Владимир ПопдимитровВремето в Ню Йорк е бурно, но индексите –

Владимир ПопдимитровВремето в Ню Йорк е бурно, само че показателите – постоянни. Правителството е в shutdown, комерсиалните войни още веднъж на хоризонта, а Китай безшумно загатва за надзор върху редкоземните метали – и все пак S&P 500 е на няколко % от върха си. Всяка вест звучи като предизвестие, само че всяко придвижване на графиката – като предизвикателство. Как е допустимо пазар, потопен в политически звук, да се държи като в златна епоха на напредък?Отговорът, както постоянно в края на циклите, не е в стопанската система, а в логиката на психиката. След двугодишен растеж, захранен от AI еуфория, парични облекчения и корпоративни противоположни изкупувания, пазарът се оказа в положение на прочувствен FOMO – боязън да не изпуснеш идващия растеж. И този боязън е по-силен от всички останали.Инвеститорите не имат вяра изцяло на политиката, само че имат вяра на навика. Всеки спад през последните три години беше купуван. Всяка рецесия – тарифна, банкова, фискална – се оказа краткотрайна. Дори след първите дни на shutdown-а показателите паднаха с едвам 2%, единствено с цел да бъдат изкупени назад в границите на седмица. Сякаш пазарът самичък си повтаря остарялата мантра: „ до момента в който има ликвидност, няма риск “.Но под тази убеденост кипи напрежение. Редкоземните метали – най-скритата артерия на модерната стопанска система – се трансфораха в новия геополитически инструмент. Китай може да ги употребява като напън против американските технологии; Европа – като мотив за индустриална самостоятелност. В този декор акциите на миньорски и софтуерни компании скачат редом, което е икономическа глупост и психическа причинност: вложителите не желаят истина, желаят леговище в придвижването.Исторически, моментите, в които пазарите порастват макар неприятните вести, постоянно предхождат етапа на привършване. През 2018 година, малко преди дългия shutdown на Тръмп и последвалия срив, обстановката беше съвсем идентична: рекордни върхове на показателите при политическа неустойчивост и муден напредък на облагите. През 2021 година след ковидната еуфория видяхме същото – оптимизмът оцеля по-дълго от действителността, до момента в който пазарът не изчерпа самия себе си.Днес аналогията се повтаря, само че с нова форма: не суматоха, а апатия към риска. Вече няма „ мечи “ и „ бичи “ лагери – има единствено участници, които не желаят да изтърван ритъма. Ако AI, митата или редкоземните  доведат до растеж, те желаят да са вътре. Ако не – най-малко да не са отвън играта. Така пазарът се движи от боязън от пропуск, не от вяра за напредък.Фундаментално, логиката наподобява нежна. Доходността по облигациите е над 4%, държавното управление не работи, дефицитите порастват, а корпоративните маржове в обособени браншове се свиват. И все пак пазарът пораства, тъй като „ към момента няма злополука “. Това е най-опасното изречение във финансите – същото, което се произнасяше и през 2007 година, и през 2021 година Всяка епоха на изкуствена резистентност завършва не когато няма купувачи, а когато купувачите стартират да се питат за какво купуват.Има и механични фактори. Алгоритмите и пасивните фондове следват приток, не вероятност. Докато има пари, показателите се движат по инерция. В същото време корпоративните стратегии не престават да „ изкупуват слабостта “, а вариантите, които защищават от спад, са скъпи – знак, че вложителите се хеджират, само че не излизат. Пазарът наподобява нервозен, само че порядъчен в своята ирационалност.В сходни обстановки историята е строга. След интервали на „ безстрашни върхове “ следват месеци на мудна промяна, не безусловно злополука, а отрезвяване. Еуфорията не свършва с вест, а с тишина – когато няма нова причина да се купува. През това време пазарът стартира да се движи странично, волатилността пораства, а увереността се заменя с изчакване.Днешният пазар припомня на състезател, който знае, че стои прекомерно покрай ръба, само че се надява, че музиката ще свири още малко. Shutdown-ът, митата, редкоземните – всичко това е декор, не сюжет. Истинският сюжет е психически: страхът да не закъснееш за последния растеж.Пазарите са огледало на човешкия табиет да имаме вяра в продължения. Всеки напредък се приема като първо деяние на идващото. Никой не желае да има вяра, че историята може да свърши без сигнал. Но тя постоянно свършва по този начин – безшумно, с убеденост, че този път е друго.Когато пазарите порастват все пак, те не показват мощ, а самозаблуда. Това не е оптимизъм, а боязън от липса на опция. Истинският вложител схваща, че най-големият риск не е спадът, а навикът да вярваш, че спадът няма да пристигна.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.