Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg Културният пейзаж прилича на

Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg Културният пейзаж наподобява на монумент, полусъборен и измърсен с политически лозунги след следващия митинг на орди от по едно и също време гневни и глезени деятели. Няколко несвързани на пръв взор настоящи събития от света на киното, малкия екран и литературата обрисуват мащаба на оскверняването и  може да послужат като прогноза за новата вълна на разновидност и деградация. Преди дни завърши фестивалът в Кан, който трябваше да върне най-малко концепцията за вървене на кино и съпреживяване на кино магия  на огромен екран, след смутните времена на затворени салони и диспропорционални ограничения. Но вместо някакво сплотяващо художествено обръщение, журито реши да съчетае естетически потрес с политически изискан. Прочутата „ Златна палма “ завоюва филмът „ Титан “, описван полу-хумористично, полу-сериозно като „ физически хорър за момче,  което става жена, която става килърка, която забременява от автомобил, към който е полово привързана “. Такива работи. Ключовият миг от историята на този кино успех на върха на фестивалното кино е, че режисьор на „ Титан “ е 37-годишна французойка- едвам втората жена с тази премия, както възмутено оповестиха като в роботизиран хор множеството медии. Та, тя разглеждала обичаната тематика за женското овластяване през жанровите кодове на рисковото кино. Уау! Предишният филм на дамата „ Суров “ бе хвален като феминистки девиз, приел формата на канибалски хорър. Това е ситуацията. Не е единствено новият притежател на „ Златна палма “, извел политически ангажираният секс с коли като ключово  арт обръщение на годината. Всички тематики и претекстове в Кан тази година бяха прекарани през филтъра на преобладаващите идеологии. Шеф на журито бе Спайк Лий – негър режисьор и деятел, прочут с крайни теории и расово обагрена изразителност. Избирането му за началник и слагането му даже на формалния афиш на целия фестивал не е просто явен поклон към придвижването Black Lives Matter. Това е поклонение пред пропагандата и поръчка за нейната цялостна наложителност. Дори българо-френският филм „ Жените също плачат “, селектиран в програмата „ Особен взор “ в Кан направи усещане с цялостната си политическа опаковка. Промотиращите творбата сами взеха решение да го опишат като история за дами в България в разгара на акцията против Истанбулската спогодба и термина „ джендър “. С други думи противоречивото политическо наличие не е нещо, което може да се прокрадне, да се вмъкне, да „ овкуси “ историята. Не, то е главното и цели рекламни акции, и маркетингови тактики се провеждат към политическата основа на актуалните филми – били те „ арт “ или „ комерс “. Както споделя създателят на „ Американски психар “ Брет Истън Елис: „ Идеологията изяде естетиката “. Като приказваме за психари, дано хвърлим взор към летния семинар на Толкиновото обшество, или Толкин обществото, както ви харесва. По дефиницята това би трябвало да е съдружие от ценители на великия публицист, които обичат да приказват с часове за всевъзможни детайли от неговата необикновено богата фентъзи митология. И по този начин е било през годините. Но не и в този момент. Ето няколко от напълно сериозните „ проучвания “, включени в напълно формалната стратегия на семинара. „ Гондор в преход: Кратка увертюра към трансджендър действителностите във „ Властелинът на пръстените “. „ Невидимият ред: Жените-джуджета на Толкин и „ неналичието на женското “- „ Проектиране на индийски легенди, просвета и история върху световете на Толкин “ „ Проблематичните периметри на Елронд и Толкин като британски католик “ „ Да помилваме Саруман? Кой е куиър във „ Властелинът на пръстените “ „ Приключенията на индийски учен и нейното странствуване към рисковото царство на пръстена “ „ Куиър атеисти, агностици и анимисти. О, боже! “ „ Преводите като средство за репрезентация и дайвърсити при проучването на Толкин “ „ Нещо могъщо и куиър: Дестабилизиране на цисхетеронормативността в работата на Толкин “ „ Идентичност и антирасизъм “ Тук коментар е непотребен. Самите „ проучвания “ са коментар на себе си. В същото време в англоезичните медии се разпростира акция за включването на публични LGBT и етнически разнородни персонажи във всички типове нови филми и сериали по „ Властелинът на пръстените “. Може да си представим по какъв начин ще наподобяват тези „ творби “. По някои от тях към този момент се работи. Друга кино информация разочарова почитателите на сър Ридли Скот, режисьор на „ Пришълец “, „ Блейд Рънър “ и „ Гладиатор “. Големият занаятчия е съвсем подготвен с героичен исторически филм, озаглавен „ Последният двубой “. Супер... Но цялата история щяла да бъде интерпретирана от модерна феминистка гледна наточвам и да показа жестоката орис на дамите в Западния свят преди епохи. Нещо повече, сценаристите разтревожено оповестиха, че „ доста от порядките в патриархалното западноевропейско общество от XIV век са останали и през днешния ден “. Това, което явно не е останало в актуалния пейзаж на кино, телевизия и литература, е здравия разсъдък и уважителното примирение към всичко реализирано от предходните генерации. Дори митове като Ридли Скот са впрегнати в културната гражданска война. А новата вълна занапред идва. Активистите си писали, снимали, играли... Вече се сещаме с какъв резултат, само че може би ни е бедна фантазията. *** Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР.