Бистро " и престоят в него е до един час, само че вътре ще откриете всевъзможни блуждаещи фигури, изчезнали още към Карнобат, някои целокупно с куфарите си. Не е позволено, само че вътре се пушат електронни цигари, а един по един пакетите с чипс, кроасани, вафлите, бирата и така нататък свършват. По местата си пасажерите стартират да наподобяват на Кристофър Уокън в " Ловеца на елени " - във вагона са единствено телом, а духом някъде отвън себе си, пленници на непозната земя.

С рухването на мрака кондукторите изчезват,  изпитите бири си споделят думата, от тоалетната идва цигарен пушек и към този момент никой не следи гарите и не брои минутите. Разбира се, в този миг, а и във всички други, всеки един от нас би желал нови, чисти и бързи влакове. Да идва преди да е не запомнил закъде е тръгнал. Да има суха тоалетна чак до София, а освен до Карнобат. Редът да не изчезва със слънцето. Но в едно малко ъгълче от нас, когато нашият безнадеждно остарял трен препуска, а не чака Годо в полето, и вятърът вее пердетата, и децата спят, и кренвиршите са изядени, а книгите - съвсем прочетени, човек не може да отхвърли, че изпитва и едно изключително благополучие, което нито един безусловно прецизен, бърз и чист трен не може да му даде. Затова в София - ние от последния трен за деня, се изсипваме на гарата като моряци на сушата - с разклатушкана походка, само че и със самочувствието на претърпели не някакво си просто пътешестване, а цяло оцеляване.

Наръчник за оцеляване в БДЖ

- Всички прозорци на старите влакове се отварят, само че за половинките - тези, които са във вагоните с купета, ви би трябвало помощ от кондуктора - той има специфичен инструмент в чантата си, с който по този начин изкусно ще застопори стъклото, че даже няма да разберете какво тъкмо е направил. Историята познава всевъзможни самоделни решения, с които нашите влакове са известни и в чужбина - писалка, раница, карабинер, дори пластмасова бутилка, цялостна с кока-кола.

- Вратите са автоматизирани, вие ги отваряте, само че не се мъчете да ги пандизите, няма да ви послушат. Няма да ви слушат и когато тръгнете да слизате в индианска нишка, а те непрестанно се затварят от горната страна ви. Тогава би трябвало да се пазите, с цел да не ви ударят.

- Първа класа не е равна на първи вагон, както и А3 не е равно на вагон номер три. С А са маркирани вагоните от първа класа, като тяхното място е напред, само че не е наложително да е най-отпред на влака. Почти постоянно обаче сте на една крачка от " бистрото ". Ако имате искания по какъв начин тъкмо да пътувате - в купе или вагон, разгледайте наличните влакове във вашия часови пояс - постоянно са разнообразни.

- Ако някой претендира, че местата ви са дублирани, запазете самообладание и общително проверете билетите. Във всеки вагон има най-малко няколко души, които не са за него. А от време на време не са дори за този трен. Ако обстановката наближи скандал, повикайте кондуктора. Противно на убежденията, повтаряне тук-там съвсем не се случва.

- Ако не познавате вашата спирка и престоят на нея е единствено две минути, поискайте помощ от кондуктора - тези влакове са от памтивека и сигнална уредба няма, само че множеството кондуктори са симпатични и разбрани хора. Същото се отнася и за пасажерите - съвсем е несъмнено, че някъде към вас има деец, който познава чудесно маршрута и ще ви каже къде да слезете в тъмното. Или следете разписанието и закъснението, а също и " Google мапс ".

- Ако ви е любопитно от кое място минава влакът, по кое време минава и къде има по-дълъг престой, можете да следите две електронни информации. Електронното табло показва в действително време в какъв брой часа ще дойде вашият трен на уречената гара. В разписанието пък можете да следите маршрута.

- БДЖ има комфортна система за онлайн продажба на билети. Удобна, комфортна, какъв брой да е комфортна, биха споделили мнозина. На уеб страницата не е напълно ясно тъкмо по кое време се отварят за покупка билетите, само че три седмици авансово за август ще ви дадат необятен избор от места. Можете да покажете билета от получения имейл напряко на телефона си. Можете да анулирате билета си също онлайн. За задачата подавате поръчка и против дребна удръжка от 10%, БДЖ ще ви върне парите. При рекламациите и отвод от отчасти употребен билет, процедурата е по-сложна - би трябвало да напишете писмо по електронната поща и да чакате позволение на случая. Ако обаче нещо се обърка, както беше казусът в Стара Загора, онлайн билетите не могат да се презаверят или да се трансформират маршрутът и времето.

И най-после - колкото и да са допотопни, тоалетните стартират пътуването си чисти, някои от тях дори с вода, сапун и най-малко до момента в който някой не го изпусне на пода - топче тоалетна хартия. Какви ще бъдат в Стара Загора или Септември, зависи и от всички нас.