Ген. Владимир Вазов - героят от Дойран е роден на днешната дата
Владимир Вазов е роден на14 май1868г. в Сопот и е осмото дете в фамилията на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателятИван Вазов, генералътГеорги Вазови политикътБорис Вазов.
По време наРуско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година елементи наПредния отряд, под командването на генерал-лейтенантЙосиф Гуркодостигат до родния му град. Налага се отрядът краткотрайно да се отдръпна, при което турски постоянни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това постанова част от локалното население да напусне градчето. По това време е погубен и татко му Минчо Вазов. Така децата и дамите от фамилията отпътуват заПловдив. Османските управляващи схващат за бежанците и вследствие на подхванатите ограничения, Владимир Вазов, дружно с майка си и баба си са изпратени на изгнание вАраповския манастир „ Св. Неделя “околоАсеновград.
СледОсвобождениетобрат муНиколаиздига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, дружно с майка сиСъбасе реалокират да живеят вСтара Загора, където се е открил като доктор по-големият му братКирил.
ПрезБалканската война(1912 – 1913) полковник Вазов командва4-тискорострелен артилерийски полкв1-вапехотна софийска дивизия. На5 октомврицар Фердинанд с манифест афишира войната с Турция и под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и бойци.
На 9 октомври взе участие в багра приГечкинли, в който българите удържат победа макар съотношението 2,5:1 в интерес на турската войска. На 17 и 18 октомври взе участие в боевете при преодоляването наЛюлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.
ПрезМеждусъюзническата война(1913) още веднъж като пълководец 4-тискорострелен артилерийски полк взе участие в боевете междуЦарибродиПирот, приБубляк,Дренова главаиГрадоман.
След демобилизацията до 1 декември 1914 полковник Вазов командва същия 4-тиартилерийски полк, незабавно след което за трети път е назначен за шеф на строево-домакинското поделение в Артилерийската ревизия.
Най-големите триумфи на Владимир Вазов са по време наПървата международна война(1915 – 1918). В началото на войната е назначен за пълководец на5-аартилерийска бригадас която взема присъединяване вбитката при завоя на Черна.[6]На 1 март 1917 година е назначен за пълководец наДевета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на1-ваармия. Дивизията още от 1916 година под командването на генерал-майорСтефан Нерезовзаема сектора от р.Вардарна изток до Дойранското езеро.
Още с назначението си той обхожда цялата позиция и дава директиви за укрепването ѝ. Под негово управление се основава дълбокоешелониран регион за защита. Благодарение на обширните си знания по фортификация, както и на въздействието на генералГеорги Вазов, той отдава извънредно значение на укрепването на позицията.
Тези старания на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без необикновен резултат. Вражеските елементи дават над 1000 жертви и голям брой пленници. След офанзивите на 8 и 9 май единствено 34-ти троянски пехотен полк погребва повече от 2250 противников бойци и 40 офицери. На 20 май 1917 година Вазов е създаден в чингенерал-майор.
През лятото на 1918 година Дойранският укрепен регион е формиран от четири ситуирани в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен заради обстоятелството, че превъзмогването му открива най-прекия вероятен път към долината на р.Вардар– една извънредно стратегическа позиция.
Боевете, които се организират на 16, 17 и 18 септември 1918 година, са още известни катоДойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 британски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в интерес на съперника е неведнъж. Започва и газова офанзива. Тогава генералът споделя на българските бойци и офицери:
На 16 септември Вазов персонално обхожда позицията за последни директиви преди епичната борба. По-късно същия ден съперникът стартира усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември минава в артилерийска подготовка за офанзива. На идващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни субстанции, което принуждава бранителите да работят с противогазови маски. След яростни боеве съперникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
На 29 септември 1918 година идва Солунското помирение, армията е демобилизирана и военачалник Вазов е назначен за шеф на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 година е назначен за шеф на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август същата година е контрольор на артилерията вМинистерството на войната.
След войната се демобилизира и бива назначен за шеф на 2-раармейска област, а за малко време по-късно е контрольор на артилерията.
На 24 февруари 1920 година е създаден в чингенерал-лейтенанти минава в запаса и става ръководител наСъюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930). Презоктомври1922 година той с група висши офицери от запаса –Борис Сирманов,Георги Тодоров, Г. Ценов и други основава опозиционното формированиеБългарски национален съюз „ Кубрат “,с цел опълчване на следвоенните революционни закани и политическата рецесия, за опозиция срещуземеделския режими битка скомунистическото придвижване, членове са запасните офицери, „ партиите на реда “, македонските и студентските среди. БНС Кубрат съществува в интрига до9 юни 1923г., след което се легализира, взе участие в Народния сговор и интензивно в потушаването на Септемврийския комунистически бунт. Презоктомври1923година генералът е определен в управлението на комитет „ Народна благодарност “, чиято цел е подкрепяне на жертвите на „ комунистическия бунт “ от септември същата година.
През 1926 година ставакмет на София. По време на неговото ръководство до 1932 година е реорганизирана пожарната, построени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, модернизиран е градският превоз. София става една от най-зелените столици в Европа.
В 1936 година британските ветерани канят своя най-достоен съперник на бойното поле. Вазов е поканен вАнглияда участва на конгрес на организациятаБритански легион, честващ успеха на имперската войска през Първата международна война. Посрещат го с почитание и най-големи почести. На гара „ Виктория “ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е издигнат почетен легион със флагове. Тогава военачалник Хамилтън, който го съпровожда, командва: „ За почит, спокойно! “ На парада вземат участие 3000 военни и 200 бойни флагове. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„ Свалете знамената! Минава ген. Вазов – спечелилият от Дойран! “
Председателят на Британския легион Майор Готлей го показва с думите:
„ Ще дам думата на българския военачалник Вазов. Той е от малцината непознати генерали, чието име попада в формалната ни история. “
Генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран от комунистическата власт след 9 септември в ловешкото селоРибарица, където умира в дълбока беднотия на 20-ти май 1945 година
Синовете му са наказани от комунистическияНароден съди заточени в лагери. Неговото заравяне в Тетевен е непретенциозно, комплициран е единствено един дървен кръст с името му - Владимир Вазов, а след това гробището е ликвидарано и костите - изхвърлени./Уикипедия/
По време наРуско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година елементи наПредния отряд, под командването на генерал-лейтенантЙосиф Гуркодостигат до родния му град. Налага се отрядът краткотрайно да се отдръпна, при което турски постоянни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това постанова част от локалното население да напусне градчето. По това време е погубен и татко му Минчо Вазов. Така децата и дамите от фамилията отпътуват заПловдив. Османските управляващи схващат за бежанците и вследствие на подхванатите ограничения, Владимир Вазов, дружно с майка си и баба си са изпратени на изгнание вАраповския манастир „ Св. Неделя “околоАсеновград.
СледОсвобождениетобрат муНиколаиздига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, дружно с майка сиСъбасе реалокират да живеят вСтара Загора, където се е открил като доктор по-големият му братКирил.
ПрезБалканската война(1912 – 1913) полковник Вазов командва4-тискорострелен артилерийски полкв1-вапехотна софийска дивизия. На5 октомврицар Фердинанд с манифест афишира войната с Турция и под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и бойци.
На 9 октомври взе участие в багра приГечкинли, в който българите удържат победа макар съотношението 2,5:1 в интерес на турската войска. На 17 и 18 октомври взе участие в боевете при преодоляването наЛюлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.
ПрезМеждусъюзническата война(1913) още веднъж като пълководец 4-тискорострелен артилерийски полк взе участие в боевете междуЦарибродиПирот, приБубляк,Дренова главаиГрадоман.
След демобилизацията до 1 декември 1914 полковник Вазов командва същия 4-тиартилерийски полк, незабавно след което за трети път е назначен за шеф на строево-домакинското поделение в Артилерийската ревизия.
Най-големите триумфи на Владимир Вазов са по време наПървата международна война(1915 – 1918). В началото на войната е назначен за пълководец на5-аартилерийска бригадас която взема присъединяване вбитката при завоя на Черна.[6]На 1 март 1917 година е назначен за пълководец наДевета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на1-ваармия. Дивизията още от 1916 година под командването на генерал-майорСтефан Нерезовзаема сектора от р.Вардарна изток до Дойранското езеро.
Още с назначението си той обхожда цялата позиция и дава директиви за укрепването ѝ. Под негово управление се основава дълбокоешелониран регион за защита. Благодарение на обширните си знания по фортификация, както и на въздействието на генералГеорги Вазов, той отдава извънредно значение на укрепването на позицията.
Тези старания на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без необикновен резултат. Вражеските елементи дават над 1000 жертви и голям брой пленници. След офанзивите на 8 и 9 май единствено 34-ти троянски пехотен полк погребва повече от 2250 противников бойци и 40 офицери. На 20 май 1917 година Вазов е създаден в чингенерал-майор.
През лятото на 1918 година Дойранският укрепен регион е формиран от четири ситуирани в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен заради обстоятелството, че превъзмогването му открива най-прекия вероятен път към долината на р.Вардар– една извънредно стратегическа позиция.
Боевете, които се организират на 16, 17 и 18 септември 1918 година, са още известни катоДойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 британски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в интерес на съперника е неведнъж. Започва и газова офанзива. Тогава генералът споделя на българските бойци и офицери:
На 16 септември Вазов персонално обхожда позицията за последни директиви преди епичната борба. По-късно същия ден съперникът стартира усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември минава в артилерийска подготовка за офанзива. На идващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни субстанции, което принуждава бранителите да работят с противогазови маски. След яростни боеве съперникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
На 29 септември 1918 година идва Солунското помирение, армията е демобилизирана и военачалник Вазов е назначен за шеф на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 година е назначен за шеф на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август същата година е контрольор на артилерията вМинистерството на войната.
След войната се демобилизира и бива назначен за шеф на 2-раармейска област, а за малко време по-късно е контрольор на артилерията.
На 24 февруари 1920 година е създаден в чингенерал-лейтенанти минава в запаса и става ръководител наСъюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930). Презоктомври1922 година той с група висши офицери от запаса –Борис Сирманов,Георги Тодоров, Г. Ценов и други основава опозиционното формированиеБългарски национален съюз „ Кубрат “,с цел опълчване на следвоенните революционни закани и политическата рецесия, за опозиция срещуземеделския режими битка скомунистическото придвижване, членове са запасните офицери, „ партиите на реда “, македонските и студентските среди. БНС Кубрат съществува в интрига до9 юни 1923г., след което се легализира, взе участие в Народния сговор и интензивно в потушаването на Септемврийския комунистически бунт. Презоктомври1923година генералът е определен в управлението на комитет „ Народна благодарност “, чиято цел е подкрепяне на жертвите на „ комунистическия бунт “ от септември същата година.
През 1926 година ставакмет на София. По време на неговото ръководство до 1932 година е реорганизирана пожарната, построени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, модернизиран е градският превоз. София става една от най-зелените столици в Европа.
В 1936 година британските ветерани канят своя най-достоен съперник на бойното поле. Вазов е поканен вАнглияда участва на конгрес на организациятаБритански легион, честващ успеха на имперската войска през Първата международна война. Посрещат го с почитание и най-големи почести. На гара „ Виктория “ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е издигнат почетен легион със флагове. Тогава военачалник Хамилтън, който го съпровожда, командва: „ За почит, спокойно! “ На парада вземат участие 3000 военни и 200 бойни флагове. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„ Свалете знамената! Минава ген. Вазов – спечелилият от Дойран! “
Председателят на Британския легион Майор Готлей го показва с думите:
„ Ще дам думата на българския военачалник Вазов. Той е от малцината непознати генерали, чието име попада в формалната ни история. “
Генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран от комунистическата власт след 9 септември в ловешкото селоРибарица, където умира в дълбока беднотия на 20-ти май 1945 година
Синовете му са наказани от комунистическияНароден съди заточени в лагери. Неговото заравяне в Тетевен е непретенциозно, комплициран е единствено един дървен кръст с името му - Владимир Вазов, а след това гробището е ликвидарано и костите - изхвърлени./Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ