Владимир Костов: Вземете се в ръце, сънародници!
Владимир Костов
За първи път от три години прекарах няколко седмици в България. Бях благополучен със брачната половинка ми и сина ни, да се срещнем с околните ни и със спомените от отминалите към този момент години.
И въпреки всичко основното, което остава в мозъка ми след тези броени дни, е една дълбока паника за близкото и по-далечното бъдеще на България и българите.
Основанията за паниката ми не са политическите и обществените спорове, откритите и прикритите, дейности на политиците. Дори не и арогантните или общителни маневри на едни или други непознати посолства, все представяни като неща в полза на България. Всяка страна и всеки народ живеят с сходни феномени. Само представянето им е друго според от ранга на страната и умеенето на управниците.
Тревогата ми иде от това, което виждах всеки ден, наблюдавайки потока към мен. Нямах загатна да съм срещал в България толкоз хора с явни белези на редовно преяждане. Някого това може би радва и успокоява. България се доближава до нивото на по този начин наричаните напреднали, богати страни. Така е. Приближава се. Но в това, което за самите тези страни е язва и проклинание.
Явлението не е някаква загадка, или плод на поредна интрига. България, като всички, които са пред нея по този път, употребява от ден на ден захар, във все по- разнородни опаковки. Защото се оставя на въздействието на сладкото, определяно от мнозина експерти, като най-мощната модерна дрога, или опиум. Бъдещето на страната и народа се подсказва от броя на все по-закръглените дечица. Повечето от тях са към този момент в положение, от което няма излизане през по-нататъшния им живот.
Наивно е да се чака, че България ще получи съвет или помощ за отбягване от това зло от евроатлантическите си съдружници, или други, сходни им, доброжелатели. Ако имаха очи да го видят и схванат, те щяха към този момент да вършат нещо за личните си страни и нации. Шансът на страната ни е в събитието, че е при започване на този гибелен път. Ако разбере заплахата, ще има и късмет може би да я избегне.
Затова и апелът ми – просто на един по-дълго живял – е към всеки съотечественик, към всяко българско семейство. Замисляйте се и преценявайте с какво и по какъв начин се храните. Най-вече – какво и по какъв начин поемат децата. Много са пътищата по които една наслада, погълната през днешния ден, носи премеждия и несгоди в идните дни.
Залог е бъдещето на всеки от нас. И това на България.
За първи път от три години прекарах няколко седмици в България. Бях благополучен със брачната половинка ми и сина ни, да се срещнем с околните ни и със спомените от отминалите към този момент години.
И въпреки всичко основното, което остава в мозъка ми след тези броени дни, е една дълбока паника за близкото и по-далечното бъдеще на България и българите.
Основанията за паниката ми не са политическите и обществените спорове, откритите и прикритите, дейности на политиците. Дори не и арогантните или общителни маневри на едни или други непознати посолства, все представяни като неща в полза на България. Всяка страна и всеки народ живеят с сходни феномени. Само представянето им е друго според от ранга на страната и умеенето на управниците.
Тревогата ми иде от това, което виждах всеки ден, наблюдавайки потока към мен. Нямах загатна да съм срещал в България толкоз хора с явни белези на редовно преяждане. Някого това може би радва и успокоява. България се доближава до нивото на по този начин наричаните напреднали, богати страни. Така е. Приближава се. Но в това, което за самите тези страни е язва и проклинание.
Явлението не е някаква загадка, или плод на поредна интрига. България, като всички, които са пред нея по този път, употребява от ден на ден захар, във все по- разнородни опаковки. Защото се оставя на въздействието на сладкото, определяно от мнозина експерти, като най-мощната модерна дрога, или опиум. Бъдещето на страната и народа се подсказва от броя на все по-закръглените дечица. Повечето от тях са към този момент в положение, от което няма излизане през по-нататъшния им живот.
Наивно е да се чака, че България ще получи съвет или помощ за отбягване от това зло от евроатлантическите си съдружници, или други, сходни им, доброжелатели. Ако имаха очи да го видят и схванат, те щяха към този момент да вършат нещо за личните си страни и нации. Шансът на страната ни е в събитието, че е при започване на този гибелен път. Ако разбере заплахата, ще има и късмет може би да я избегне.
Затова и апелът ми – просто на един по-дълго живял – е към всеки съотечественик, към всяко българско семейство. Замисляйте се и преценявайте с какво и по какъв начин се храните. Най-вече – какво и по какъв начин поемат децата. Много са пътищата по които една наслада, погълната през днешния ден, носи премеждия и несгоди в идните дни.
Залог е бъдещето на всеки от нас. И това на България.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ