Владимир Козмич Зворикин е руски изобретател и инженер, работил в

Владимир Козмич Зворикин е съветски откривател и инженер, работил в Съединени американски щати, пионер в телевизионната техника. Той е основателят на приемо-предавателната телевизионна система, употребяваща електронно-лъчеви тръби, както и на кинескопа. Участва и в създаването на електронния микроскоп.

Роден е на 29 юли 1888 година в фамилията на състоятелен търговец. Израства умерено и без проблеми. Учи в Санктпетербургския механически университет, където взаимно с Борис Росинг основава един от първите тв приемници. През Първата международна война е радиоинженер в съветската войска, а след това работи в съветския клон на Маркони върху военни радиопредаватели. По време на гражданската война Зворикин взема решение да емигрира в Съединени американски щати и през 1918 година напуща Русия през Сибир и след това Арктика. След малко завръщане за работа при белогвардейците през 1919 година Зворикин още веднъж отпътува за Съединени американски щати и дефинитивно се открива там.

Започва работа в Уестингхаус Илектрик в Питсбърг, Пенсилвания, където усъвършенства и ползва на процедура своите хрумвания. В края на 1929 година той основава кинескопа, който след това се трансформира в интегрална част от всички телевизионни апарати. В началото на 30-те година на XX век взаимно с още няколко изобретатели Зворикин създава и способ за предаване и приемане на сигнала, който се употребява сполучливо на олимпийските игри в Берлин, когато камерите предават директно сигнал на към 200 публични кина. По-късно част от патентите на Зворикин се употребяват и в предаванията на Би Би Си. Когато е запитан кое е най-хубавото нещо в изобретението му — тв приемника, той споделя: " Копчето. Копчето, с което това проклето нещо се изключва ".

Зворикин се пенсионира през 1954 година. Умира на 29 юли 1982 в Принстън, Ню Джърси.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    626 година — Започва десетдневната аварска блокада на Константинопол с присъединяване на славяни, българи и други нации.
•    1014 година — Българо-византийски войни: Българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II в Битката при Беласица; цар Самуил умира при типа на 15 000 осакатени военнопленници.
•    1586 година — Основан е съветския град Тюмен, нефтената столица на Сибир.
•    1588 година — Англо-испанска война (1585-1604): Военният флот на испанският крал Филип II е изпратен, с цел да завладее Англия, само че е разрушен в протока Ла Манш от британската флота.
•    1830 година — След експлоадирането на Юлската гражданска война във Франция е детрониран крал Шарл X.
•    1856 година — Българските земи под османско господство: В Търново Капитан Дядо Никола афишира въстание. (стар стил)
•    1858 година — Подписана е първата комерсиална конвенция сред Съединени американски щати и Япония, по силата на която Япония открива за визити на чужденци Токио и Осака.
•    1877 година — Главната щабквартира на съветския император Александър II по време на Руско-турската освободителна война се реалокира в Бяла (Област Русе).
•    1885 година — На съвещание на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в село Дермендере (днес Първенец) се взима решение за оповестяване на въстание за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
•    1900 година — Италианският крал Умберто I е погубен от анархист.
•    1913 година — След края на Междусъюзническата война с царски декрет на Фердинанд I е оповестена демобилизация на българската войска.
•    1921 година — Адолф Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия.
•    1946 година — Започва Парижката мирна конференция за споразумяване на проблемите в Европа след Втората международна война.
•    1948 година — Олимпийски игри: След 12-годишно спиране заради Втората международна война се откриват Летни олимпийски игри 1948 в Лондон.
•    1957 година — Основана е Международна организация за атомна сила (МААЕ).
•    1958 година — В Съединени американски щати е основано Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство (НАСА).
•    1967 година — Учредена е Задруга на майсторите на художествени занаяти.
•    1973 година — Георгиос Пападопулос става краткотраен президент на Гърция, откакто е оглавил военния държавен прелом през април 1967 година, бил е министър-председател от 1967 до 1972 година и от март 1972 година е бил регент на Гърция.
•    1981 година — Даяна Спенсър и британският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз подписват брак в катедралата Свети Павел в Лондон.
•    1992 година — Учредена е Българска асоциация на туристическите организации (БАТА).
•    1994 година — Бившият министър-председател на Италия Бетино Кракси е наказан на осем и половина години затвор поради злоупотреби.
•    2002 година — Министър-председателят Симеон Сакскобургготски показва България на срещата на Пакта за непоклатимост в Залцбург, Австрия.
•    2005 година — Астрономи афишират откриването на планетата джудже Ерида в Слънчевата система.

Родени

•    1605 година — Зимон Дах, немски стихотворец († 1659 г.)
•    1805 година — Алексис дьо Токвил, френски историк и политолог († 1859 г.)
•    1817 година — Иван Айвазовски, съветски художник († 1900 г.)
•    1860 година — Виторио Ботего, италиански офицер († 1897)
•    1871 година — Пиетро Бадолио, италиански политик († 1956 г.)
•    1883 година — Бенито Мусолини, италиански фашистки деспот († 1945 г.)
•    1884 година — Борис Асафиев, съветски композитор († 1949 г.)
•    1885 година — Теда Бара, американска актриса († 1955 г.)
•    1900 година — Ейвинд Юнсон, шведски публицист, Нобелов лауреат през 1974 († 1976 г.)
•    1905 година — Даг Хамаршелд, шведски посланик, Нобелов лауреат († 1961 г.)
•    1918 година — Емил Манов, български сценарист († 1982 г.)
•    1922 година — Михаил Минин, съветски боец († 2008 г.)
•    1925 година — Микис Теодоракис, гръцки композитор
•    1930 година — Васил Попов, български публицист († 1980 г.)
•    1937 година — Даниъл Макфадън, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 година
•    1938 година — Луис Арагонес, испански футболист († 2014 г.)
•    1940 година — Иван Божилов, български историк
•    1941 година — Розмари Стателова, български академик
•    1945 година — Елена Райнова, българска актриса
•    1947 година — Атанас Славов, български публицист
•    1952 година — Олга Махри, поетеса
•    1953 година — Тереза Орловски, немска порно актриса
•    1957 година — Виктор Гавриков, литовски шахматист
•    1959 година — Джон Сайкс, английски рокмузикант
•    1956 година — Васил Божков, български бизнесмен
•    1959 година — Мартина Вачкова, българска актриса
•    1959 година — Мирослав Цветанов, български артист, сценограф и академик
•    1962 година — Карл Кокс, английски диджей
•    1968 година --- Йонко Йонков
•    1969 година — Греъм Пол, британски футболен арбитър
•    1972 година — Метин Казак, български политик
•    1972 година — Четин Казак, български политик
•    1973 година — Стефания Колева, българска актриса
•    1980 година — Фернандо Гонсалес, чилийски тенисист
•    1981 година — Фернандо Алонсо, испански водач от Формула 1
•    1984 година — Джесика Мадисън, американска актриса († 2006 г.)
•    1984 година — Уилсън Паласиос, хондураски футболист

Починали

•    238 година — Пупиен, римски император (* ок. 178 г.)
•    1030 година — Олаф II, крал на Норвегия (* 995 г.)
•    1032 година — Матилда Швабска, херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* 988 г.)
•    1095 година — Ласло I, крал на Унгария (* 1040 г.)
•    1099 година — Урбан II, римски папа (* 1042 г.)
•    1108 година — Филип I, крал на Франция (* 1052 г.)
•    1507 година — Мартин Бехайм, немски академик (* 1459 г.)
•    1644 година — Урбан VIII, римски папа (* 1568 г.)
•    1662 година — Висарион Смоленски, православен светец (*? г.)
•    1808 година — Селим III, султан на Османската империя (* 1761 г.)
•    1844 година — Франц Моцарт, австрийски композитор (* 1791 г.)
•    1856 година — Карел Хавличек Боровски, чешки публицист (* 1821 г.)
•    1856 година — Роберт Шуман, немски композитор (* 1810 г.)
•    1857 година — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог (* 1803 г.)
•    1890 година — Винсент ван Гог, холандски художник (* 1853 г.)
•    1900 година — Умберто I, крал на Италия (* 1844 г.)
•    1913 година — Тобиас Михаел Карел Асер, немски правист, Нобелов лауреат (* 1838 г.)
•    1917 година — Райна Княгиня, българска учителка и революционерка (* 1856 г.)
•    1917 година — Иван Колев, български боен деятел (* 1863 г.)
•    1918 година — Мирон Бешков, български държавник (* 1837 г.)
•    1947 година — Йордан Иванов, български академик (* 1872 г.)
•    1962 година — Роналд Фишер, британски академик (* 1980 г.)
•    1974 година — Ерих Кестнер, немски публицист (* 1899 г.)
•    1974 година — Петко Карлуковски, български артист (* 1921 г.)
•    1975 година — Джеймс Блиш, американски публицист (* 1921 г.)
•    1980 година — Филип Голиков, руски маршал (* 1900 г.)
•    1982 година — Владимир Зворикин, руско-американски откривател (* 1889 г.)
•    1983 година — Дейвид Нивън, английски артист († 1910 г.)
•    1983 година — Луис Бунюел, испански режисьор (* 1900 г.)
•    1986 година — Емил Коралов, български публицист (* 1906 г.)
•    1992 година — Йован Рашкович, хърватски политик (* 1929 г.)
•    1995 година — Георги Павлов, български художник (* 1913 г.)
•    2001 година — Едвард Герек, полски политик и общественик (* 1913 г.)
•    2006 година — Арсений Пловдивски, български свещеник (* 1932 г.)