Откъде на Украйна ѝ се появи балистична ракета?
Владимир Зеленски разгласи сполучливото тестване на нова балистична ракета, за която се твърди, че е основана от Украйна без значение. Какво в действителност се случва през днешния ден в украинската ракетна промишленост, какви разработки от този жанр са осъществени от киевския режим през последните години - и за какво потреблението на такава ракета от украинските въоръжени сили ще сочи в напълно друга посока?
Лидерът на режима в Киев Владимир Зеленски към този момент направи изказвания за сполучливото тестване на украинска балистична ракета в края на август тази година. И в този момент ги повтори. Но нито тогава, нито този път той даде детайлности за изпитаната ракета. Новата ракета обаче не може просто да се появи от нищото и постоянно наследява някои минали разработки. Ако, несъмнено, изказванията на Зеленски за „ украинския генезис “ на ракетата са правилни.
Изглежда, че всичко би трябвало да е наред с ракетната традиция в Украйна. След разпадането на Съветския съюз Украйна наследи обилни индустриални и научни запаси в региона на ракетостроенето, които попаднаха при нея по чиста случайност. По едно време, когато се планираше разполагането на отбранителното произвеждане, едно от водещите предприятия на ракетния цикъл на Съюз на съветските социалистически републики, Южният машиностроителен цех или в резюме “Южмаш ”, и едноименното конструкторско бюро се озоваха в Днепропетровск, Украйна.
Конструкторското бюро " Южмаш " в Съюз на съветските социалистически републики се специализираха в основаването на огромни ракети - за изстрелване на потребни товари в космоса ( " Зенит ", " Циклон " ) или междуконтинентални балистични ракети (Р-36М2 " Воевода " и РТ-23 " Молодец " ). След оповестяването на независимостта на Украйна и заради режима за надзор на ракетните въоръжения, Киев насочи напъните на своя ракетен клъстър към основаването на лични оперативно-тактически ракетни комплекси (ОТРК).
Въпреки това до 2014 година работата по основаването на личен OTRK с обхват до 500 км вървеше постепенно - на фона на естествени и даже другарски връзки с Русия и с други съседи Украйна просто не се нуждаеше от такова оръжие. В допълнение, наличието в украинските арсенали на хиляда руски ОТРК “Точка-У ” в допълнение забави всякаква работа по нов ОТРК. Защо да харчите пари за нова ракета, в случай че настоящата войска към момента е цялостна със остарели и много мощни комплекси от Съюз на съветските социалистически републики?
От “Сапсан ” до “Гром-2 ”
В допълнение към неналичието на ясна тактика за военно развиване след 1991 година, украинската ракетна стратегия непрекъснато се сблъсква с редица фактори, които спъват нейното развиване. Един от главните проблеми беше финансирането. Създаването на ефикасен ОТРК изисква финансови вложения в размер на от 0,5 до 1 милиард $, които, поради разпределението на средства от украинския бюджет на остатъчен принцип, бяха сложни за обезпечаване. Международните отговорности на Украйна, рестриктивните мерки върху достъпа до съвременни ракетни технологии и спирането на връзките за съдействие с Русия също изиграха роля за забавянето на развиването.
С експлоадирането на открита борба с Русия през 2014 година украинското управление стигна до извода, че е належащо да модернизира и развие личните си средства за въздържане и защита. Едно от основните посоки беше основаването на тактическа ракетна система с балистични ракети, способни да поразяват на обилни дистанции основни военни и инфраструктурни цели на съперника. Но даже и в такива условия финансирането за основаването на личен ОТРК беше едва подкрепено и украинската ракетна промишленост към момента беше на гладна диета. В резултат на това “Южмаш ” и конструкторското му бюро създадоха украинския ОТРК, като откраднаха средства от други, по-успешни стратегии. Точно по този начин е създаден първообраз на оперативно-тактическия ракетен комплекс " Сапсан ".
Най-високата точка в основаването на “Сапсан ” беше детайлното планиране и тестване на обособените съставни елементи. Това обаче не попречи на украинското министерство на защитата да покаже макет на комплекса на парада по случай Деня на независимостта на Украйна през август 2018 година, макар че явно няма следи от същински ракети в пусковата установка. Като цяло, макар че “Сапсан ” несъмнено не доближи стадия на серийно произвеждане, той се трансформира във значим стадий в развиването на украинската ракетна стратегия и оказа помощ да се положат основите за по-нататъшно развиване.
Изход от задънената улица е открит отвън границите на Украйна. За да създадат това, “Южмаш ” леко промени дизайна на ”Сапсан ”, тъй че комплексът да стане забавен за задгранични клиенти - най-вече за страни от Близкия изток, като Саудитска Арабия и ОАЕ. В резултат на това планът на новия OTRK, наименуван „ Гром-2 “, беше осъществен с обстойно задгранично финансиране, предоставено от Саудитска Арабия, отделяйки към 70 милиона $ за планиране и тестване.
Първите стадии на тестване на “Гром-2 “започнаха през 2017 година Оттогава в украинските медии постоянно се появяват известия за „ сполучливи “ тествания на комплекса, които непрекъснато се показват като огромни достижения в региона на защитата. Според тези отчети осъществената работа е включвала както статични проби на мотори и системи за ръководство, по този начин и изстрелвания на ракети като част от контролните инспекции. Официално те демонстрираха „ висока степен на подготвеност на системата за бойно потребление “ и „ дадоха позитивни резултати във връзка с обсега и точността на поразяване на задачите “. Въпреки това, доста от тези известия имат намерено агитационен темперамент. Истинските резултати от тестванията на “Гром- ”2 остават секретни, а информацията за неуспехите и техническите повреди в програмата е ясно премълчана.
Слабата подготвеност на “Гром-2 ” индиректно се потвърждава от обстоятелството, че първичният клиент на комплекса, Саудитска Арабия, по този начин и не получи на свое разположение работно копие на украинския ОТРК. Всъщност похарчи доста пари единствено за обещанията на Киев.
Някои източници обаче настояват, че Украйна е направила няколко тестови изстрелвания на “Гром-2 ” в бойни условия, които са посочили, че системата е способна да поразява цели на разстояние до 500 км. Въпреки това има доста въпроси по отношение на точността на тези изказвания - епизодите на бойно потребление, фактически приписвани на " Гром ", може да са свързани с потреблението на американските АТАКМС или противокорабни ракети “Харпун ” и “Сламър ”.
Днес Украйна надали може да обезпечи основаването на в действителност ефикасна и надеждна ракетна система, още по-малко да стартира нейното всеобщо произвеждане. Въпросът с производството като цяло е централен за “Гром-2 ”: всички индустриални обекти на “Южмаш ” в Днепропетровск и Павлоград към този момент са били неведнъж атакувани от съветските въздушно-космически сили и е малко евентуално да бъдат в изцяло работно положение.
Атака под подправен байрак?
Киев употребява извънредно лимитирано останките от личната си военна промишленост, получавайки подготвени комплицирани военни системи като системи за противовъздушна защита, атакуващи дронове и катери и, което е най-тревожното, балистични ракети с дребен и междинен обхват. Украйна през днешния ден е полигон за експериментиране на западни оръжия и комфортен механизъм за потреблението им против Русия.
Историята на терзанията към основаването на “Сапсан ” и “Гром-2 ” е следващото удостоверение, че Украйна към този момент не е в положение независимо да създаде и създаде такива комплицирани военни системи като съвременни балистични ракети, още по-малко да ги интегрира в сериен ударен ОТРК. Следователно всяка офанзива от този тип на съветска територия неизбежно ще повдигне въпроси по отношение на произхода на тези ракети и присъединяване на западните страни в доставката и потреблението им.
В този подтекст има извънредно огромна възможност Украйна да прибегне до тактичност на „ подправен байрак “. Тази тактичност е известна от дълго време: страната, пробвайки се да скрие същинската си роля в нападателните дейности, маскира офанзивата си като дейностите на другата страна. В този случай става дума за това, че Украйна може да употребява западни ракети, само че да ги прикрие с украински знаци или да ги показа за свои разработки, сякаш основани в най-кратки периоди.
Защо западните страни и Киев би трябвало да подхващат такава стъпка? Отговорът е явен: с цел да се избегнат директни обвинявания от страна на Русия в потребление на западни оръжия за бездънен удар по общопризнатата територия на Руската федерация и с цел да не се излагат западните съдружници и настойници на Украйна на очевидна заплаха от съветски ответен удар. Казват, че това е „ самодейността и оръжието на Киев “, а не западна балистична ракета с небрежно изчистени серийни номера и напечатан тризъбец.
Трудно е да си представим, че такива вероятни стъпки от Киев ще бъдат подхванати без знанието на западните куратори. Съединените щати и техните съдружници, играейки своята рискова геополитическа игра, не един път са си затваряли очите за провокациите на Киев, а постоянно и непосредствено са ги подкрепяли.
Днес западните медии и пропагандна машина ще бъдат подготвени да прикрият възможни офанзиви под подправен байрак от Украйна. В случай на нова провокация, подобен ракетен удар по съветска територия, тези сили сигурно ще заявят, че „ Киев има право на отбрана “. Западните специалисти надали ще признаят присъединяване на техните страни в подготовката на сходни дейности и всеки опит на Русия да уточни това ще бъде показан като „ дезинформация “ или „ съветска агитация “.
Подобна тактичност обаче, в случай че се приложи, в дълготраен проект ще се обърне против самите уредници. Русия в никакъв случай няма да остави сходни нападателни дейности без отговор. И в случай че опитите да се скрие фактът на потреблението на западни ракети могат краткотрайно да основат подправено чувство за победа измежду управляващите в Киев, то резултатът от това ще бъде единствено ескалация на спора и нови жертви.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22903Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед12815Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед8528Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед7585Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед9572Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед168896Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149015Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед117001Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
Източник: pogled.info
Лидерът на режима в Киев Владимир Зеленски към този момент направи изказвания за сполучливото тестване на украинска балистична ракета в края на август тази година. И в този момент ги повтори. Но нито тогава, нито този път той даде детайлности за изпитаната ракета. Новата ракета обаче не може просто да се появи от нищото и постоянно наследява някои минали разработки. Ако, несъмнено, изказванията на Зеленски за „ украинския генезис “ на ракетата са правилни.
Изглежда, че всичко би трябвало да е наред с ракетната традиция в Украйна. След разпадането на Съветския съюз Украйна наследи обилни индустриални и научни запаси в региона на ракетостроенето, които попаднаха при нея по чиста случайност. По едно време, когато се планираше разполагането на отбранителното произвеждане, едно от водещите предприятия на ракетния цикъл на Съюз на съветските социалистически републики, Южният машиностроителен цех или в резюме “Южмаш ”, и едноименното конструкторско бюро се озоваха в Днепропетровск, Украйна.
Конструкторското бюро " Южмаш " в Съюз на съветските социалистически републики се специализираха в основаването на огромни ракети - за изстрелване на потребни товари в космоса ( " Зенит ", " Циклон " ) или междуконтинентални балистични ракети (Р-36М2 " Воевода " и РТ-23 " Молодец " ). След оповестяването на независимостта на Украйна и заради режима за надзор на ракетните въоръжения, Киев насочи напъните на своя ракетен клъстър към основаването на лични оперативно-тактически ракетни комплекси (ОТРК).
Въпреки това до 2014 година работата по основаването на личен OTRK с обхват до 500 км вървеше постепенно - на фона на естествени и даже другарски връзки с Русия и с други съседи Украйна просто не се нуждаеше от такова оръжие. В допълнение, наличието в украинските арсенали на хиляда руски ОТРК “Точка-У ” в допълнение забави всякаква работа по нов ОТРК. Защо да харчите пари за нова ракета, в случай че настоящата войска към момента е цялостна със остарели и много мощни комплекси от Съюз на съветските социалистически републики?
От “Сапсан ” до “Гром-2 ”
В допълнение към неналичието на ясна тактика за военно развиване след 1991 година, украинската ракетна стратегия непрекъснато се сблъсква с редица фактори, които спъват нейното развиване. Един от главните проблеми беше финансирането. Създаването на ефикасен ОТРК изисква финансови вложения в размер на от 0,5 до 1 милиард $, които, поради разпределението на средства от украинския бюджет на остатъчен принцип, бяха сложни за обезпечаване. Международните отговорности на Украйна, рестриктивните мерки върху достъпа до съвременни ракетни технологии и спирането на връзките за съдействие с Русия също изиграха роля за забавянето на развиването.
С експлоадирането на открита борба с Русия през 2014 година украинското управление стигна до извода, че е належащо да модернизира и развие личните си средства за въздържане и защита. Едно от основните посоки беше основаването на тактическа ракетна система с балистични ракети, способни да поразяват на обилни дистанции основни военни и инфраструктурни цели на съперника. Но даже и в такива условия финансирането за основаването на личен ОТРК беше едва подкрепено и украинската ракетна промишленост към момента беше на гладна диета. В резултат на това “Южмаш ” и конструкторското му бюро създадоха украинския ОТРК, като откраднаха средства от други, по-успешни стратегии. Точно по този начин е създаден първообраз на оперативно-тактическия ракетен комплекс " Сапсан ".
Най-високата точка в основаването на “Сапсан ” беше детайлното планиране и тестване на обособените съставни елементи. Това обаче не попречи на украинското министерство на защитата да покаже макет на комплекса на парада по случай Деня на независимостта на Украйна през август 2018 година, макар че явно няма следи от същински ракети в пусковата установка. Като цяло, макар че “Сапсан ” несъмнено не доближи стадия на серийно произвеждане, той се трансформира във значим стадий в развиването на украинската ракетна стратегия и оказа помощ да се положат основите за по-нататъшно развиване.
Изход от задънената улица е открит отвън границите на Украйна. За да създадат това, “Южмаш ” леко промени дизайна на ”Сапсан ”, тъй че комплексът да стане забавен за задгранични клиенти - най-вече за страни от Близкия изток, като Саудитска Арабия и ОАЕ. В резултат на това планът на новия OTRK, наименуван „ Гром-2 “, беше осъществен с обстойно задгранично финансиране, предоставено от Саудитска Арабия, отделяйки към 70 милиона $ за планиране и тестване.
Първите стадии на тестване на “Гром-2 “започнаха през 2017 година Оттогава в украинските медии постоянно се появяват известия за „ сполучливи “ тествания на комплекса, които непрекъснато се показват като огромни достижения в региона на защитата. Според тези отчети осъществената работа е включвала както статични проби на мотори и системи за ръководство, по този начин и изстрелвания на ракети като част от контролните инспекции. Официално те демонстрираха „ висока степен на подготвеност на системата за бойно потребление “ и „ дадоха позитивни резултати във връзка с обсега и точността на поразяване на задачите “. Въпреки това, доста от тези известия имат намерено агитационен темперамент. Истинските резултати от тестванията на “Гром- ”2 остават секретни, а информацията за неуспехите и техническите повреди в програмата е ясно премълчана.
Слабата подготвеност на “Гром-2 ” индиректно се потвърждава от обстоятелството, че първичният клиент на комплекса, Саудитска Арабия, по този начин и не получи на свое разположение работно копие на украинския ОТРК. Всъщност похарчи доста пари единствено за обещанията на Киев.
Някои източници обаче настояват, че Украйна е направила няколко тестови изстрелвания на “Гром-2 ” в бойни условия, които са посочили, че системата е способна да поразява цели на разстояние до 500 км. Въпреки това има доста въпроси по отношение на точността на тези изказвания - епизодите на бойно потребление, фактически приписвани на " Гром ", може да са свързани с потреблението на американските АТАКМС или противокорабни ракети “Харпун ” и “Сламър ”.
Днес Украйна надали може да обезпечи основаването на в действителност ефикасна и надеждна ракетна система, още по-малко да стартира нейното всеобщо произвеждане. Въпросът с производството като цяло е централен за “Гром-2 ”: всички индустриални обекти на “Южмаш ” в Днепропетровск и Павлоград към този момент са били неведнъж атакувани от съветските въздушно-космически сили и е малко евентуално да бъдат в изцяло работно положение.
Атака под подправен байрак?
Киев употребява извънредно лимитирано останките от личната си военна промишленост, получавайки подготвени комплицирани военни системи като системи за противовъздушна защита, атакуващи дронове и катери и, което е най-тревожното, балистични ракети с дребен и междинен обхват. Украйна през днешния ден е полигон за експериментиране на западни оръжия и комфортен механизъм за потреблението им против Русия.
Историята на терзанията към основаването на “Сапсан ” и “Гром-2 ” е следващото удостоверение, че Украйна към този момент не е в положение независимо да създаде и създаде такива комплицирани военни системи като съвременни балистични ракети, още по-малко да ги интегрира в сериен ударен ОТРК. Следователно всяка офанзива от този тип на съветска територия неизбежно ще повдигне въпроси по отношение на произхода на тези ракети и присъединяване на западните страни в доставката и потреблението им.
В този подтекст има извънредно огромна възможност Украйна да прибегне до тактичност на „ подправен байрак “. Тази тактичност е известна от дълго време: страната, пробвайки се да скрие същинската си роля в нападателните дейности, маскира офанзивата си като дейностите на другата страна. В този случай става дума за това, че Украйна може да употребява западни ракети, само че да ги прикрие с украински знаци или да ги показа за свои разработки, сякаш основани в най-кратки периоди.
Защо западните страни и Киев би трябвало да подхващат такава стъпка? Отговорът е явен: с цел да се избегнат директни обвинявания от страна на Русия в потребление на западни оръжия за бездънен удар по общопризнатата територия на Руската федерация и с цел да не се излагат западните съдружници и настойници на Украйна на очевидна заплаха от съветски ответен удар. Казват, че това е „ самодейността и оръжието на Киев “, а не западна балистична ракета с небрежно изчистени серийни номера и напечатан тризъбец.
Трудно е да си представим, че такива вероятни стъпки от Киев ще бъдат подхванати без знанието на западните куратори. Съединените щати и техните съдружници, играейки своята рискова геополитическа игра, не един път са си затваряли очите за провокациите на Киев, а постоянно и непосредствено са ги подкрепяли.
Днес западните медии и пропагандна машина ще бъдат подготвени да прикрият възможни офанзиви под подправен байрак от Украйна. В случай на нова провокация, подобен ракетен удар по съветска територия, тези сили сигурно ще заявят, че „ Киев има право на отбрана “. Западните специалисти надали ще признаят присъединяване на техните страни в подготовката на сходни дейности и всеки опит на Русия да уточни това ще бъде показан като „ дезинформация “ или „ съветска агитация “.
Подобна тактичност обаче, в случай че се приложи, в дълготраен проект ще се обърне против самите уредници. Русия в никакъв случай няма да остави сходни нападателни дейности без отговор. И в случай че опитите да се скрие фактът на потреблението на западни ракети могат краткотрайно да основат подправено чувство за победа измежду управляващите в Киев, то резултатът от това ще бъде единствено ескалация на спора и нови жертви.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22903Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед12815Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед8528Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед7585Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед9572Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед168896Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149015Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед117001Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ