ВКС връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна

Върховен касационен съд връща за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна делото против Жечко К. за злополуката в кръгово кръстовище в гр. Шумен през 2022 година, при която е породена гибелта на 22-годишна жена и междинна телесна щета на нейната спътничка, оповестиха от съда.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решението по в.н.о.х.д. № 240/2023 година на Апелативен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивната инстанция от стадия на правосъдното съвещание.

Делото е формирано по касационни тъжби на частните обвинители и митинг против въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

С присъда на Окръжен съд – Шумен Жечко К. е приет за отговорен в това, че на 28.09.2022 година в гр. Шумен при ръководство на лек автомобил в региона на кръстовище с кръгово придвижване нарушил разпоредбите за придвижване – член 21, алинея 1 и член 50, алинея 1 от Закона за придвижването по пътищата, и предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП), като по несъобразителност предизвикал гибелта на 22-годишна жена и междинна телесна щета на нейната спътничка, заради което му е наложено наказването „ отнемане от независимост “ за 3 години и 4 месеца. Лишен е и от право да ръководи МПС за 5 години и 4 месеца. Производството пред първата инстанция е извършено по реда на съкратеното правосъдно разследване, откакто подсъдимият е признал обстоятелствата в обвинителния акт.

С решението на Апелативен съд – Варна присъдата е променена, като е понижен срокът на наказването „ отнемане от независимост “ на 3 години, отсрочено с изпитателен период от 5 години. Присъдата е доказана в останалата ѝ част.

Решаващият състав на Върховен касационен съд приема за неоснователни възраженията за основни нарушавания на процесуалните правила по отношение на оценката на доказателствата, дадена от следения съд при извършеното диференцирано произвеждане, и нарушавания на разпоредбите за образуване вътрешното разбиране на съда. За да отговори на тези възражения, касационната инстанция обяснява особеностите при провеждането на производството в границите на кратко правосъдно разследване по член 371, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс. При тази процедура подсъдимият признава напълно обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд има пълномощие да постанови, че производството ще се организира по диференцираната процедура, откакто откри, че самопризнанията на подсъдимия се поддържат от събраните на досъдебното произвеждане доказателства. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 година по т. д. № 1/2008 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд задоволително изискване за приложението на диференцираната процедура по член 371, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс е съответно приобщените и тествани доказателства безапелационно и абсолютно да удостоверяват приетите от подсъдимия обстоятелства. Пак съгласно тълкувателното решение цялостното признание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничавания в рамките на инстанционния надзор и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд ревизира дали процесуалната активност на първостепенния съд е осъществена при спазване нормативната уредба на диференцираното произвеждане и законосъобразността на доказателствената преценка и следи за съблюдаване на регламентирания ред за допускане и осъществяване на кратко правосъдно разследване и на условията на член 373, алинея 2 и 3 от Наказателно-процесуален кодекс при постановяване на присъдата. При открито осъществяване на лимитираните правни наставления въззивната инстанция няма процесуална опция да реши делото на основата на фактическа конюнктура, друга от обрисуваната в обвинителния акт, и да одобри в действителност положения, несъвместими с приетите обстоятелства. Касационната инстанция не има пълномощие за интервенция във вътрешното разбиране на инстанциите всъщност, а следи само спазени ли са при образуването му условията на наредбите в Глава двадесет и седма от Наказателно-процесуален кодекс, свързани с доказателствената активност на съда в границите на особената процедура.

Като изхожда от тази кардинална позиция, правосъдният състав на Върховен касационен съд намира за неоснователни недоволствата за позволени нарушавания на въззивния съд при образуване на вътрешното му разбиране и изключване на доказателствени материали, събрани на досъдебното произвеждане. Върховните съдии одобряват за вярно констатирането на нарушаване на първата инстанция, изразяващо се в неприемливо приемане на непосочени в обвинителния акт и непризнати от подсъдимия в действителност констатации, с което се нарушава правото му на отбрана. В касационното решение е посочено също, че двете решаващи инстанции са провели правосъдно разследване, като с разнообразни по тип доказателствени средства и начини за доказване са открили условия отвън приетите, само че от кръга на допустимите обстоятелства, с което не са нарушили процесуалните правила за осъществяване на кратко правосъдно разследване. Въззивният съд е формирал вътрешното си разбиране и изводите си въз основата на всички събрани на досъдебното произвеждане годни доказателствени материали, заради което не са позволени основни процесуални нарушавания.

След разбор на активността на двете предишни инстанции по отчитането на смекчаващите и отегчаващите виновността на подсъдимия условия висшите съдии не възприемат някои от констатациите и сочат, че е неразбираемо на какво се базира мнението за приемане като смекчаващо събитие „ подпомагане на органите на досъдебното произвеждане “. Според тричленния състав на Върховен касационен съд е без значение цененото като смекчаващо събитие, обвързвано с данните за организацията на придвижване в кръстовището, защото по делото няма данни то да е асъдействало за настъпване на ПТП, било е контролирано по открития в нормативната уредба ред и подсъдимият е бил задължен да се съобрази с пътните знаци. В касационното решение е отразено мнението на специалистите, съгласно което при ръководство с позволената скорост от 50 км/ч ПТП не би настъпило. Независимо от изложените претекстове висшите съдии одобряват, че не е налице съображение за смяна на изводите за превес на смекчаващите виновността условия и за смяна в размера на наложеното наказване, като акцентират, че редукцията с една трета като причина за установяване на наказването не предстои на преценка, защото е законоустановена.

Относно доводите за очевидна неправда по отношение на приложението на член 66 от Наказателен кодекс обаче правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че следеният съд не е разискал всички данни, характеризиращи подсъдимия като лидер на МПС, и акцентира, че данни за личността на дееца произтичат и от спецификите на съответно осъщественото действие – доста превишената скорост в градски условия и отнемането на преимущество са едни от най-тежките нарушавания на разпоредбите за придвижване. Касационният състав намира, че не следва да бъдат подценявани и откритите на досъдебното произвеждане посредством показанията на очевидец данни за държанието на подсъдимия по време на случая, които го характеризират като лидер на МПС, а точно: по едно и също време с ръководството на лекия автомобил той е боравил с мобилния си телефон, сменяйки музиката, което е в прорез с разпоредбите при ръководство на МПС, както и че при предишни случаи, когато очевидецът е пътувал с автомобил, ръководен от подсъдимия, Жечко К. е превишавал позволената скорост за придвижване в дадения пътен сектор.

Касационната инстанция съзира основателност на възражението за очевидна неправда на наложеното наказване в събитието, че въззивният съд не е изложил съответни претекстове, с които да аргументира постигането, посредством използване на института на условното наказание, на комбиниране сред условията на специфичната предварителна защита (поправянето на дееца) и тези на генералната (въздействието на отлагането върху другите членове на обществото). Според висшите съдии е належащо преосмисляне на признатите от апелативния съд относими за приложението на член 66 от Наказателен кодекс условия, както и цялостна и всеобхватна преценка на всички такива условия, заради което анулират въззивното решение и връщат делото за ново разглеждане от различен състав на Апелативен съд – Варна.