Военното гърне ври на 1000 км от България
Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма. Учи във френски лицей в Тунис, дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Член на интернационалните научни организации - European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies. Издаван е в Съединени американски щати, Англия, Франция, Италия, Германия. Автор на книги, измежду които " Ислямският фундаментализъм ", " Ал Кайда с перо и сабя ".
Проф. Владимир Чуков, арабист, учител в СУ „ Св. Климент Охридски ”
- Американският президент Доналд Тръмп заплаши с боен удар, армията на Дамаск е в цялостна бойна подготвеност. Ще има ли военни дейности?
-Вероятно решение ще бъде взето всеки миг. Президентът Тръмп има на масата си разновидности, които са му препоръчани от неговите военни съветници. Провел е и телефонни диалози с евентуални съдружници - с френския президент Еманюел Макрон, с английския министър председател Тереза Мей, с всички локални съдружници - Саудитска Арабия, Израел. Още преди последното съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации специалистите посочваха, че Доналд Тръмп клони по-скоро към военния вид. Остава и дипломатическата алтернатива, която обаче е прекомерно малко евентуална.
Решението зависи от ресурса и вероятностите, на които се залагат, от визията дали ударът ще бъде подобен, какъвто беше този от 4 април 2017 година върху летището в Шаараб. Тогава бяха осъдени единствено тези, които бяха направили химическата офанзива с над 100 жертви в град Хан Шейхун, провинция Идлиб. Реално не виждаме сирийският режим да си е научил урока. Така че сега Тръмп е този, който ще реши дали да ударът да бъде широкомащабен.
Има и различен, по-лек вид, който вероятно касае персонално президента Башар ал Асад и неговото най-тясно обграждане. Трети вид е нанасяне на удар на летището в Дамир, на 40 км от Дамаск, от което, съгласно опозицията, е изхвърчал самолетът с химическото оръжие.
Можем единствено да гадаем какви са проектите и визията на Тръмп, защото според от възможния удар ще има съответните политически и геостратегически последици. Зависи какво мисли Тръмп за бъдещото развиване на обстановката в Сирия - дали като за нещо локално, или за нещо стратегическо, дълготрайно, каквото би било нанасянето на удар не толкоз по Башар Асад като президент на Сирия, колкото като по началник на режим в партньорски връзки с Русия и Иран. Това ще провокира смяна на вътрешната политическа география на Сирия, на района, а може би и на света.
- Провокация или действителна офанзива със зарин бе нападението против град Дума?
-Нека бъдем правилни. Никой не би желал да бъде нанесен удар при липса на доказателства за химическа офанзива. Руският представител в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя Организация на обединените нации разгласи, че няма никакви доказателства.
Информацията за химическата офанзива в действителност пристигна от международни доброволчески организации. В тях вземат участие лекари, които работят в сирийски лечебни заведения, в това число в размирната Източна Гута. Съединени американски щати оферират тази информация да бъде тествана. И тук в действителност е огромната дипломатическа игра. Вашингтон предложи проекторезолюция за сформиране на самостоятелна проверяваща комисия към Организация на обединените нации за заканите и офанзивите с химическо оръжие, чиито мнения да бъдат меродавни и обвързващи. Впрочем такава работна група съществуваше. Между 2015 и 2016 година тя проверява три химически набези на режима на Асад. Накрая комисията беше унищожена с съветско несъгласие.
Русия желае инспекцията да извърши Организацията за възбрана на химическото оръжие, чиито решения обаче не са меродавни. Според мнението на съветския представител Небензя препоръчаната от Съединени американски щати комисия опонира на Конвенцията за възбрана на химическите оръжия. Проверка обаче би трябвало да извършат специалисти на Организация на обединените нации, която дава легитимността на обещано политическо решение. Русия обаче не желае това и непрестанно постанова несъгласие. Ще наложи и в този момент. Руснаците настояват, че няма доказателства за химическа офанзива и в това време не пускат мнение на самостоятелни специалисти.
А от 2013 година до ден сегашен по информация на Организация на обединените нации в Сирия са осъществени 35 офанзиви с химическо оръжие. Т.е. Сирия действително се е трансформирала в пазар и лаборатория на химическо оръжие, макар че де юре предадоха своите арсенали през 2015 година Оказва се, че не е по този начин. Оттук и обвиняванията към Русия и Иран, които бяха гаранти, че държавното управление на Башар Асад предава цялото си химическо оръжие. Но офанзивата в град Дума демонстрира противоположното.
- Какви са фронтовите линии в Сирия?
-В момента действително се обрисуват вътрешните граници. При борбите в Източна Гута, в Алепо, в Африн, в Мамбич, всяка от водещите сили обрисува своите граници за сметка на останалите. Така се образуват анклави на бунтовници, в това число на Ислямска страна и други терористични организации, които не са свързани с нито една от силите. Не може да се каже, че в Сирия имаме безапелационни граници, защото безусловно всеки ден се водят борби за обрисуване на сходни линии.
Въпреки изказванията на съветския представител в Организация на обединените нации, че в Сирия няма етническо пречистване, цифрите сочат друго: 5 млн. са бежанците отвън територията на страната. Всеки втори сириец, или към 7 млн., са напуснали домовете си. Излиза, че половината Сирия се е преместила. Много от нещата, които бяха казани в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, са погрешни. Реално в Сирия има наложително пренасочване на популацията. След всяка военна победа победените, както в Източна Гута, отиват на друга място. Част от тези хора станаха причина за химическата офанзива в град Дума - просто не са желали да изоставен домовете си.
- Разпад на Сирия ли е най-лошият вид?
-Бях оптимист, че Сирия може да има ливански вид - т.е. действително територии със съответните общности в тях, проведени в границите на общ закон - с вътрешна организация, лична политическа партия. На този стадий обаче не виждам това да е допустимо. Някои смятат, че бъдещето на Сирия ще бъде нещо приблизително сред иракския вид - всяка от трите територии ще има личен живот, стопанска система, политика, без официално да се разпаднат, на картата ще си остане същата Сирийска република. Не е изключен, само че е малко евентуален и по-радикален, самобитен югославски вид.
Дори сред трите страни гаранти на Сирия - Турция, Русия, Иран, които упражняват контрола върху западната и северната част, също има разлики - Анкара и Техеран държат страната Сирия да си остане унитарна, до момента в който Москва желае федерална страна. Това прави обстановката още по-сложна.
- Нефтените находища или геостратегическата позиция на Сирия са магнит за толкоз играчи на терена?
-Енергоресурсите на Сирия са относително скромни - преди войната добивът беше някъде към 370 000 барела на ден, в този момент са към 60-70 хиляди Примамката е геостратегическото място на страната. Сирия е на най-крайното място в арабския Близък изток. Когато имаше войни в Афганистан, в Ирак, в Европа ние не усетихме. Когато обаче избухна войната в Сирия, голям поток от бежанци промени вътрешнополитическата архитектура на Европа. Сирия е най-близката арабска територия до Европа. С излаза си на Средиземно море е в непрекъснат контакт с Европа. Отделно оттова евентуално биха минали значими тръбопроводи, в това число този от Катар през Сирия към Турция, който се сочи като надали не повода за войната. Това е може би е някаква причина, само че казусът е най-много в геостратегическото състояние на Сирия и доста мощното секване сред сунитската и шиитската дъга, ползите на Израел. Там се пресичат доста ползи, което прави възела, безизходен през 2011 година, неосъществим за разрязване.
- Съществува ли директна заплаха за България от тази ескалация на напрежението?
-Между Капитан Андреево и Африн са към 1000 км, сред София и Дамаск са 1800. Трябва да имаме поради, че на 1000-1500 км от границата ни действително има полигон за потребление на химически оръжия. Това е реалност. Както и вулканът от бежанци, който изригва. Дрънкането на оръжие е плашещо, защото би провокирало нови талази бежанци, ново принуждение. За страдание географското състояние ни слага в ареала на този мощно взривоопасен епицентър, който се образува в непосредствена непосредственост до нас - в най-северозападната точка на Близкия изток.
Трябва доста деликатно да следим процесите и дейностите на огромните играчи. Регионът .на Близкия изток е тясно обвързван с Балканите, историята е потвърдила тяхната връзка със мощни потоци на хора, артикули, мисловни трендове.
Етническата и конфесионална мозайка в Сирия, Близкия изток и на Балканите е същата. И ние, които сме тук - България, Гърция, Румъния, постюгославското пространство, сме също с голям брой анклави, профилът ни е микс от конфесионални дребни плочки, които основават огромния пъзел.
Не бива да забравяме, че военното гърне ври на 1000 км от нас. Трябва да сме доста деликатни, да поправяме нашата външна политика като съюзничество, партньорство, еластичност, перспективност. Да реализираме формула, съответстваща на националните ни ползи, в границите на нашето участие в Европейски Съюз и НАТО.
Трябва доста ясно да осъзнаем какво е народен интерес за България, да се обединим към общи национални цели. При тази взривоопасна обстановка на Изток би трябвало да създадем доста ясна оценка на нашето участие в двете западни организации, да създадем надстратегически връзки с Гърция и Румъния - страните на Балканите, членки на Европейски Съюз и НАТО. Това са двете организации, наш щит против заплахите, които идват от Сирия - лаборатория освен за химическо оръжие, само че и за върховен политически пилотаж на силите, които претендират да управляват света.
Проф. Владимир Чуков, арабист, учител в СУ „ Св. Климент Охридски ”
- Американският президент Доналд Тръмп заплаши с боен удар, армията на Дамаск е в цялостна бойна подготвеност. Ще има ли военни дейности?
-Вероятно решение ще бъде взето всеки миг. Президентът Тръмп има на масата си разновидности, които са му препоръчани от неговите военни съветници. Провел е и телефонни диалози с евентуални съдружници - с френския президент Еманюел Макрон, с английския министър председател Тереза Мей, с всички локални съдружници - Саудитска Арабия, Израел. Още преди последното съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации специалистите посочваха, че Доналд Тръмп клони по-скоро към военния вид. Остава и дипломатическата алтернатива, която обаче е прекомерно малко евентуална.
Решението зависи от ресурса и вероятностите, на които се залагат, от визията дали ударът ще бъде подобен, какъвто беше този от 4 април 2017 година върху летището в Шаараб. Тогава бяха осъдени единствено тези, които бяха направили химическата офанзива с над 100 жертви в град Хан Шейхун, провинция Идлиб. Реално не виждаме сирийският режим да си е научил урока. Така че сега Тръмп е този, който ще реши дали да ударът да бъде широкомащабен.
Има и различен, по-лек вид, който вероятно касае персонално президента Башар ал Асад и неговото най-тясно обграждане. Трети вид е нанасяне на удар на летището в Дамир, на 40 км от Дамаск, от което, съгласно опозицията, е изхвърчал самолетът с химическото оръжие.
Можем единствено да гадаем какви са проектите и визията на Тръмп, защото според от възможния удар ще има съответните политически и геостратегически последици. Зависи какво мисли Тръмп за бъдещото развиване на обстановката в Сирия - дали като за нещо локално, или за нещо стратегическо, дълготрайно, каквото би било нанасянето на удар не толкоз по Башар Асад като президент на Сирия, колкото като по началник на режим в партньорски връзки с Русия и Иран. Това ще провокира смяна на вътрешната политическа география на Сирия, на района, а може би и на света.
- Провокация или действителна офанзива със зарин бе нападението против град Дума?
-Нека бъдем правилни. Никой не би желал да бъде нанесен удар при липса на доказателства за химическа офанзива. Руският представител в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя Организация на обединените нации разгласи, че няма никакви доказателства.
Информацията за химическата офанзива в действителност пристигна от международни доброволчески организации. В тях вземат участие лекари, които работят в сирийски лечебни заведения, в това число в размирната Източна Гута. Съединени американски щати оферират тази информация да бъде тествана. И тук в действителност е огромната дипломатическа игра. Вашингтон предложи проекторезолюция за сформиране на самостоятелна проверяваща комисия към Организация на обединените нации за заканите и офанзивите с химическо оръжие, чиито мнения да бъдат меродавни и обвързващи. Впрочем такава работна група съществуваше. Между 2015 и 2016 година тя проверява три химически набези на режима на Асад. Накрая комисията беше унищожена с съветско несъгласие.
Русия желае инспекцията да извърши Организацията за възбрана на химическото оръжие, чиито решения обаче не са меродавни. Според мнението на съветския представител Небензя препоръчаната от Съединени американски щати комисия опонира на Конвенцията за възбрана на химическите оръжия. Проверка обаче би трябвало да извършат специалисти на Организация на обединените нации, която дава легитимността на обещано политическо решение. Русия обаче не желае това и непрестанно постанова несъгласие. Ще наложи и в този момент. Руснаците настояват, че няма доказателства за химическа офанзива и в това време не пускат мнение на самостоятелни специалисти.
А от 2013 година до ден сегашен по информация на Организация на обединените нации в Сирия са осъществени 35 офанзиви с химическо оръжие. Т.е. Сирия действително се е трансформирала в пазар и лаборатория на химическо оръжие, макар че де юре предадоха своите арсенали през 2015 година Оказва се, че не е по този начин. Оттук и обвиняванията към Русия и Иран, които бяха гаранти, че държавното управление на Башар Асад предава цялото си химическо оръжие. Но офанзивата в град Дума демонстрира противоположното.
- Какви са фронтовите линии в Сирия?
-В момента действително се обрисуват вътрешните граници. При борбите в Източна Гута, в Алепо, в Африн, в Мамбич, всяка от водещите сили обрисува своите граници за сметка на останалите. Така се образуват анклави на бунтовници, в това число на Ислямска страна и други терористични организации, които не са свързани с нито една от силите. Не може да се каже, че в Сирия имаме безапелационни граници, защото безусловно всеки ден се водят борби за обрисуване на сходни линии.
Въпреки изказванията на съветския представител в Организация на обединените нации, че в Сирия няма етническо пречистване, цифрите сочат друго: 5 млн. са бежанците отвън територията на страната. Всеки втори сириец, или към 7 млн., са напуснали домовете си. Излиза, че половината Сирия се е преместила. Много от нещата, които бяха казани в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, са погрешни. Реално в Сирия има наложително пренасочване на популацията. След всяка военна победа победените, както в Източна Гута, отиват на друга място. Част от тези хора станаха причина за химическата офанзива в град Дума - просто не са желали да изоставен домовете си.
- Разпад на Сирия ли е най-лошият вид?
-Бях оптимист, че Сирия може да има ливански вид - т.е. действително територии със съответните общности в тях, проведени в границите на общ закон - с вътрешна организация, лична политическа партия. На този стадий обаче не виждам това да е допустимо. Някои смятат, че бъдещето на Сирия ще бъде нещо приблизително сред иракския вид - всяка от трите територии ще има личен живот, стопанска система, политика, без официално да се разпаднат, на картата ще си остане същата Сирийска република. Не е изключен, само че е малко евентуален и по-радикален, самобитен югославски вид.
Дори сред трите страни гаранти на Сирия - Турция, Русия, Иран, които упражняват контрола върху западната и северната част, също има разлики - Анкара и Техеран държат страната Сирия да си остане унитарна, до момента в който Москва желае федерална страна. Това прави обстановката още по-сложна.
- Нефтените находища или геостратегическата позиция на Сирия са магнит за толкоз играчи на терена?
-Енергоресурсите на Сирия са относително скромни - преди войната добивът беше някъде към 370 000 барела на ден, в този момент са към 60-70 хиляди Примамката е геостратегическото място на страната. Сирия е на най-крайното място в арабския Близък изток. Когато имаше войни в Афганистан, в Ирак, в Европа ние не усетихме. Когато обаче избухна войната в Сирия, голям поток от бежанци промени вътрешнополитическата архитектура на Европа. Сирия е най-близката арабска територия до Европа. С излаза си на Средиземно море е в непрекъснат контакт с Европа. Отделно оттова евентуално биха минали значими тръбопроводи, в това число този от Катар през Сирия към Турция, който се сочи като надали не повода за войната. Това е може би е някаква причина, само че казусът е най-много в геостратегическото състояние на Сирия и доста мощното секване сред сунитската и шиитската дъга, ползите на Израел. Там се пресичат доста ползи, което прави възела, безизходен през 2011 година, неосъществим за разрязване.
- Съществува ли директна заплаха за България от тази ескалация на напрежението?
-Между Капитан Андреево и Африн са към 1000 км, сред София и Дамаск са 1800. Трябва да имаме поради, че на 1000-1500 км от границата ни действително има полигон за потребление на химически оръжия. Това е реалност. Както и вулканът от бежанци, който изригва. Дрънкането на оръжие е плашещо, защото би провокирало нови талази бежанци, ново принуждение. За страдание географското състояние ни слага в ареала на този мощно взривоопасен епицентър, който се образува в непосредствена непосредственост до нас - в най-северозападната точка на Близкия изток.
Трябва доста деликатно да следим процесите и дейностите на огромните играчи. Регионът .на Близкия изток е тясно обвързван с Балканите, историята е потвърдила тяхната връзка със мощни потоци на хора, артикули, мисловни трендове.
Етническата и конфесионална мозайка в Сирия, Близкия изток и на Балканите е същата. И ние, които сме тук - България, Гърция, Румъния, постюгославското пространство, сме също с голям брой анклави, профилът ни е микс от конфесионални дребни плочки, които основават огромния пъзел.
Не бива да забравяме, че военното гърне ври на 1000 км от нас. Трябва да сме доста деликатни, да поправяме нашата външна политика като съюзничество, партньорство, еластичност, перспективност. Да реализираме формула, съответстваща на националните ни ползи, в границите на нашето участие в Европейски Съюз и НАТО.
Трябва доста ясно да осъзнаем какво е народен интерес за България, да се обединим към общи национални цели. При тази взривоопасна обстановка на Изток би трябвало да създадем доста ясна оценка на нашето участие в двете западни организации, да създадем надстратегически връзки с Гърция и Румъния - страните на Балканите, членки на Европейски Съюз и НАТО. Това са двете организации, наш щит против заплахите, които идват от Сирия - лаборатория освен за химическо оръжие, само че и за върховен политически пилотаж на силите, които претендират да управляват света.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ