Владимир Константинович Буковски е човек, който има много врагове и

Владимир Константинович Буковски е човек, който има доста врагове и през цялото време не съумява да огледа светлото комунистическо бъдеще. Въпреки всички опити да открие нещо позитивно, той е непрекъснато нападан и на финала стартира да търси метод да напусне страната, по негово предпочитание, това би трябвало да се случи, до момента в който към момента диша. Ако разгледате неговата история, може да видите, че Владимир стартира своите главоболия още в учебно заведение.

Изключен е, тъй като създава и популяризира всекидневен вестник. За да успее да влезе в университет, Буковски приключва своето обучение във вечерно учебно заведение. На 19-годишна възраст е изпъден от университета в Москва, откакто подлага на критика остро Комсомола. Истината е, че като наследник на публицист, Владимир написа какъв ще бъде краят на Съюз на съветските социалистически републики и за какво Комсомолът се проваля във всяко едно отношение.

Неговият материал съумява да стигне до Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и да разгневи задоволително хора. През 1961 година е изключен от университета и единствено една година по-късно е задържан и съден, само че в следствие получава присъда „ полуда “. Към това обвиняване са добавени и обвинявания за прекопирване на анти-съветска литература. Лекарите слагат диагноза „ шизофрения “ и по-късно го изпращат в психиатрията в Ленинград. Там стои съвсем 2 години до 1965 година и след освобождението си, бързо съумява да открие ново премеждие, което още веднъж ще сътвори главоболия. С негово присъединяване се приготвя митинга на площад Пушкин, който би трябвало да спре делото против писателите Андрей Синявски и Юли Даниел.

Отново е арестуван и преди да се усети, ръководството издава нов закон, който не разрешава обществените митинги и събирания, както и разнообразни демонстрации, които ще се считат за закононарушение. И по този начин отключва цялостния яд на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Буковски ще стартира да следи практиката за използване на психиатрично лекуване, което се ползва на политически съперници. Почти всеки един изпратен там ще получава разнообразни психотропни субстанции, ще би трябвало да поддържа връзка с луди хора и да се пази от тях, до момента в който импровизирано Комитет за Държавна сигурност (на СССР) пази този тип затвори.

През 1971 година Буковски ще успее да изпрати към 150 страници на документи, измежду които и картони на разнообразни болнични заведения, в това число и картони на пациенти, които са на практика здрави. Неговото предпочитание е тези данни да доближат до западните психиатри и да бъдат споделени на Международния конгрес за психологично здраве. Неговото писмо гласи следното:

„ В последните няколко години в страната има издадени редица заповеди, засягащи напълно психиатричните лечебни заведения и изпратените там пациенти. Според думи на близки и другари, това са хора, които са изцяло здрави… Най-често това са хора, които са в отбрана на човешките права в Съюз на съветските социалистически републики. “

Изпратената информация съумява да стигне до дребна организация, която от години се пробва да сложи главните човешки проблеми. По-късно това ще бъде и основата за основаването на други институции, само че във въпросната 1971 година към 44 психиатъра ще пишат на изданието The Times в Лондон. Те изпитват жестоки подозрения по отношение на поставените диагнози на посочени хора в листите. През ноември 1971 година на въпросното събиране, лекарите ще изискат да проверяват тези случаи и да схванат дали в действителност има такива произволи. По това време Владимир продължава да живее в изолираност, без да има достъп до юрист, очаквайки присъда или за работен лагер или вероятно за изпращането за лекуване в болница. Напрежението продължава да пораства и в идващите няколко години Съюз на съветските социалистически републики сами ще се отдръпват от този конгрес, вместо да чакат изключване.

Буковски обаче няма да се откаже толкоз елементарно от войната си. В следствие ще завоюва вниманието на съветската „ Правда “, с цел да бъде разказан като съветски гамен, който не стопира да подбива властта. Изпратен е в затвор в Лефортово, а по-късно и в Сибирски институт за 3 месеца, където обаче декларират, че е вменяем и кадърен за изправяне в съда. По време на делото през 1972 година Буковски ще бъде наказан за това, че съучастничества със западни публицисти, като подкопава престижа на руските психолози и психиатри. Неговата присъда е от две години в затвор, още 5 в лагер и още 5 години в заточение. Още в пандиза ще бъдат записани към 20 страници с указания за всеки един човек, който бъде считан за душевно болен. По този метод има някакво противопоставяне и икономисване на унижението, а малко по-късно информацията ще бъде преведена на британски, италиански, френски, немски, датски и други.

По това време Владимир към този момент е съумял да стане прочут и издирван от интернационалните групи като Amnesty International, които желаят да го депортират. През 1976 година Владимир е депортиран и изпратен в Цюрих. Заменен е с комунистическия водач в Чили – Луис Корвалан, който по това време е съумял да се трансформира в един от огромните злодеи. Междувременно Вадим Делаунай ще напише къса задявка, която гласи:

„ Те размениха гамен

за един Луис Корвалан.

Сега би трябвало да намерим кучка,

да я заменяем за Илич “

Веднъж свободен, Владимир избира да се засели във Англия, където може да продължи своето биологично обучение. Докато най-сетне е на независимост, продължава да разкрива тайните, които се случват от другата страна. В един миг е деятел против руската инвазия в Афганистан. След това ще отвори първото интернационално бюро „ Съпротива “, което и до през днешния ден оперира в Париж, ръководена от руски десиденти. През 1987 година Буковски ще сътвори доста несъгласия в политическата сцена, откакто изрази дълбоки подозрения по отношение на предстоящата промяна.

При идващите избори се счита, че Елцин даже е показал Владимир като евентуален вицепрезидент. В идващите години даже ще бъде с възобновени права, въпреки и руснаците в никакъв случай да не отстраняват неговото поданство. През 1992 година ще взе участие като специалист в делото против комунистическата партия, като ще има достъп до съветския списък. С помощта на преносим компютър и дребен скенер, индивидът съумява да извади много съществени обвинявания против някогашни партийни членове и в това число някои от досиетата в Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Надявайки се, че благодарение на тази информация ще може да направи арбитражен съд, сходен на Нюрнберг, който ще даде началото на възобновяване на страната, Буковски остава с пръст в уста. През 1999 година ще успее да издаде книгата „ Съденето на Москва “ и с това ще покаже редица закононарушения, които са се случвали по време на Студената война. Това няма да е задоволително и през идващите години създателят ще продължи своите рецензии и към Владимир Путин. Критикът умира от сърдечен удар на 27 октомври 2019 година на възраст от 76 години във Англия.