Поръчков разстрел бе разплетен 24 години по-късно
ВКС издаде присъди, само че убийците към този момент са ги излежали
Едва тези дни Върховният касационен съд се произнесе дефинитивно по случая със убития в Пловдив митничар Георги Дребчев през далечната 1999 година Тоест 24 години по-късно. Два обстоятелството са доста показателни в тази история – убийците са открити безусловно дни преди да изтече 15-годишната отминалост за следствие на закононарушението, след како пред ченгетата проговаря скришен очевидец.
Сега Върховен касационен съд дава дефинитивни присъди още веднъж напълно малко преди да изтече безспорната отминалост. Самите висши магистрати акцентират, че „ рационалният период “ за това наказателно произвеждане е надхвърлен. Процес, който добре илюстрира положението на правосъдната система у нас.
Убиецът на митничаря Божидар Атанасов ще лежи 20 години, като на предните инстанции е получил надалеч по-тежката доживотна присъда. Той обаче няма да се измъкне от килията, тъй като има и друго доживотно наказване – убийството на Огнян Харизанов – Оги Лудия, през 2007 година с който дружно продават опиати. Иван Карабелов, който е подстрекател и помощник за разстрела на митничаря Дребчев, вместо 20 години ще остане в пандиза единствено 8. На процедура към този момент ги е излежал, преди време даже е пуснат от пандиза поради влошеното си здравословно положение.
Третият участник в закононарушението, който е посочен като гарант на разстрела – някогашният кмет на град Съединение Евгени Маринчешки, умира в мистериозна злополука през 2012 година По времето, когато митничарят е погубен, Маринчешки върти малък бизнес. След това обаче е определен за кмет и заема поста в продължение на три мандата до гибелта си.
Разследването разкрива, че тримата – Георги Дребчев, Маринчешки и Карабелов, са движели канал за опиати от Турция през България за Европа. Според скришен очевидец сред тях стартират разногласия за пари и това е претекстът за премахването на митничаря. За убийството му са платени 60 хиляди лв.. Наемникът Божидар Атанасов, който преди този момент е съден три пъти за опиати, с тези пари си купува парцел.
Георги Дребчев е убит на 13 юни 1999 година пред блока в пловдивския квартал „ Тракия ”, в който живее със фамилията си. Съседите виждат натрупа му пред входната врата, мъртвият Дребчев продължавал да стиска в ръка мобилен телефон.
Приживе той имал тип на състоятелен предприемач, на ухото му непроменяемо е залепен телефон, постоянно е забързан, кипи от сила. Кара „ Фолксваген Поло ”, а номерът му е с четири тройки. Вратата на жилището му е бронирана.
Митничарят е роден в Съединение, а татко му дълги години работи в Либия. Семейството има фурна и рейс. След казармата Дребчев вози куфарни търговци до Сърбия.
Покрай това хваща здрави връзки на Калотина. Мечтае да стане митничар. Пробива на първо време като водач в Пловдивската митница. Вози шефа на Районно митническо ръководство Димитър Толев, който при държавното управление на царя се издигна до зам.-шеф на Национална организация „ Митници ”.
След 2-3 години като водач Георги Дребчев подава молба за по-висока служба – митнически контрольор, само че го късат на изпита. Той обаче записва висше обучение в Свищов. След време става контрольор. По това време в редакцията на локален вестник в Пловдив е получен донос против Димитър Толев. Описани са схеми за корупция на митницата. Отдолу стои автограф – Г. Дребчев. Шефът на ръководството Толев е обрисуван като „ прислужник на някогашната Държавна сигурност ”, окопал се на власт благодарение на „ видове от Ротари клуб ”. Към доноса са приложени три копия от заповеди за санкции, скрито извадени от досието на митническия необут. Разчува се, че Дребчев разполага с компрометиращи документи за някогашния си настойник. Мнозина обаче смятат, че в доноса единствено е употребявано името на напористия митничар. Така или другояче този случай не се отразява на възходящата му кариера.
Малко преди да бъде погубен, Дребчев е към този момент квалифициран висшист и го приготвят за заместник-шеф на отдел в митницата. Оказва се обаче, че той по това време върти канал за наркотрафик. Опиатите се прекарват сред кашоните с трикотаж или шоколадови вафли. Като се затвори камионът в Пловдив, се отваря чак в чужбина. Митничар Дребчев очевидно се замогва, довършва първокласна къща в Съединение, строи апартамент в центъра на Пловдив. Когато го убиват, той е единствено на 34 години.
Източник: Уикенд
Едва тези дни Върховният касационен съд се произнесе дефинитивно по случая със убития в Пловдив митничар Георги Дребчев през далечната 1999 година Тоест 24 години по-късно. Два обстоятелството са доста показателни в тази история – убийците са открити безусловно дни преди да изтече 15-годишната отминалост за следствие на закононарушението, след како пред ченгетата проговаря скришен очевидец.
Сега Върховен касационен съд дава дефинитивни присъди още веднъж напълно малко преди да изтече безспорната отминалост. Самите висши магистрати акцентират, че „ рационалният период “ за това наказателно произвеждане е надхвърлен. Процес, който добре илюстрира положението на правосъдната система у нас.
Убиецът на митничаря Божидар Атанасов ще лежи 20 години, като на предните инстанции е получил надалеч по-тежката доживотна присъда. Той обаче няма да се измъкне от килията, тъй като има и друго доживотно наказване – убийството на Огнян Харизанов – Оги Лудия, през 2007 година с който дружно продават опиати. Иван Карабелов, който е подстрекател и помощник за разстрела на митничаря Дребчев, вместо 20 години ще остане в пандиза единствено 8. На процедура към този момент ги е излежал, преди време даже е пуснат от пандиза поради влошеното си здравословно положение.
Третият участник в закононарушението, който е посочен като гарант на разстрела – някогашният кмет на град Съединение Евгени Маринчешки, умира в мистериозна злополука през 2012 година По времето, когато митничарят е погубен, Маринчешки върти малък бизнес. След това обаче е определен за кмет и заема поста в продължение на три мандата до гибелта си.
Разследването разкрива, че тримата – Георги Дребчев, Маринчешки и Карабелов, са движели канал за опиати от Турция през България за Европа. Според скришен очевидец сред тях стартират разногласия за пари и това е претекстът за премахването на митничаря. За убийството му са платени 60 хиляди лв.. Наемникът Божидар Атанасов, който преди този момент е съден три пъти за опиати, с тези пари си купува парцел.
Георги Дребчев е убит на 13 юни 1999 година пред блока в пловдивския квартал „ Тракия ”, в който живее със фамилията си. Съседите виждат натрупа му пред входната врата, мъртвият Дребчев продължавал да стиска в ръка мобилен телефон.
Приживе той имал тип на състоятелен предприемач, на ухото му непроменяемо е залепен телефон, постоянно е забързан, кипи от сила. Кара „ Фолксваген Поло ”, а номерът му е с четири тройки. Вратата на жилището му е бронирана.
Митничарят е роден в Съединение, а татко му дълги години работи в Либия. Семейството има фурна и рейс. След казармата Дребчев вози куфарни търговци до Сърбия.
Покрай това хваща здрави връзки на Калотина. Мечтае да стане митничар. Пробива на първо време като водач в Пловдивската митница. Вози шефа на Районно митническо ръководство Димитър Толев, който при държавното управление на царя се издигна до зам.-шеф на Национална организация „ Митници ”.
След 2-3 години като водач Георги Дребчев подава молба за по-висока служба – митнически контрольор, само че го късат на изпита. Той обаче записва висше обучение в Свищов. След време става контрольор. По това време в редакцията на локален вестник в Пловдив е получен донос против Димитър Толев. Описани са схеми за корупция на митницата. Отдолу стои автограф – Г. Дребчев. Шефът на ръководството Толев е обрисуван като „ прислужник на някогашната Държавна сигурност ”, окопал се на власт благодарение на „ видове от Ротари клуб ”. Към доноса са приложени три копия от заповеди за санкции, скрито извадени от досието на митническия необут. Разчува се, че Дребчев разполага с компрометиращи документи за някогашния си настойник. Мнозина обаче смятат, че в доноса единствено е употребявано името на напористия митничар. Така или другояче този случай не се отразява на възходящата му кариера.
Малко преди да бъде погубен, Дребчев е към този момент квалифициран висшист и го приготвят за заместник-шеф на отдел в митницата. Оказва се обаче, че той по това време върти канал за наркотрафик. Опиатите се прекарват сред кашоните с трикотаж или шоколадови вафли. Като се затвори камионът в Пловдив, се отваря чак в чужбина. Митничар Дребчев очевидно се замогва, довършва първокласна къща в Съединение, строи апартамент в центъра на Пловдив. Когато го убиват, той е единствено на 34 години.
Източник: Уикенд
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ