Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg В световните медии продължава

Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg В международните медии продължава да бушува трагикомичният „ скандал “ с „ расистките офанзиви “ против чернокожите футболисти на Англия, които пропуснаха дузпи във финала на Европейското състезание по футбол, извоювано епично от тима на Италия. Всъщност същинският скандал тук е, че публицисти, политици и деятели съумяха да трансфорат няколко безвкусни, само че безобидни фрази от големия онлайн океан в народен, че и интернационален въпрос и да изкарат за следващ път на първите страници и в централните излъчвания чучелото на расизма и бялото предимство. Някакви хора разгласили неприятни неща по адрес на футболистите, които се провалиха на дузпите. Уау. Непремерени изявления в Интернет? Кой би повярвал, че това е допустимо. Ако човек чете водещите английски медии ще остане с усещането, че милиони ядосани расисти в костюми на ККК са обсадили безпомощните чернокожи футболисти и се готвят да ги линчуват. Нищо не може да е по-далече от истината. Случайни статуси от безкрайния информативен пейзаж бяха превърнати в мотив за нервност. Всички значими политици на Острова излязоха с остри неоправдателни позиции против „ расизма “ и „ офанзивите “ над футболистите, отпред с държавното управление. Опозицията даже реши да трансформира нелепия проблем в мотив за основаване на политическо напрежение и упрекна премиера Борис Джонсън за „ расизма “. Виждате ли, той и неговият управнически екип основали изискванията за „ расистките офанзиви “ с отхвърли си изрично да поддържат унизителното коленичене на британския народен тим в поддръжка на радикалното придвижване BLM по време целия шампионат. Какъв непогрешим логаритъм единствено. Случаен афектиран статус от Интернет по адрес на негър футболист се трансформира в главен публичен въпрос и едвам не провокира политическа рецесия в една от най-могъщите и авторитетни страни на планетата. Консерватори, либерали, социалисти, кралски особи и всевъзможни други обществени фигури започнаха неуместно съревнование по наказание на някакъв нищожен интернет расизъм. Откроиха се контурите на атавистичен боязън да не би някой да бъде обвинен в незадоволително възбудено отвращение против това, което в действителност е моралната суматоха на епохата. Жаждата за отплата и расистки скалпове докара до арест на някакъв човечец за политически неточно мнение в интернет. Директно закопчаха човек за кофти статус, а в този момент се води следствие против него. За няколко дни този несретник се оказа по-опасен и ненавиждан от всеки терорист, изнасилвач и палач на Острова. А какво би трябвало да се знае за действителността оттатък моралната суматоха и нервността? Първо, това е Интернет. Обиди ще намерите и против най-беззащитните и милички създания във Вселената. Ще видите псувни и закани против хора, които хранят бездомни и в свободното си време избавят сладки дребни кученца. За всеки афектиран статус против прочут и богат негър състезател на Англия обществените мрежи ще ви предложат стотици по адрес на инцидентни бели хора, които просто са бели и по тази причина заслужават подигравка. Особено от публично верифицирани със синьо тикче публицисти и деятели. Изобщо не може да се приказва за някаква вълна на ненавист против провалилите се футболисти, която да оправдае чудовищните равнища на нервност по най-високите равнища в английското общество. Второ, дано кажем и кой политизира и сложи футболното състезание под породист ъгъл. Същите медии и политици, които пищят от „ расизъм “. Докато Англия биеше, това бе успех на мултикултурализма и миграцията. Изтъкваха се етносите, расите и произходите на футболистите с фокус върху отличното показване на не-белите спортисти. Техният генезис беше историята, показана напълно в позитивен и храбър проект. Внушението бе, че Англия и другите европейски тимове не костват нищо без мултикултурни попълнения като отпратка към задачите общества и нации на континента. Без мигранти и разнообразни етноси те са нищо и би трябвало да се срамят в случай че не ги слагат на задоволително висок и безценен фундамент. Ами колениченето? Беше ясно, че това е насмешка с множеството почитатели, които желаят да гледат спорт на високо равнище, а не политизирана поддръжка за искрено расистки придвижвания и послания, сложили си за цел гражданска война и сриване на западните общества. И трето – по какъв начин тези медии, били паника за няколко инцидентни статуса  в интернет, се отнесоха към тима на Италия? The Economist поведе парада на напълно действителното политизиране по породист симптом с посланието, че „ най-яркият аспект в тима на Италия е, че няма нито един състезател, който да се счита за цветнокож “. След това продължиха, че младите не-бели спортисти нямат опция за изява поради десните политики в страната. Ето това е абсурдът, в случай че въобще би трябвало да приказваме за кавги. Водещи медии с въздействие сериозно форматират националния тим на Италия като нещо неприятно и проблематично, поради неналичието на чернокожи и „ многообразие “ като цяло. Този неприветлив метод на мислене е червен картон. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.