Героите, за които знаем малко: Днес ехото от подвизите им кънти по-силно от всякога
Вкопчени в разногласия за антикризисни ограничения, достъп до спортни площадки, басейни, развлекателни услуги и изобщо - за по-качествен живот, се разсънваме в една друга от рутинната заран - 6 май, празник на Българската войска и Ден на храбростта. Ограниченията поради ковид постановат, за първи път от 18 години, да няма церемониален церемониал.
Но какво от това?
Не дрънкането на оръжие по жълтите павета е това, което ни липсва в този момент. Демонстрациите на гордата, само че оредяла войска така и така са се трансформирали в мотив за носталгични мемоари за нейното великолепие от минали времена и критикуване на сегашните. Днес, в разгара на пандемичното, обществено и икономическо тестване на ковид, повече от всеки път имаме потребност от готовност, мощ на духа, обединяване и подготвеност да надмогнем дребнотемието в името на общата цел.
Каквато и да е била през годините, огневата мощност в никакъв случай не е имала по-решаваща роля от несломимата воля на българския боец. По тази причина няма да преброяваме танкове, изтребители, бойни кораби и артилерийски системи, а ще се обърнем с лице към нашите герои.
За патриарха на Българската войска Данаил Николаев , за саможертвата на Димитър Списаревски , за вдъхновението на Борис Дрангов , за гения на Владимир Вазов и делата на редица други от най-популярните бранители на родината е писано доста.
Затова през днешния ден взехме решение да застанем спокойно пред няколко по-малко известни за необятната общност герои. Не ги виждаме по татуировки, не ги срещаме като графити и не чуваме агитки да скандират имената им, само че техните подвизи още кънтят в завета на българската военна история.
Специално за читателите на Dir.bg ръководителят на Военноисторическата комисия полк. оз. Станчо Станчев показва петима от тях:
Но какво от това?
Не дрънкането на оръжие по жълтите павета е това, което ни липсва в този момент. Демонстрациите на гордата, само че оредяла войска така и така са се трансформирали в мотив за носталгични мемоари за нейното великолепие от минали времена и критикуване на сегашните. Днес, в разгара на пандемичното, обществено и икономическо тестване на ковид, повече от всеки път имаме потребност от готовност, мощ на духа, обединяване и подготвеност да надмогнем дребнотемието в името на общата цел.
Каквато и да е била през годините, огневата мощност в никакъв случай не е имала по-решаваща роля от несломимата воля на българския боец. По тази причина няма да преброяваме танкове, изтребители, бойни кораби и артилерийски системи, а ще се обърнем с лице към нашите герои.
За патриарха на Българската войска Данаил Николаев , за саможертвата на Димитър Списаревски , за вдъхновението на Борис Дрангов , за гения на Владимир Вазов и делата на редица други от най-популярните бранители на родината е писано доста.
Затова през днешния ден взехме решение да застанем спокойно пред няколко по-малко известни за необятната общност герои. Не ги виждаме по татуировки, не ги срещаме като графити и не чуваме агитки да скандират имената им, само че техните подвизи още кънтят в завета на българската военна история.
Специално за читателите на Dir.bg ръководителят на Военноисторическата комисия полк. оз. Станчо Станчев показва петима от тях:
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ