Митрополит Иларион: Църквите ще трябва да вземат нестандартни решения
– Владико, по какъв начин ще коментирате изказванията на Александрийската и Константинополската Патриаршии и в частност апела «да се възвърне каноничният ред в Африка»?
– Константинополската Патриаршия живее в онази паралелна действителност, която е основала с дейностите си в Украйна. Ние чакаме възобновяване на каноничния ред в Украйна и чак тогава ще може да се приказва за възобновяване на каноничния ред в цялото международно Православие. Ситуацията, основала се в Африка, е директно разследване на дейностите на Константинополския Патриарх Вартоломей по заверка на украинския ерес, по «възстановяване в сан» на лица, които в никакъв случай не са имали канонична хиротония.
В международното Православие вследствие на едностранните и враждебни във връзка с Руската Църква дейности на Константинополския Патриарх е основана обстановка на каноничен безпорядък. В тази обстановка, до момента в който каноничният ред не бъде възобновен в цялото международно Православие, до момента в който Константинопол не престане да отхвърля разговор и да води монолог, издавайки постановления в жанр «Roma locuta, causa finita», Православните Църкви ще би трябвало да вземат и отсега нататък ексцентрични решения.
– Защо Руската Православна Църква реши да сътвори екзархия в Африка?
– Светият Синод на нашата Църква реши да образува екзархия в Африка не с цел да подрони задачата на Александрийската Патриаршия или да откъсне от нея някакви енории. Руската Църква не се нуждае от това и не се интересува от това. Ние не изпитваме никакви враждебни усеща нито към Патриарх Теодор, нито към архиереите на Александрийската Патриаршия.
Точно противоположното, ние постоянно високо сме оценявали онази поддръжка за каноничното Православие в Украйна, която поредно оказваше Патриарх Теодор до 2018 година Ние се стараехме да оказваме по силите си помощ на Александрийската Патриаршия и не създавахме на територията ѝ свои енории, макар че за това ни молеха доста рускоезични вярващи, живеещи в разнообразни африкански страни. Но откакто Патриарх Теодор стартира да загатва разколническия водач и встъпи в съслужение с разколниците, се сътвори невиждана обстановка, вследствие на която редица африкански клирици не пожелаха да следват своя Патриарх в признаването на разкола и се обърнаха към Московския Патриарх. Ние не бързахме с решението, чакахме две години. Но защото позицията на Патриарх Теодор не се промени и никой от архиереите на Александрийската Патриаршия не изрази противоречие с тази позиция, ние сметнахме, че не можем повече да отхвърляме на тези клирици, които помолиха Московския Патриарх да бъдат признати в юрисдикцията на Руската Църква единствено по една причина – по същата причина, заради която ние бяхме принудени да прекъснем общение с Александрийската Патриаршия.
– Какъв ще бъде отговорът на Руската Църква на изказванията на Александрийската и Константинополската Патриаршии?
– Те бяха предстоящи, само че защото никой не се е обръщал към нас, то и отговор няма да има. Според мен този метод да се замерваме с изказвания е много неправилен и безперспективен. Ние или би трябвало да се договаряме за разпоредбите на държание на междуправославно равнище, или всяка Поместна Църква ще бъде предоставена на самата себе си и ще взема независими решения.
Наскоро за нуждата от подобен разговор на междуправославно равнище за следващ път подсети Албанският архиепископ Анастасий, който е посветил доста години на мисионерска активност на африканския континент. Ще си разреша да изтъквам неговото изказване: «От самото начало на църковната рецесия в Украйна ние и устно, и документално отбелязвахме, че времето не лекува църковните разломи и разколи, а, в противен случай, ги задълбочава и циментира. Неотдавнашното решение на Московската Патриаршия да образува екзархия на африканския континент удостоверява изначалните опасения… В бъдеще елементарните африканци ще бъдат призовавани към приемане на Православието от две православни Патриаршии, нямащи църковно общение посред си». От позиция на Предстоятеля на Албанската Църква, «става дума за мъчителен процес на събитията». По негови думи, «твърдението, че в Православието няма ерес, а има единствено различия, припомня теорията, че коронавирусът не съществува». Архиепископ Анастасий предлага «спешно да се разиска методът за лекуване и използването на имунизациите, открити от апостолското поверие: това са мирът и примирението».
– Готова ли е Руската Църква за разговор с всички Поместни Църкви по казуса с разкола?
– Ние постоянно сме били подготвени за разговор. За да предотврати рисковия процес на събитията, Светейшият Патриарх Кирил посети през август 2018 година Истанбул, с Патриарх Вартоломей, предупреждаваше за рисковите и пагубни последствия на възможните дейности по заверка на разкола в Украйна. За страдание, това не оказа помощ. За да се обсъдят зародилите проблеми на междуправославно равнище, Блаженейшият Патриарх Йерусалимски Теофил свика през февруари 2020 година, и Светейшият Патриарх Кирил в това заседание.
– Какъв съгласно Вас е пътят за излизане от създалата се рецесия?
– Пътят към възобновяване на единството и изцеление на нанесените рани изисква връщане към обстановката, която съществуваше преди есента на 2018 година, – към обстановката, когато Православните Църкви се съвещаваха между тях, когато, в сходство с каноните, «първият» не правеше нищо без единодушието на останалите, а останалите под председателството на «първия измежду равните» вземаха решенията съборно. Сега у нас се е появил «първи без равни», а като средство за другарство вместо разговора е определен монолог. Последиците на тази неправилна тактичност са явни.
– Константинополската Патриаршия живее в онази паралелна действителност, която е основала с дейностите си в Украйна. Ние чакаме възобновяване на каноничния ред в Украйна и чак тогава ще може да се приказва за възобновяване на каноничния ред в цялото международно Православие. Ситуацията, основала се в Африка, е директно разследване на дейностите на Константинополския Патриарх Вартоломей по заверка на украинския ерес, по «възстановяване в сан» на лица, които в никакъв случай не са имали канонична хиротония.
В международното Православие вследствие на едностранните и враждебни във връзка с Руската Църква дейности на Константинополския Патриарх е основана обстановка на каноничен безпорядък. В тази обстановка, до момента в който каноничният ред не бъде възобновен в цялото международно Православие, до момента в който Константинопол не престане да отхвърля разговор и да води монолог, издавайки постановления в жанр «Roma locuta, causa finita», Православните Църкви ще би трябвало да вземат и отсега нататък ексцентрични решения.
– Защо Руската Православна Църква реши да сътвори екзархия в Африка?
– Светият Синод на нашата Църква реши да образува екзархия в Африка не с цел да подрони задачата на Александрийската Патриаршия или да откъсне от нея някакви енории. Руската Църква не се нуждае от това и не се интересува от това. Ние не изпитваме никакви враждебни усеща нито към Патриарх Теодор, нито към архиереите на Александрийската Патриаршия.
Точно противоположното, ние постоянно високо сме оценявали онази поддръжка за каноничното Православие в Украйна, която поредно оказваше Патриарх Теодор до 2018 година Ние се стараехме да оказваме по силите си помощ на Александрийската Патриаршия и не създавахме на територията ѝ свои енории, макар че за това ни молеха доста рускоезични вярващи, живеещи в разнообразни африкански страни. Но откакто Патриарх Теодор стартира да загатва разколническия водач и встъпи в съслужение с разколниците, се сътвори невиждана обстановка, вследствие на която редица африкански клирици не пожелаха да следват своя Патриарх в признаването на разкола и се обърнаха към Московския Патриарх. Ние не бързахме с решението, чакахме две години. Но защото позицията на Патриарх Теодор не се промени и никой от архиереите на Александрийската Патриаршия не изрази противоречие с тази позиция, ние сметнахме, че не можем повече да отхвърляме на тези клирици, които помолиха Московския Патриарх да бъдат признати в юрисдикцията на Руската Църква единствено по една причина – по същата причина, заради която ние бяхме принудени да прекъснем общение с Александрийската Патриаршия.
– Какъв ще бъде отговорът на Руската Църква на изказванията на Александрийската и Константинополската Патриаршии?
– Те бяха предстоящи, само че защото никой не се е обръщал към нас, то и отговор няма да има. Според мен този метод да се замерваме с изказвания е много неправилен и безперспективен. Ние или би трябвало да се договаряме за разпоредбите на държание на междуправославно равнище, или всяка Поместна Църква ще бъде предоставена на самата себе си и ще взема независими решения.
Наскоро за нуждата от подобен разговор на междуправославно равнище за следващ път подсети Албанският архиепископ Анастасий, който е посветил доста години на мисионерска активност на африканския континент. Ще си разреша да изтъквам неговото изказване: «От самото начало на църковната рецесия в Украйна ние и устно, и документално отбелязвахме, че времето не лекува църковните разломи и разколи, а, в противен случай, ги задълбочава и циментира. Неотдавнашното решение на Московската Патриаршия да образува екзархия на африканския континент удостоверява изначалните опасения… В бъдеще елементарните африканци ще бъдат призовавани към приемане на Православието от две православни Патриаршии, нямащи църковно общение посред си». От позиция на Предстоятеля на Албанската Църква, «става дума за мъчителен процес на събитията». По негови думи, «твърдението, че в Православието няма ерес, а има единствено различия, припомня теорията, че коронавирусът не съществува». Архиепископ Анастасий предлага «спешно да се разиска методът за лекуване и използването на имунизациите, открити от апостолското поверие: това са мирът и примирението».
– Готова ли е Руската Църква за разговор с всички Поместни Църкви по казуса с разкола?
– Ние постоянно сме били подготвени за разговор. За да предотврати рисковия процес на събитията, Светейшият Патриарх Кирил посети през август 2018 година Истанбул, с Патриарх Вартоломей, предупреждаваше за рисковите и пагубни последствия на възможните дейности по заверка на разкола в Украйна. За страдание, това не оказа помощ. За да се обсъдят зародилите проблеми на междуправославно равнище, Блаженейшият Патриарх Йерусалимски Теофил свика през февруари 2020 година, и Светейшият Патриарх Кирил в това заседание.
– Какъв съгласно Вас е пътят за излизане от създалата се рецесия?
– Пътят към възобновяване на единството и изцеление на нанесените рани изисква връщане към обстановката, която съществуваше преди есента на 2018 година, – към обстановката, когато Православните Църкви се съвещаваха между тях, когато, в сходство с каноните, «първият» не правеше нищо без единодушието на останалите, а останалите под председателството на «първия измежду равните» вземаха решенията съборно. Сега у нас се е появил «първи без равни», а като средство за другарство вместо разговора е определен монолог. Последиците на тази неправилна тактичност са явни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ