Върховните съдии искат от КС да обяви кариерните бонуси във ВСС за противоконституционни
(ВКС) насочи искане до, подписано от 88 висши съдии, да бъдат оповестени за противоконституционни наредбите на член 28 и член 50 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) в частите им, предвиждащи при приключване или предварителното преустановяване на мандата на избирателен член на Висшия правосъден съвет (ВСС), на основния контрольор и инспекторите от Инспектората към Висш съдебен съвет, същите да могат да бъдат назначени (възстановени) на служба с една степен по-висока от заеманата преди избора им служба в органите на правосъдната власт, както и в частите им, предвиждащи възобновяване им на равна по степен служба в органите на правосъдната власт.
Принципното решение да бъде отправено такова искане е взето с 60 гласа „ За “ и 1 глас „ Против “ на съвещание на Пленума на Върховен касационен съд, извършено на 7 октомври 2020 година Заради изключителната епидемиологична конюнктура с това решение е даден мандат на комисия от висши съдии да изготви предлагането за сезиране на Конституционния съд, което да бъде подписано след правенето му от съдиите от Върховен касационен съд, които са съгласни с него, а по-късно да бъде изпратено с подписите на Конституционния съд.
В настояването се споделя, че атакуваните правила опонират на текстове от главния закон: член 117, алинея 2, който открива правилото на независимостта на правосъдната власт; член 4, алинея 1, който прогласява правилото, че Република България е правова страна и се ръководи съгласно Конституцията (КРБ) и законите на страната; член 5, алинея 1, обявяващ, чее висш закон и другите закони не могат да ú противоречат; член 6, алинея 2, съгласно който всички жители са равни пред закона; член 8, който постановява правилото на разделянето на държавната власт на законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Според висшите съдии оспорените текстове позволяват опция за голословни кадрови решения на основата на неразбираеми критерии, като се заобикалят или нарушават настоящите все още организационни начала за структуриране на правосъдната система – непоклатимост, бистрота и кариерно развиване. Конституцията съдържа правила, уреждащи структурата и действието на правосъдната система. В същото време по силата на член 133 едни от най-важните проявления на независимостта на правосъдната власт – статутът на съдиите, прокурорите и следователите, изискванията и редът за тяхното назначение, повишение, пренасяне, намаление и освобождение от служба, са уредени в специфичен организационен закон – Закон за съдебната власт. Идеята на конституционния законодател е да обезпечи независимостта на правосъдната власт посредством въвеждането в закона на правила, гарантиращи, че съдиите, прокурорите и следователите се избират по един и същи ред и ясни критерии, от групов кадрови орган в самата правосъдна власт. Приемането на нормативен акт, посредством който активността по персонално образуване на правосъдната власт се реализира в нарушаване на посочените гаранции, основава условия за занемаряване на конституционноправния ú авторитет и го накърнява. Възприетият законодателен метод визира конституционната гаранция, че само органът, който по силата на Конституцията е ситуиран вътре в правосъдната система, е оправомощен да дефинира персоналния съдийски, прокурорски и следователски състав в цялата страна.
![Панов: Гешев е на ниска цена популист, а прокуратурата - бухалка]( "Панов: Гешев е на ниска цена популист, а прокуратурата - бухалка")
Панов: Гешев е на ниска цена популист, а прокуратурата - бухалка
Прокуратурата се трансформират в център на власт и се държат като " бухалка за врагове и чадър за другари ". Това съобщи ръководителят на Вър...
Пленумът на Върховен касационен съд припомня, че Народното събрание може да дефинира със законови разпореждания по какъв начин да се структурира правосъдната система, само че без да навлиза в пълномощията на правосъдната власт. Елиминирането или редуцирането на наличието на съществени права или на тяхното практикуване по съображения за целенасоченост е неприемливо, тъй като нарушава правилото за правовата страна. Затова Народното събрание не може да изземва оперативни управнически функционалности по назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на съдиите, прокурорите и следователите, като със закон селектира избрани категории лица, които да бъдат назначавани на избрани позиции в правосъдната система. При разбиране на подобен метод в несъгласие с член 5, алинея 1 от Конституция на Република България се нарушава и конституционно откритият баланс сред управляващите посредством изземване на функционалности, които Конституцията е упълномощила на правосъдната власт. Народното събрание е надхвърлило кръга на пълномощията си, като е иззело конституционни пълномощия на Висш съдебен съвет. Конституционният статус на този орган не може да бъде накърняван, като същият бъде задължаван да нарушава законовото си обвързване по член 189, алинея 1 от Закон за съдебната власт по отношение на реда за оповестяване на състезанията в правосъдната система, като вместо това покачва свои членове, основния контрольор и инспекторите от ИВСС на тъкмо избрани позиции в правосъдната власт.
В настояването се споделя, че поредно провежданата досега в Закон за съдебната власт концепция за състезанията като единствен ред за назначение и кариерно израстване на магистратите е гаранция за недопускане на субективизъм, а професионалните качества на претендентите, оценени по регламентираните в Закон за съдебната власт критерии от настоящи магистрати – значимо изискване за независимостта на правосъдната власт като цяло. Новите редакции на атакуваните правила значително подкопават тази философия.
Изборните членове на Висш съдебен съвет, основният контрольор и инспекторите от ИВСС, въпреки и част от правосъдната система, не са съдии, прокурори и следователи – през времето на мандата им в тези органи те не реализират правосъдната власт в същинския ú смисъл, а я „ ръководят “, създавайки условия за действието ú, акцентират висшите съдии. В този смисъл мандатът им във Висш съдебен съвет и ИВСС не може да способства за професионалното им израстване: изпълнявайки активност, която по естеството си не е правораздавателна, те не могат да получат оценка за нея посредством заемане на служба или сан на магистрат. Това се отнася както до „ възобновяване “ им на служба с една степен по-висока от заеманата преди избора им в органите на правосъдната власт, по този начин и при „ възобновяване “ им на равна по степен служба в различен орган на правосъдната власт. „ За последната догадка с изключение на нарушаването на конкурсното начало значим мотив е и забележителната разлика в наличието на състезанията, на които настоящите магистрати се явяват при прекосяване от едно звено на правосъдната власт в друго, стимулирана от значителните разлики в реализираните функционалности “, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Според член 6, алинея 2 от Конституция на Република България всички жители са равни пред закона и не се позволяват никакви привилегии, учредени на персонално и публично състояние. Според Пленума на Върховен касационен съд наличието на този принцип лишава от каквото и да е опрощение съществуването на плануваното в член 28 и в член 50 от Закон за съдебната власт по-особено, привилегировано състояние на членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС. Определени членове на Висш съдебен съвет и ИВСС ще заемат позиции в правосъдната власт, във връзка с които останалите съдии, прокурори и следователи ще бъдат лишени от опция за присъединяване в конкурс за заемането им. По този метод се основава привилегия на избрана категория магистрати и ограничаване на правата на друга, което всъщност води до нарушаване на равенството пред закона, учредено на публично състояние – аршин, по който Конституцията не разрешава да се вкарват.
Принципното решение да бъде отправено такова искане е взето с 60 гласа „ За “ и 1 глас „ Против “ на съвещание на Пленума на Върховен касационен съд, извършено на 7 октомври 2020 година Заради изключителната епидемиологична конюнктура с това решение е даден мандат на комисия от висши съдии да изготви предлагането за сезиране на Конституционния съд, което да бъде подписано след правенето му от съдиите от Върховен касационен съд, които са съгласни с него, а по-късно да бъде изпратено с подписите на Конституционния съд.
В настояването се споделя, че атакуваните правила опонират на текстове от главния закон: член 117, алинея 2, който открива правилото на независимостта на правосъдната власт; член 4, алинея 1, който прогласява правилото, че Република България е правова страна и се ръководи съгласно Конституцията (КРБ) и законите на страната; член 5, алинея 1, обявяващ, чее висш закон и другите закони не могат да ú противоречат; член 6, алинея 2, съгласно който всички жители са равни пред закона; член 8, който постановява правилото на разделянето на държавната власт на законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Според висшите съдии оспорените текстове позволяват опция за голословни кадрови решения на основата на неразбираеми критерии, като се заобикалят или нарушават настоящите все още организационни начала за структуриране на правосъдната система – непоклатимост, бистрота и кариерно развиване. Конституцията съдържа правила, уреждащи структурата и действието на правосъдната система. В същото време по силата на член 133 едни от най-важните проявления на независимостта на правосъдната власт – статутът на съдиите, прокурорите и следователите, изискванията и редът за тяхното назначение, повишение, пренасяне, намаление и освобождение от служба, са уредени в специфичен организационен закон – Закон за съдебната власт. Идеята на конституционния законодател е да обезпечи независимостта на правосъдната власт посредством въвеждането в закона на правила, гарантиращи, че съдиите, прокурорите и следователите се избират по един и същи ред и ясни критерии, от групов кадрови орган в самата правосъдна власт. Приемането на нормативен акт, посредством който активността по персонално образуване на правосъдната власт се реализира в нарушаване на посочените гаранции, основава условия за занемаряване на конституционноправния ú авторитет и го накърнява. Възприетият законодателен метод визира конституционната гаранция, че само органът, който по силата на Конституцията е ситуиран вътре в правосъдната система, е оправомощен да дефинира персоналния съдийски, прокурорски и следователски състав в цялата страна.
Прокуратурата се трансформират в център на власт и се държат като " бухалка за врагове и чадър за другари ". Това съобщи ръководителят на Вър...
Пленумът на Върховен касационен съд припомня, че Народното събрание може да дефинира със законови разпореждания по какъв начин да се структурира правосъдната система, само че без да навлиза в пълномощията на правосъдната власт. Елиминирането или редуцирането на наличието на съществени права или на тяхното практикуване по съображения за целенасоченост е неприемливо, тъй като нарушава правилото за правовата страна. Затова Народното събрание не може да изземва оперативни управнически функционалности по назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на съдиите, прокурорите и следователите, като със закон селектира избрани категории лица, които да бъдат назначавани на избрани позиции в правосъдната система. При разбиране на подобен метод в несъгласие с член 5, алинея 1 от Конституция на Република България се нарушава и конституционно откритият баланс сред управляващите посредством изземване на функционалности, които Конституцията е упълномощила на правосъдната власт. Народното събрание е надхвърлило кръга на пълномощията си, като е иззело конституционни пълномощия на Висш съдебен съвет. Конституционният статус на този орган не може да бъде накърняван, като същият бъде задължаван да нарушава законовото си обвързване по член 189, алинея 1 от Закон за съдебната власт по отношение на реда за оповестяване на състезанията в правосъдната система, като вместо това покачва свои членове, основния контрольор и инспекторите от ИВСС на тъкмо избрани позиции в правосъдната власт.
В настояването се споделя, че поредно провежданата досега в Закон за съдебната власт концепция за състезанията като единствен ред за назначение и кариерно израстване на магистратите е гаранция за недопускане на субективизъм, а професионалните качества на претендентите, оценени по регламентираните в Закон за съдебната власт критерии от настоящи магистрати – значимо изискване за независимостта на правосъдната власт като цяло. Новите редакции на атакуваните правила значително подкопават тази философия.
Изборните членове на Висш съдебен съвет, основният контрольор и инспекторите от ИВСС, въпреки и част от правосъдната система, не са съдии, прокурори и следователи – през времето на мандата им в тези органи те не реализират правосъдната власт в същинския ú смисъл, а я „ ръководят “, създавайки условия за действието ú, акцентират висшите съдии. В този смисъл мандатът им във Висш съдебен съвет и ИВСС не може да способства за професионалното им израстване: изпълнявайки активност, която по естеството си не е правораздавателна, те не могат да получат оценка за нея посредством заемане на служба или сан на магистрат. Това се отнася както до „ възобновяване “ им на служба с една степен по-висока от заеманата преди избора им в органите на правосъдната власт, по този начин и при „ възобновяване “ им на равна по степен служба в различен орган на правосъдната власт. „ За последната догадка с изключение на нарушаването на конкурсното начало значим мотив е и забележителната разлика в наличието на състезанията, на които настоящите магистрати се явяват при прекосяване от едно звено на правосъдната власт в друго, стимулирана от значителните разлики в реализираните функционалности “, безапелационни са съдиите от Върховен касационен съд.
Според член 6, алинея 2 от Конституция на Република България всички жители са равни пред закона и не се позволяват никакви привилегии, учредени на персонално и публично състояние. Според Пленума на Върховен касационен съд наличието на този принцип лишава от каквото и да е опрощение съществуването на плануваното в член 28 и в член 50 от Закон за съдебната власт по-особено, привилегировано състояние на членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС. Определени членове на Висш съдебен съвет и ИВСС ще заемат позиции в правосъдната власт, във връзка с които останалите съдии, прокурори и следователи ще бъдат лишени от опция за присъединяване в конкурс за заемането им. По този метод се основава привилегия на избрана категория магистрати и ограничаване на правата на друга, което всъщност води до нарушаване на равенството пред закона, учредено на публично състояние – аршин, по който Конституцията не разрешава да се вкарват.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ