Владимир Николов се завръща на игрището за вечното дерби с

Владимир Николов се завръща на игрището за безконечното дерби с ЦСКА тази събота. Мачът е от 18,30 ч в зала " Васил Симов " и няма да бъдат допускани почитатели на гостите.

Легендарният играч на Левски и националния тим приключи кариерата си преди тъкмо 2 години и половина с незабравим бенефис в " Арена Армеец ". През последните два сезона той е президент и старши треньор на Левски София.

До изненадващото решение се стигна след травмите на двамата му играчи на поста диагонал Смилен Мляков и Иван Панков. Николов ще играе в българското състезание за първи път от април 2002 година, когато стартира богатата му интернационална кариера.

Срещу ЦСКА Владо ще излезе с номер 1 на гърба, защото емблематичния за него 11 към този момент е ангажиран от най-големия му наследник Александър Николов. Специалистът разяснява обстановката в изявление за Facebook страницата на Левски София.

- Как се стигна до решението да облечеш още веднъж екипа на родния си клуб?

- Продиктува го безизходицата, в която се намираме сега. Единствената алтернатива бе да търсим състезател от чужбина, само че аз избирам да решаваме проблемите си по вътрешен метод. Поемам прочут риск, само че в случай че би трябвало да преразказвам думите на нашия патрон Васил Левски, бих споделил: Ако се контузя, изгубвам единствено аз, в случай че печеля, ще завоюва целият тим.

- Не си играл от 2 години и половина. Липсваше ли ти това и усещаш ли тръпка от идния конфликт с ЦСКА?

- Със сигурност ми е липсвал волейболът на моменти, а в случай че не усещах тръпка в този момент, изобщо нямаше да се събличам. За мен мачовете с ЦСКА постоянно са били по-специални.

- В каква форма се намираш и тормози ли те, че положението ти сега се разминава с това, което хората помнят за състезателя Владо Николов?

- Няма какво да се лъжем - не съм същият състезател. Най-добре е хората да нямат особени упования. Аз самият постоянно съм бил максималист към себе си и в този момент си давам сметка, че съм надалеч от истината. Въпреки това се надявам моето наличие на полето да се отрази позитивно на останалите играчи, множеството от които са млади. В условия на война нерядко старци и дами са се сражавали, с цел да отстояват дома и позициите си. Да кажем, че и аз като един волейболен дъртак ще застана до моите момчета в събота.

- Ще бъдеш един до друг с най-големия си наследник Александър. Мислил ли си в миналото, че ще се случи сходно нещо?

- Не, в никакъв случай. Когато преди две години и половина се отхвърлих, предадох щафетата на Алекс и Мони. Сега просто събитията са такива, не се връщам, с цел да извърша някаква персонална фантазия, а с цел да оказа помощ, доколкото съм в положение.

- Колко мача планираш да изиграеш?

- Надявам се да не са доста. До завръщането на някой от диагоналите ни ". /БГНЕС