Кой каза, че словото не е изкуство и не можем да рисуваме с думи?
Владееш ли това изкуство да боравиш свободно със словото, можеш да се превърнеш в художник, само че не с четка, а с мастило в ръка. Някой преди време с подигравка ми сподели, че писателите не са толкоз надарени, колкото художниците, тъй като всеки може да написа, само че не всеки може да рисува. Кой сподели, че не можем да рисуваме с думи?
Родом съм от морето и както всички останали морски чада, имам доста мощна връзка с него. Обичам да заставам, наслаждавайки се на самотата, и да виждам по какъв начин слънцето залязва, чувайки вълните да се разрушават в брега. Веднъж се въодушевих от видяното и направих едно художествено изложение, с което се пробвах да описвам с думи най-красивия залез, който в миналото бях виждала. Къде беше той ли? У дома.
daskalo.com Беше един елементарен следобяд. Мрачните облаци като че ли натискаха Слънцето зад хълма. Очертаваше се един хубав залез.
Небето беше прелестно – разграничено на две елементи. Жълтите лъчи като че ли се бореха до последно да огряват и последната вълна на синьото море. Едната част беше оранжево-жълта като огъня, а другата светлосиня с пухкави и мрачни облаци като водата. Беше удивително, беше прелестно.. като че ли огън и вода се сливат в едно. A възвишенията в далечината..те ставаха все по-черни и се извисяваха с все мощ над всичко останало.
Луната срамежливо се криеше – ту се демонстрира, ту изчезва. Белите пухкави облачета се приближаваха към Слънцето, ставаха все по-розови и малко по-малко изчезваха. За малко време те станаха мрачни и ядосани. Избутаха деня и настъпи приказна прохладна майска нощ.
Звездите се появиха и луната направи своето златно отражение върху морската вода. Тя беше цяла и оранжева, както залеза. В непрогледния мрак тя се открояваше като бисер на морското дъно.
Беше един елементарен ден. Небето черно, звездите сияйни. Луната свети и свети и настъпи цялостна тишина..
Изкуство не значи само отражение на действителността в художествени облици. То е доста повече от това! Огледалото на душата на създателя! За индивида силата на изкуството е толкоз насъщна, колкото и удовлетворяването на материалните му потребности за храна и облекло. То не може да нахрани гладните, нито пък да облече голият, нито да излекува болните в материалния смисъл. Но ние не можем да си представим свят, в който няма музика или боя, художествено слово или статуя. Затова изкуството играе решаваща роля в живота на индивида.
Важно е всеки да се допре до вълшебната му мощ и да почувства хубостта на музиката, литературата, изобразителното творчество. Чрез творбите на изкуството опознаваме света и хората, живеещи в далечни земи, срещаме се с създателя на творбите.
