Изплюха се в лицето на Зеленски
Владетел слаб и остроумен... царстваше над нас тогава “ — не знам до каква степен тези Пушкински редове разказват съветския император Александър I. Но за днешния украински „ император “ Владимир Зеленски те са 100%подходящи. И това не е единствено мое мнение. От тази седмица това е и формалното „ мнение “ на Печорския областен съд на Киев, изразено, в случай че не непосредствено, само че изцяло ясно и отчетливо.
Отначало за обстоятелствата. Най-справедливият в света областен съд в Киев реши да избере мярка за неотклонение за предшественика на Зеленски като държавен глава. Изслуша се: дело по обвиняване на Петро Алексеевич Порошенко в държавна измяна. Реши се: да сложи Петро Алексеевич Порошенко под домакински арест под негова персонална отговорност.
Откъдето и да го погледнете, това решение е безусловно неуместно. Ако тези съответни обвинявания против някогашния президент са премислени и политически стимулирани, то той трябваше да бъде освободен да си върви където изиска по четирите направления на света, без въобще да му се избира мярка за неотклонение.
А в случай че в действителност има съображение да се счита, че Порошенко въпреки всичко е направил държавна измяна, тогава определената от съда мярка за неотклонение е непристойно лека. Държавна измяна, та даже осъществена от някогашния държавен глава, въпреки всичко не може да се приравни към секване на улицата на червен светофар.
Вместо това Печерският областен съд на Киев взе решение на правилото „ и вълка утолен, и агнето цяло “. И, знаете ли, може би, наричайки тази присъда изцяло неуместна, малко се развълнувах. Не, не, не се отхвърлям изцяло от думите си, несъмнено. И от позиция на духа и буквата на закона, и от позиция на здравия разсъдък, „ соломоновото решение “ на киевския съд е същинска измислица.
Но какво общо има всичко казано нагоре с украинския политически развой? Ние с вас от дълго време установихме, че няма безусловно никакво. Този развой има своя вътрешна логичност (веднага самичък ще се поправя: думата „ логичност “ в това изречение би трябвало да бъде дебело поставена в кавички).
Нека да разчленим малко тази, по този начин да се каже, " логичност ". Виновен ли е Петро Порошенко пред украинския народ и украинската страна? Разбира се, че е отговорен. Имайки цялостната опция да възвърне териториалната целокупност на Украйна - да извърши Минските съглашения и да върне Донбас в страната, Пьотър Алексеевич хвърли тази опция в кошчето за отпадък. Ако това не е изменничество и измяна, тогава не знам какво е изменничество.
Но тук е уловката. Същото може (и трябва) да се каже за идващия президент на Украйна Владимир Зеленски. Следователно, в случай че изберем мярка за неотклонение за това действие, тогава това би трябвало да се направи във връзка с двама президенти едновременно. Ама в това няма смисъл? Съгласен съм. Това са бълнувания, от които даже прословутата сива кобила би се отрекла /авторът има поради поговорката „ Бълнуване на сивата кобила “-б.пр./.
Но това, което публично се вменява във виновност на Петро Порошенко, белким не е бълнуване? Ала според актуалните публични водачи в Киев „ украинският национализъм “ се състои на първо място в неналичието на стопански връзки с Русия и бунтовните републики на Донбас.
Но Порошенко (ужас, припадайте незабавно!) ги имаше: той „ изкуствено е основал условия “ за закупуване на въглища от Донецк и Луганск, вместо да ги купува от Южна Африка.
Добре, да кажем. Но в случай че сме поредни, няма по какъв начин да не забележим какво става в този случай: президентът Зеленски може да бъде упрекнат в същото. В последна сметка той също „ има стопански връзки с Русия “: той купува съветски газ. Вярно е, че за украинските консуматори той е обозначен като „ европейски “. И за тази " замяна на марката " те са принудени да заплащат по доста.
Всъщност, в случай че имате мощно предпочитание, то съветският газ може даже да бъде разгласен за „ газ от Марс “. (Слава на украинската космонавтика! Три пъти ура, приятели борци против съветския империализъм!)
Но дали в действителност той ще престане да бъде съветски затова? Накратко, още веднъж се върнахме към бълнуванията, с които започнахме: в случай че Петро Порошенко бъде вкаран в пандиза за държавна измяна затова, тогава Владимир Зеленски би трябвало да бъде поместен в същата килия на следствения арест.
А в този момент дано се сложим на мястото на Печерския областен съд в Киев. Може ли „ уважаемият съд” да вземе описаното нагоре изцяло разумно решение, (този път без кавички)? Не може. А какво може да направи? Варианти маса.
Но изходът от задънената улица, който беше открит от Киевския областен съд, би трябвало да бъде приет най-малко като проницателен. Де факто Зеленски получи оглушителен пестник - или даже изплюване - в лицето. И е допустимо някой ден даже да се зарадва на това свое политическо проваляне.
Във всяка страна по света политиката се основава на прецедентите. Обвинявайки своя предходник в държавна измяна под безусловно фиктивен претекст, Владимир Зеленски действително основава самия казус. Бъдещето, когато Владимир Александрович ще стане някогашен президент на Украйна, не е надалеч. И какъв брой хора ще има в това бъдеще, които ще пожелаят да лекуват Владимир Александрович със личното му „ лекарство “ - да му подреден една няколкогодишна екскурзийка до места, не толкоз отдалечени!
Мисля, че тези хора ще са задоволителни с цел да се завие цяла опашка по цялата дължина на Крещатик. Накратко, на вятъра подлагах на критика Печерския областен съд при започване на този текст за неговото „ неуместно решение “. Там работят умни жители, може да се каже даже мъдри.
Превод: ЕС
Отначало за обстоятелствата. Най-справедливият в света областен съд в Киев реши да избере мярка за неотклонение за предшественика на Зеленски като държавен глава. Изслуша се: дело по обвиняване на Петро Алексеевич Порошенко в държавна измяна. Реши се: да сложи Петро Алексеевич Порошенко под домакински арест под негова персонална отговорност.
Откъдето и да го погледнете, това решение е безусловно неуместно. Ако тези съответни обвинявания против някогашния президент са премислени и политически стимулирани, то той трябваше да бъде освободен да си върви където изиска по четирите направления на света, без въобще да му се избира мярка за неотклонение.
А в случай че в действителност има съображение да се счита, че Порошенко въпреки всичко е направил държавна измяна, тогава определената от съда мярка за неотклонение е непристойно лека. Държавна измяна, та даже осъществена от някогашния държавен глава, въпреки всичко не може да се приравни към секване на улицата на червен светофар.
Вместо това Печерският областен съд на Киев взе решение на правилото „ и вълка утолен, и агнето цяло “. И, знаете ли, може би, наричайки тази присъда изцяло неуместна, малко се развълнувах. Не, не, не се отхвърлям изцяло от думите си, несъмнено. И от позиция на духа и буквата на закона, и от позиция на здравия разсъдък, „ соломоновото решение “ на киевския съд е същинска измислица.
Но какво общо има всичко казано нагоре с украинския политически развой? Ние с вас от дълго време установихме, че няма безусловно никакво. Този развой има своя вътрешна логичност (веднага самичък ще се поправя: думата „ логичност “ в това изречение би трябвало да бъде дебело поставена в кавички).
Нека да разчленим малко тази, по този начин да се каже, " логичност ". Виновен ли е Петро Порошенко пред украинския народ и украинската страна? Разбира се, че е отговорен. Имайки цялостната опция да възвърне териториалната целокупност на Украйна - да извърши Минските съглашения и да върне Донбас в страната, Пьотър Алексеевич хвърли тази опция в кошчето за отпадък. Ако това не е изменничество и измяна, тогава не знам какво е изменничество.
Но тук е уловката. Същото може (и трябва) да се каже за идващия президент на Украйна Владимир Зеленски. Следователно, в случай че изберем мярка за неотклонение за това действие, тогава това би трябвало да се направи във връзка с двама президенти едновременно. Ама в това няма смисъл? Съгласен съм. Това са бълнувания, от които даже прословутата сива кобила би се отрекла /авторът има поради поговорката „ Бълнуване на сивата кобила “-б.пр./.
Но това, което публично се вменява във виновност на Петро Порошенко, белким не е бълнуване? Ала според актуалните публични водачи в Киев „ украинският национализъм “ се състои на първо място в неналичието на стопански връзки с Русия и бунтовните републики на Донбас.
Но Порошенко (ужас, припадайте незабавно!) ги имаше: той „ изкуствено е основал условия “ за закупуване на въглища от Донецк и Луганск, вместо да ги купува от Южна Африка.
Добре, да кажем. Но в случай че сме поредни, няма по какъв начин да не забележим какво става в този случай: президентът Зеленски може да бъде упрекнат в същото. В последна сметка той също „ има стопански връзки с Русия “: той купува съветски газ. Вярно е, че за украинските консуматори той е обозначен като „ европейски “. И за тази " замяна на марката " те са принудени да заплащат по доста.
Всъщност, в случай че имате мощно предпочитание, то съветският газ може даже да бъде разгласен за „ газ от Марс “. (Слава на украинската космонавтика! Три пъти ура, приятели борци против съветския империализъм!)
Но дали в действителност той ще престане да бъде съветски затова? Накратко, още веднъж се върнахме към бълнуванията, с които започнахме: в случай че Петро Порошенко бъде вкаран в пандиза за държавна измяна затова, тогава Владимир Зеленски би трябвало да бъде поместен в същата килия на следствения арест.
А в този момент дано се сложим на мястото на Печерския областен съд в Киев. Може ли „ уважаемият съд” да вземе описаното нагоре изцяло разумно решение, (този път без кавички)? Не може. А какво може да направи? Варианти маса.
Но изходът от задънената улица, който беше открит от Киевския областен съд, би трябвало да бъде приет най-малко като проницателен. Де факто Зеленски получи оглушителен пестник - или даже изплюване - в лицето. И е допустимо някой ден даже да се зарадва на това свое политическо проваляне.
Във всяка страна по света политиката се основава на прецедентите. Обвинявайки своя предходник в държавна измяна под безусловно фиктивен претекст, Владимир Зеленски действително основава самия казус. Бъдещето, когато Владимир Александрович ще стане някогашен президент на Украйна, не е надалеч. И какъв брой хора ще има в това бъдеще, които ще пожелаят да лекуват Владимир Александрович със личното му „ лекарство “ - да му подреден една няколкогодишна екскурзийка до места, не толкоз отдалечени!
Мисля, че тези хора ще са задоволителни с цел да се завие цяла опашка по цялата дължина на Крещатик. Накратко, на вятъра подлагах на критика Печерския областен съд при започване на този текст за неговото „ неуместно решение “. Там работят умни жители, може да се каже даже мъдри.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ