Смъртта като декор на демокрацията
Владимир Георгиев
Двама служители на реда намират гибелта си при осъществяване на своя длъжностен дълг. Има отговорни. Вероятно ще има и осъдени. Това е персонална покруса. Това е посягане против реда, законността и спокойствието на жителите, против открития в Република България правов ред. И всички политици откриха мотив да се базират на това посягане, с цел да го употребят както всекидневно са привикнали - опорочавайки го в своя полза.
Не желая да изтъквам жениците и мъжлетата, които пискливо и слюнкообразно споделиха ниския си интелектуален потенциал обществено, с цел да намерят по този метод причини да охулят партийните си съперници. При това, забележете - тук няма битка идеологическа, битка за по-добра България, няма конкуренция на хрумвания и опълчване на полезности. Не. Има елементарна, просташка, обикновена, животинска борба за кокала. В тази борба всичко е възможно. Лъжите са карабини, хуленето - бомба, операцията - граната, измяната - подвиг. Прокуратурата, другояче мързелива и с притворени очи, от ранни зори рипна да приканва към единение на институциите, което евентуално ще върне живота на мъртвите и вярата на обществото в справедливостта, от дълго време смляна от същата тази прокуратура.
Виждате ли какво се случва? И публицистите (нека да са част от тях - от почитание към останалите) поеха кресчендото на нещастието: изявленията, разбори, въпроси от рода на " Как се чувствате след гибелта на татко ви? ", " Той дали ли ви липсва и за какво? Откога? ", заливат екрана като летен проливен дъжд. Заливат го и прикриват с тинята си работещата беднотия, неналичието на почитание към труда, корупцията на ГЕРБ, кражбите, олигархичния модел на ръководство през последните 12 години, разрухата в столицата, зловонието в прокуратурата и шуробаджанащината във Висшия правосъден съвет, неработещите държавни институции, завладените и подвластни общини и кметове, комерсиалните лечебни заведения, окрадените фондове, завоалираните публични поръчки, мизерните пенсии, къщите за посетители, Росенец и удълбочаването на канала във Варна, Барселонагейт, неналичието на надзор в опазването на здравето, трагичното положение на енергетиката, проблемите в железопътния превоз, банкрута на КТБ, скандалния полет на калинките в администрацията, нарушаванията в концесионните контракти... Може да се написа най-малко една страница за това, което предизвиква гибелта, само че никой не обича да приказва за диагнозата, когато има толкоз ароматна тематика - тази за самата гибел. България е ограбена и сломена страна, а ние в този момент плачем над гробовете на тези млади служители на реда, които не са разбрали това.
Смятали са за собствен дълг да изпълнят професионалните си отговорности.
Без да знаят, горките, че у нас никой към този момент не прави по този начин. Защото демокрацията го разрешава и предизвиква. Ще кажете, че тя не е отговорна. Да, не е. Виновниците у нас постоянно са безотговорни. Народ, който не управлява избора си и не излъчва мощ, не е подготвен за народна власт. А тя пък не е отговорна и виновна за този народ.
Ако не вярвате, прочетете или си пуснете назад лентата на всичко казано и изплюто през последните часове и дни и ще разберете, че не бъркам. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Двама служители на реда намират гибелта си при осъществяване на своя длъжностен дълг. Има отговорни. Вероятно ще има и осъдени. Това е персонална покруса. Това е посягане против реда, законността и спокойствието на жителите, против открития в Република България правов ред. И всички политици откриха мотив да се базират на това посягане, с цел да го употребят както всекидневно са привикнали - опорочавайки го в своя полза.
Не желая да изтъквам жениците и мъжлетата, които пискливо и слюнкообразно споделиха ниския си интелектуален потенциал обществено, с цел да намерят по този метод причини да охулят партийните си съперници. При това, забележете - тук няма битка идеологическа, битка за по-добра България, няма конкуренция на хрумвания и опълчване на полезности. Не. Има елементарна, просташка, обикновена, животинска борба за кокала. В тази борба всичко е възможно. Лъжите са карабини, хуленето - бомба, операцията - граната, измяната - подвиг. Прокуратурата, другояче мързелива и с притворени очи, от ранни зори рипна да приканва към единение на институциите, което евентуално ще върне живота на мъртвите и вярата на обществото в справедливостта, от дълго време смляна от същата тази прокуратура.
Виждате ли какво се случва? И публицистите (нека да са част от тях - от почитание към останалите) поеха кресчендото на нещастието: изявленията, разбори, въпроси от рода на " Как се чувствате след гибелта на татко ви? ", " Той дали ли ви липсва и за какво? Откога? ", заливат екрана като летен проливен дъжд. Заливат го и прикриват с тинята си работещата беднотия, неналичието на почитание към труда, корупцията на ГЕРБ, кражбите, олигархичния модел на ръководство през последните 12 години, разрухата в столицата, зловонието в прокуратурата и шуробаджанащината във Висшия правосъден съвет, неработещите държавни институции, завладените и подвластни общини и кметове, комерсиалните лечебни заведения, окрадените фондове, завоалираните публични поръчки, мизерните пенсии, къщите за посетители, Росенец и удълбочаването на канала във Варна, Барселонагейт, неналичието на надзор в опазването на здравето, трагичното положение на енергетиката, проблемите в железопътния превоз, банкрута на КТБ, скандалния полет на калинките в администрацията, нарушаванията в концесионните контракти... Може да се написа най-малко една страница за това, което предизвиква гибелта, само че никой не обича да приказва за диагнозата, когато има толкоз ароматна тематика - тази за самата гибел. България е ограбена и сломена страна, а ние в този момент плачем над гробовете на тези млади служители на реда, които не са разбрали това.
Смятали са за собствен дълг да изпълнят професионалните си отговорности.
Без да знаят, горките, че у нас никой към този момент не прави по този начин. Защото демокрацията го разрешава и предизвиква. Ще кажете, че тя не е отговорна. Да, не е. Виновниците у нас постоянно са безотговорни. Народ, който не управлява избора си и не излъчва мощ, не е подготвен за народна власт. А тя пък не е отговорна и виновна за този народ.
Ако не вярвате, прочетете или си пуснете назад лентата на всичко казано и изплюто през последните часове и дни и ще разберете, че не бъркам. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ